Телекомите - изгонени от квартала на богатите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Телекомите - изгонени от квартала на богатите

Телекомите - изгонени от квартала на богатите

На фона на Европа България е сред изоставащите по инвестиции и сред "лидерите" по спад на приходите в сектора

Юлиян Арнаудов, Паулина Михайлова
6941 прочитания

© Капитал


Има две новини за телекомуникационния сектор като цяло. Лошата е, че индустрията в Европа продължава да стагнира. А по-лошата - че България е сред най-стагниращите. Ако държите да има добра новина, прочетете ги наобратно - първо тази за България, а после приемете европейската като успокоение. Колкото и да ги въртите обаче, числата ще си останат постни - и тези за ръст на приходите, и тези за увеличение на инвестициите. Тенденцията телекомите все повече да изпадат от клуба на богатите в Европа и България е видима. Ефектът върху потребителите - също. И се изразява основно в това, че те по-бавно ще получат достъп до нови технологии. Това става ясно от доклада на Европейската комисия за състоянието на телекомуникационния пазар в страните от ЕС и въвеждането на регулаторната рамка в сектора.

Макар и някои от данните в него да не са с последна дата, те са показателни за посоката, в която индустрията върви. А доколкото има по-пресни числа, те я потвърждават. Телекомуникационният сектор на Стария континент отчита спад на приходите си през 2012 г. с 3.2% спрямо предходната (за България спадът е над 8% за 2013 спрямо 2012 г. по официални данни на Комисията за регулиране на съобщенията). Ръст на инвестициите общо за ЕС има, но едва с 1.4% като общо вложени средства. С една дума - докладът дава някои тревожни сигнали не само за телеком индустрията в Европа, но и за състоянието й в България. Страната ни отчита едни от най-силните спадове на приходите сред останалите членки, на второ място е по понижение на инвестициите, и е сред трите, които нямат никакво покритие на мобилни мрежи от четвърто поколение Long-Term Evolution (LTE) (виж графиките).

На фона на всичко това остава утехата, че фиксираният широколентов интернет е на високо ниво, а тарифите за мобилни разговори са ниски.

Солидарен спад

Приходите на телекомите в Европа се свиват от 334.7 млрд. евро през 2011 г. на 323.6 млрд. евро през 2012 г., сочи докладът на ЕК. Коментарът на авторите е, че данните за Стария континент са в контраст с останалите региони по света, където в този сектор отчитат ръст на постъпленията. Например в САЩ приходите се увеличават с 5.1%, в Япония с 0.11%, а за целия свят ръстът е 4.2% за 2012 г.

В ЕС България е шеста по спад със свиване на пазара от 5.6% през 2012 г. (8.4 % за 2013), като общо 20 държави от 28 членки отчитат отрицателни стойности. Единствената страна на Стария континент, която има ръст на постъпленията от телеком услуги от над 2%, е Люксембург - с цели 10.1%.

Показателно е, че въпреки значително по-консолидирания пазар в САЩ потребителските цени са по-ниски спрямо тези в Европа, но средният приход от абонат на операторите там е значително по-висок (виж графиките). Което се обяснява очевидно с по-високо потребление. Ако продължим съпоставката със САЩ, Европа разчита повече на приходите от мобилни гласови услуги, докато в Щатите операторите осребряват доста по-успешно преноса на данни - всепризнатият в индустрията нов (и всъщност единствен) източник на ръст. Затова и месечните приходи от абонат в ЕС за 2012 г. са под 30 евро, докато тези в САЩ са близо двойно по-големи – 50 евро, показват данните на доклада на ЕК.

Затвореният ефир

Телекомите на Стария континент се опитват да променят негативната тенденция, като инвестират значителни суми в подобряване на мрежите си. Идеята е по този начин да се стимулират услугите и продуктите с по-висока добавена стойност, за да се монетизира навлизането на широколентовия мобилен интернет. Принципно това може да се постигне с надграждане на мрежите от трето поколение (HSPA+) или направо с преминаване към четвърто - LTE.

България обаче е сред лидерите отзад напред по вложените капитали на мобилните оператори (виж графиките и таблиците). Резултатът е видим - в страната към декември 2013 г. няма действаща LTE мрежа, която да не е само тестова, а публично достъпна. Според доклада на ЕК единствените държави, които нямат покритие на новата технология, са България, Малта и Кипър. От тази година "Макс телеком" стартира първата LTE мрежа, която обаче за момента има ограничен регионален обхват и не предлага търговска услуга за абонати на мобилна мрежа.

Причините да няма LTE в България впрочем не са нито само пазарни, нито само финансови. В доклада на ЕК ясно е записано, че правителството не е предприело никакви стъпки, нито е декларирало по какъвто и да било начин, че има намерение да освободи честотния спектър в 800 MHz (предпочитан от операторите за мрежи от четвърто поколение) от военните, които го ползват в момента. А за да се инвестира в LTE, задължително условие е свободна честота.

Да живее интернет

България обаче може да се похвали с развития си интернет пазар в гъсто населените места. Според доклада на ЕК страната ни е на първо място по дял на новите играчи в предоставянето на фиксиран достъп до глобалната мрежа, които имат 77% дял на този пазар (в Европа обичайно бившият държавен монополист има значително над 20%). България е и на трето място в ЕС като процент от интернет абонатите, които имат достъп до високоскоростна мрежа - почти всеки разполага със скорости на връзката от 30 Mbps нагоре. Единственият недостатък е все още ниското проникване сред населението, особено това в селските региони. По изчисления на еврокомисията то достига едва 20%.

Има две новини за телекомуникационния сектор като цяло. Лошата е, че индустрията в Европа продължава да стагнира. А по-лошата - че България е сред най-стагниращите. Ако държите да има добра новина, прочетете ги наобратно - първо тази за България, а после приемете европейската като успокоение. Колкото и да ги въртите обаче, числата ще си останат постни - и тези за ръст на приходите, и тези за увеличение на инвестициите. Тенденцията телекомите все повече да изпадат от клуба на богатите в Европа и България е видима. Ефектът върху потребителите - също. И се изразява основно в това, че те по-бавно ще получат достъп до нови технологии. Това става ясно от доклада на Европейската комисия за състоянието на телекомуникационния пазар в страните от ЕС и въвеждането на регулаторната рамка в сектора.

Макар и някои от данните в него да не са с последна дата, те са показателни за посоката, в която индустрията върви. А доколкото има по-пресни числа, те я потвърждават. Телекомуникационният сектор на Стария континент отчита спад на приходите си през 2012 г. с 3.2% спрямо предходната (за България спадът е над 8% за 2013 спрямо 2012 г. по официални данни на Комисията за регулиране на съобщенията). Ръст на инвестициите общо за ЕС има, но едва с 1.4% като общо вложени средства. С една дума - докладът дава някои тревожни сигнали не само за телеком индустрията в Европа, но и за състоянието й в България. Страната ни отчита едни от най-силните спадове на приходите сред останалите членки, на второ място е по понижение на инвестициите, и е сред трите, които нямат никакво покритие на мобилни мрежи от четвърто поколение Long-Term Evolution (LTE) (виж графиките).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 2
    leo_k avatar :-|
    Лео

    Еми да, мина времето, когато беше бумът на телекомите, сега нещата си вървят нормално, както във всяка развита индустрия - всеки иска да получи повече за по-малко пари.

  • 3
    antoni avatar :-|
    У Чен

    Е, как няма да им намаляват приходите, като на мен през месец ми звънят да съм с преподпишел договора с нови по-НЕизгодни условия!
    Таксуване на кръгла минута и два пъти по-ниска скорост след мегабайтите на максимална. Е как да ме навият да им дам повече пари?

  • 4
    greenhrast avatar :-|
    greenhrast

    в Бългaрия им е по-зле зaрaди, т.нaр. конкуренция. Нa всеки етaж по 3-4 оперaторa по жицa, с възможност и зa 2 сателитни, отделно GSMуслуги.
    В белите стрaни поне зa кабелите е по 1. Не е ли по жицa - мa'ни го тоя интернет.
    Зa туй "интернетa ми/ е мноо по-добър/ от интернетa им!!!" - нов куплет зa Ицо Хaзaртa, фрее.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    cuam4o avatar :-P
    Ангел

    До коментар [#4] от "greenhrast":

    Мда бучиш жицата в ГесеМ-а и газ - супер скоростен Интернет. :)

  • 6
    caiko avatar :-|
    Цайко

    Глупости на търкалета. Не че са им ниски приходите сега, а преди бяха твърде високи и сега им е малко кофти на операторите.

  • 7
    koralsky avatar :-|
    koralsky

    със тия мощни като възможности смартфони като почнат разговорите масово да минават през wi-fi ще си говорят сами....и не по телефона :)

  • 8
    opetkov50 avatar :-|
    Oggie Petkov

    Твърде дълго кърлежите смукаха, добре че ЕС им блокира малко жертвите. А LTE е излишна глупост.

  • 9
    zaza avatar :-?
    zaza

    Добре, че са Макс Телеком на края на тази година и нас да ни и има в списъка с ЛТЕ държави. Дано и Булсатком да успеят да си пуснат мрежата до края на годината.

  • 10
    tsvetna avatar :-|
    Цветна

    До коментар [#8] от "opetkov50":

    Защо да е излишна глупост? Светът се развива, не е добре да изоставаме, вече и някои африкански държави ще ни минат..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK