Най-големите български компании през 2013 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-големите български компании през 2013 г.

Shutterrstock

Най-големите български компании през 2013 г.

Класацията "Капитал 100" подрежда корпоративните гиганти в страната за осма поредна година

Мария Иванова
23011 прочитания

Shutterrstock

© Shutterrstock


2

юли е датата, на която на специално събитие ще бъде представена класацията "Капитал 100" за най-големите компании през 2013 г.
Приходите на най-големите 100 компании в България са се свили с близо 3% през миналата година в сравнение с ръст от около 7% през 2012 г.
Всяка четвърта компания от топ 100 е работила на загуба през 2013 г. В класацията от 101 до 200 на минус е почти всяко пето дружество.

Възстановяването, което така и не се случи. Корпоративният свят през 2013 г. очакваше ръст, след като в продължение на две години преди това работеше в режим на оцеляване. Вместо добри новини обаче изминалата година се оказа неочаквано трудна за бизнеса в страната. Влошаването се вижда от данните от тазгодишното издание на класацията "Капитал 100", която ще бъде представена официално на 2 юли, а от 5 юли ще бъде в продажба в търговската мрежа (виж карето).

На фона на лекото съживяване на бизнес активността в Европа резултатите на бизнеса в България са още по-красноречиви. За съжаление в негативен смисъл. Ако през също трудната 2012 г. най-големите дружества в страната все пак отбелязаха макар и скромен ръст на приходите си, през 2013 г. бизнесът им всъщност се е свил, макар и с малко. Броят на компаниите, които работят на загуба, се увеличава, оптимизацията на персонал продължава, а политическата несигурност е спирачка както за местните, така и за чуждестранните инвестиции.

В по-черни краски

Данните от класацията показват, че през изминалата година приходите на най-големите 100 компании в страната са се свили с близо 3%. Тежката ситуация, с която е трябвало да се пребори бизнесът, се забелязва още по-ясно в резултатите на дружествата, заемащи местата от 101 до 200 в подреждането – за тях спадът на оборотите е бил средно с 6%. По-внимателният поглед върху данните показва, че почти всяка втора компания от топ 100 е свила дейността си през изминалата година, а при втората стотица забавяне отчитат една трета от дружествата. Въпреки отрицателните резултати 2013 г. не е най-лошата година за корпоративните гиганти за последното десетилетие. В разгара на кризата най-негативно изглеждаше ситуацията през 2009 г., когато приходите на компаниите от топ 100 се свиха с близо 17%, а почти две трети от дружествата (60%) отбелязаха спад на дейността си.

Междувременно забавянето през 2013 г. се вижда и в резултатите на най-динамично развиващите се компании. Действително темпът на нарастване на приходите им се ускорява леко през 2013 г. до средно 43% при 31% за 2012 г., но остава далеч под отчетените в предходните две години близо двойно по-бързи темпове на растеж. Междувременно в номинално изражение общият обем на приходите на 50-те най-динамично развиващи се дружества през 2013 г. всъщност е наполовина по-нисък спрямо година по-рано, т.е. силна година постигат средните компании, а не най-големите.

Изчезващите печалби

Предизвикателствата на изминалата година се забелязват и във финансовите резултати на българските корпоративни гиганти. Средната рентабилност на най-печелившите компании се повишава леко през 2013 г. до около 19 ст. на всеки лев приходи, след като през 2012 г. беше близо 17 ст. Резултатът обаче на практика просто се връща до равнището си от 2011 г., като всъщност до голяма степен увеличението се дължи на високата рентабилност на холдинги като "Химимпорт" и Българския енергиен холдинг, които реално не развиват оперативна дейност. Прагът за попадане сред най-печелившите 50 компании също продължава да се понижава – през 2013 г. той е бил 6.9% при 7.45% година по-рано. За сравнение, в последната предкризисна година (2007 г.) за попадане в класацията на най-рентабилните дружества бяха необходими маржове от над 22%.

Погледът върху класацията показва още, че през изминалата година расте броят на компаниите, които са работили на загуба – за 2013 г. на червено са 26 от дружествата в топ 100 спрямо около една пета от фирмите през 2012 г. За сравнение, дори в кризисната 2010 г. при ударили дъното обороти едва 13 от лидерите от топ 100% отчетоха загуби. Допълнителен горчив привкус носи и фактът, че за 14% от корпоративните гиганти загубите вече са нещо хронично, като отчитат минуси за три поредни години.

Ситуацията при дружествата, класирани от 101 до 200, също не е особено розова. Броят на тези от тях, които приключват годината с отрицателен финансов резултат – общо 19, е по-малък в сравнение с компаниите от топ 100. В сравнение с предишните години обаче тяхната група също нараства, след като през 2012 г. на загуба са работили 12 дружества, а през 2011 г. – само 10.

Също както през миналата година, около 40% от компаниите са успели да увеличат печалбата си или от загуба през 2012 г.

Големият губещ

Ударът е особено осезаем в енергетиката, която през предходните години се радваше на подобряващи се резултати благодарение на растящите цени на електроенергията. През 2013 г. обаче секторът доминира негативната картина вследствие на рязката намеса на държавата, която доведе до гигантски дефицити. Всъщност като цяло анализът на данните ясно очертава и още една тенденция – компаниите, които имат най-голям досег с държавата, се оказват и най-засегнати. Така сектори като енергетиката, телекомуникациите и търговията страдат най-много от политическата несигурност от последните месеци. В строителството, където през изминалата година разпределянето на обществените поръчки беше доминирано от лобистка група, също не впечатлява с резултати. Негативи търпят и производителите, чиято дейност е насочена към вътрешния пазар.

Положителните изключения

На този фон още по-ярко изпъкват компаниите и секторите, които въпреки трудностите отчитат по-силна година. Голяма част от тях са обединени от това, че са максимално отдалечени от управлението – някои работят за външни пазари, други са открили своя силен продукт или услуга и не разчитат на поръчки от държавата. В групата на добрите примери са производителите на авточасти и другите индустриални фабрики, чиято продукция е предназначена за износ. За поредна година позитивна е и историята на развитието на компаниите в сектора на информационните технологии. Абонирани за растеж остават и дружествата от фармацевтичния бранш. А компаниите от текстилния сектор и търговците на зърно отчитат рекордно добра година.

Истории за растеж

Също както и при миналогодишното издание на класацията, около една четвърт от най-големите 200 компании (52) на пръв поглед са новодошли в подреждането. При значителна част от тях обаче отсъствието им в класацията за 2012 г. се дължи на факта, че не са предоставили данните за финансовите си резултати за съответната година. Така попадането им в подреждането за 2013 г. на практика е просто "завръщане" сред големите.

За пръв път в класацията обаче попадат компании като строителните "Станилов" и свързваната с депутата от ДПС Делян Пеевски "Водстрой 98". След няколко години отсъствие в топ 200 се завръща и най-големият местен производител на захар – "Захарни заводи".

Добра новина е това, че за поредна година голяма част от историите с реален растеж са на компании от индустриалния сектор, които инвестират в нови мощности и разширяват производството си в страната. В тази група са машиностроителни предприятия като "АББ България", която през 2013 г. оглавява подреждането на най-динамично развиващите се компании, "Монбат", "Интегрейтид микро-електроникс България" (позната доскоро като ЕПИК), "Магна" и "СКФ Берингс". Рекордно силна година отчитат и текстилните фабрики, при които основна част от производството се реализира зад граница.

Разширяване на пазарното присъствие в рамките на България стои зад растящите резултати на веригите за храни, техника и играчки като "Баумакс", "Джамбо ЕС.Б" (позната с веригата си магазини Jumbo), "Технополис", "Техномаркет", "Видеолукс", "КМБ България" (която развива веригата "Карфур"), "Лидл България" и лидера в сектора "Кауфланд".

Челната десетка

След като през миналата попадна сред 10-те най-големи компании в страната, германската ритейл верига остава сред водещата десетка, като през 2013 г. вече прескача границата от 1 млрд. лв. приходи. Традиционно челото на класацията остава доминирано от представителите на секторите енергетика и горива – общо осем от топ 10-те компании развиват дейност в тези две сфери. Освен "Кауфланд" хегемонията на бизнеса с енергия разбива и медодобивният комбинат "Аурубис". През изминалата година от групата на десетте гиганти отпада "Овергаз", а към десетката се присъединява търговецът на горива "Сакса".

Конкретното подреждане както на водещите 10 компании, така и на всички останали дружества ще можете да разберете следващата седмица. А междувременно ето кои са десетте местни корпоративни гиганта, подредени по азбучен ред:

"Аурубис България"

"Булгаргаз"
"Кауфланд България" "Лукойл България" "Лукойл Нефтохим Бургас"
"Нафтекс Петрол" "Национална електрическа компания" "ОМВ България"
"Сакса"

"ЧЕЗ електро България"

Поглед напред

При изготвянето на тазгодишното издание на класацията отново попитахме мениджърите на най-големите компании в страната за очакванията и плановете им за настоящия корпоративен сезон. Прогнозирането обаче за поредна година се оказва предизвикателна задача, като освен всичко друго трябва да се има предвид и фактът, че в основната си част предвижданията бяха направени преди покачването на политическия риск в последните седмици и кризата около Корпоративна търговска банка.

Тази година прогнозите си споделиха още по-малък брой от дружествата – едва 29. Не е изненадващо и това, че очакванията им са доста по-умерени. Положителното е, че сред тях все пак преобладават оптимистичните, макар и с малки предвиждани ръстове.

Разпространение

Класацията "Капитал 100" ще бъде публикувана в списание, което ще е подарък за абонатите на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily". Те ще получат изданията си съответно на 3 и на 5 юли. Списанието ще е в продажба и в търговската мрежа след 5 юли - във веригите бензиностанции OMV, Лукойл, Shell (софийски обекти), в обектите за печатни издания Inmedio, Relay, 1 Minute, Lafka (софийски обекти) и в книжарнижите Сиела, Orange и Хеликон. Читателите ще могат да го поръчат и онлайн от capital.bg/k100.

За класацията

"Капитал 100" подрежда най-големите компании в България на базата на обективни критерии по данните от отчетите им за 2013 г. Информацията се събира както от данни, предоставени от самите дружества, така и от публични източници като Търговския регистър, регулаторни органи, БФБ и други бази данни. Класацията е представителна за над 90% от големите компании с годишни приходи от над 100 млн. лева. В събираната от "Капитал" информация е включен и втори показател за дейността на бизнеса през изминалата година – финансовите резултати на фирмите след данъчно облагане, на базата на които е изготвена класацията на най-печелившите компании. Изданието представя и подреждане на дружествата от топ 200 по приходи, на най-динамичните компании, на най-големите холдинги, както и разрези по сектори и анализ на данните. В подреждането са включени нефинансови дружества, регистрирани в България, като в "Капитал 100" не попадат банки, застрахователи, лизингови компании, инвестиционни посредници и дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ).
2

юли е датата, на която на специално събитие ще бъде представена класацията "Капитал 100" за най-големите компании през 2013 г.
Приходите на най-големите 100 компании в България са се свили с близо 3% през миналата година в сравнение с ръст от около 7% през 2012 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    stefanov.bm avatar :-?
    stefanov.bm

    Учудвам се, че може да си купим Капитал от Лафка.... ;-)

  • 2
    sto67nes avatar :-|
    sto67nes

    .......Не е изненадващо и това, че очакванията им са доста по-умерени...........,особенно по време на криза.........

  • 3
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    До коментар [#1] от "stefanov.bm":
    Ако Лафка продължава да се развива така добре, 100% догодина ще е доста напред в тази класация.
    Не знам как Вие виждате класацията, но забележете колко са стабилни отрасли които са настрани от Държавата. Реално в компютърния бизнес и в индустриалните паркове намесата на Държавата е на принципа: Просто да не пречи или да пречи по-малко. Останалите като "Водстрой-98" и други от този тип, една среща с менинджмънта и си наясно как са големи.

  • 4
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Нямаме си нобелов лауреат. Нямаме световно известен музикант или актьор, нито прочут учен или писател. От класацията горе става ясно че нямаме и нито една истинска фирма - такава която прави истински продукт за световната сцена, а не да продава руски петрол вътре в БГ или лекарства с отдавна изтекли линцензи. Т.е. нямаме нищо от типа на Фиат, Нокиа, Адидас, Кока-Кола или нещо подобно. Останахме си с киселото мляко, Стоичков/Бербатов, Слънчев бряг и евтината пиячка. Даже и Папата не сме убили, дори не сме пробвали :-)
    Малко се депресирам :-)

  • 5
    convince avatar :-|
    convince

    До коментар [#4] от "misho73":

    С киселoто мляко също сме зле. Единствено Япония ни припозна, навсякъде другаде по света гърците ни изпревариха, като го наложиха като "GREEK YOGURT".
    Със сиренето работата е същата, защото подценихме стандарти и качество.

  • 6
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    До коментар [#5] от "convince":

    в гърция младите не тичат да учат с болни амбиции за диплома за вишист ,а стоят на село и си гледат семейните стада ,а тук всички млади хукнаха да се правят на прависти и икономисти ,и после си бършат задниците с измислените дипломи ,за да не стоят професорите комунисти без пари а и друго си е като си изкарат в селското кафене дипломата за финансов мениджър на фермата на баща си и дядо си ,дето те гледат по 2 говеда и 2 овце ,да не се минат , откъде да дойде българското сирене

  • 7
    oserv avatar :-|
    Patilan

    До коментар [#4] от "misho73":

    а на бас че имаме не само лауреат, но и носител!?
    И то в последните 10 години!

  • 8
    oserv avatar :-|
    Patilan

    До коментар [#6] от "tur671":

    хаха, така е човек. Боко като викаше че трябват овчари, онези с вишуто му се смяха.... мене шапката вече ме стяга и искам като някой колеги да се оттегля във ферма .... ама да видим до кога.
    А и в момента с фермерство в Б-я е един от най-сигурните начини да се позамогнеш...

  • 9
    razlichen123 avatar :-|
    razlichen123

    Да, и повечето от тези компании на практика не са български и парите си изтичат в чужбина! И след това няма пари и няма развитие! И как да има?

  • 10
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#5] от "convince":
    Това за уникалността на българското кисело мляко е глупост на търкалета. Български учен идентифицира бактерията дето, но нищо повече.
    Киселото мляко с тази бактерия съществува и се употребява за храна по нашия регион от векове. Под регион се разбира Турция, Гърция, Блъгария. Може би го има и към Иран в северната част.
    У нас след млекопреработващата промишленост произвежда кисело мляко с най-лошо качество. Най-добре е запазено в Турция и може би в Гърция. И у нас започнаха да се появяват малки мандри правещи нормално кис мляко, но все още са рядкост. Не ги търсете по щандовете на хипермаркетите. Там са евтините сурогати.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.