Корпоративна търговска банка (КТБ) и Banco Espirito Santo (BES) - два подобни случая с две големи банки, всяка свързана в мрежа от собствености и бизнеси в различни сектори около основния акционер, неиздържали собствената си тежест на гръмко разрастване под благосклонния поглед на властта - която и да е тя. Има и прилики, и разлики както в самите банки, така и в начина на действие и реакция на властите спрямо тези банки.
Прилики и разлики
Империята на семейство Еспирито Санто е от 1869 г. Създаденият тогава бизнес с обмяна на валута постепенно прераства в BES, 3-та по големина в Португалия. С времето банката инвестира в различни бизнеси - от застраховки, през хотели и здравеопазване до индустриални производства. В днешно време конгломератът включва и банка в Швейцария, енергийни активи в Бразилия и акции в телекоми и курорти.
КТБ не може да се похвали с вековна история, но за едно десетилетие изминава подобен път. Бурен растеж при три поредни правителства до 4-та по големина в България. Финансира покупката и придобива структуроопределящи бизнеси във важни сектори на икономиката. Има представително поделение в Брюксел.
През юли са направени разкритията как холдингът Espirito Santo International (ESI, собственик на банката) е оперирал десетилетия наред с минимален надзор въпреки мрежата от транзакции и вътрешногрупово финансиране, включващи Banco Espirito Santo. ESI държи 49% от Espirito Santo Financial Group (ESFG) и 100% в Rio Forte Investments. Чрез тези компании до началото на юли семейството притежаваше 25% дял в банката. Сложната международна холдингова структура под семеен контрол е ограничавала възможностите за надзор от страна на регулаторите. Към края на юни експозициите на BES към дружества от семейния холдинг възлизат на около 1.57 млрд. евро.
Ситуацията с КТБ и дадената от разследващи информация, че около 90%, или около 4.9 млрд. лв. от кредитите й, са отпуснати на свързани със собственика й лица потвърди сигнали на "Капитал" от 2013 г. за занижен контрол и надзор над банката от страна на регулатора. Според отчета на квесторите в КТБ към края на юни 2014 г. вътрешните кредити към мажоритарния й собственик Цветан Василев са 33.36% (при законово позволени 10%).
В момента ESI е поставена под контрол от Люксембургския съд. Перспективите на холдинга за преструктуриране на дълговете и оздравяване ще бъдат оценени от група правни и счетоводни експерти. Прокуратурата в Люксембург разследва ESI за потенциални нарушения на корпоративното право, а португалските власти разследват дружествата от холдинга за злоупотреба с привилегирована информация и злоупотреба с доверие.
Цветан Василев като мажоритарен собственик на КТБ чрез компанията му "Бромак" се намира извън България от средата на юни. До един момент информацията беше, че е във Виена, сега е в неизвестност. Няма официална информация да е призован, обвинен и пр.
През декември 2013 г. Wall Street Journal излиза с информация за притеснителния начин, по който основната компания в концерна ESI набира средства и оценява някои от активите си. За период от 21 месеца компаниите от групата са продали краткосрочен дълг на стойност 6 млрд. евро на един от собствените си инвестиционни фондове. Според вестника в баланса на ESFG делът в BES фигурира с пет пъти по-висока стойност от пазарната. В началото на 2014 г. Португалската централна банка нарежда одит на групата за 2013 г.
През март 2013 г. разследване на "Капитал" по данни от публично достъпни регистри показва, че около 1.2 млрд. лв. кредити в КТБ са раздадени на свързани със собственика й лица. БНБ не реагира - не отрича, няма информация да са предприети мерки по установяване това така ли е или не.
Случаят КТБ
17 юни 2014 г.:
БНБ излиза със съобщение, че "банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално". Регулаторът уверява, че "разполага с подробни актуални данни за цялата банкова система".
20 юни:
Централната банка обявява на пресконференция, че няма данни за последно актуално състояние на КТБ. Такива ще дадат след 10-дневна проверка независими одитори.
22 юни:
БНБ обявява, че КТБ ще отвори на 21 юли.
Уикендът 28-29 юни:
Совалки и срещи между БНБ, политици и представители на банковия сектор. Тръгва се от решение за банкова ваканция за целия сектор. Крайният резултат – извънредна емисия на ДЦК за 1.2 млрд. лв. за наливане на ликвидност в ПИБ (тегления от депозанти през седмицата). По въпроса за КТБ – без решение, чака се одиторският доклад.
30 юни:
БНБ предлага законови промени за наказване с лишаване от свобода за разпространяване на "заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка". Приети от парламента. По въпроса за КТБ – без решение, чака се одиторският доклад.
11 юли:
БНБ обявява резултатите от одита на КТБ: за близо 65% от кредитния портфейл няма данни (3.5 млрд. лв. кредити от общо 5.4 млрд. лв.), не се знае къде е и каква е информацията. Не обявява обем на лоши кредит, не обявява размер на загуба. Обяви план за "добра" и "лоша" банка и държавата (данъкоплатците) да покрият негарантираните над 100 000 евро влогове в КТБ.
Законодателни диверсии (края на юни – началото на август):
- Предложения за промени в Закона за кредитните институции- ДПС неуспешно прави опит за последно за нова поправка за КТБ.
14 юли:
От разпространено от БНБ съобщение става ясно, без да е заявено категорично от регулатора, че КТБ няма да отвори на 21 юли. Не е посочено дали изобщо ще отвори или не, или ако да - кога. Няма конкретика за действия, стъпки или план.
20 юли:
Разследващи обявяват, че 90%, или почти 4.9 млрд. лв., от кредитите в КТБ са раздадени на свързани лица.
22 юли:
Полуоставка на управителя на БНБ. Неподадена.
31 юли:
КТБ остава затворена поне до ноември. Обявени резултати от едномесечен отчет на квесторите в банката - необходим нов одит "за цялостна оценка на активите", нови правила за обезценка на кредити, издирване на документи по кредитни досиета. Новият одит ще започне през септември и ще приключи до 20 октомври.
1 август:
Писмо от Европейската комисия до властите, в което Брюксел определя като "изключително важно бързо да се намери решение и да се осигури защитата на вложителите (с гарантирани депозити – бел. ред.) и достъпът им до техните депозити в следващите дни".
Случаят Banco Espirito Santo
май 2014 г.:
Banco Espirito Santo (BES) разкрива пред инвеститорите си, че проверката, назначена от португалската централна банка в началото на годината (виж карето), е установила счетоводни нередности и "сериозно финансово състояние" на Espirito Santo International (ESI, собственик в банката). BES предупреждава, че има риск за репутацията й заради продажбата на облигации на ESI.
средата на юни:
Португалски медии разпространяват информация за проблеми на анголското подразделение на банката, както и че служителите на местно ниво нямат информация за идентичността на повечето си кредитополучатели. Заради лоши експозиции в края на 2013 г. правителството на Ангола е трябвало да издаде гаранции за 4.2 млрд. евро на BES Angola, или за 70% от кредитния й портфейл.
20 юни:
Под натиска на регулаторите главният изпълнителен директор на BES Рикардо Салгадо – 70-годишният правнук на основателя на банката, отстъпва ръководството на банката.
27 юни:
Стават известни действията на люксембургските власти спрямо семейния холдинг (виж карето). Португалското финансово министерство обявява, че ситуацията не носи рискове за страната.
3 юли:
Espirito Santo Financial Group (ESFG, част от семейния холдинг) разкрива, че екпозициите й към Grupo Espirito Santo са нараснали с 1 млрд. за полугодието и достигат 2.35 млрд. евро. Групата предлага банката да бъде поета от уважавания икономист Вирот Бенто.
9 юли:
Швейцарската банка на групата - Banque Privee Espirito Santo, признава, че ESI е пропуснала плащания по свои облигации и обмисля преструктуриране на дълговете си.
Мерки:
Централната банка настоява новото ръководство на банката да бъде назначено преди заплануваното на 31 юли общо събрание. Освен изпълнителния директор под давлението на властите са сменени и други ключови фигури в управлението.
Края на юли:
Властите нареждат на BES да увеличи капитала си, след като става ясно, че нетната й загуба за първото полугодие е достигнала 3.6 млрд. евро. Банката е отделила провизии за 4.25 млрд. евро, основно за да покрие лошите кредити към други дружества в холдинга EESI.
Уикендът 2-3 август:
Португалските власти водят преговори с Европейската комисия за осигуряване на държавна помощ за банката.
4 август:
Правителството съобщава, че ще отпусне 4.9 млрд. евро за спасяване на банката. Според решението на властите добрите активи на BES ще бъдат отделени в новосъздадена "добра" банка - Novo Banco. Експозициите на институцията към изпадналата във финансова несъстоятелност семейна бизнес империя ще бъдат отделени в "лоша" банка.
Загубите на лошата банка ще бъдат понесени от акционерите и част от облигационерите на Banco Espirito Santo начело със семейство Еспирито Санто, които имат дял от 20%. Друг голям акционер е френската банка Credit Agricole с дял от 14.6%. Всички депозити в банката ще бъдат защитени, както и привилегированите облигационери.
21 коментара
Нали законодателството ни беше модерно и синхронизирано с европейското.
Как така в Португалия решават проблема чрез добра и лоша банка, а в България беше необходимо специално законодателство и благословията на политиците?
До коментар [#1] от "mobiman": освен законодателство, нужно е и прилагането му :-) на хартия сме Германия, на практика - някъде из южните страни на Съюза. Правна култура - 0, правен нихилизъм - опорна политическа точка.
Няма как да се направи сравнение с КТБ, защото за КТБ не се знае абсолютно нищо със сигурност.
Разни хора обикалят медиите и говорят за някакви невероятни загуби, а всичката официална информация (докладите в БНБ и резултатите от финансовата проверка) е сравнително добра.
Да не говорим че свързаноста в България е много трудно доказуема поради тенденцията да се ползват "бушони" и офшорки, докато в Португалия тя е явна.
Огромните разлики в подходите към КТБ и Banco Espirito Santo са следните;
- Стана ясно, че за разлика от португалските си колеги, които между другото са успяли да ревизират и Ангола, инспекциите от "Банков надзор" не са установили абсолютно нищо през последните няколко години. В случая не говорим за разликата в разстоянията между Лисабон и Луанда и между площадите "Батенберг" и "Гарибалди". Инспекторите на БНБ не са видяли нито петте милиарда лева (90% от кредитите в КТБ), раздадени на свързани лица, нито методологията на банката за провизиране, която очевидно не отговаря на добрите практики, нито са забелязали липсата на адекватно звено по управление и мониторинг на кредити;
- Според Иван Искров и за разлика от португалската централна банка, управителния съвет на БНБ не е разглеждал състоянието на банковата система, понеже не му било в компетенциите (няма да се питаме какво точно са правили през последните години и за какво са получавали високите си заплати). Шефовете в БНБ просто са "разполагали с подробни актуални данни за банковата система", ама явно не са знаели кога и защо да ги разгледат. Може и да не са знаели как да ги разгледат, но това е дълга тема...На португалците пък състоянието на банковата система им е било в компетенциите, а може просто да са знаели за какво са избрани и за какво им плащат португалските данъкоплатци;
- Докато в Люксембург и Португалия са работили активно през целия юли, у нас БНБ все още нищо реално не е направила за вложителите в КТБ. БНБ тепърва ще чака да се назначат или формират екипи в банката, които да готвят досиетата за преглед, ще кани (срещу добро заплащане, естествено) одитори, които да оценят състоянието банката до края на октомври. БНБ също така ще изчака да получи, прочете и одобри писма до акционерите на КТБ. Е, българи сме, няма да изпускаме летния сезон, нали така, през септември ще е по-хладно и приятно за работа?
Като теглим чертата: португалските депозанти и привилегировани облигационери ще си получат парите до стотинка, а българските вложители в КТБ ще почакат засега. Поне до 20 октомври.
Коя е приликата между КТБ и Banco Espirito Santo? И в двата случая участва "Креди Агрикол", ама у нас за "Креди Агрикол България" никой не пише...
Приликите в двата случая са само аритметични - едни милиарди са със знак минус.
Разликите са съществените.
При казусът БЕС има действено намерение проблемът да се приключи възможно най-чисто и бързо и виновните да понесат финансови щети и наказание.
В България БНБ и съдебната власт чакат изборите и съобразно силните на деня да намерят най-изгодното за политическата мафия решение.
И основната разлика между двата случая: КТБ беше банката на българската политическа мафия. И случаят ще се рещи по мафиотски: неудобните ще бъдат отстреляни.
Много добро обощение на развитието на нещата. А като гледаме как го правят другите, се сещам за забавните "добре подплатени" коментари по форума, все от клавиатурни експерти :) ...
До коментар [#5] от "D-r D":
Ами да ги стрелят вече, че търпението ни съвсем се изчерпи!
Малко ми е плосък материала - факти, изброени хронологически, анализ няма. Киминален акт срещу банка с обединените усилия на медии, прокуратура и Централна банка в Португалия няма. Проблемът за КТБ излиза, че е в раздадените на свързани лица кредити. Което не значи лоши кредити. Защото ако те са обслужвани до края на май, глинените крака трябва да се съотнесат към държавата, а не банката. А след толкова дъжд и с тази глина, представяте ли си в какво тресавище живеем.
Пропускате акциите на прокуратурата в началото на юни в сградата където са офисите на ктб. след това пропуската обвиненията в подготвяно убийство на супер-прасето. и пропускате повдигнатото обвинение на заместник управителя на БНБ на 18ти юни - следващия ден след като БНБ е излязла със съпбщение, че банковата система, включително и КТБ е стабилна.
Ами има една съществена разлика.
В КТБ не е ясно какво се случва, очевидно ще се чака няколко месеца за да се види кое дружество ще плаща и кое не.
В Португалия, банката има вече ясни загуби които трябва да се покриват.
Очевидно е ясно кой активи са част от бизнеса на собственика.
Това при КТБ е скрито зад неясна собственост.
Не случайно политиците решиха да чакат с КТБ, до 2-3 месеца истината ще излезе наяве.