Със свое решение от 7 юли петчленен състав на ВАС окончателно даде да се разбере, че "Петрол" е поддържал необезсилени близо 42% от капитала си с години. Така е заблуждавал и съответно застрашавал интереса на инвеститорите в неговите акции, тъй като е представял невярна и подвеждаща информация за това реално колко са акциите в обръщение на дружеството. Например най-малкото е заблуждавал, че при цена на акция от 4 лв. пазарната му капитализация е 436 млн. лв. При по-малкото количество акции тя би паднала значително.

Решението на съда потвърждава административна мярка на заместник-председателя на КФН Николай Попов от май 2013 г., с която той задължава "Петрол" да разкрие във финансовите си отчети, а от там и пред инвеститорите си, че капиталът му е по-малък от досега представяния и съответно трябва да обезсили около 42% от него.

Става въпрос за 41.8% от капитала на "Петрол", които доскоро бяха собственост на дъщерната му компания "Нафтекс Петрол" и като такава бяха със спрени права - например с тях не можеше да се гласува на общо събрание. Те бяха придобити по такъв начин, че по Търговския закон следваше отдавна да не съществуват. Но още са факт. Само защото няма решение на общото събрание за обезсилването им.

В мотивите на решението, потвърждаващи мярката на финансовия регулатор, ВАС се позовава на тълкуванията за правните последици от обратното изкупуване на акции от акционерно дружество на адвокатска кантора "Димитров, Петров и ко" от 2003 г. Според тях въпреки задължението за обезсилване последваща препродажба на акциите дори след изтичането на законовия едногодишния срок все пак е възможна. Никой не следи за спазването на правилото и то не се отразява никъде, затова новият акционер може безпрепятствено да упражнява правата по обезсилените акции, а дружеството да изпълнява задълженията си по тях. "Формално юридически тази сделка е нищожна поради невъзможен предмет, защото се прехвърлят права, които не съществуват, погасени са." В същото време обаче на нищожността могат да се позовават само лица, които имат интерес, т.е. самото дружество и акционерите. Така излиза, че само акционерите могат да оспорят сделките, а оттам и действията на самия "Петрол".

Освен това няма орган, който да следи дали "Петрол" е изпълнил разпоредбите на Търговския закон. В случая КФН само опита да защити инвеститорите, като задължи компанията да разкрие пълната информация за действителното си фактическо състояние. Така те информирано могат да вземат инвестиционно решение. Самото разкриване на нарушението обаче не означава, че то е преустановено. Ако се търси качествено решение на проблема, има и други мерки, които КФН може да предприеме. Най-малкото до изясняване на казуса регулаторът може да спре акциите от търговия, за да защити инвеститорите, и сам да оповести основания за това, като се позове на съда.

Според експерти например регулаторът може да се намеси и да поиска свикване на общото събрание на "Петрол", където да се гласува обезсилване чрез намаление на капитала. По закон КФН има такива правомощия. Ако акционерите не го одобрят, комисията може да глоби "Петрол" за неизпълнение, което означава че пак акционерите ще платят с печалбата на дружеството, която им се полага. Ако и тогава обаче дружеството и акционерите не се съобразят, може някой дребен акционер да се опита да обжалва неодобреното решение за намалява на капитала и така казусът да влезе по същество в съда, който да го реши окончателно.

Тук, разбира се, изниква и въпросът какво да се прави с двете лица "Юлинор" и "ВИП пропъртиз", които би следвало добросъвестно да са придобили акциите, подлежащи на обезсилване, и съответно би следвало да могат да използват. Сделките, при които те са придобили книжата, са неотменими, защото са сключени на пода на Българска фондова борса. Но според Закона за публичното предлагане на ценни книжа те са действителни, ако са сключени от добросъвестни лица. В конкретния казус обаче връзките на "Юлинор" и "ВИП пропъртиз", от една страна, с останалите големи акционери по това време - "Алфа кепитъл" и "Корект фарм", а от друга, с групата на КТБ като основно контролиращо лице на "Петрол", поставят под съмнение колко са били добросъвестни тези купувачи. Свързаността им минава през множество кредити, отпускани от КТБ към тях и техни дъщерни дружества, общи адреси като "Хубча" 8 в София и др. Освен това прехвърлянето на книжата към тях се случва, когато "Петрол" вече е под контрола на кредитора си КТБ. И така се оказва, че страните по сделката имат интерес да заличат проблема с обезсилването на акциите, което пък говори, че има вероятност двата купувача да са сключили сделките в пълно съзнание на проблема и с цел прикриването му. Тогава би следвало прехвърлянето на акциите на "Нафтекс" към тях да се обяви за недействително и след това да се търси начин "Петрол" да спре да е в нарушение на Търговския закон.

Подобна развръзка означава регулаторът да се намеси в съдбата на едно публично дружество, като де факто разпореди декапитализирането му - обстоятелство, което малко регулатори биха си позволили с леко ръка. Още повече че съдбата на "Петрол" е изпълнена с проблеми - от висока задлъжнялост, безкрайни акционери битки, включително в съда, до запорирани акции на основните собственици. Всъщност "Петрол" вече е толкова обезсилен, че едно намаление на капитала може би ще е най-малкият му проблем по пътя към евентуалното му стъпване на крака. Въпросът обаче е принципен - публичните дружества трябва последователно да се съобразяват със закона, за да имат инвеститорите доверие в тях. А регулаторите трябва да гледат не просто да следят да изпълнят законовия минимум задължения, а да се опитват да приложат смисъла му. Всяко друго поведение постепенно, но неотменимо обезсилва капиталовия пазар.