Project post-mortem* на Наредба 32
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Project post-mortem* на Наредба 32

Reuters

Project post-mortem* на Наредба 32

Или няколко истини и заблуди за "водата в пилетата" и промените в нормативния акт, който регулира предлагането на месо и черен дроб от птици

3502 прочитания

Reuters

© Reuters


Планираните промени в Наредба 32 са в съответствие с европейското законодателство и ако бъдат приети, България ще се предпази от риска да й бъдат наложени финансови санкции от ЕК.

Наредба №32 от 23.03.2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици спокойно може да се квалифицира като "медийна звезда", колкото и това определение да не е подходящо за нормативен акт. Последното й изменение, това, което влезе в сила на 04.01.2013 г. и подхрани истерията за "водата в пилетата", й гарантира място в новинарските емисии и дълго след това поддържаше жив интереса към нея.

Имаше ли нужда от промяна?

Към онзи момент законът задължаваше производителите да обозначават продуктите си с информация дали месото е претърпяло някаква обработка и поради това се етикетира като "заготовка", или е необработено кланично месо – т.е. "разфасовка", и дали са използвали съставки като влагозадържащи агенти, хидроколоиди, растителни и/или животински белтъчини при производството.

В допълнение, пак към онзи момент в Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храни съществуваше (съществува и сега) текст, съгласно който водата задължително се включва в списъка на съставките на храната, когато нейното количество е повече от 5% от теглото.

С други думи, към датата на приемането на изменението на Наредбата нямаше празнота в законодателството относно реда и начина на класифициране на артикулите от пилешко месо и имаше ясни задължения за етикетирането на количеството добавена вода и използваните добавки.

Закон имаше, а контролът беше активен и следеше за неговото спазване. Защо тогава беше нужно цитираното изменение? Отговорът на този въпрос дойде от Върховния административен съд.

Основни проблеми

В началото на 2013 г. ВАС беше сезиран с жалба, с която се търсеше отмяна на влязлото в сила на 04.01.2013 г. изменение на Наредбата поради: противоречие с директно приложими европейски регламенти (нормативни актове с по-висок ранг), неизпълнение на задължението за нотификация съгласно Директива 98/34/ЕО, несъответствие с практиката на съда на ЕС, особено по отношение защитата на потребителите, противоречие с конституцията и Закона за нормативните актове.

Съдът на две инстанции установи, че не съществува противоречие между Наредбата и европейското законодателство, че няма порок в процедурата по приемането й и че обжалваните текстове всъщност целят "защита интересите и здравето на потребителите".

Цялостна оценка на проекта

Паралелно на съдебното обжалване до Европейската комисия беше изпратен сигнал за наличието на несъответствие между напълно хармонизирано общностно законодателство в областта на храните и наредбата.

Комисията разгледа сигнала, установи че същият е основателен, и отвори EU Pilot процедура срещу България. Отварянето на такава процедура означава начало на медиация между съюзa и държавата членка, за която е установено, че прилага неправилно правото на общността. Тази процедура предшества наказателните процедури, чрез които общността определя и налага санкции на държавите, нарушаващи правото на ЕС.

Според становището на ЕК, изпратено до България:

1.    Българските власти не са изпълнили задълженията си по чл. 8 от Директива 98/34/ЕО и не са нотифицирали на Комисията проекта на Наредбата преди приемането му. Това нарушение съгласно установената практика на Съда на ЕС (дело С-194/94 CIA SI; дело С-443/98 Unilever) квалифицира наредбата като неприложима по отношение на трети лица;

2.    По силата на директно приложимия Регламент 1333/2008 използването на посочените там влагозадържащи агенти и хидроколоиди не може да бъде ограничено от национални мерки;

3.    Дефинициите в българската Наредба са различни от хармонизираните дефиниции на ЕС, установени в Регламент 1308/2013;

4.    Съгласно Регламент 853/2004 не съществува забрана на равнището на ЕС за използването на влагозадържащи агенти при производството на продукти от птиче месо;

5.    Хигиенните правила на ЕС не забраняват производството на изделия или продукти от месо посредством шприцоване или тумблиране, каквато забрана българската наредба предвижда.

Със същото становище ЕК поиска от българските власти мнение по изброените несъответствия на наредбата със законодателството на Съюза и график за предприетите от властите действия за изменение на наредбата с цел унифицирането й с правото на ЕС. Комисията напомни, че при липса на сътрудничество от страна на България ще започне наказателна процедура.

Управление на риска

Според отговора на българските власти наредбата ще бъде адекватно изменена. Те посочиха юни 2014 г. като краен срок за предоставяне на ЕК на окончателен драфт за изменение на наредбата.

В началото на май новият драфт беше съгласуван между работна група към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и бизнеса. Той е в съответствие с европейското законодателство и ако бъде гласуван и приет в този си вид, българските власти ще овладеят най-големия възможен риск – на България да бъдат наложени финансови санкции, които ще са в тежест на потребителите данъкоплатци.

Реализираните вече рискове, които властите ще трябва да управляват, са свързани със загубеното доверие; унищоженото българско производство на заготовки и продукти от птиче месо; влошеното финансово здраве на малките и средните производители, което доведе до съкращаване на персонал, намаление на бюджетните приходи от данъци и увеличение на разходите за социално подпомагане.

С цел избягване на спекулации трябва да бъде подчертано, че приемането на новия драфт не означава начало на период на беззаконие при етикетирането и представянето на пилешко месо. Напротив, класификацията на артикулите е задължителна и се извършва на база изброените по-горе регламенти, а предоставянето на потребителите на информация за количеството на водата и използваните добавки е императив съгласно Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храни и Регламент 1169/2011, който започва да действа от декември тази година.

Няколко извода

При обсъждането на пример за липса на устойчиво законодателство е трудно да се направят обобщени изводи, но все пак опитът показва, че приемането на нормативен акт в разрез с европейското законодателство и без предварителна обективна оценка на въздействието му води до дългосрочно негативно влияние върху държавния бюджет. В допълнение на държавата не е присъщо да играе ролята на родител-хеликоптер спрямо потребителите. Последните трябва да бъдат активни, да търсят правото си да знаят какво означава предоставената им от производителя информация, за да се защитават сами по най-ефективния възможен начин - правейки информиран избор пред щанда.

*Процес при управлението на риска, при който неуспешен проект се подлага на обсъждане с цел да се изясни какво е довело до неуспеха му и как рисковете, които не са били взети под внимание при подготовката му, могат да бъдат избегнати.

Планираните промени в Наредба 32 са в съответствие с европейското законодателство и ако бъдат приети, България ще се предпази от риска да й бъдат наложени финансови санкции от ЕК.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    За едно е права госпожата - че налагането на административни ограничения не може да отмени личната отговорност на всекиго да се осведомява какво консумира. Даже по-меки ограничения, като това за обозначаване на продутките с растителни мазнини, вече се не се прилага и причината е, че или употребата на растителни мазнини е замряла (което хич не ми се вярва), или че това е бил поредният законодателен спам, който се е оказал ненужен.

    В крайна сметка акцията беше от полза, защото покрай шума около нея изплуваха всичките тези "родни производители", чието "производство" се свежда до мокрене на вносни кълки с вносна солчица и родна водица.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK