Злато от Крумовград: след още 2 години

Канадската Dundee Precious Matals е по-известна с другото си златно находище на концесия - това в Челопеч

Злато от Крумовград: след още 2 години

Общината даде първо одобрение на проекта за 164 млн. долара

Калина Горанова
20656 прочитания

Канадската Dundee Precious Matals е по-известна с другото си златно находище на концесия - това в Челопеч

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Физическият добив на злато от крумовградското находище при Ада тепе може да стартира след две, до две и половина години. Това заяви изпълнителният директор на концесионера му "Дънди прешъс металс Крумовград" Илия Гърков. Доказаните запаси на находището са 27 тона злато, а канадската компания над 10 години се опитва да го разработи.

Раздвижването на проекта стана възможно, след като общинския съвет на Крумовград одобри техническото задание за подробен устройствен план. "Това е най-важната крачка, но е само първата", коментира Гърков. От 2010 г. компанията разполага с оценка на въздействието на проекта върху околната среда. Сега следва детайлно проектиране, закупуване на терени, които са част от държавния горски фонд и т.н. Съгласуванията с общината и държавата продължават, но от дружеството коментираха, че общинската управа е станала по-диалогична от преди. Ако всички върви по график, строителството на необходимите съоръжения трябва да започне след година - година и половина. Инвестицията в проекта се изчислява на 164 млн. долара, като сумата леко е нараснала от първоначално обявените 153.5 млн. долара.

През тази година се очаква и преразглеждане и възстановяване на сондажната програма за допълнителни проучвания в региона. От началото на годината компанията я ограничи - липсата на разрешение за първия обект не действа стимулиращо да се харчат пари за нови сондажи. От дружеството не уточниха кои са местата, към които има интерес заради конкуренцията в минния сектор.

Съпротива и съгласие

Канадската Dundee Precious Matals е по-известна с другото си златно находище на концесия - това в Челопеч, разработвано от "Дънди прешъс металс Челопеч". Проектът на "Дънди прешъс металс Крумовград" няколко години срещаше съпротивата на местните власти. В началото на октомври миналата година административният съд в Кърджали отмени мълчаливия отказ на общинския съвет в Крумовград (контролиран от ДПС) да разреши разработването на подробен устройствен план на имотите, върху които ще се изгради базата за добив на Ада тепе, и му даде едномесечен срок за преразглеждане. Съветът обжалва решението на всички възможни инстанции и през февруари 2014 г. съдът окончателно се произнесе в полза на компанията. В началото на март съветниците отново разгледаха и отхвърлиха искането на дружеството. Областният управител отказа да одобри решението на общинския съвет и отново го върна за разглеждане, а компанията освободи 45 работници. Сега положителното решение беше взето с 19 гласа "за" и 5 "въздържал се".

Без цианиди

Концесията на "Дънди прешъс металс Крумовград" е за 30 години. Добивът на 27-те тона злато обаче ще продължи около девет години, като с трите години предпроектна подготовка, строителството и необходимата рекултивация, която ще трае също три - три и половина години, работата на Ада тепе ще се вмести в общо 16 - 17 години, изчислява Гърков.

През последните няколко години проектът на "Дънди прешъс металс Крумовград" за златен добив на Ада тепе претърпя изменения. Намалена е индустриалната зона като площ. След протести беше премахната цианидната технология и в крайна сметка рудата ще преминава през класическия процес на обогатяване - флотацията - трошене, смилане и обогатяване. Минният отпадък няма да отива в хвостохранилище (съоръжение, където минният отпадък пристига и се съхранява смесен с вода), каквито се използват при добива на злато в Челопеч, от "Асарел медет" и т.н. В случая хвостохранилището е заменено с интегрирано съоръжение за минни отпадъци, чиито плюсове са, че се намаляват нуждите от вода, обемът на отпадъка е по-малък, а рискът при природни катаклизми - минимален.

Добиваният златен концентрат за разлика от този от златното находище в Челопеч не е задължително да пътува за преработка до Намибия, тъй като в него няма арсен и сяра. От крумовградското дружество обясняват, че той може да се продава на борсите или чрез директни договори. Продуктът може да бъде преработен във всяко едно металургично предприятие, обяснява Гърков.

Физическият добив на злато от крумовградското находище при Ада тепе може да стартира след две, до две и половина години. Това заяви изпълнителният директор на концесионера му "Дънди прешъс металс Крумовград" Илия Гърков. Доказаните запаси на находището са 27 тона злато, а канадската компания над 10 години се опитва да го разработи.

Раздвижването на проекта стана възможно, след като общинския съвет на Крумовград одобри техническото задание за подробен устройствен план. "Това е най-важната крачка, но е само първата", коментира Гърков. От 2010 г. компанията разполага с оценка на въздействието на проекта върху околната среда. Сега следва детайлно проектиране, закупуване на терени, които са част от държавния горски фонд и т.н. Съгласуванията с общината и държавата продължават, но от дружеството коментираха, че общинската управа е станала по-диалогична от преди. Ако всички върви по график, строителството на необходимите съоръжения трябва да започне след година - година и половина. Инвестицията в проекта се изчислява на 164 млн. долара, като сумата леко е нараснала от първоначално обявените 153.5 млн. долара.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


25 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    27 тона са около 1 млн тройунции (съвсем грубо), по 1000$ (съвсем грубо) трябва да изкарат от продажбата 1 млрд $.

  • 2
    ventsy avatar :-|
    ventsy

    27 тона са доказаните запаси - колко от тях ще могат да бъдат добити не се знае. Отделно, златото няма вечно да е $1000 на унция, ако световната икономика продължи да се подобрява, цената със сигурност ще падне значително.

  • 3
    frank_ninov avatar :-|
    Нинов

    До коментар [#1] от "today":

    Значи разходите за добив на тройунция при Дънди от сегашните мини са средно около $1000 за тройунция.
    При големите златодобивни корпорации, тези стигат до средно $1300/тройунция, но имат предимство, че могат да затварят нерентабилните мини и да свалят средните разходи, за сметка на добива - естествено.

    Значи това е най-най-най-важната величина, когато се говори за акции на златодобивни фирми. Във финансовите форуми има километрични дискусии по темата.

  • 4
    frank_ninov avatar :-|
    Нинов

    До коментар [#2] от "ventsy":

    Не се знае - цената на златото може да падне, но може и да се качи.
    В момента трендът е лееееко нагоре.

  • 5
    today avatar :-|
    today

    В интерес на истината в момента златото е 1315$, освен това предполагам ще има добив и на сребро, мед, вероятно и някакви други работи покрай златото.
    Пресметнах го грубо, защото от известно време вървят едни спекулации как България се е лишила от един изключително доходоносен бизнес, като е дала концесиите на чужди компании, и губела едва ли не десетки милиарди годишно, тия били изнасяли стотици тонове злато, и т.н.
    Партии от типа на АТАКА много обичат да спекулират и пропагандират по такива теми, и шаранчетата веднага им кълват.

  • 6
    tzvetomir avatar :-|
    Gavril Hlutev

    Колко ще спечели държавата от тази концесия?? Видно има планова калкулация 27 тона нима държавата колкото и да няма пари не може да субсидира и да погледне далновидно ??? Този, който е подписал концесията трябва да го пуснат да работи за концесионерите ама в най-дълбоките недра на мината. То няма такава корупция, то няма такава наглост и апатия към "майка България" . Ужас!!!!!

  • 7
    frank_ninov avatar :-|
    Нинов

    До коментар [#5] от "today":

    Дънди от канад.$333млн.годишни приходи правят в момента канад$31 чиста печалба.
    http://finance.yahoo.com/q/ks?s=DPM.TO+Key+Statistics

    При цена от порядъка на $2000/тройунция чистата печалба може да стигне до 30%.

  • 8
    frank_ninov avatar :-|
    Нинов

    Корекция**** ....правят в момента канад$31млн. чиста печалба.

    31 милиона.

  • 9
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#6:"tzvetomir"]Колко ще спечели държавата от тази концесия?? Видно има планова калкулация 27 тона нима държавата колкото и да няма пари не може да субсидира и да погледне далновидно ??? Този, който е подписал концесията трябва да го пуснат да работи за концесионерите ама в най-дълбоките недра на мината. То няма такава корупция, то няма такава наглост и апатия към "майка България" . Ужас!!!!![/quote]

    Т.е. ти вярваш, че
    1) България като държава може да вложи 164 млн. долара в разработката на нова мина.
    2) Разходите за разработване, обработка и пласиране без световното ноу-хау на концесионера не са значително по-големи
    3) Някой в държавната администрация има административния капацитет да оперира златна мина, която да е конкурентна на световен пазар
    Тази увереност на базата на държавното управление ли ти идва?

  • 10
    fred avatar :-|
    Fred

    [quote#6:"tzvetomir"]нима държавата колкото и да няма пари не може да субсидира и да погледне далновидно ???[/quote]
    Можеш да си сигурен, че след като държавата не го дава на някой български олигарх значи този залък е прекалено голям или прекалено корав за него. Конкретно тези 164 милиона са ПРЯКАТА инвестиция но имаш ли си представа колко пари и време са необходими за да се създаде фирма която да има технологиите и опита да работи в тази област?

    Вземи пазарната капитализация на Дънди, ако искаш я раздели няколко пъти и ще видиш какво би трябвало да инвестира държавата за да може да вземе тези 27 тона злато. И да, тези $1 млрд или колкото са не са ЧИСТА печалба, има си и разходи. Впрочем ако наистина ги има тези 27 тона поне в този обем, аз се отнасям доста резервирано към обещанията на геолозите.

    В крайна сметка ако така поставяме въпросът никой не спира българските фирми да участват в търгове за концесии по цял свят, и те да "експлоатират нещастните туземци". Но не участват, значи не са толкова прости нещата както ги представят от Атака.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал