Слим в стъкларски магазин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Слим в стъкларски магазин

"Богатството е градина. Можеш да споделиш с другите плодовете й, но не и самата градина"

Слим в стъкларски магазин

Историята на митичния нов господар на "Мобилтел" без легендите за лъснатите ябълки

Паулина Михайлова
10131 прочитания

"Богатството е градина. Можеш да споделиш с другите плодовете й, но не и самата градина"

© Reuters


Фиксираните телекоми трябва да дават достъп до шахтите си на всичките си конкуренти на определени от регулатора цени. Мобилните оператори са длъжни да допуснат новонавлизащите на пазара играчи до мрежите си, за да си набират те собствени клиенти, разбира се - на по-ниски тарифи. Междувременно всички се съобразяват с максимални цени за взаимно свързване на едро, фиксирани от държавата. Споделянето на инфраструктура между различните оператори се насърчава, таксите на дребно за роуминг не може да са над определен таван, а скоро с лиценза си от една държава дадена компания ще може да работи във всички останали.

С една дума - европейските регулации за телекомите са софистицирани като фина брюкселска дантела, а условията да се прави телефонен бизнес на Стария континент са ограничителни, като да се движиш с верижна машина между фигурките в сувенирен магазин. Показателно е, че преди около година, когато се разбра за среща на един европейски комисар с представителите на най-големите телекоми, за това се говореше като за някакъв вид тежко прегрешение. На този терен, между дантелите от брюкселски антитръстови регулации и порцелановото равновесие сред сегашните европейски оператори, сега навлиза нов играч - магнатът Карлос Слим, който предстои да стане основен акционер в Telekom Austria, а оттам и на българския "Мобилтел".

За справка - когато той е забогатял, след като приватизирал мексиканския телеком, в страната телекомуникационен регулатор изобщо не е имало, а компанията му е притежавала законов монопол. Години по-късно министър на телекомуникациите става бивш служител на Слим, а сега - когато не само има регулатор, но и държавата декларира воля да обуздае мегаконцерните, опитите да се създаде конкуренция в мрежата на Слим не са особено успешни. Показателно е, че телекомът му все още налага такси за обаждания между щатите вътре в самото Мексико.

Накратко - роденият от бедността и монопола мексикански телефонен могул изглежда доста непривично върху тънкия лед на европейските секторни регулации. И затова поведението му занапред със сигурност ще е интересно.

Виенският успех

Официалната част около сделката между австрийската държава и Карлос Слим за Telekom Austria е кратка. В края на април е постигнато споразумение, според което мексиканският магнат, чрез компанията си America Movil, получава правото да изкупи книжата на миноритарните акционери в оператора. В момента австрийското държавно дружество OeIAG има 28.42% от Telekom Austria, America Movil държи 26.81%, а останалите 44.76% се търгуват свободно, като малка част от тях са на служителите. Сега, след като телекомът на Слим изкупи книжата на малките акционери (за общо 1.41 млрд. евро), той ще е мажоритарен притежател на Telekom Austria, а държавата, запазвайки си 25% плюс една акция, ще си гарантира правото на блокиращ глас при важни решения. Процедурите по получаване на разрешение от общите антитръстови регулатори в страните, където Telekom Austria присъства, вече са задвижени. Освен Австрия и България, това са Сърбия, Хърватия, Словения, Македония, Беларус и Лихтенщайн.

Неофициално - според източници на "Капитал" се очаква сделката реално да приключи до септември. След това австрийската държава ще назначава главните изпълнителни директори на всички дъщерни оператори, а мексиканският съдружник - главните финансови мениджъри. Що се отнася до България - реално промени по тази линия не се очакват скоро, така че предприеманите от "Мобилтел" ходове тук са резултат от скорошната смяна на главния изпълнителен директор и мерките, които той предприема, за да установи свой екип.

Бляскави церемонии около влизането на магната в собствеността на европейския оператор не са организирани, по-скоро е обратното - публични прояви почти няма (опитите на "Капитал" да получи отговори от някоя от ангажираните компании на Слим също не постигнаха нищо). Споразумението на Слим с австрийците обаче е безспорен успех за него след близо две години усилия, през цялото време под недоверчивите погледи на акционерите. Първоначално магнатът придоби скромните 4%. После вдигна участието си на 21%, изкупувайки книжата на инвеститора с хърватски корени Рони Пецик и на египтянина Нагиб Савирис. Самото влизане на Пецик в управлението на оператора впрочем беше съпроводено с куп подозрения именно че е "корпоративна акула", която смята бързо да продава на уговорен партньор. Което, в крайна сметка, се оказа вярно. Сега сделката, с която Слим става мажоритарен акционер в Telekom Austria, също не е минала идеално гладко - според международните агенции подписването на споразумението с държавната OeIAG замалко е щяло да бъде блокирано, след като представителите на профсъюзите са бойкотирали срещата на борда на директорите във Виена. Така залата е останала без кворум 12 часа, а председателят на надзорния съвет на OeIAG Петер Митебауер е трябвало да вземе спешно самолет от Израел, за да може да попълни кворума, твърди Bloomberg. Причината - очевидната такава, която би могла да вбеси синдикатите: липса на ангажименти за запазване на работни места. В крайна сметка обаче договорът е готов, а след години безуспешно ухажване (Слим беше публично отблъснат от холандската KPN) мексиканският телеком огул вече е фигура и на европейския пейзаж.

Един скромен 74-годишен човек...

В чисто личен план публичният образ, създаден на (или от) Карлос Слим, е на скромно живеещ 74-годишен човек, баща на три дъщери и трима синове и дядо на 20 внучета, който и сега е в същата къща само с шест спални, където е прекарал и последните 40 години от живота си. Шофира сам лекия си автомобил Mercedes и джипа си Suburban, в гаражът му няма никакви ниски червени открити неща, в спалнята - никакви русокоси дълкокраки създания. Около него пикантерии няма - съпругата му Сумая е починала от бъбречна недостатъчност през 1999 г., а след това опечаленият съвременен Шах Джахан построява музей в нейна памет в Мексико сити - центърът Сумая в един от най-скъпите квартали на Мексико сити, събрал безценни картини, стенописи, скулптури, е наричан вторият Лувър.

Според публикации в международната преса, базирани на интервюта на Слим и негови близки, той не си позволява да харчи повече от 24 хил. долара на месец за лични разноски, а случаят, в който е прекарал цял час в пазарене, за да свали с 10 евро от цената на вратовръзка в магазин във Венеция, е разказан стотици пъти. Твърди се, че той пазарува в собствените си универсални магазини и си плаща сам - с кредитната си карта. Няма нито собствен самолет, нито дори хеликоптер, а когато му потрябва - наема такъв от телекома си в Мексико.

В интервютата си (не особено много) Слим последователно натъртва на репликата, че парите не са негова цел, а по-скоро важното е да създава добре развиващи се компании, които да генерират нови работни места. "Защо живеете в толкова малка къща?" - го пита Лари Кинг в интервю за CNN. "За какво ми е по-голяма? - отговаря Слим. Ако къщата е прекалено голяма, не можеш да се видиш със семейството си." Семейството впрочем съвсем очевидно е на пиедестал за мексиканеца: всичките му синове, дъщери и техните съпрузи работят на ръководни постове в бизнес империята му, а според някои публикации важните теми се обсъждат на специален семеен съвет всеки понеделник.

Ако има семейни тайни, очевидно те остават добре скрити (все пак компаниите на Слим са и най-големите рекламодатели в Мексико). На повърхността се вижда по-скоро това, което е целено да се види: Слим няма други пристрастия освен кубинските пури и бейзбола (по-конкретно клуба на "Янките"), не пътува много-много, предпочита лютите чушки пред хайвера и макар че е сериозна фигура в телекомуникациите и сам да твърди, че отделя много време на новите технолигии, за да знае какво става по света и как да спечели от това, не използва компютър, а при важните си срещи просто си води записки на хартия.

За човек, който не цели парите обаче, числата заемат доста специално място в живота на Слим. Пак в едно от интервютата си за Лари Кинг (вече в момента, когато същият е продуцент в телевизията на милиардера ORO) на неизбежния въпрос "Как контролирате толкова много бизнеси и компании?", Слим отговаря, че по-честичко преглежда отчетите им. Буквално твърдейки, че числата оживяват и му говорят достатъчно.

Благотворителност? - Да, има, но не в мащабите, характерни за други магнати. "Богатството е градина. Можеш да споделиш с другите плодовете й, но не и самата градина" - репликата явно отразява философията му. Пак пред Лари Кинг магнатът разказва повече за градината - че когато овошките в нея дадат плодове, най-важното е част от тези плодове да бъдат засети, за да се създадат нови плодни дръвчета. Вместо просто да ги раздадеш.

... и нищо скромно в бизнеса

Да се отглеждат каквито и да било плодни дръвчета, при положение че никой друг няма право да сади такива, със сигурност е приятно градинарство. А историята на Слим говори точно за този тип предприемачество - някои западни вестници го наричат "господин монопол". Дори да прекараш само един ден в Мексико, няма начин да не платиш нещо на Слим. Той контролира там над 200 компании: телекомуникации, цигари, строителство, мини, производство на велосипеди, безалкохолни напитки, авиолинии, хотели, железници, банки, печатници... Популярна е шегата, че един местен ресторант се рекламира като непритежаван от Карлос Слим.

В историята на забогатяването на Слим онази част с лъскането на ябълки и продаването им липсва. Макар и петото от шест деца в семейството на ливански имигрант, Карлос все пак стъпва на известно състояние, създадено от баща му - първоначално бакалин, притежаващ магазин Orient Star в Миксико сити, а впоследствие - вложил средства в недвижими имоти. Любовта на Карлос Слим към числата е пословична - дори за кратко преподава алгебра в един от публичните университети в Мексико. След колежа заедно с група състуденти става брокер на фондовия пазар, като групичката им е наричана Los Casabolseros - момчетата от фондовата борса, които през деня търгуват, а нощем се забавляват. Още тогава обаче, по разкази на приятелите му, Слим е по-затворен от останалите и не се вълнува толкова от партитата и колко пари ще изкара, а как да стане бизнесмен и да има своя компания.

Съдбата му се усмихва скоро. След като купува и продава първо фирма за безалкохолни, а после печатница, през 1981 г. той прави първия си по-голям ход - купува дял във втората по големина цигарена компания в Мексико - Cigatam (производител на Мarlboro). Именно оттам, според повечето източници, са първите по-сериозни пари на Карлос Слим. С които той бързо започва да пазарува. В началото на 80-те години колабиралите котировки на петрола буквално сриват мексиканската икономика, в страната се надига социализъм, банките са национализирани, а традиционният бизнес елит ужасено търси изход ... продавайки компаниите си на цени в пъти под реалната им стойност. По това време Слим купува десетки фирми, постигайки удивителни цени. Пословичен е примерът за Seguros de Mexico - най-голямата застрахователна компания в страната, купена от него за 44 млн. долара и в днешни дни оценявана на над 2.5 млрд. евро. "Държавите не се чупят", казва Слим в едно от интервютата си.

Като цяло стил в бизнес развитието на Слим и империята му е именно това: да участва в разпродажби, да купува компании и бизнеси в момента, когато са евтини. "Той никога не е плащал скъпо за нищо", казва негов приятел, цитиран от Wall Street Journal. Между 2002 и 2004 г. например купува постепенно 13% в полуфалирания латиноамерикански оператор MCI, които впоследствие продава на Verizon за 1.3 млрд. долара. (Твърди се, че и вкусът към евтини вложения идва от баща му, който изкупил дела на съдружника си в бакалията в най-тежките за нея времена). С две думи - Карлос Слим очевидно има несъмнен талант да намира изгодните инвестиции и да се възползва от тях преди останалите. Но големият му удар е през 1988 г., когато завършилият Харвард технократ Карлос Салинас става президент на Мексико - двамата имат приятелство от средата на 80-те. При управлението на Салинас стотици държавни компании са приватизирани. Включително през 1990 г. и Telmex. Купувач е Карлос Слим заедно със Southwestern Bell и GTE Corp. Слухът, че продажбата е била нагласена, витае с години след това - нещо, което и Салинас, и Слим твърдо отричат. След шестгодишното управление на Салинас обаче броят на милиардерите в Мексико се е увеличил драстично, а най-богатият от тях е Карлос Слим. Междувременно за първите шест години след приватизацията Telmex има монопол, а регулатор няма изобщо през първите три години. Мобилни лицензи се издават само за определени региони в Мексико, а когато националните такива се разрешават, чужденците задълго са ограничени до миноритарен дял в съответните компании.

Днес Telmex има над 90% от фиксираните линии в страната, а Telcell - мобилният му оператор, държи над 70% дял на GSM пазара. И е любопитно как ги пази - например според разказа на Дан Крофорд пред Wallstreet Journal. Крофорд е бил изпълнителен директор на телекома Avantel, финансиран от друг местен милиардер, бивш приятел на самия Слим. Avantel, по думите на Крофорд, инвестира сериозна сума за изграждане на нова мрежа в Мексико, но нещата блокират, когато приближава подписване на споразумение за взаимно свързване с Telmex - представителите на Слим просто игнорират офертите на конкурента или не се явяват на уговорените срещи. Накрая, когато договор все пак има, той е на такива тарифи, че Avantel трябва да плаща на Telmex 70% от всеки долар, който прибира от клиентите си. Когато Avantel завежда дело срещу Telmex за монополни тарифи, телекомът отговаря с молба до съдията да издаде заповед за арестуване на топ адвоката на конкурента. По-късно Avantel не успява да плаща дълговете си и е купен от друга местна компания.

Показателна е и друга история - на конкурента на Telcel - испанската Telefonica. През 2004 г. в опит да вземе по-голям дял от мобилния пазар в Мексико, тя започва кампания за продажба на телефони на изключително ниска цена. Устройствата се продават много, но това не увеличава абонатите на Telefonica. Твърденията на компанията пред местната антитръстова комисия са, че дистрибуторите на Telcel са ги купували, сменяли са им чиповете и са ги препродавали с карта на Telcel. Попитан за тази практика, говорителят (и зет) на Карлос Слим отговаря: "Може. Ако продаваш нещо, което струва 100 долара, за 20, някой все ще го купи. Опитите да се регулира телеком империята на Слим вървят и днес с променлив успех и по познатия за цял свят начин: регулаторът въвежда правила, а адвокатите на оператора ги обжалват.

А "Мобилтел"?

С една дума - Карлос Слим очевидно е стигнал там, където е, благодарение колкото на връзките си и способността си да ги използва, толкова и на усета си за изгодни сделки. И според тези, които му се възхищават - благодарение на своя хъс и работоспособност. В държава, където една пета от населението работи за под два долара на ден, милиардерите едва ли са любими герои - тарифите за мобилни разговори в Мексико са малко по-високи от тези в България, без да броим таксите за обаждане извън областта. Не липсват обаче и почитатели на магната, наблягащи на мечтата му Мексико да стане тигърът на Латинска Америка, вдъхновявайки се от военните стратегии на Чингис хан.

На този свят безплатни неща няма - включително и за най-богатите: Слим има три инфаркта, единият от които - едва преживян, а според разкази на негови приближени след смъртта на съпругата му той просто няма за какво друго да мисли освен за бизнес.

Всичко това обаче е по-малко интересно за България от другото - какво очаква "Мобилтел". Ако говорим краткосрочно - нищо различно от това, което сегашните му мениджъри създадат. Дългосрочно - историята на Слим показва, че компаниите му са успешни. Почвата в Европа обаче е много различна от тази в Латинска Америка, откъдето милиардерът диверсифицира бизнеса си именно заради затягащите се регулации. Всъщност регулациите тук са в пъти по-драстични. А иронията е, че съвсем наскоро, едва миналото лято европейският комисар по цифровите технологии Нели Крус заговори за облекчаване на тези регулации, предупреждавайки че континентът изостава от останалата част от света и скоро местните оператори могат да станат плячка за агресивните и богати задокеански и източни гиганти.

Фиксираните телекоми трябва да дават достъп до шахтите си на всичките си конкуренти на определени от регулатора цени. Мобилните оператори са длъжни да допуснат новонавлизащите на пазара играчи до мрежите си, за да си набират те собствени клиенти, разбира се - на по-ниски тарифи. Междувременно всички се съобразяват с максимални цени за взаимно свързване на едро, фиксирани от държавата. Споделянето на инфраструктура между различните оператори се насърчава, таксите на дребно за роуминг не може да са над определен таван, а скоро с лиценза си от една държава дадена компания ще може да работи във всички останали.

С една дума - европейските регулации за телекомите са софистицирани като фина брюкселска дантела, а условията да се прави телефонен бизнес на Стария континент са ограничителни, като да се движиш с верижна машина между фигурките в сувенирен магазин. Показателно е, че преди около година, когато се разбра за среща на един европейски комисар с представителите на най-големите телекоми, за това се говореше като за някакъв вид тежко прегрешение. На този терен, между дантелите от брюкселски антитръстови регулации и порцелановото равновесие сред сегашните европейски оператори, сега навлиза нов играч - магнатът Карлос Слим, който предстои да стане основен акционер в Telekom Austria, а оттам и на българския "Мобилтел".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar

    Ще гледаме и това шоу.

  • 2
    ace avatar :-|
    ace

    Гангстер.

  • 3
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    "...когато овошките в нея дадат плодове, най-важното е част от тези плодове да бъдат засети, за да се създадат нови плодни дръвчета. "...
    И аз така казвам .
    Естествено ,като всеки Богат Човек и Слим има много грозни черти.
    Само Андрешко е добър . Само добър .

  • 10
    ver27574675 avatar :-|
    ДЕКОРАТИВНА ТИКВА

    Цитат:"Но големият му удар е през 1988 г., когато завършилият Харвард технократ Карлос Салинас става президент на Мексико - двамата имат приятелство от средата на 80-те. При управлението на Салинас стотици държавни компании са приватизирани.Включително през 1990 г. и Telmex. Купувач е Карлос Слим .".

    Дежа вю! Значи и под мексиканското слънце нищо ново.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK