При всяка смяна в администрацията, а такива вече имаше три, работата по проекта се забавяше като процедури и комуникация. Но, общо взето, с пускането на търговете нямаме забавяне, което да се отрази на първоначално внесения график.

Поради обжалването на някои от поръчките за инженеринг се коментира дали, ако дадени дейности се забавят, не е по-добре тяхното финансиране да се прехвърли към новия програмен период 2014 - 2020. От гледна точка на дружеството и на проекта това може да се случи във всеки момент преди края на 2015 г. Ако например през юли 2015 г. видим, че част от договорите не могат да приключат навреме, тогава всички забавени дейности могат да се пакетират и да бъдат преместени за финансиране през следващия програмен период с одобрението на ЕК. От гледна точка на оперативната програма обаче, ако такова прехвърляне на средства се случи след юни т.г., ще остане ресурс, който няма да бъде усвоен. Поради това програмата прави своята оценка как този риск да бъде намален, за да се използват средствата рационално. Решението реално не зависи от нас и докъде сме стигнали, а от това как да се управлява рискът, като в момента все още се прави анализ как това да се случи. Парите за проекта няма да бъдат изгубени, просто проектът ще се финансира от двете програми.

На практика в момента стартират две от ключовите сгради – лабораториите и тази за експерименти, и те трябва да бъдат готови и оборудвани до септември 2015 г. Очакваме до месец да стартира и площадковата инфраструктура. Тези обекти са в график и очакваме да влязат в експлоатация в края на 2015 г. За другите все още нямаме тази сигурност.

С какво оборудване ще разполагат лабораториите?

- Един от основните елементи на парка е лабораторният комплекс за развойна и научна дейност. В него ще се помещават 11 лаборатории, в които ще се извършва научно-развойната дейност и ще се раждат иновациите. Ще има например лаборатория за 3D прототипиране, за развитие на нанотехнологии, биоинформатика, за биофармацевтични, ДНК изследвания и т.н. Тази част от парка ще се управлява съвместно в консорциум с три университета – Медицинския, Техническия и Софийския, и Българската академия на науката (БАН). Консорциумът ще е отворен за други научноизследователски организации и университети.

Отделните лаборатории ще се ползват съвместно от различните университети и БАН, като всяка лаборатория ще има водещ екип. Например лабораторията за прототипиране ще се води от Техническия университет, но ще се ползва съвместно от всички останали университети.

Държавното дружество ще бъде собственик на инфраструктурата, но реално стопанисването й ще се извършва от университетите и БАН. Предстои да се определят конкретните правила за това. Както и да се разработи база данни за научноизследователска инфраструктура в БАН и университетите от консорциума, а след това и платформа за споделено ползване, така че и вече съществуващата инфраструктура да може да се ползва от тях и от бизнеса. Това ще подобри контакта между бизнеса и науката. Българските учени работят много добре с много чужди компании, въпросът е да се започне работа и с българските, да има продукт и интелектуална собственост, които да остават тук, а не просто услуга, която се продава навън. Освен това закупеното оборудване има нужда от поддръжка, а включването на бизнеса като клиент може да даде приходи за това.

При какви условия фирмите ще могат да ползват лабораториите?

- Това ще се определя тепърва, в момента е зададена само рамката. Компаниите, които влизат в инкубатора например, в бъдеще ще могат да работят в тези лаборатории. Но това важи и за външни фирми. Ще има различни начини и условия в зависимост дали компанията е стартъп, малко или голямо предприятие. Обсъждали сме вариант за въвеждане на нещо като ваучерна система – който има нужда да ползва лабораториите, след предварителна селекция да получава ваучер за достъп. Постъпленията от ваучерите ще отиват в лабораториите.  В момента обществената поръчка за инкубатора се обжалва. Какъв е оптимистичният и песимистичният сценарий за старта му?

- Дори ние я обжалваме във ВАС. Ако приемем, че до края на юли приключи процедурата за избор на изпълнител, веднага подписваме договор и той би трябвало да заработи в началото на 2016 г. Ако ВАС отхвърли жалбата ни, тогава комисията ще продължи работа, като съгласно решението на КЗК още един или двама участници ще бъдат включени в оценяването на техническото предложение и ще излезе с ново решение. Ако това се случи, отново може да има обжалване пред КЗК и ВАС. Но дори и тогава се включваме в плана към март 2016 г. да приключи и тази част от проекта. Не очакваме сериозно отлагане във времето.

Обжалва се и обществената поръчка, свързана с инфраструктурата. Доколко това е рисково за стартирането на първите обекти?

- Разделянето на проекта от самото начало на шест отделни обекта цели намаляване на риска от забавяне и възможността всеки един да функционира независимо от другите. В случая имаме решение на въпроса, защото площадката, дори и да стартира по-късно, има дейности, които могат да се изпълнят приоритетно и по-рано. Площадката е голяма и може да се работи паралелно на няколко места и да се осигури функционирането на сградите. Не трябва да забравяме, че на терена и в момента има действаща инфраструктура. Едната от сградите граничи с общинска инфраструктура, т.е. там има ток, вода, канализация, затова въвеждането в експлоатация на двете сгради, които започваме в момента, няма да е проблем.

С какво темпо се движат останалите обществени поръчки? 

- Процедурата за иновационния форум е приключила пред КЗК, изтече и срокът за обжалване пред ВАС. Предстои да продължи работата на комисията при съобразяване с указанията на КЗК и ново решение на комисията, което отново може да бъде обжалвано. Паркингът е последната поръчка, по която комисията отвори цените миналата седмица. Предстои приключване на нейната работа и решение на "София тех парк" за избор на изпълнител в рамките на следващата седмица. Със сигурност той ще е бъде финансиран от следващия програмен период. За него комисията имаше колебание дали се счита за държавна помощ или не, но вече имаме яснота – не се брои за такава и можем да действаме.

След всички тези облажвания, за кога ще се измести крайният срок за приключване на проекта?

- Срокът за изпълнение на всички поръчки за инженеринг, които сме обявили, е около 14 месеца. На практика вече сме приключили с решенията по всички лотове. През тази календарна година трябва да приключат и всички обжалвания. Ако приемем, че всички забавени поръчки започнат през януари, то те ще трябва да бъдат изпълнени през първата половина на 2016 г. И това са  песимистичните срокове за проекта. 

На каква стойност са разходите за тази част от проекта, която ще бъде готова към края на 2015 г. и ще искате да бъде възстановена от ОП "Конкурентоспособност"?

- Разходите и договорите, които са подписани до момента, включително за  разрушаването на старите постройки, са на стойност от около 5 млн. лв. Двата договора, които подписахме сега за проектиране и строителство на първите две сгради, са за около 20 млн. лв. Оборудването на лабораториите ще излезе около 20 млн. лв. Отделно имаме договори за PR и реклама, за събития, за строителен и инвеститорски контрол. Тоест грубо става въпрос за около 50 млн. лв., или над половината от бюджета на проекта.

Първият транш от ОП "Конкурентоспособност" можем да очакваме веднага след юли. Ще получим аванса по договора в размер на 10%, или около 8 млн. лв. Имаме готовност да внесем за възстановяване доста голям обем от направените до момента разходи. А към тази дата ще имаме и още, понеже ще са стартирани и договорите за строителство. Към момента имаме около 4.5 млн. лв., които са разплатени и подлежат на възстановяване.

Възстановяването на разходите е важно, защото в противен случай е доста натоварващо за бюджета на дружеството. Предстои обявяване на обществена поръчка за кредит, с който да финансираме следващите дейности, защото това не може да се случи с чисто бюджетни средства.

Кога планирате да обявите обществената поръчка за кредита?

- През юни. В момента я подготвяме и провеждаме точно тези разговори с управляващия орган - за песимистичните сценарии за получаването на аванс и възстановяването на разходите. На базата на тези параметри ще можем да обявим и точния размер на кредита.

Какъв е моделът, по който ще се самоиздържа "София тех парк" в бъдеще, и ще може ли да печели от дейността си?

- Целта е паркът да се самоиздържа. Приходите ще бъдат използвани за издръжка на съоръженията, а останалата част ще се връщат обратно в основната цел – приложна научно-развойна дейност в полза на стартиращите и малки и средни предприятия.

Естествено не можем да очакваме това да се случи веднага щом отворят врати лабораториите, инкубаторът и другите елементи на парка. Затова обсъждаме различни сценарии с министерството, управляващия орган и Европейската комисия. Една от възможностите е включването на консорциума с БАН и университетите по програма "Наука и образование за интелигентен растеж", което да позволи финансиране на проекти, които да се осъществяват в тези лаборатории и развитие на специалистите, които ще работят в тях. Обсъждаме и проекти, с които може да се кандидатства и по програмата "Хоризонт 2020" например.

От гледна точка на дружеството - водим разговори с министерството приходите, които идват от независимите инвеститори, също да бъдат използвани за самоиздръжка и реинвестиция в развитието на научно-технологичния парк.

Кога ще започне проектът на "Уолтопия" за изграждане на център с научно-развойна част и зона за спорт?

- Те имат крайна дата за приключване - средата на 2016 г. Имат виза за проектиране, екипът им работи по разработването на техническия проект, тъй като досега имаха само идеен и предполагам, че съвсем скоро ще внесат документи за строително разрешение. При подписването на договора с компанията говорихме, че строителството на сградата може да започне до края на тази година.

Има ли интерес и от други компании, които да се включат като независими инвеститори в парка?

- Има интерес и от компании, които биха искали да изградят свои собствени сгради на територията на парка, и от такива, които биха искали да наемат офиси. С единия тип инвеститори само договаряме квадратурата, на която да им бъде отстъпено правото на строеж, а при другите - те или ние избираме компания дивелопър, която по техните изисквания да изгради офиси, които да им отдаде под наем. "София тех парк" отново само отстъпва правото на строеж, но не се занимава с изграждане и отдаване под наем на офис площи.

Към момента писмо за намерение са подали от компанията за компютърни игри "Хемимонт", като те искат да си построят собствена сграда. Имаме още една такава компания, от която сме получили писмо за намерение, но все още е рано да обявим повече информация. Има и две фирми, с които разговаряме за наемане на площи.

Засега компаниите са основно от ИКТ сектора, но имаме разговори и с фирми от други отрасли, които обаче са по-малки. Тази част е компонент от парка, за да се постигне правилният микс от партньори за създаване на екосистемата за иновации, но средства от проекта за нея не се използват. Има много ясно разграничение между дейностите по проекта и останалата част от терена за развитие на парка.

Какви са критериите ви към инвеститорите?

- Единият критерий е тези компании да са в трите фокусни теми на парка – ИКТ, природни науки и зелена енергия. Основно целим компании, които имат изследователска и развойна дейност (R&D). От ИКТ сектора се интересуваме от компании, които пишат софтуер, разработват приложения и продукти, а не от доставчици на услуги.

В момента компаниите, които проявяват интерес, са вече стъпили на пазара. Идеята ни е да направим критична маса от такива фирми, което да гарантира стабилността на проекта и след това той да се съсредоточи върху основния си фокус – стартиращи, малки и средни компании, нови, растящи. Целта ни не е офис парк, пълен дори и с R&D компании, а да имаме няколко такива ключови фирми, които да оформят гръбнака, и след това да се фокусираме върху тези, които тепърва ще растат и ще се развиват.

Какви са краткосрочните и дългосрочните критерии за успех, които си задавате?

- За да можем да поддържаме собствения си ентусиазъм, сме си сложили и много междинни критерии. Така че за нас дори и случващото се в момента е критерий за успех, т.е. самият факт, че проектът продължава да се развива и да има подкрепата на държавата, университетите, институциите, бизнеса, е немалък успех. Защото в много случаи администрацията има хоризонт, който приключва мандатно, а този проект демонстрира нещо повече от мандатност. Вторият успех е стартът на строителството, защото много малко хора вярваха, че този проект ще стартира. Успех е и неговото завършване и влизане в експлоатация. Успех ще бъде и приключването на инкубатора и вкарването на фирми в него, изграждането на микс от хора и компании, които да го движат в бъдеще.

А къде виждате рисковете по пътя към успеха?

- Гледам на всички рискове като на нещо, което е преодолимо с добро планиране и желание. Но може би подкрепата е най-големият риск за проекта и нямам предвид само институционалната подкрепа, а общото разбиране, че той си заслужава и има бъдеще.