Кой, откъде и защо си отиде
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой, откъде и защо си отиде

Кой, откъде и защо си отиде

Кратка история на изтеглянето на западни капитали от България

29419 прочитания

© shutterstock


Ненаситни гърла

Ако има сектор, в който ясно си личи доминиращият апетит за покупки единствено на местни играчи, то това е финансовият. На практика всяка сделка през последните пет години в бранша е продажба от чужд инвеститор и покупка от местен. Българо-американска кредитна банка беше купена от инвестиционната компания на Цветелина Бориславова - CSIF, а интерес имаха и други местни играчи. Унгарската MKB Bank продаде Юнионбанк на Първа инвестиционна банка, макар за кратко и унгарската OTP, собственик на ДСК Банк, да беше в надпреварата. Последно френската Credit Agricole реши да даде бизнеса си в България на Корпоративна търговска банка... Други малки сделки също имаше, така че списъкът не е изчерпателен, а резултатът е показателен. В топ 5 на банките в страната вече има две доминиращо български групи - ПИБ и КТБ. Централна кооперативна банка също не изостава твърде много, а в орбитата около нея вече гравитира и Тексимбанк.

Всъщност разместване на позициите в сектора от последните месеци за пореден път показва как петте години криза промениха в още един аспект (освен в силно свитото кредитиране) облика на банковия сектор в страната. Собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Тази тенденция стана постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без да са регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на 2013 г. пазарният им дял се е свил до 65 на сто. В същото време пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от под една пета на една трета.

При застрахователите картината като апетит не може да се каже, че е по-различна, макар пазарът да бе малко по-балансиран между чужди и местни. През 2007 г. чуждите застрахователи държаха около 60% от пазара, сега държат малко под 50%. Просто преди кризата по-малките чужди играчи се опитаха да заемат по-сериозни позиции, но няколко години по-късно осъзнаваха, че искат да се концентрират на собствените си силни пазари и съответно започнаха да излизат от българския. Това даде възможност на местните застрахователи да започнат да окрупняват позиции. Така например в групата на "Евроинс" влезе бизнесът на "Интерамерикан" (продавач холандската Achmea), както и на международната QBE в България и Румъния. Наскоро дори беше създаден нов български застраховател - "Асет иншурънс", свързан с Младен Михалев–Маджо, един от създателите на силовата групировка от 90-те години на миналия век СИК. Последното е ясен знак, че финансовият сектор си остава (вече явно по-достъпен) интерес за местните играчи след драматичния крах от края на 90-те.

Имоти: Пазар на принципа: местен, свестен и известен

Фотограф: shutterstock

Хотели, офис сгради, молове... Едва ли има сегмент на пазара на бизнес имоти, в който отливът на чужди капитали да не е осезаем. Фондовете и компаниите, които допреди 2-3 години инвестираха в София, сега продават активи или продължават да ги управляват, но също с очакване на подходящ момент за изход. И в двата случая не рискуват с нови сделки. Активни са българските купувачи, а списъкът от придобити имоти е дълъг - софийските хотели Radisson и Hilton, хотел "Родина", моловете във Велико Търново и Плевен, няколко малки офис сгради в София...

Причините за това бягство от българския пазар са няколко – влошено финансово здраве (бившия собственик на Hilton - София – Quinn Group) или високо ниво на дълг и невъзможност на продавания актив да обслужва кредита си (повечето молове). В други случаи чужди фондове и компании, собственици на големи имоти, се задържат на българския пазар повече от планираното, защото в момента трудно биха излезли от инвестицията си с първоначално планираната доходност. Много от тях са рискови играчи, т.е. поемайки висок риск с влизането си на българския пазар, очакват и високи нива на възвращаемост. Сега обаче ситуацията не е в тяхна полза: цените са ниски, а нови чужди купувачи не влизат заради слабата ликвидност. Българските пък имат потенциал по-скоро за малки сделки.

Според хора от консултантските среди една от причините за сегашната ситуация е и разликата в мисленето между българските и чуждите купувачи.

"Чуждите фондове най-често са професионални инвеститори. Вземат рационални решения и влизат на даден пазар с определени очаквания и времеви хоризонт – например три или пет години. И от самото начало – с идеята как ще излязат от него", обобщи представител на този бизнес.

Профилът на българските купувачи е различен: това най-често са непрофесионални инвеститори, които имат и друг бизнес, но влагат пари в недвижима собственост, защото го смятат за престижно. И обикновено със значително по-дългосрочен времеви хоризонт от чуждите си колеги.

В строителството картината не е много по-различна от тази на имотния пазар. През последните години от сектора си тръгнаха няколко големи европейски компании, сред тях австрийската Alpine Bau заради фалит и германската Hochtief.

Случаят с Alpine Bau е показателен за развитието на строителния пазар, който през последните години е движен основно от обществени поръчки. Австрийската компания се установи още преди кризата в страната покрай строителството на хидровъзел "Цанков камък". Впоследствие обаче не успя да се пребори за големи поръчки, където зловещата битка беше между тукашни герои и през последните години дейността й в България бе сведена до символични обеми. 

Кризата, нарасналата конкуренция в сектора и практиката големи поръчки да се разпределят между близки до властта строители, станаха причина и други чужди компании да излязат от българския пазар. Подобно на Alpine Bau невъзможността да спечелиш държавна поръчка в сектор, движен предимно от това в последните години, обезсмисли присъствието на чуждите строители.

Медии: ... и благодарим за инвестициите

Фотограф: shutterstock

Хрониката на напускащите българския медиен пазар чуждестранни инвеститори започва да се пише в края на 2010 г. Тогава германската медийна компания "Вестдойче алгемайне цайтунг" (ВАЦ) продаде вестниците "Труд" и "24 часа". През 2011 г. от страната се оттегли и шведската медийна група Bonnier. Издаваният от тях в. "Пари" беше придобит от "Икономедиа" (собственик марките "Капитал" и "Дневник"). Също в края на 2011 г. си тръгна друг голям чуждестранен медиен играч - ProSieben, която притежаваше радиостанциите от групата на SBS в България ("Радио Веселина", "Витоша", Magic FM, радио и телевизия The Voice). И с това примерите не се изчерпват. В самото начало на 2013 американската медийна компания Emmis напусна радиопазара. Лятото на същата година си отиде и финландската медийна група Sanoma. Слуховете за изтеглянето и на други играчи в бранша не затихват.

Интересът на международните инвеститори към медийния сектор в България стигна пика си в периода 2004 - 2007 г. Той съвпадна и с годините на ръст на рекламния пазар. Преди осем години например списанията бяха основен двигател на рекламния пазар в сектора на печатните медии. Те дълго време представляваха и най-конкурентната пазарна ниша, като абсолютният пик за тях беше през 2008 г. В този период се появиха почти всички по-важни лицензни издания, които сериозно промениха вестникарските сергии и ги направиха да изглеждат по-примамливи за читателите.

Българският пазар на списания стана привлекателен за чуждите издателства още през 2005-2006 г. Тогава той беше интересен основно със свободните си ниши и растящите рекламни инвестиции - на глава от населението те бяха доста по-малки, отколкото на развитите пазари. Това се разглеждаше като потенциал за голям ръст, особено след влизането на България в ЕС.

С днешна дата картината е много променена. Показателно е изтеглянето на Sanoma, която продаде дела си в българското издателство "Санома Блясък България". Така на пазара на списания в България остана една чуждестранна компания - гръцката "Атика медия". Тя също отчита трудностите в региона и вече се изтегли от румънския пазар.

ВАЦ продаде бизнеса си на консорциум от български, германски и австрийски инвеститори, които придобиха 100% от собствеността на германската група у нас, която освен двата големи национални ежедневника - "24 часа и "Труд", включва седмичника "168 часа", портфолио от списания, разпространителската агенция "Стрела", сградата на Полиграфическия комбинат в София, печатница и още няколко други дъщерни фирми. По-късно тази собственост се озова първо в ръцете на Любомир Павлов и Огнян Донев, после у Венелина Гочева, а наскоро част от нея - марките "Труд" и "Седмичен Труд", преминаха във владение на Петьо Блъсков.

Сриналият се рекламен пазар обаче не е единствената причина за оттеглянето на чуждестранните компании от печатните медии. "Има усещането, че в България собственици купуват медии не за да информират българите, а за да обслужват личните си интереси чрез тях. Тоест чрез тях те си купуват влияние или за политическите им интереси, или за икономическите. А това никак не е чисто", коментира преди време генералния секретар на "Репортери без граници" Жан-Франсоа Жулиар. През последните няколко години сериозна част от печатните медии преминаха от бизнеса с продажба на вестници и реклама към продажба на журналистическо съдържание. Това се случва по два начина - на едро, за да се получават услуги от държавата, или на дребно, за да се публикуват т.нар. пиари - текстове, поръчани от различни компании. Този начин за печелене на пари обаче е не просто непознат на чуждите медийни компании, но и определян като неморален и неетичен, тъй като в основата си изисква да се лъжат читателите.

Радиопазарът в България също отдавна не изглежда както в златните си години през 2005 и 2007. Тогава, привлечени от прогнозите за растеж на рекламния пазар, в сектора влязоха чуждестранни инвеститори като скандинавската SBS Group, американската Emmis и ирландската Communicorp. Тяхното навлизане беше положителен знак за радиопазара и предвещаваше, че той ще се развива и расте.

Новините с днешна дата обаче далеч не са толкова оптимистични. Свит рекламен пазар, намаляващи приходи и в крайна сметка слаб бизнес.

Ритейл: Бързооборотно сбогуване

Фотограф: shutterstock

Ако началото на 2014 г. имаше значимо корпоративно събитие, това със сигурност беше изтеглянето на два чужди инвеститора в ритейл сектора и замяната им с български собственици. Двете сделки, които станаха почти едновременно, са за веригите "Пикадили" и "Практикер". В първия случай белгийският собственик Delhaize скоростно продаде местното си поделение само три години след като го купи. Разликата между двете сделки обаче показва ярко промяната в страната.

При първата препродажба сръбската Delta Maxi организира класическа процедура, в която бяха поканени инвеститори от цял свят. Извън избрания белгийски купувач в наддаването участваше и австрийската BILLA. Сега излизането е станало скоростно, без бавна фаза на писма за интерес, детайлни проучвания и т.н. И най-ключовата разлика - интерес е бил проявен само от български купувачи. Печели "АП март" - дружество на старозагорската група "Градус" и Петър Дудоленски. При това цената е в пъти по-ниска от платената три години по-рано от Delhaize, обясняват източници, близки до сделката.

При "Практикер" тръгването на германския собственик стана заради фалит на компанията майка и продажбата на парче на бизнесите в отделните държави. Но и тук веригата бе поискана от български инвеститор - собственикът на "Технополис". Сделката е пред финализиране - КЗК вече я разреши, така че на българската верига остава само да плати и да получи активите.

През последните пет години всъщност нови големи вериги почти не влязоха в страната - изключения правят такива в нови ниши, като забавилите проекта си с години Ikea и Decathlon. Затова пък словенската Mercator затвори тукашната си верига Roda през пролетта на 2013 г. "Техномаркет" пък от чужд инвестиционен фонд премина в орбитата на КТБ.

Изброеното дотук е показателно за няколко тенденции. Първо, местният пазар е слаб и с нисък потенциал, поне през погледа на чуждите инвеститори. И по-опасното явление - законодателството често се променя, и то в негативна за търговските компании посока. Най-пресният случай е с поредния опит за специално законодателство срещу големите вериги. Друг проблем е продължаващата тенденция държавата да не забелязва малките сиви търговци, а проверките (на НАП, Агенцията по храните и т.н.) да са насочени основно към големите.

Телекомуникации: Голямото разместване

Фотограф: shutterstock

В телекомуникациите за отлив на чуждестранни инвеститори в прекия смисъл на думата не може да се говори. Това обаче е сектор, в който неизбежно доминират не големите, а по-скоро огромните компании - от една страна, заради съществените инвестиции, необходими за вход в бизнеса, а от друга - заради факта, че промените в регулациите от последните години са такива, че поставят под съмнение оцеляването на единичните играчи, които нямат зад гърба си група с международно присъствие и солидни възможности.

Дори напротив - "Глобул" беше продаден от гръцката ОТЕ на норвежкия Telenor, а до два месеца се очаква да приключи сделката, при която през покупката на Telekom Austria милиардерът Карлос Слим ще се окаже притежател на "Мобилтел". "Макс телеком" пък беше купен от базирания в Лондон инвеститор с руски корени Даниел Купсин.

Българска обаче засега остава БТК - при това придобита по доста любопитен начин - чрез преструктуриране на дълговете й, при което наличните чуждестранни инвеститори бяха отстранени, а впоследствие мажоритарният акционер на КТБ Цветан Василев убеди държателите на дълга да му поверят компанията. Тоест в конкретния случай, ако не за отдръпване, то по-скоро може да се говори за отблъскване на задграничните инвеститори.

Ясно желание да излезе от вложението си в България показва базираният в Швеция фонд EQT, който понастоящем притежава "Близу". В случая обаче проблемът е в хроничната липса на купувачи. Партньор за "Макс Телеком" впрочем търси и Даниел Купсин.

Христоматиен пример за отблъскване на чуждестранния интерес обаче е разпределението на лицензите за мултиплекс операторите - платформите за разпространение на безплатна цифрова ефирна телевизия. Още при подготовката на правилата за процедурата австрийската ORS беше изолирана от конкурсите чрез специално подготвен законов текст, а в резултат лицензите се концентрираха в ръцете на групата около банкера Цветан Василев. Именно заради ограничаващите конкуренцията условия еврокомисията води дело срещу България, резултат от което се очаква през лятото.

Ненаситни гърла

Ако има сектор, в който ясно си личи доминиращият апетит за покупки единствено на местни играчи, то това е финансовият. На практика всяка сделка през последните пет години в бранша е продажба от чужд инвеститор и покупка от местен. Българо-американска кредитна банка беше купена от инвестиционната компания на Цветелина Бориславова - CSIF, а интерес имаха и други местни играчи. Унгарската MKB Bank продаде Юнионбанк на Първа инвестиционна банка, макар за кратко и унгарската OTP, собственик на ДСК Банк, да беше в надпреварата. Последно френската Credit Agricole реши да даде бизнеса си в България на Корпоративна търговска банка... Други малки сделки също имаше, така че списъкът не е изчерпателен, а резултатът е показателен. В топ 5 на банките в страната вече има две доминиращо български групи - ПИБ и КТБ. Централна кооперативна банка също не изостава твърде много, а в орбитата около нея вече гравитира и Тексимбанк.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

33 коментара
  • 1
    mischa.simeon avatar :-|
    Mischa

    Трябва да се радваме че БТК си остава българска. Не е фатално че чуждите капитали са се оттекли от нея и без това се усеща тенденция на засилване влиянието на местните инвеститори, което по-добре за икономиката. Подобна тенденция има и в страните то Европа. Освен това за българската икономика не са нужни малко по големи по мащаб инвестиции а точно обратното - високи като брой и малко поп обем. Именно така се създават повече работни места, внасят се нови технологии и ноу-хау. Друга важна причина за оттеглянето на западните капитали е нестабилната политическа обстановка към момента. Когато там нещата тръгнат да се стабилизират, вярвам, че и западните инвеститори отново ще насочат поглед към нас.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Обобщено казано, пострадаха екстензивно растящите бизнеси от старата икономика, с ниски маржове на печалба, чиито разцвет австрийският "Ди Прессе" обясни по следния начин: "дори купувачите да нямат доход, на входа на австрийския хипермаркет ги посреща гише на австрийска банка, която да им отпусне заема за желаната стока".

    Наблюдаваното явление опроверга не само чисто социалистическите теории, но и част от социал-либералните, например на Лудвиг Ерхард. Той самият е смятал, че като се "завъртят" повечко пари сред повечко хора, оттам насетне икономиката ще си тръгне сама. Случи се точно обратното. Стотици хиляди се подведоха да теглят кредити с очкаването за бързо изплащане я от добрата заплата, я от разрастващия се бизнес. Други стотици хиляди хукнаха да записват свръхобезпечени откъм кадри специалности като право и икономика. Днес всички се оказват малко или повече прецакани.

  • 3
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    Накратко казано чуждестранните инвеститори се изтеглят поради две основни причини: компанията майка има сериозни дългови и ликвидни проблеми и решава да продаде печеливши активи или българското подразделение на някоя компания вече не е кой знае колко доходоностно и фирмата решава да го продаде или затвори ( какъвто е случая със словенците ). Прави впечатление че поне според статията основно фирми в областта на търговията и услугите напускат Родината, производствените такива като че ли остават. Е какво да се прави, аз лично не бих се тръшнал и ревнал, пазара си е пазар.

  • 4
    t_ avatar :-|
    t_

    Ритейлърите винаги са работели с огромни маржове, но някак не се получи в източна Европа. Общо взето компании, които залагаха на огромен ръст на продажбите на нашия пазар с много големи надценки и печалби не им се получи.
    Останалото #3 доста добре го е синтезирал. Ама то навсякъде си важи. Добре обмислената и дългосрочна инвестиция обикновено издържа повече. По - високо рисковите обикновено по - лесно гърмят. Като риск имам предвид най - вече типът на инвестиция и финансирането й.

  • 5
    fez_deffender avatar :-|
    Фес Deffender

    Пази Боже от български меринджеи... няма по-голяма мъка да работиш за такива хора...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    wds23355772 avatar :-|
    wds23355772

    Този преглед на "избягалите" доста добре илюстрира нещата и се вижда, че не всичко е толкова черно, колкото си мислят някой. Точно тези със спекулативните инвестиции и тези които не създават ново производство а просто усвояват наличен сектор изчезват. Дали ще е ЦБА или Карфур търсене на хранителни стоки у нас винаги ще има. Просто сега вместо в чужди ръце бизнеса минава в български. Пикадили преди да бъдат продадени на сърбите и преди инвазията на Билла бяха отлична верига маде ин Варна. После ги окотиха тотално. Сега ще са старозагорски. Дано пак си върнат позициите.

  • 7
    ivan3i avatar :-|
    I3I

    За телекомите - в цял свят виждат зор.... За строителството и свързаните бизнеси -всеки който се е видял с пари си помисли че може да го прави - и наводниха пазара. Обаче колко хора работят в медиите ? Колко хора работят в практикерите и пикадилитата и радиата ?
    Защо не писахте и за отеглянето в сверата на енергетиката и индустрията. Там работят с пъти повече хора, и на практика се държи икономиката на страната. Там е сериозното ноу-хау, там се повишава квалификацията на народа( поне частично) и там се генерира голямата добавена стойност.
    НАскоро чужденци затвориха едни заводи за батерии и друг за електроди. Бог знае колко шивашки цехчета се изнесоха ( не че е страхотна индустрия, ама някаква работа е по-добра от никаква).
    Други чужди фирми закриват огромни филиали, като само фиктивно остават на работа тук. Има нещо мнооого гнило в България....

  • 8
    cobourga avatar :-|
    cobourga

    Пропускате няколко неща :

    1. България бе напусната от НАЙ-голямата частна енергийна компания в СВЕТА - ЕОН !!!! Те разбраха, че у нас не може нито да се работи по правилата, нито да се печели !!!! Разбраха, че искат да ги изгонят и заменят със червени мафиоти - наши или Съветски !!!!
    2. Румъния привлича все повече западни инвеститори, дори такива, които действатха у нас - на Калиакра, ОМВ и др. Румъния има хай-тек сектор, представителства на Майкрософт, Нокиа и т.н., а БВП вече расте с над 30% !!!!!!
    3. България се управлява от червената мафия и нейните мутри и слуги на товариш Путин. АТАКА е партията на КГБ и Путин у нас. СИМЕОН е агент на КГБ и започна реставрацията на комунизъма, а ГЕРБ са мутро-комунисти....... НЯМА спасение !!!

  • 9
    cobourga avatar :-|
    cobourga

    ......, а БВП вече расте с над 3% !!!!!!!!!!!!!! Сори за грешката.....

  • 10
    vladimiryosifov avatar :-?
    Владимир Йосифов

    Няма чужденци, които да посмеят да доведат семействата си тук .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK