Раздвижване в "Кремиковци"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Раздвижване в "Кремиковци"

Според експерти за възстановяването ще трябват толкова много пари, че с тях е по-добре да се построи ново производство на зелено

Раздвижване в "Кремиковци"

Частните собственици на активите опитват да възстановят част от производството, а най-вероятната цел е препродажба

17190 прочитания

Според експерти за възстановяването ще трябват толкова много пари, че с тях е по-добре да се построи ново производство на зелено

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Производство скоро няма да има, тъй като не е поискано издаване на комплексно разрешително за мощността.

Подготовка за възстановяване на част от производството в някогашния металургичен завод "Кремиковци" върви от седмици. Проектът не е част от плановете на правителството за реиндустриализация чрез възраждане на соцгиганти, а инициатива на фирмите, които преди три години купиха активите на фалиралото предприятие със заем от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Това казаха трима независими източника за "Капитал Daily". Неофициалната информация е, че "Елтрейд къмпани", "Вапет консулт" и "Надин металс трейд" бързат да възобновят горещото валцуване, тъй като имало неизвестен кандидат купувач. Възможно е също кратките срокове да са свързани с изтичащия в края на юли падеж по заемите от ПИБ. От банката кредитор отказаха информация.

Варианти за рестарт

В момента върви реконструкция на крановете и релсите на площадката, без която не може да започне никакво производство. Според единия от източниците собствениците са в контакт със световни производители на оборудване, като междувременно правят проучвания и анализи колко точно ще струва подновяването на отделните производства и "дали ще им излезе сметката". Обмислят се най-различни варианти - от закупуването на нова електрическа пещ, през възобновяване на цеховете за горещо и студено валцуване, до пускането на линии за поцинковане. Всеки отделен проект се оценява от отделен екип, тъй като необходимите инвестиции са огромни.

Другите двама източници твърдят, че решението вече е взето и е за възстановяване на горещото валцуване. Намеренията на собствениците били да внасят заготовки от Австрия или Украйна, които да се преработват в "Кремиковци". Според специалистите на място станът за горещо валцуване можел да се пусне веднага, тъй като е най-запазен. Причината за това е, че той се намира по-навътре в площадката и не е разграбен. На следващ етап се обмисля да се възстанови и инсталацията за непрекъснато леене на стомана, която е най-новата в завода.

Голямото бързане

Неофициално се твърди, че причината за бързането е интересът на неназован купувач, с когото вече били водени предварителни преговори. Тайнственият кандидат обаче искал да е сигурен, че предприятието работи, преди да подпише договор. Това е съвсем логично, като се има предвид, че заводът не работи вече четири години, а голяма част от оборудването беше нарязано на скрап. "Според мен едно нещо е много по-лесно за реализация, ако работи. На тяхно място първо бих пуснал производството, така е по-вероятно да се намери кандидат", коментира единият от източниците.

Единственият официален досега кандидат за "Кремиковци" беше българската фирма "Крис мит", която миналата година получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията да купи свързаните с ПИБ "Елтрейд", "Вапет" и "Надин". Източници тогава дори твърдяха, че цената е между 180 и 200 млн. евро, което е повече, отколкото трите фирми платиха за активите на фалиралия металургичен гигант през 2011 г. (316 млн. лв.). "Крис мит" обаче също е свързана с ПИБ и затова на покупката се гледаше като на "освежаване" на експозицията на банката. Самата фирма трудно попада в графата "стратегически инвеститор", тъй като се занимава с търговия, представителство, сделки с недвижими имоти и т.н., а оборотът й за 2012 г. е едва 5000 лв. В крайна сметка обаче до сделка не се стигна.

Не трябва да се изключва вариантът бързането да е заради изтичащия падеж на заемите, които трите фирми получиха за закупуването на активите. За сделката ПИБ отпусна 59 млн. евро на "Елтрейд", а "Надин" и "Вапет" получиха съответно 53.7 млн. евро и 56.2 млн. евро. И за трите заема беше учреден залог върху активите на металургичното предприятие в полза на банката. Справка в Търговския регистър показва, че "Вапет" и "Надин" са подписали анекси към договорите си за залог, с които срокът на заемите им се удължава съответно до 31 и 20 юли 2014 г. Пак през тази година е падежът и на заема на "Елтрейд". Теоретично обаче банката би могла отново да отложи крайния срок за изплащане. И трите компании имат втори залог в полза на ПИБ заради заеми за общо над 33 млн. евро.

Има и трета версия, според която назначенията и анализите се правели, за да има още един повод правителството да говори за нови работни места, но след евроизборите идеята можело и да бъде преразгледана. Източникът, близък до "Кремиковци", казва, че все още не са направени никакви инвестиции за екоразрешително за стана за горещо валцуване, което ще струва най-малко 20 млн. евро. Назначените служители пък били основно шлосери, заварчици и в момента оглеждали как най-евтино биха могли да бъдат пуснати отново мощностите. И допълва, че засега кандидат-купувач на активите няма.

Има ли логика

Каквато и да е причината за цялото това бързане, запознати твърдят, че зад проекта няма икономическа логика. Заводът не е работил от години и не е ясно какво точно е останало на площадката, след като голяма част от оборудването беше претопено. Освен това "Кремиковци" няма разрешение за емисии, а за да започне каквото и да е производство там собственикът ще има нужда и от комплексно разрешително. Според експерти за възстановяване на производството ще трябват много пари - толкова много, че с тях е по-добре да се построи ново производство на зелено. Източник от сектора беше категоричен, че конкурентно производство в "Кремиковци" е невъзможно и определи идеята за възраждане на завода като "второ Химко" - също толкова скъпо и ненужно.

Производство скоро няма да има, тъй като не е поискано издаване на комплексно разрешително за мощността.

Подготовка за възстановяване на част от производството в някогашния металургичен завод "Кремиковци" върви от седмици. Проектът не е част от плановете на правителството за реиндустриализация чрез възраждане на соцгиганти, а инициатива на фирмите, които преди три години купиха активите на фалиралото предприятие със заем от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Това казаха трима независими източника за "Капитал Daily". Неофициалната информация е, че "Елтрейд къмпани", "Вапет консулт" и "Надин металс трейд" бързат да възобновят горещото валцуване, тъй като имало неизвестен кандидат купувач. Възможно е също кратките срокове да са свързани с изтичащия в края на юли падеж по заемите от ПИБ. От банката кредитор отказаха информация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

43 коментара
  • 1
    blaster avatar :-P
    Blaster _

    Този "неназован купувач" да не би да е Стойнев под прикритие в ролята на таен клиент.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    "Освен това "Кремиковци" няма разрешение за емисии,"

    >>> Eлектродъговата пещ и валците какви емисии точно пораждат?

  • 4
    t_ avatar :-|
    t_

    Интересно. Да не вземе да тръгне сега? И защо го оставиха да изгние 4 години?

  • 5
    jonson avatar :-|
    jonson

    Според мен правителството иска да спаси БДЖ.

  • 6
    vaskoangelov avatar :-|
    vaskoangelov

    Кремиковци трябва да го изринат до освновъ заедно с горния почвен слой.

    После да построят или смислен бизнес-хъб, или нов жилищен квартал.
    Комуникациите са перфектни - полу-магистрала, рейсове, влакове, ток - всичко има!

  • 7
    2.5 avatar :-|
    2.5

    Разходих се до Кремиковци преди седмица.
    Пълна гробница! Гарата все едно е бомбардирана след което са се водили улични боеве! Районът е узурпиран от самонастанили се цигани! Кантонът срещу гарата е превзет точно от такова племе, което беше разрязало решетките от прозорците и ги ползваше за простор, на който си сушешеше прането! Накъдето и да се обърнеш в Ботунец се мотаят фиркани джагали, усмихнати циганета тичат успоредно с автомобила!
    Все едно сте в Индия!

  • 8
    comandante avatar :-|

    [quote#3:"capricorn2014"]ова е лоша новина за либерастите, за тях по презумпция всяко производство е губещо, или поне замърсява въздуха на София. [/quote]
    Малко се говори ,че след либертарианската унищожителна атака която да разпарчетоса производството в източните колонии цената на стоманата се вдигна тройно на международните пазари , на другите метали от 5 до 100 пъти !

    Високо моралните либерасти няма да ти кажат ,че до преди 30-40 години Кремиковци е бил като коминче на барбею в стравнение с това което е тровело примерно Великобритания или Германия !
    Никой няма да ти каже ,че тези които най-много са тровели Европа именно те са създали EU под претекст ,че трябва да си направят техен картел за въглища и стомана !


  • 9
    comandante avatar :-|

    До коментар [#5] от "jonson":
    БДЖ трабва да се спаси и да не се дава на алчните швабски икономически пънкари или поне не на цена под 5млрд. !


  • 10
    jonson avatar :-|
    jonson

    До коментар [#9] от "comandante":

    Нямам против да бъде спасено, само не искам да е с моите пари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK