Новият златотърсач

Новият златотърсач

"Асарел-Медет" навлиза още в сектора, като прави втора покупка на находища от канадска компания

23784 прочитания

© shutterstock


Находище от 35 тона злато и 451 тона сребро. На фона на пословичните златни залежи, върху които стъпваме, шестте златни пояса, които минават през страната и които могат да решат проблемите й с бюджета за години напред, находището край Трън не е много. За сметка на това обаче е реално, а от 28 април е и продадено. Или поне правата върху него.

В края на 2011 г. канадската компания Euromax Resources получи удостоверение за геоложко откритие след години проучвания. Преди дни фирмата с фокус на бизнеса си върху търсенето съобщи, че продава българското дъщерно дружество "Евромакс сървисиз". И така ще се раздели с находката си срещу 3.5 млн. долара в комплект с другите си два проекта за проучване на златни находища в България - тези в "Бабяк" и "Златарица", върху които също държи правата. Купувачът към момента ревниво се пази в тайна, но източници, близки до сделката, както и някои специфики по нея говорят, че по всяка вероятност това е "Асарел-Медет" или свързана с нея компания.

Така една от най-големите български компании в медодобивната промишленост все по-категорично навлиза в добива на злато освен основния си бизнес - добив и обогатяване на медни руди. От една страна, бизнесът не е лесен в контекста на въпроса, който от време на време традиционно се завърта - доколко държавата успешно защитава икономическите си интереси при даването на концесиите. В началото на тази година "Атака" излезе с предложение за прекратяване на действащите концесии за добив на злато, ценни и редки метали, на което на министъра на икономиката и енергетиката се наложи да отговаря, като стана ясно, че ще се изработи нов закон и методика за изчисляване на концесионните такси. В комбинация със социалистическите послания за национализация напоследък, секторът е доста несигурен. Затова поредното тръгване на чужд инвеститор и заместването му от местен не идва неочаквано.

От друга страна обаче, рентабилността в сектора е повече от добра, поне ако се съди от отчетите на лидера "Челопеч майнинг", която е 47% за 2012 г. Въпреки че през последната година цената на златото претърпя срив на международните борси, благородният метал винаги ще остане една от най-сигурните застраховки срещу инфлацията, като азиатските пазари, и по-специално Китай, се очаква да дадат нов живот на физическата търговия с него.

На местна почва пък добивът на злато е концентриран в ръцете на малко на брой играчи. 

Оставам, ама ми се заминава

Проучванията край Трън на "Евромакс сървисиз" започнаха през 2003 г. и се провеждаха в седем участъка, разположени на Малкия хълм (в южната част на находището) и Големия хълм (в северната част). В тях влиза и старата мина "Злата", изоставена в началото на 70-те години на миналия век. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. По изчисления на компанията от "Трън" икономически изгоден е добивът на 17.7 млн. тона руда. Данните от окончателния геоложки доклад станаха известни в края на 2011 г. След това съгласно Закона за подземните богатства компанията трябваше да направи ОВОС, да регистрира търговско откритие, за да подаде и заявление за концесия. Засега обаче процесът е на ниво геоложко откритие, като другите две находища на "Евромакс сървисиз" - "Бабяк" и "Златарица" в Югозападните Родопи, са на по-ранна фаза. От компанията отказаха коментар за причините. Възможно е да са се сблъскали с административни спънки, които да са ускорили продажбата.

Концесиите не са основният профил на компанията, специализирана основно в проучването и продажбата на откритията си на по-късен етап. Това вече се случи с другата дъщерна компания на канадската фирма -  "Трейс рисорсиз", която проучваше златно-сребърните находищата "Брезник" и "Ракитово" и през април 2012 г. беше продадена не на някой друг, а на "Асарел-Медет". Тя пък в началото на тази година го прехвърли към 100% дъщерното дружество "Асарел инвестмънт". В договора за покупко-продажба изрично е посочено, че целта на купувача е да разработи и управлява тези проекти по-нататък. Купувачът се ангажира да плати общо 3.5 млн. канадски долара за "Трейс рисорсиз", като миналата есен стана ясно, че е изплатена и последната част от договорената цена.   

Колкото до "Евромакс сървисиз", продавачът вече е получил 0.6 млн. долара при подписване на договора, отново за 3.5 млн. долара, (но не канадски, а американски), като от тях 2.1 млн. долара трябва да бъдат преведени до 9 май 2014 г. Разликата до цялата сума ще бъде задържана от купувача като гаранция за евентуални претенции. В случай че такива не се появят, 0.5 млн. долара ще бъдат платени до края на 2015 г., а останалите 0.3 млн. долара - до края на 2018 г. Канадската компания има още златни проекти на Балканите, и по-специално в Македония и Сърбия, като част от приходите от продажбите в България ще бъдат използвани за финансиране на дейностите в находище "Иловица" в Македония, където преди две години компанията получи концесия за добив. Euromax вече заяви амбиции да навлезе и в добива, а не само в геоложките проучвания, и е много вероятно това да се случи именно в Македония. От компанията определят нагласите на държавата и населението там като "приятелски" към добивната дейност. Нещо, което напоследък не изглежда валидно за България.

На местна почва фирмата златотърсач остава само с новосъздадената си в края на януари компания за геоложки проучвания "Евромакс екплорейшън сървисиз", към която са прехвърлени и основните служители от "Евромакс сървисиз", като старшият вицепрезидент по проучванията в Euormax Димитър Димитров става управител на новото дружество.

Новият в златото

От "Евромакс сървисиз" отказаха да отговорят на въпроса кой е купувачът, а от "Асарел-Медет" нито потвърдиха, нито отрекоха информацията, че те са новият собственик. Източници, запознати със сделката, обаче потвърдиха пред "Капитал", че купувачът е "Асарел-Медет". За това има и някои косвени доказателства, а именно - като част от споразумението канадската компания се е отказала от правото си да получава част от бъдещите приходи от продажбата на руда от "Брезник". Или от предишната сделка за "Трейс рисорсиз", която предвиждаше продавачът да получи и част от приходите от продажбата на суровината независимо дали тя ще е под формата на руда или концентрат. Т.нар. net smelter return (NSR) беше в размер на 1.5% от брутния приход от продажбата на първите 330 хил. унции злато и 970 хил. унции сребро, произведени от проекта "Брезник".

Една от възможните причини за всеобщото мълчание е, че сделката може и да подлежи на регулаторно одобрение. "Асарел-Медет" е със сериозни приходи на пазара - над 600 млн. лв. за 2012 г. Компанията добива злато и от собствените си находища край Панагюрище, като покупката на още две компании - "Трейс рисорсиз" и "Евромакс сървисиз", проучващи още 5 златни находища, би изпратило сделката в Комисията за защита на конкуренцията, която би трябвало да се произнесе дали това няма да доведе до доминираща позиция на пазара. Обикновено регулаторът не се явява пречка, но процедурата отнема време, ценно, ако компанията продавач бърза да осребри активите си. Затова е възможно да е приложена една наложила се напоследък техника - първо купува физическо лице (за което няма нужда от разрешение на КЗК) и после се минава процедурата за реалния купувач.

Иначе "Асарел-Медет" не е точно местен инвеститор. Най-голям дял в дружеството има австрийската Voest-Alpine Intertrading, която към края на 2012 г. е държала 67.6%, а работници и служители държат 31%. Сред тях голям дял има и изпълнителният директор на дружеството Лъчезар Цоцорков.

Всичко сега започва

С поредната сделка "Асарел-Медет" ще засили още повече позициите си в сегмента добив на злато, но това ще върви в комбинация с класическите трудности при прокарването на проектите и с големите инвестиции в сектора. В момента злато в България се добива основно в Челопеч, смятано за едно от най-големите в Европа, с концесионер "Дънди прешъс металс Челопеч" и в находище "Чала" с оператор "Горубсо - Кърджали" (виж картата). Канадската Dundee Precious Metals притежава и находището в Крумовград, но то все още не е в експлоатация. Компанията среща сериозни пречки от страна на местните власти, като наскоро обяви, че проектът поскъпна и общите капиталови разходи ще достигнат 191.3 млн. долара вместо очакваните преди две години 153.5 млн. Злато се добива и на рудниците на "Елаците - Мед" край село Мирково, както и от "Асарел-Медет" край Панагюрище, но то е незначително на фона на основната медна суровина в рудниците.

Сега пред "Асарел-Медет" предстои сериозна работа и инвестиции по разработването на вече закупените проекти от канадската проучваща компания, като от общо пет находища само две са напред в процедурите. В най-зряла фаза е находището в Брезник, където тече обжалване на Оценката на решението по ОВОС във Върховния административен съд от Сдружение за аграрни и екологични проекти ГЕО и СД "АСРО - Ем - Асенови Сие", като делото е насрочено за края на септември. Административният съд в Перник отсъди в полза на екологичната оценка. Инвестицията там се оценява на 120 млн. лв. За находището в Трън, което е второ по пистата, все още няма оценка каква ще е необходимата инвестиция за разработването му, тъй като тя става ясна при разработването на инвестиционно предложение, а за момента проектът разполага само с удостоверение за геоложко откритие (по-ранна фаза). Така че колко голям ще е новият бизнес на "Асарел-Медет" ще стане ясно чак след години.

Находище от 35 тона злато и 451 тона сребро. На фона на пословичните златни залежи, върху които стъпваме, шестте златни пояса, които минават през страната и които могат да решат проблемите й с бюджета за години напред, находището край Трън не е много. За сметка на това обаче е реално, а от 28 април е и продадено. Или поне правата върху него.

В края на 2011 г. канадската компания Euromax Resources получи удостоверение за геоложко откритие след години проучвания. Преди дни фирмата с фокус на бизнеса си върху търсенето съобщи, че продава българското дъщерно дружество "Евромакс сървисиз". И така ще се раздели с находката си срещу 3.5 млн. долара в комплект с другите си два проекта за проучване на златни находища в България - тези в "Бабяк" и "Златарица", върху които също държи правата. Купувачът към момента ревниво се пази в тайна, но източници, близки до сделката, както и някои специфики по нея говорят, че по всяка вероятност това е "Асарел-Медет" или свързана с нея компания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


32 коментара
  • 2
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#1] от "fghtr":
    Дорогой, Асарел бе на практика подарено 100% на работниците и мениджърите, чисти наши българи от Панагюрския район като баничарница. Работниците бяха най-обикновени шофери в рудника и прочие машинисти, електричари и пр. дето хал хабер си нямаха какво значи да имаш акции от подобна мина. Меринджеите - БКП номенклатура от соца, а баш меринджея комсомолски секретар на завода за хавлии.
    Как е станало 67% австрийско и кой какво намазал от цялата ртабота - сещай се. Нямам основания да считам, че ако сега държавата разполага с подобна мина ще се случи нещо друго.
    Просто Волен ще го шътне на руснаци вместо австрийци. ДПС-то на турци и пр.
    С един милион долара сухо пробиваш де що има институция в нашата държавичка - тъжно, но факт. А това са пари за семки в тоя бизнес.

  • 4
    dimko avatar :-|
    dimko

    Да му мислят тези,
    които ще "пишат" бъдещата ни история...
    Разбира се, ако тя не е станала занимание за краеведи ...

  • 5
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#3] от "fghtr":

    [quote#3:"fghtr"]Ами България е затворила преди мините.[/quote]

    Исторически България като държава не е имала кой знай какъв успех в минното дело. Дори още по турско с тая работа са се занимавали успешно частни организации като саксонските рудари по Чипровско, маданите по Самоковско и пр.
    След освобождението основно само частни концесии и капитали дръпват мините напред - трънско, бургаско и другаде. Въжената линия от маданските находища до Кърджали е правена от германци - също частници.
    А урана на Бухово от където немците копат да си правят бомбата пък е открит и размаботен от щурав наш търговец, нямащ нищо общо с тогавашните държавни служби.
    През соца държавата национализира минната индустрия и като резултат я хвърля на светлинни години назад и в страни.
    Полуграмотните нискочели каскети по БКП линия стават шефчета и трагедията е пълна.
    Миньорите и инженерите получават мизерни в сравнение с колегите си в света заплащане, работят при ужасяващи условия и жертвите в мините всяка година в мините са повече от сто.
    Краде се на всички нива като продукта - залто, мед и пр. се продава от Рудметал по цени на СИВ определени на дебелите килими в Кремъл.
    При колапса на соца всички мини са на абсолютна загуба и държавните милиционери приватизатори просто ги разграбват за няколко месеца по време на костовата приватизция, а нито той, нито покойния Ал Бож си имаха и хал хабер за какво иде реч.
    И като гледам сегашната държава на Моника, Болен и Местан да им оставим цяла индустрия в мазните кунки е пределно ясно какво ще стане.

  • 7
    clutch avatar :-?
    clutch

    До коментар [#1] от "fghtr":
    Грозничко се получава така да говорите "на ангро"
    Асарел-Медет са доста далеко от така смело написаните от вас 3 милиарда ПРИХОДИ :)
    Ама доста далеко.
    И някакви умопомрачителни "маржове" :)
    Наясно ли сте със значението на думата?
    Обожавам да слушам как разсъждават параджии за минно дело-според тях достатъчно е да имаш една лопата, кирка и по-голямшка количка и "глей кво стаа-кеф ти злато, кеф ти мед, кеф ти паламуд" :)
    Кумерио отдавна не са в България, МДК Пирдоп е от години с друг собственик.
    Сериозно бъркате сайта и форума. В повечето случаи тук четат професионалисти и няма как да минете с приказките от Женски пазар.

  • 8
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#7] от "clutch":
    С нищо не е наясно.
    В момента сме пред избори и полуграмотните лаладжии като горния омайват матряла да му чопнат булетинката и продължат да го яхат.

  • 10
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#9] от "fghtr":
    Приходи, разходи, печалба можеш да ги вземеш от търговския регистър.
    Иначе така както си ги смяташ на палчета може и 5 дори 10млрд да си ги изфантазираш.
    Всъщност какво считаш ти и подобни по въпроса няма никакво значение. Въпросът е, че държавата не трябва да се занимава по принцип с минно дело, защото нито разбира от тия неща, нито може. В нашите условия това е комбинирано и с крадливостта повсеместна на държавните чиновници.
    Държавата може и трябва да налага регулации и определя таксите и данъците. Може, разбира се да ги вдигне много, но като резулатат няма да получи нищо. Нито прословутите 2% роялти, нито 20% ДДС, нито 10% печалба (сметна ли колко станаха до тук?), нито 35 осигуровки и 10% данък за работници и служители (смятай, не се ослушавай!), нито заплатите за работниците, нито приходите на около стотина външни контрактори дето се хранят поктрай всяка мина.
    Когато омайвате матряла с глупостите си добре е да държите сметка и за тия неща. Не че той, матряла де, по принцип помни кво му е обещано, ама ако някой дудук с блеснал поглед наистина се вземе на сериозно и направи поразии за деситилетия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал