Легенда за царете на розата

Кои са основните играчи в бизнеса с розово масло, какви са движещите му сили и защо, макар и атрактивна, индустрията остава бутикова

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Някога, във времена, които никой не помни, в Персия живял могъщ шах. Любимата му съпруга починала, но му оставила прекрасна дъщеря. Докато шахът водел битки, дъщеря му отглеждала разкошна розова градина. След една от най-епичните си битки шахът решил да построи висока джамия. Никой от строителите му обаче не се наел със задачата - шахът искал джамията готова за три дни. Който успеел - чакала го награда по негов избор. Иначе - наказание. Захванал се само един тракийски зидар. За три дни построил джамията, а от върха й  - в розовата градина той срещнал погледа на прекрасната дъщеря на господаря. Като награда от шаха той поискал ръката й, но ревнивият баща накарал да затворят тракиеца в тъмницата. Дъщеря му обаче освободила тракиеца през нощта и избягала с него, вземайки за спомен от родината си само едно розово стръкче. Дългият път обаче изтощил персийската красавица. Колкото и зидарят да я носил на ръце, тя издъхнала, заклевайки го да вземе със себе си розата и да я занесе в родната си долина, за да пази любовта им. Това й станало. И до днес персийската роза расте в тракийската долина.

Дали историята е истинска? Няма значение, фактът е, че я има магията на rosa damascena - цветето, от което се произвежда най-ценения в парфюмерията и козметиката еликсир и чието масло се влага в едни от най-търсените добавки за красота. Днес тази роза дава препитание на много хора в долината на Казанлък. За някои от тях отглеждането или преработката й е бизнес. Основните играчи в този бизнес обаче не са много и целият той, макар и да изглежда атрактивен, остава бутиков. Което всъщност не е толкова лошо - макар и при него да има малко сив сектор, малко взаимно дебнене, надлъгване и пазарлък, малко подозрения и дори се среща измамата, като цяло той се крепи на традиции и доверие. Което за по-мащабните индустрии е чисто и просто невъзможно.

Сезонът на бликащия цвят

Точно сега, от няколко седмици, Розовата долина е в пика на своя сезон - цъфтежът на розите е в най-активната си фаза. На практика това означава, че с веднъж откъснати цветчета, всяко храстче отново е окичено буквално минути по-късно. Както разказва един от производителите до Казанлък: "Береш, обръщаш се, а зад теб пъпките вече са се разтворили." Според всички участници в бизнеса с отглеждане и преработка на рози този сезон се очертава като добър. "Няма причини цветът да не е добре тази година", казва Марин Тодоров, съсобственик (заедно със съпругата си) в розоварната "Лема-Марин Тодоров". "Януари и февруари бяха сравнително топли и очакванията бяха за ранен старт на кампанията по розобера и силни резултати. Наистина още през април розите имаха цвят. Но заради захлаждането и дъждовете после и през целия месец май изкупуването и преработката се протакат", обяснява той. За самите розоварни това не е особен проблем - такъв е единствено доколкото в началото на розобера те не запълваха капацитета на дестилериите си. "На ден за моята розоварна ми трябват около 10 - 15 тона цвят", казва собственикът на "Лема". При пет-шест тона дневно, колкото се получаваха преди две седмици, просто мощностите не работят на пълно натоварване. В момента обаче цвят вече има достатъчно. Което е и една от причините цената му да падне спрямо миналата година.

Колко - ще се разбере в края на кампанията. В този сектор изкупните цени се определят именно тогава, след като суровината вече е предадена и дори преработката - приключена.

Според Филип Лисичаров, управител на "Еньо Бончев продакшън", факторите за понижаване на изкупните нива на розовия цвят тази година са няколко. Първо - известно количество непродаденото розово масло, останало от миналата година. Второ - силната конкуренция при предлагането на масло от Турция - износът им е благоприятстван от плаващия курс на лирата. Трето - високата изкупна цена миналата година (три лева за килограм цвят), спрямо която сегашното понижение ще има характера на очаквана корекция. И четвърто - добрата реколта. "През последните няколко години имаше недостиг на цвят и това донякъде главозамая земеделските производители. Сега това положение е променено", казва Филип Лисичаров.

Колко точно ще е изкупната цена - ще се разбере след няколко седмици. Засега с цифра не желае да се ангажира никой, а неофициалните прогнози варират около 2.50 лв. за килограм. Пак по неофициални данни останалото от 2013 г. розово масло е около 200 килограма.

Що се отнася до самите дестилерии - заради хладното време и дъждовете напоследък количеството добито розово масло от тон цвят няма да е много високо, тоест рандеманът няма да е от най-добрите. В същото време обаче повишение на цената на розовото масло (през 2013 г. тя беше 7 хил. евро за килограм) едва ли ще има. "През последните години тази цена само расте и в момента от клиентите ни от чужбина има ясни сигнали, че поредно нейно повишение няма да се приеме", каза един от големите собственици на розоварни близо до Казанлък.

Като цяло обаче резултатът от тазгодишния розобер ще е добър за всички участници в кампанията, смятат самите те.

Милиони, милиони, милиони рози

Производството на рози е основен източник на допълнителни доходи за живеещите в Казанлък и региона, но за част от хората това е и единственото препитание. Обикновено розовите градини са с малка площ, най-често върху наследствена земя, която се обработва почти изцяло от членовете на семейството. Тази тенденция обаче скоро може да бъде преобърната заради факта, че и в този сектор започва процес на окрупняване. През последните години част от розоварните инвестираха в собствени масиви, а някои фермери потърсиха разрастване. Така вече има стопанства с между 50 и 200 декара градини при средно до около 20 декара с подобни насаждения. Според кмета на Казанлък Галина Стоянова през последните години има ръст на новите насаждения в региона, а на обявяваните търгове за продажба на общинска земя се явяват най-вече кандидати, които искат да инвестират в етерични култури.

Така основните тенденции в сектора са три: окрупняване на масивите с рози (макар и бавно), ръст на интереса към отглеждане на тази култура изобщо и затваряне на производствения кръг "отгоре надолу" - розоварните инвестират в собствени насаждения, а някои от големите международни търговци - клиенти на дестилериите, поглеждат към сектора на преработката. Пример за това е инвестицията на френската "Робертет" - един от най-големите купувачи на розово масло, в розоварна до Казанлък.

Като цяло обаче място за голямо разрастване на целия сектор, както и за навлизане на нови мащабни играчи на него в Розовата долина, няма. Най-вече заради самите географски ограничения - маслодайната роза вирее най-добре именно около Казанлък и Карлово, и то най-вече в тези части на котловината, които са близо до планината. Тук съчетанието на почва (сравнително песъчлива) и климат водят до най-добри рандемани на розите като добив на масло и вода. Както някои от местните хора казват: "Тук Балканът пази роза." Опити да се отглежда rosa damascena например в Добружда има. Ефектът обаче е, че добитите масла са малко и с недостатъчно добро качество.

С други думи - нишата на бизнеса с рози е тясна в буквалния смисъл. Другата причина тук да го няма онзи традиционен за други сектори наплив от хора, спечелили пари от друго и търсещи обект за инвестиция, е, че цялата верига на доставките от началото до края е базирана на дългосрочни отношения и изградено доверие. Казано направо - ако просто имате някой и друг милион и си направите розоварна, никой няма да купи нито маслото, нито водата от нея. Ако пък решите да купите стотина декара и да ги засадите с рози, пак няма да стане по традиционната за земеделието причина - окрупнени масиви няма, а дори и малките свободни парчета земя в долината са с разпокъсана собственост.

В момента по данни от Българската национална асоциация етерични масла с рози в България са засадени около 35 хил. декара, изцяло в долината около Казанлък и Карлово. И макар че лек ръст през последните години има, за бум не може да се говори. Не може да се каже и че има няколко на брой мегапроизводители на розов цвят - доставчиците на суровина за дестилериите са предимно малки стопанства. Посредници обаче няма - най-вече заради късия "срок на годност" на стоката и малките разстояния в долината. Набрани между 4 и 11 ч. всяка сутрин, розовите цветове трябва да влязат за преработка най-много четири-пет часа по-късно. Изкупвачи на цвят все пак има - микробуси с кантар до полето и пунктове в селата. Те обаче в общия случай работят за конкретна розоварна и много рядко за своя сметка.

Производителите на рози, макар и незастраховани, са до голяма степен защитени и от другата основна типична "болест" на земеделците - кражбите. Розоберът е сравнително бавна дейност и няма как за няколко часа да бъдат нелегално набрани съществени количества. "Лавандулата може за една нощ да ти бъде окосена напълно, но с розите просто няма как да стане", разказва производителят Стоян Филипов от с. Черганово. Разбира се, розите, както и другите аграрни подсектори, са изключително рисков бизнес, защото са зависими от климата. Целогодишната работа по масивите може да бъде унищожена от природата буквално за дни. През тази година например розоберът в няколко села около Стрелча приключи още в първата седмица, тъй като градушката в региона унищожи растенията. Което означава нови разходи за производителите и липса на доход за тази година.

Другият проблем на това първо ниво от сектора е липсата на работна ръка. Розоберът осигурява временна заетост на доста жители на региона. В Казанлък това обикновено са представители на малцинствата или служители на местните заводи, излезли в отпуск, за да се включат в кампанията. Именно осигуряването на берачи е един от основните проблеми на бранша. Допреди началото на кризата производителите често се оплакваха от липса на кадри, както и постоянно растяща цена на труда. "Само преди няколко години берачите изкарваха повече, отколкото ние", твърди Стоян Филипов. Високата безработица в последните години частично е решила този проблем. Производителите на рози обаче се оплакват, че напоследък все по-често техни дългогодишни служители се отказват от тежкия труд, предпочитайки да работят временно на новите масиви с череши в региона - заплащането е сходно, а работата - по-лека.

Чия е долината

По-различна е картината с розоварните. Макар и да са около 30, всъщност по-големите, които движат пазара, държейки близо 80% от продажбите, се броят на пръсти: "Еньо Бончев продакшън", "Булатарс продакшън къмпани", "Интермед 1", "Катеко", "Вигалекс", френските "Робертет България" (от година) и "Биоланд България".

Всички те са в сектора от доста години, а такива са и отношенията им и с доставчиците и с клиентите. "Договори с производителите нямаме. По-скоро става въпрос за устни договорки. Но пък имаме взаимен опит отдавна", казва Марин Тодоров от "Лема". Неговата розоварна е създадена постепенно, със собствени средства, като самите мощности са проектирани от съпругата му - дългогодишен технолог в бившата държавна "Българска роза". "Булатарс" пък са известни в сектора като компания, създадена от бившите търговци на "Фармахим". Управляваната от Филип Лисичаров "Еньо Бончев" пък е с вековни традиции (създадена е през 1909 г.), национализирана, но запазена и впоследствие възстановена на наследниците.

Накратко - бизнесът на розовите дестилерии е доминиран от хора именно от този специфичен сектор, с достатъчно опит, знание и контакти. Показателно е, че няма начин самата дестилираща инсталация да бъде купена наготово и просто монтирана. Казани за розов цвят не се продават - проектират се и всяка тяхна част се произвежда поотделно, а впоследствие се сглобява на място.

Що се отнася до пазара: "Знаем си взаимно нишите и не се бъркаме един другиму", признават от бранша. Заради сравнително малкия брой розоварни естествено ежегодно у производителите има съмнения за картелни договорки между тях за изкупната цена. До по-сериозни сблъсъци на тази тема обаче засега не се стига. Просто след края на кампанията се формира цена, по която вече доставения цвят се плаща. Производители и преработватели са обвързани помежду си, така че интерес за взаимни мръсни номера няма - често самите розоварни авансират земеделците с до 50% от очакваната изкупна цена.

Очаквано, проблем е наличието на известен обем сив сектор - земеделците често не желаят да плащат данъци, заради което продават цвета без документи и получават плащане "на листче". Макар и не масово, но го има и явлението с неплащането на цвета или издължаването след година.

Също очаквано - в Розовата долина посрещат с недоверие външните инвеститори, в случая например "Робертет България". Опасенията у някои производители са, че френският търговец ще се бори за монопол и ще свали изкупните цени, а у някои от розоварните - точно обратното - че ще ги вдигне или ще създаде собствени масиви. "Няма никакви основания местният бизнес да се притеснява от присъствието ни тук", категоричен е Константин Георгиев, директор на фабриката в Долно Сахране. "Ще се наложим като коректен партньор тук. Цвят има за всички", твърди той. Дестилерията в Долно Сахране всъщност се експлоатира съвместно с предишния й собственик - "Алта ойлс". "Имаме сериозни намерения, но не и да купуваме земя. По-скоро ще изградим още една екстрактна инсталация, но не розоварна, а такава, която работи на принципа на изсушаване на цвета", обясни Георгиев. По думите му "Робертет", която иначе е сред най-големите клиенти на българските розоварни, ще остане такъв. "Ще продължим да купуваме масло, при това държим на неговото разнообразие, така че ще сме клиент на всички розоварни", каза Георгиев за "Капитал".

Магията на маслото

Безценно. Думата напълно подхожда на течност, чиято цена е около седем хил. евро за килограм. По данни на браншовата асоциация за последните 10 години цената на продукта е нараснала с близо 2 хил. евро. Пазарите са основно Франция, Япония, САЩ и няколко страни от Западна Европа (виж инфографиката). Според собственици на дестилерии напоследък расте и пазарът в Китай. В САЩ и Западна Европа маслото се влага в козметичната и парфюмерийната продукция (именно розовото масло прави един парфюм траен), а в Далечния изток - и в производството на хранителни добавки, за които се смята, че удължават живота, забавят старостта, увеличават потентността, убиват лошия дъх и намаляват мириса на потната секреция. Посредник в случая има - големи чуждестранни търговци, които работят със съответните производители на парфюми и добавки. Малка част от маслото и розовата вода остават и в България, използвайки се за производство на сувенири.

Каква ще е цената на маслото тази година - за момента няма яснота, освен че за ръст трудно може да се говори. При всички положения обаче продуктът е сред малкото, с които България може да се похвали - не само с качество, но и с традиции в сектора.

Още от Капитал