Обезсиленият "Петрол"

Огромен пакет акции на едно от най-големите публични дружества - "Петрол", трябваше да се е изпарил. Поне няколко пъти и по няколко причини. Поне така казва законът. Но книжата не са обезсилени, макар финансовият регулатор да се е задействал и съдът на последна инстанция да се е съгласил с него. Резултатът от неизчезването е, че оплетеният в акционерни драми дистрибутор на горива години наред е представял почти два пъти по-висок капитал от действителния, подвеждал е инвеститорите и на всичкото отгоре създава лош прецедент, от който може да се възползват и други.

Казусът: Без 42% "Петрол"

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Със свое решение от 7 юли петчленен състав на ВАС окончателно даде да се разбере, че "Петрол" е поддържал необезсилени близо 42% от капитала си с години. Така е заблуждавал и съответно застрашавал интереса на инвеститорите в неговите акции, тъй като е представял невярна и подвеждаща информация за това реално колко са акциите в обръщение на дружеството. Например най-малкото е заблуждавал, че при цена на акция от 4 лв. пазарната му капитализация е 436 млн. лв. При по-малкото количество акции тя би паднала значително.

Решението на съда потвърждава административна мярка на заместник-председателя на КФН Николай Попов от май 2013 г., с която той задължава "Петрол" да разкрие във финансовите си отчети, а от там и пред инвеститорите си, че капиталът му е по-малък от досега представяния и съответно трябва да обезсили около 42% от него.

Става въпрос за 41.8% от капитала на "Петрол", които доскоро бяха собственост на дъщерната му компания "Нафтекс Петрол" и като такава бяха със спрени права - например с тях не можеше да се гласува на общо събрание. Те бяха придобити по такъв начин, че по Търговския закон следваше отдавна да не съществуват. Но още са факт. Само защото няма решение на общото събрание за обезсилването им.

Най-дългото нарушение

"Петрол" изкупува тези акции от капитала си чрез "Нафтекс Петрол" през 2008 г. Още тогава най-малкото нарушава специалното законодателство за публичните компании, според което в рамките на една година дружество не може да изкупува повече от 3% от собствените си акции, без да отправи търгово предложение към останалите акционери. Такова предложение така и не е направено. Няма и санкция по казуса, нито пък мярка след изтичането на едногодишния срок от придобиването им.

През 2011 г. то все пак прехвърля тези акции на "Вянд ойл" в репо сделка, финансирана от Корпоративна търговска банка. Няколко месеца по-късно, в края на 2011 г., "Нафтекс" си връща  акции и така "Петрол" отново опосредствано си изкупува собствените акции. Тогава регулаторът все пак прави проверка по казуса, но от гледна точка на потенциално търгово предложение. Не последва обаче санкция, защото не са установени нарушения. А реално, ако се приеме за чиста монета този извод, излиза, че ръководството на всяко публично дружество може без санкцията на акционерите да манипулира цената, като изкупува неограничено собствени акции. А ако сделките стават на завишени цени, това може да значи и реално източване на самото дружество. Именно затова и законът предвижда неизпълненото от "Петрол" задължение, когато изкупуването е в голям размер, то да бъде отправено като оферта към всички инвеститори.

А на практика сделката с "Вянд ойл" все повече изглежда като застраховка срещу обезсилването на книжата, за да не се налага принудително намаляване на капитала, а оттам и допълнително усложняване на финансовото положение на компанията. По това време тя и без това си има достатъчно проблеми, като не може да погаси публичната си емисия облигации и за да не изпадне в неизпълнение, се обръща към групата на КТБ за финансова инжекция. Две години по-късно КТБ и мажоритарният й акционер Цветан Василев вече контролират изцяло "Петрол" - и чрез акционерите, които той финансира през банката, и като управление. Преди дни ролята на индиректен собственик беше поета от Гриша Ганчев, а след като няколко дружества от структурата й бяха пререгистрирани в Ловеч, на адреса на "Литекс", през седмицата е свикано и общо събрание на самия "Петрол" с единствена точка да ги последва.

Но ако се върнем обратно към 2011 г. и сделката с "Вянд", финализирането на репо сделката за "Нафтекс" представлява ново придобиване на собствени акции от дистрибутора. Съответно те отново автоматично губят правата си. Според Търговския закон дружествата не могат да упражняват правата по придобити собствени акции, докато те не бъдат прехвърлени. "Нафтекс" е имал една година да го направи - до края на 2012 г., иначе "Петрол" е трябвало да ги обесили. Нито едно от двете не се случва.

Забелязвайки проблема, КФН все пак предприема действие и със своя принудителна административна мярка от май 2013 г. задължава "Петрол" да разкрие обстоятелството, че компанията следва да оповести, че е изтекъл едногодишният срок за прехвърлянето на акциите и общото събрание на акционерите следва да вземе решение за намаление на капитала чрез обезсилването им. "Петрол" обжалва мярката на регулатора, а когато тричленният състав на ВАС я потвърждава през януари 2014 г., "Петрол" явно се предава и прехвърля акциите от "Нафтекс" на две компании от орбитата на КТБ - "Юлинор" и "ВИП пропъртиз". Прави и оповестяването, което КФН иска от него, в отчетите си към края на 2013 г.

Къде е проблемът

Така сякаш казусът е решен. Две уж добросъвестни лица са си купили акциите, които до този момент не само са изгубили правата по тях, но и би следвало вече да не съществуват. С прехвърлянето книжата си връщат правата - на глас, на дивидент и на ликвидационен дял, а "Петрол" няма нужда да си намалява капитала и с това да влошава и без това тежкото си състояние.

Ако обаче се погледне качествено на проблема, той накратко изглежда така - "Петрол" близо седем години подвежда настоящите и бъдещите си инвеститори за действителния размер на капитала си и само с една сделка си решава проблема. Няма санкция за факта, че дълго време е нарушавал закона. Няма и проверка дали страните по сделката действително са добросъвестни.

В мотивите на решението, потвърждаващи мярката на финансовия регулатор, ВАС се позовава на тълкуванията за правните последици от обратното изкупуване на акции от акционерно дружество на адвокатска кантора "Димитров, Петров и ко" от 2003 г. Според тях въпреки задължението за обезсилване последваща препродажба на акциите дори след изтичането на законовия едногодишния срок все пак е възможна. Никой не следи за спазването на правилото и то не се отразява никъде, затова новият акционер може безпрепятствено да упражнява правата по обезсилените акции, а дружеството да изпълнява задълженията си по тях. "Формално юридически тази сделка е нищожна поради невъзможен предмет, защото се прехвърлят права, които не съществуват, погасени са." В същото време обаче на нищожността могат да се позовават само лица, които имат интерес, т.е. самото дружество и акционерите. Така излиза, че само акционерите могат да оспорят сделките, а оттам и действията на самия "Петрол".

Освен това няма орган, който да следи дали "Петрол" е изпълнил разпоредбите на Търговския закон. В случая КФН само опита да защити инвеститорите, като задължи компанията да разкрие пълната информация за действителното си фактическо състояние. Така те информирано могат да вземат инвестиционно решение. Самото разкриване на нарушението обаче не означава, че то е преустановено. Ако се търси качествено решение на проблема, има и други мерки, които КФН може да предприеме. Най-малкото до изясняване на казуса регулаторът може да спре акциите от търговия, за да защити инвеститорите, и сам да оповести основания за това, като се позове на съда.

Според експерти например регулаторът може да се намеси и да поиска свикване на общото събрание на "Петрол", където да се гласува обезсилване чрез намаление на капитала. По закон КФН има такива правомощия. Ако акционерите не го одобрят, комисията може да глоби "Петрол" за неизпълнение, което означава че пак акционерите ще платят с печалбата на дружеството, която им се полага. Ако и тогава обаче дружеството и акционерите не се съобразят, може някой дребен акционер да се опита да обжалва неодобреното решение за намалява на капитала и така казусът да влезе по същество в съда, който да го реши окончателно.

Тук, разбира се, изниква и въпросът какво да се прави с двете лица "Юлинор" и "ВИП пропъртиз", които би следвало добросъвестно да са придобили акциите, подлежащи на обезсилване, и съответно би следвало да могат да използват. Сделките, при които те са придобили книжата, са неотменими, защото са сключени на пода на Българска фондова борса. Но според Закона за публичното предлагане на ценни книжа те са действителни, ако са сключени от добросъвестни лица. В конкретния казус обаче връзките на "Юлинор" и "ВИП пропъртиз", от една страна, с останалите големи акционери по това време - "Алфа кепитъл" и "Корект фарм", а от друга, с групата на КТБ като основно контролиращо лице на "Петрол", поставят под съмнение колко са били добросъвестни тези купувачи. Свързаността им минава през множество кредити, отпускани от КТБ към тях и техни дъщерни дружества, общи адреси като "Хубча" 8 в София и др. Освен това прехвърлянето на книжата към тях се случва, когато "Петрол" вече е под контрола на кредитора си КТБ. И така се оказва, че страните по сделката имат интерес да заличат проблема с обезсилването на акциите, което пък говори, че има вероятност двата купувача да са сключили сделките в пълно съзнание на проблема и с цел прикриването му. Тогава би следвало прехвърлянето на акциите на "Нафтекс" към тях да се обяви за недействително и след това да се търси начин "Петрол" да спре да е в нарушение на Търговския закон.

Подобна развръзка означава регулаторът да се намеси в съдбата на едно публично дружество, като де факто разпореди декапитализирането му - обстоятелство, което малко регулатори биха си позволили с леко ръка. Още повече че съдбата на "Петрол" е изпълнена с проблеми - от висока задлъжнялост, безкрайни акционери битки, включително в съда, до запорирани акции на основните собственици. Всъщност "Петрол" вече е толкова обезсилен, че едно намаление на капитала може би ще е най-малкият му проблем по пътя към евентуалното му стъпване на крака. Въпросът обаче е принципен - публичните дружества трябва последователно да се съобразяват със закона, за да имат инвеститорите доверие в тях. А регулаторите трябва да гледат не просто да следят да изпълнят законовия минимум задължения, а да се опитват да приложат смисъла му. Всяко друго поведение постепенно, но неотменимо обезсилва капиталовия пазар.