С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
62 9 май 2014, 14:25, 20395 прочитания

Дългото сбогуване

Защо западните инвеститори напускат България и какви са рисковете от това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Никога повече в България." С тези думи не един чужд инвеститор напусна през последните четири години. Процесът започна малко след старта на кризата и продължава и в момента. Причините са както външни, така и изцяло вътрешни за България. А тенденцията е почти винаги местни лица да заемат овакантените позиции. Този процес затваря икономиката и поставя различни спирачки пред растежа й.

Преди десетина години повечето от сделките на българския пазар бяха свързани с навлизането на чужди инвеститори. В последните две-три години това видимо започна да се обръща - през 2013 г. например по-големият дял от сделките по сливане и придобиване вече бяха между чужда и местна компания (или свързана с български собственици), като последните този път са в ролята на купувачи. Подобна е ситуацията и в двете предходни години. "Ако преди 2009 г. имахме по 9-10 сделки с чужди инвеститори, сега те са едва една-две", лаконично коментира случващото се представител от адвокатските среди, които имат доста ясна представа за промените в средата. По думите му повечето стратегически инвеститори, особено в силно регулирани сектори, просто нямат предвидимост за дейността си в страната и по тази причина я напускат. Фондовете за дялов капитал пък до такава степен вече имат негативен опит тук (на едни бизнесът направо беше откраднат, на други със законови промени секторът беше направен неатрактивен), че решението им да не инвестират повече в България вече е не само рационално, но и емоционално.


Количествено доказателство, че инвеститори изчезват, са стопилите се преки чуждестранни инвестиции в страната след началото на кризата. Ако преди нея те бяха в рамките на няколко милиарда евро годишно (виж графиките), последните три години едва стигат 1 млрд. евро. Като немалка част от тях идват от чужда дестинация - например Холандия, Кипър, Швейцария или Британски Вирджински острови, но в действителност произходът на средствата за вложението често е местен, т.е. зад офшорното дружество инвеститор стои български играч.

Спадът не е проблем, създаден вчера, нито ще изчезне с магическа пръчка. Виновни за ситуацията, разбира се, са и кризата, която оголи истината за нереформираната българска държава и икономика, и правителството на ГЕРБ, което прогресивно влошаваше средата до падането си от власт. Но настоящото управление не само не прави нищо, за да коригира тази тенденция, а сякаш има за цел да я подсили. През ден правителството и парламент излъчват сигнали към чужденците, които казват "не сте желани". Изгонването на европейците от пазара на земя, войната с чуждите собственици на ЕРП чрез заплахите за отнемане на лицензите, специалното законодателство срещу големите вериги. Приемани като част от някакъв криворазбран поход срещу "колонизаторите", тези стъпки няма да постигнат нищо друго, освен да вдигнат разходите и съответно цените, които българите плащат за различни услуги. Но по-важно е, че те може да окажат негативно влияние и на онези отвън, които смятат да вложат парите си тук. В икономика, която не създава особено големи вътрешни ресурси за растеж, това може да е разликата между нагоре и надолу.

Обичам те дотук, до този спад, до тази криза

Сделките с чужди продавачи и местни купувачи

Преглед на оригинала Сделките с чужди продавачи и местни купувачи

Автор: Капитал

Една от първите причини за изтеглянето на чуждите инвеститори от България се крие в общото им изтеглянe от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в резултат на кризата, преосмислянето на стратегиите им и свитите възможности за печалба. Ако в периода между 2000 и 2007 г. инвеститорите можеха да печелят повече от пазарите в ЦИЕ спрямо тези в Западна Европа, за тях имаше голям смисъл да развиват повече операции в региона, т.е. да присъстват на няколко пазара. Съответно инвестициите в производствени мощности, а по-късно във финансови услуги и недвижими имоти растяха в пъти. Част от тези пазари обаче се оказаха балони, а други - твърде слаби, за да си заслужават оставането.

Някои бяха притиснати от високо ниво на дълг, натрупано в годините на бум, и трябваше да търсят начин да го обслужват в новата много по-слаба икономическа среда. Съответно или трябваше да продават печеливши активи, или да преструктурират навреме, преди кредиторите да им ги вземат. Така например се смени собствеността в БТК и МКБ Юнионбанк. Кредиторите на германската Praktiker пък направо взеха контрол и я разпродадоха актив по актив, държава по държава. При продажбата на БТК преструктурирането продължи дори повече от две години, а Юнионбанк бе продадена заради финансовата помощ, която крайният й собственик, германската Bayern LB, получи от държавата.



И в четирите случая мястото на чуждите инвеститори беше заето от изцяло български икономически играчи.

Само по себе си това не е негативна тенденция. То може да индикира повече желание и възможности на български инвеститори да влагат пари в развитието на сектори от икономиката. По-внимателно вглеждане в сделките обаче не подкрепя особено позитивната теория.

Видимо е поне в няколко сектора (виж топ 5 на секторите, с най-много сделки тип чужда компания излиза - българска влиза). В медиите например всички вестници и две вериги радиостанции бяха почти панически разпродадени от чуждите си собственици. И извън изтъняващите печалби друго основание за бягството беше все по-влошавашата се пазарна среда. За българските купувачи пък медиите не са просто бизнес, а купуване на влияние. За банките и застрахователите също не се явиха чужди купувачи. Причината - печалбите са неатрактивни, освен ако законът не се прилага по-лежерно. А това е в стила по-скоро на местните играчи.

Страна като един голям град. С мафия

Отсъствието на интерес отвън не е, защото българските играчи имат повече пазарни възможности, а защото имат повече познание за сивите механизми на местната икономика. Инвеститори си тръгват или избират да не влизат, защото виждат по-малко перспективи за развитие, свиващ се пазар и твърде много пречки. Това освен по-малко пари в икономиката значи и по-лоша оценка за нейното състояние и бъдеще. Както дългогодишният инвеститор в България и съсобственик на "Агрополихим" Филип Ромбаут посочва, основно се изтеглят компании, които разчитат на вътрешния пазар, а той в момента се равнява по способности например, на Антверпен - средноголям западноевропейски град, но с повече територия, бариери и администрация (виж интервюто). По думите на Ромбаут фирмите влизат тук като част от друга сделка и когато видят, че пазарът е толкова малък, излизат. "Друг фактор е демографията и смаляването на покупателната способност. Никой не очакваше покупателната способност в абсолютен обем да падне така рязко", допълни той. Добър пример е белгийската Delhaize, която продаде търговската верига "Пикадили", но остава засега в Румъния и продължава да отваря магазини.

Илюстрация


Един представител на чуждия бизнес е брутално откровен, когато става дума да говори анонимно. "Има олигархия, разбира се. Тя е силна. Ако вземете банките на олигарсите, ще откриете много бизнеси, които са част от портфейла на тези хора. Те имат кеш. След 3-5-10 години ще ги продадат."

Това, както е ясно, не е особено конкурентна среда. "Ако разделим инвеститорите на два вида - такива, които идват и работят на местни пазар, и фокусирани върху стоки и услуги за износ, напускането на България е по-осезаемо в първата група", потвърждава и бившият изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции и настоящ консултант Борислав Стефанов. "Доминацията на местните фирми в тази група идва от това, че те познават добре системата у нас, а и могат да работят и с по-сиви практики. Чуждите инвеститори често срещат проблеми и с визи, и с данъчно или трудово законодателство, които не са проблем за местните субекти."

Една все така кофти държава и защо нещата не вървят в правилна посока

Логично е, че един малък, обедняващ и труден пазар не привлича много желаещи, а тези, които идват, е по-вероятно да се възползват от дупките в него, отколкото да го развиват. Трудно може да се обвини за това настоящото правителство. Ромбаут е един от много, които ще посочат, че влошената среда за бизнес предшества Орешарски. Той казва също така, че вижда добри неща в настоящото управление, но припомня, че това е само първата му година.

Странно тогава защо това управление прави всичко възможно да излъчва погрешни сигнали, вместо да полага усилия за стимулиране на потреблението и на конкуренцията. Политическите заигравки с ЕРП-тата "ще ви взимаме лиценза, няма да го взимаме", тези с веригите "ще ви регулираме цените, няма да ги регулираме", дебатът за земята и чужденците, който се случи по най-вредния начин - последното, което може да бъде наречена държавната политика в последната година, е предсказуема. В момента управляващите нарушават дори конституцията, като премахват равнопоставеността на частния с държавния сектор с нововъведенията в Търговския закон за държавните дружества и решенията на техните общи събрания.

Държавата все повече се намесва неадекватно не просто в силно регулираните сектори, но и в изцяло пазарните. Нахлуването й поставя пазарни играчи в неравностойно положение, защото "лобира" в полза на близки до властта. Например в момента се променя концесионното законодателство на водните извори в страната, за да може едно определена местна фирма да се сдобие с правото да използва търговска марка, изградена с чужди пари и усилия. Законодателни промени, инициирани от министър Искра Михайлова, ще позволят повече от една компания да бутилира вода от един и същ извор, с което ще ударят пряко бизнеса на дружества, които ползват изворите към момента и влагат милиони в разработването им.

Лошото е, че това не са изолирани случаи в България. Този тип действия бяха патент и на управлението на ГЕРБ. Забраната в производството на цигарени гилзи, гласувана от парламента през 2012 г., се случи само за да може няколко месеца по-късно най-големият им производител в страната - пловдивската фабрика "Юрий Гагарин", да смени собственика си. Година по-късно беше направено предложение производството им отново да се разреши. Парламентът все още не е взел такова решение, но схемата е доста ясна.

Да вземем дори елементарни неща като електроенергията. Основното, което всеки инвеститор би искал да знае, е каква ще е цената на тока в следващите години. Тук това е сложно да бъде предвидено и е така от години, но напоследък стана повече като игра на тото. Така дори онези инвеститори, които са тук, защото България е добра база за експорт, имат нужда да коригират непрекъснато плановете си и да са нащрек за действията на държавата. Преди дни например организацията на германските инвеститори в страната подреди България на последно място в ЦИЕ по показателя правна сигурност, като пред нас е дори Албания.

Това обезценява другите достойнства на българската икономика. Няма как само с една привлекателна данъчна система и евтина работна ръка (например средна месечна работна заплата от 300 евро) страната да продължи да се "продава" навън с десетилетия. Ниският разход за труд е до време - питайте румънците, които работят в заводите на "Дачия" и скоро ще видят местата си изнесени в Африка. А данъците са добро начало, но без адекватен правен ред и ясни регулации са слаб магнит. "Политически проблеми и недалновиден лобизъм в България винаги е имало. Но на това не се обръщаше внимание, докато бизнесът печелеше, просто беше отчитано като допълнителен разход (или възможност!). Но сега, когато бизнесът не печели толкова, тези проблеми стават чувствителни и има необходимост да се разрешават", коментира представител от чуждестранна адвокатска кантора.

Всъщност по-големият проблем е, че държавата трябва да има поне някакъв генерален план, който да следва. По думите на юриста например абсолютно ясно е, че България няма да сътвори икономическо чудо, което да привлече инвеститори, напук на съществуващите рискове (както в периода 2000 - 2007). "Така че трябва да се справим с рисковете. А основният е липсата на сигурност, която е резултат от краткосрочни решения и липсата на стратегия. Дори най-лошата стратегия, стига да се следва, е по-добра от липсата на стратегия", обобщи той.

Кое е малко, парцелирано и не расте?

Страничен, но важен ефект е, че освен капитали с оттеглянето на чуждите инвеститори изчезва и другата им добавена стойност  - приливът на познание, или т.нар. ноу-хау. "За съжаление ние и по-източните цивилизации сме се развили в други сфери, но не и в сферите на обществените науки и управлението. Така че трябва да взаимстваме от Запада ноу-хау за това как се изгражда управление", посочи адвокат, работещ активно с чужди инвеститори. "При липса на природни ресурси доброто управление и работещите институции могат да ни осигурят натрупване на богатство. Разбира се, това ноу-хау има цена, която от гледна точка на чуждестранните инвеститори е печалбата, която те реализират от оперирането в България. Почти като в частно училище – не само плащаме цена, но трябва и да учим."

Надеждата, разбира се, не е угаснала - Филип Ромбаут например залага на това, че онези, които искат да инвестират в сфери, незасегнати от досега с държавата, все така ще разглеждат България като възможност. Както той, така и Стефан Дюлае от френската търговска камара посочват, че страната продължава да стои добре на фона на Румъния и Гърция като варианти за инвестиции. Дюлае дори сочи Decathlon и Novotel като големи нови френски инвеститори.

Но това, че продължава да се случва някакво вливане на пари в страната, не означава, че основните проблеми са решени и не се задълбочават. В момента чуждите инвестиции дори са под 1% от БВП, което е направо злокобно за малка отворена икономика като България. Ако основен двигател продължават да са изцяло политически структурирани механизми (грантове през еврофондовете и квазипазарни държавни фондове), това само ще влошава условията в и без това блатистия български пазар. Големите поръчки в строителството например, освен че прочистиха пазара от чужди фирми, имаха като ефект и прочистването на малките, които нямат политически връзки. В един така подреден сектор голямата корупция е неизбежна.

Заменянето на чужди с български капитали би било добре, ако водеше до ръст в създаването на стойност, но повечето сделки по-скоро потвърждават, че ще преразпределят каквото е останало в страната, без да го увеличават или да внасят нови капитали. А какво значение има колко играча си делят пазара, когато той е изключително малък и не расте.

Дългото сбогуване с чуждите инвеститори едва ли ще спре скоро и в никакъв случай няма да е от само себе си. Да се убедят хората, които сега казват "Никога повече в България" да се върнат, ще е по-трудно, отколкото преди няколко години. Излъганите очаквания се помнят дълго и само много активни и резултатни реформи могат да върнат отново надеждите за устойчив ръст на българската икономика. Дотогава ще я караме както сега - като най-бедното предградие на Европа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Един от лидерите на българския туристически пазар - Thomas Cook, обяви фалит (oбновена) Един от лидерите на българския туристически пазар - Thomas Cook, обяви фалит (oбновена)

Компанията спря всички резервации на полети и почивки по света, след като не успя да се договори за спасителния си план

23 сеп 2019, 3617 прочитания

"Рекорд" - екокари от ново поколение "Рекорд" - екокари от ново поколение

Електрокарите с литиево-йонни батерии са подходящи за чистите производства в редица индустрии

21 сеп 2019, 2446 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Филип Ромбаут: Отиват си тези, които са насочени към българския пазар

Изпълнителният директор на "Агрополихим" пред "Капитал"

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата