С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 18 юли 2014, 17:30, 8558 прочитания

Повече данъци за потреблението, не за труда

Европа призовава държавите членки да се ориентират към нови източници на облагане

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Европейският съюз (ЕС) продължава да бъде с по-високи данъци, в сравнение със САЩ, Япония и Канада. Средното ниво на данъчната тежест (измерена като съотношение към БВП на съответната държава) на Стария континент е 39.4% за 2012 г., като повечето страни вече надминават нивата отпреди кризата. Този показател отразява активните данъчни мерки, които бяха предприети за попълване на бюджетни дефицити, от една страна, а от друга, продължаващото икономическо възстановяване в съюза.

Това са част от основните изводи в последното издание "Данъчни тенденции в Европейския съюз", което се подготвя от Евростат. Докладът представя данни от периода 2002 – 2012 г. за всички членки. Най-интересни са изводите, свързани с облагането на труда.


Потреблението

Анализът показва, че България е утвърден лидер в класацията по дял на косвените данъци от общите данъчни приходи на държавата. През 2012 г. те достигат до 55.3%. Единствената друга страна с над 50% приходи от косвени данъци е Хърватия (50.8%), следвана от Румъния (47.2%) и Унгария (47.1%). Последни в тази класация са Холандия (30.4%), Белгия (29.4%) и Германия (29.2%).

Изводи могат да се правят от данните за съотношението на приходите от данъци по видове обекти на облагане (потребление, труд и капитали) към БВП. Така например приходите от облагането на потреблението в България се покачват през 2012 г. Въпреки че ДДС е с основна роля, част от това облагане се формира и от акцизи и екологични данъци. По показателя приходи от акцизи като съотношение към БВП България е на първо място в ЕС с 5.1%, а след нас са Естония (4.5%) и Словения (4.5%). Обяснение за това може да се търси в ниския БВП на глава на населението в страната ни, но и същевременно неоптималното потребление на горива на човек и постоянното вдигане на ставките с цел постигане на задължителните минимални за ЕС нива.



Капиталът

По отношение на печалбите, капиталите, както и облагането на финансови инструменти тенденцията в ЕС е в посока трайно намаляване. Средната ставка за съюза
през 1995 г. е била 35%, а през 2014 г. стига до 23.1%. Запазва се и тенденцията, че ефективните данъчни ставки за облагане на капитали в новите държави членки са значително по-ниски от тези в ЕС-15. Тази разлика от 2005 г. досега се е свила от 10.3% до 7.9%. В България сумата на приходите от капиталови данъци през 2012 г. е равна на 3.9% от БВП на страната. По този показател страната ни е с шестата най-ниска стойност след Естония (2.3%), Латвия (3.5%), Хърватия (3.7%), Словения (3.7%) и Литва (3.8%). Важно уточнение тук е, че за 2012 г. БВП на глава от населението в Естония например е повече от два пъти и половина по-висок от този в България, но пък печалбите на компаниите в Естония не се облагат, ако се реинвестират.

Трудът

Нивото на данъчно облагане на труда в ЕС варира значително, като в Белгия то е най-високо, където 42.8% от общата сума на брутни възнаграждения отива за данъци и социално осигуровки, следвано от Италия (42%) и Австрия (41.5%). Най-ниско е в Малта (23.3%), България (24.5%) и Великобритания (25.2%). По-съществена роля в облагането на труда в повечето държави членки обаче имат вноските за социално осигуряване. Две трети от облагането на труда се пада на тях.

България е на последно място в ЕС по показателя приходи от облагане на труда към БВП, което се дължи преди всичко на ниското ниво на заплащане и на ниската данъчна ставка. Въпреки това при наличието на висока (особено младежка) безработица по-високите данъци върху дохода от труд не са добро решение на бюджетните проблеми. В този дух и еврокомисарят по данъци Алгирдас Шемета излезе с призив към страните членки за търсене на други обекти на облагане. Според комисаря докладът на Евростат потвърждава опасенията на еврокомисията, че трудът е натоварен с твърде високо данъчно бреме и това трябва да се промени за сметка на други по-благоприятни за икономическия растеж обекти, като например съсредоточаване върху екологични и здравни** данъци, които все още не се използват в много страни. "Намаляването на облагането на труда, за което ЕК призовава продължително, трябва да се материализира, за да се даде възможност на нашия бизнес да възвърне конкурентоспособността си", уточнява в свое официално изказване комисарят. Той добавя също, че статистическите доказателства в доклада следва да убедят държавите членки, че препоръките, които ЕК публикува по-рано през юни към държавите членки за данъчни реформи, са коректни и че облагането по благоприятен за икономическия растеж начин трябва да е в центъра на структурните реформи на държавите.

Това навежда на мисълта за други промени в България – тези, които са свързани с постоянното увеличение на максималните осигурителни прагове. Те крият риск от свиване на пазара на труда за висококвалифицираните професии, а това засяга най-пряко например една от сферите с най-висока добавена стойност за икономиката - информационните технологии. Увеличаването на максималния осигурителен праг създава пречки и допълнителни разходи за инвеститорите и за немалкото стартиращи бизнеси в този сектор. Тъй като браншът на информационните технологии би трябвало да е един от приоритетните за държавата, натоварването с допълнителни разходи за труд трябва да се ограничи, особено когато засяга високо мобилни бизнеси.

Накъде да се насочим

Въпреки ниските нива на личните данъци и социално осигуряване, призивът на ЕК за предпазване на пазара на труда от негативните ефекти на прекомерното облагане важи и за България. На 2 юни ЕК публикува препоръки по Националната програма за реформи на България за 2014 г. и един от водещите акценти е преразглеждането на правилата за определяне на минималните осигурителни прагове. Според комисията те излишно оскъпяват цената на труда на най-уязвимите групи от хора. Освен това увеличението на минималната работна заплата води до повишаване на минималните социалноосигурителни прагове на неквалифицираните или нискоквалифицираните работници. Въпреки че тя цели да подпомогне нископлатените работници и тези с ниска производителност, тя повишава цената на техния труд и задълбочава проблемите около намиране на работа. В този дух е и скептицизмът на ЕК спрямо приетото в последния момент данъчно облекчение за физическите лица с най-ниски доходи. Според комисията е по-вероятно тази мярка да има ефект за засилване на стимулите за укриване на доходи.

При очевидна нужда от конкурентоспособност, която не позволява допълнително данъчно бреме върху труда и капитала, данъчното облагане трябва да се ориентира към алтернативи като екологични и здравни данъци. Освен че облекчават данъчния натиск върху пазара на труда, те служат и за моделиране на поведението. Използването им би могло едновременно да осигури нужните на определени системи приходи, но и да подобри качеството на живот. По този начин например може да се премине от здравно осигуряване, основано изцяло на принципа на солидарността, към система, съчетаваща личната отговорност на причинителите на проблемите и обществената солидарност.

Друг съществен проблем за България, който отдавна изтъкваме и по който ЕК препоръчва да се вземат мерки, е създаване на по-благоприятен бизнес климат. Има нужда и от насърчаване на инвестициите в иновации. България за разлика от повечето страни в съюза все още няма ефективни данъчни режими за насърчаване на инвестициите в иновации, като например облекчения за развойна дейност.

Неизбежна стъпка в посока подобряване на условията за бизнес е и подобряването на прилагането на данъчното законодателство и качеството на администрирането на данъците. Според препоръките на Брюксел тези въпроси продължават да представляват основни предизвикателства пред България. Подобни са и насоките за други държави като Румъния, Чехия, Унгария, Литва, Латвия и Полша.

 * Милен Райков е изпълнителен директор, а Василена Христова - старши консултант, "Данъци", EY Bulgaria. От 1 юли 2013 г. EY е новото глобално наименование и марка на Ernst & Young.
**Здравните данъци целят да облагат вредно за здравето поведение, като увеличават изкуствено цената на такива продукти – например мазни храни, такива с високо съдържание на захар и др.
 
Малко теория

Преките данъци са удръжки от това, което икономическите субекти печелят, и включват данъци върху доходите на физически лица, върху печалбите на предприятията, капитала и други. За разлика от тях косвените данъци облагат потреблението и вноса и плащането им е по-малко осезаемо. Такива са например данъкът върху добавената стойност, акцизите, митата и други. Преките данъци имат традиционно значително по-малък дял от общите приходи на бюджетите на държавите, присъединили се към ЕС след 2004 г: Хърватия (17.1%), Литва (18%), България (18.8%), Унгария (19.2%) и Словакия (19.7%). При старите страни членки (ЕС 15) делът на преките, косвените данъци и вноските за социално осигуряване е относително равен. Най-висок дял на преките данъци в целия съюз има Дания (63.6%), следвана от Ирландия (45.6%), Великобритания (42.7%) и Швеция (41.4%).

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Netflix посреща 2020 г. под натиск от конкуренцията Netflix посреща 2020 г. под натиск от конкуренцията

Инвеститорите са загрижени, че стартиращите нови платформи ще се отразят върху представянето й

23 яну 2020, 478 прочитания

"Булгартрансгаз" обяви поръчка за тръби за газифициране на Средногорието "Булгартрансгаз" обяви поръчка за тръби за газифициране на Средногорието

Заедно с разклоненията до Свищов и Разлог проектът се съфинансира от фонд "Козлодуй"

22 яну 2020, 1505 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Да се завърнеш в "Техномаркет"

Основателят на търговската верига Николай Китов застана отново начело на компанията с нови съдружници

Още от Капитал
Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Защо свърши водата

ВиК дружествата в България дълги години се управляват безотговорно, зад това вероятно стои корупция и некомпетентност на места, затова и се стига до кризи

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10