В сектора на тв-разпространението има два основни проблема: пиратстването на програми (излъчването им, без да се плаща на съответната тв компания) и т.нар. under reporting (деклариране на по-малък брой абонати, за да се плати по-малка такса на телевизията). "ТеРаПро" практически ще се бори основно с първия. За участието си в нея пред "Капитал" потвърдиха всички големи разпространители. "Функцията на организацията ще е правозащитна в сферата на създаване и излъчване на медийно съдържание", обясни директорът й Велизар Соколов. "Имаме намерение да извършваме непрестанен мониторинг на пазара, да създадем система за получаване на информация и когато установим нарушения, да сезираме компетентните органи като Съвета за електронни медии (СЕМ), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и прокуратурата", добави той. Системата за мониторинг всъщност е веч създадена.

Това, което ще се върши на практика, е с членския внос на участниците да се финансира чисто емпирично наблюдение кой оператор какви програми излъчва. Буквално това означава частни лица с пари от "ТеРаПро" да се абонират за услугите на всички разпространители на платена тв доставка, да документират това, което реално получават като програми, и след това то да се сравнява с регистъра на СЕМ, където операторите са длъжни да декларират колко и кои тв канали предлагат на крайните си клиенти. При разминаване стъпките ще са да се подават жалби в самия СЕМ, да се водят съдебни дела (тв пиратството е нарушение и по Наказателния кодекс) и в крайна сметка - да се прекратява нелоялната практика.

"В момента основен проблем на тв пазара е нелоялната конкуренция основно чрез скриването на абонати и чрез разпространението на платено защитено съдържание без надлежно уредени права. За справянето с този проблем са необходими общите усилия на всички участници на пазара, които да спазват закона и да играят по правилата", казаха от "Мобилтел". "Участието ни в сдружението е в контекста на тези общи усилия. Компанията иска да помогне за изсветляването на пазара и да допринесе за лоялната конкуренция, което е в интерес не само за бизнеса в този сектор, но и за потребителите", добавиха от оператора. На същата позиция са и в БТК.

"Сивият сектор е явление, което вреди на целия пазар и на потребителите. Той препятства инвестициите в мрежи и респективно затруднява повишаването на качеството на услугите и тяхното разнообразие. Затова смятаме, че индустрията и институциите трябва заедно да намерят начина и средствата за справяне с този проблем, който е натрупван от години", казаха от БТК.

Неформалната заявка на "ТеРаПро" е да направи голяма стъпка в посока саморегулация на пазара на телевизионно разпространение - организация, която да обединява и повече на брой оператори и телевизии, борещи се за ясни правила и прозрачност в сектора.

Първа частна полиция

Съвсем друга, разбира се, е гледната точка на малките регионални и често дори квартални доставчици на телевизия. Тяхната реакция на "ТеРаПро" варира между притеснение, откровена враждебност и насмешка. Израз на последното е прозвището "Първа частна полиция", с което бургаски оператор нарича организацията. "Никой не ни е канил", беше отговорът на няколко малки тв разпространителя, с които "Капитал" се свърза. Повечето от тях виждат в новото сдружение опит на големите участници на пазара просто да отстранят малките. "Именно те непрекъснато излизат с дъмпингови предложения и по този начин принуждават и нас, малките, да работим на ръба на оцеляването", каза пък собственикът на среден като размер оператор от Южна България. Версията на множеството на брой местни кабелни доставчици е, че големите им конкуренти, за да завземат пазара им, финансират ниските си цени за телевизионна доставка чрез другите си дейности. И ако не работят поне донякъде на сиво, малките просто нямат шанс да продължат дейността си.

Извън новото сдружение обаче остават, поне засега, някои съществени носители на права. "ТеРаПро" бе създадена от посочените телевизии и оператори като изцяло тяхна организация. Поне на мен не ми е известно да са отправяни покани към други компании (извън учредителите) за членство, включително и към мен", каза Бойко Брайков, собственик на "Брайков медия". Тя дистрибутира за българския пазар основно немски канали (17 на брой), сред които RTL, RTL2, VOX и др. Брайков е партньор и в "Хит коктейл", която пък представлява основно френски, руски и турски канали (общо 35), сред които Mezzo, Luxе TV, MCM TOP и др. "Моите компании членуват в Асоциацията на доставчиците на телевизионни програми (АДТП), която на практика има същите цели и задачи", каза Брайков. Според него сивият сектор трябва да се премахне от пазара, но това няма как да стане с публични акции или медийни изяви. Реално контролът върху пиратското излъчване, уреждането на авторските права и уточняването на броя на абонати на всеки оператор е разделено между три различни държавни структури - Министерството на културатa, СЕМ и КРС. Това позволява на нарушителите да използват несъвършенството на системата и да работят напълно безнаказано, твърди Брайков. "Цифром и словом 4 (четири) човека на щат в Министерството на културата могат да извършват проверки и да дават мнения, валидни в съда. Преценете дали тези хора са достатъчни при над 400 оператора в България. Тази бройка навярно е предвидена още миналия век", смята той. По думите му правилният път е да се направят законови промени така, че да има една структура, която лицензира, контролира и управлява сектора.

На обратното мнение е например мениджърът на HBO за България Димитър Нойков. Според него основните проблеми на сектора могат да се решат не със законови промени, а просто с прилагане на сегашните норми. "От години предизвикателствата в този бизнес са пиратството, нелоялната конкуренция под формата на дъмпингови цени на услугите, пакетирането на програми и услуги при договаряне между операторите и доставчиците на съдържание, скриването на броя абонати и неясните и понякога безпринципни търговски условия на доставчиците на съдържание", каза Нойков. По думите му всичко това води до липса на инвестиции от компаниите, което пък означава негарантирано качество на услугите. "В лицето на "ТеРраПро" виждаме платформа и среда, която да спомогне в решаването поне на нерегламентираното разпространение на програми. Причините да участваме в създаването й са, че тя е единствената подобна организация (след скорошното закриване на дейността на "Булакт"), а и че прозрачният начин, по който "ТеРаПро" ще работи, е гарант за по-ясни пазарни принципи", добави мениджърът на HBO.

Друг проблем, който изтъкват носителите на тв правата, е нерегламентираното разпространение на телевизионни програми на обществени места - хотели, болници, заведения, туристически атракциони и т.н. Този сегмент не е сив, а направо черен, твърдят те - на пръстите на ръцете се броят хотелските комплекси с уредени права.

Извън "ТеРаПро" остава засега "Върджин груп България" - компанията, която държи правата за България на над 60 канала (например AXN) и е водеща при проникването на световни брандове като Nickelodeon и Comedy Central в страната. "Знаем за създаването на организацията, но не сме канени като членове, каза директорът й продажби Ивайло Иванов. Сивата част на тв разпространението ощетява всички, смята той. "Зрителите - защото ако парите, които те плащат за месечна такса, бъдат правилно разпределени, ще можем да купим по-качествено съдържание. Държавата - защото ако представителите на тв канали получават по-големи приходи, те ще плащат по-големи данъци. Операторите - когато имат сива конкуренция и сиви цени, те не могат да ценообразуват правилно, с което се лишават от приходи. Надяваме се, че "ТеРаПро" ще работи в интересите на цялото общество, а не само на големите компании, членуващи в него", каза Ивайло Иванов.

В морето на плаващите цифри

Ще има ли ефекти и какви ще са те от създаването на сдружението на големите тв разпространители, едва ли ще стане ясно бързо. Факт е, че този сектор е един от най-непрозрачните и ниско регулирани в страната. Именно заради свободата там, огромната конкуренция, малките играчи и държавната ненамеса обаче той е и сред тези, които носят най-много блага на потребителите - България е сред страните с най-високо проникване на платена телевизия в Европа, с много на брой канали и срещу сравнително ниски такси.

В сектора са налични практически всички възможни методи на конкуренцията - от търговската тайна до обикновената измама. Тайна е кой колко плаща на телевизиите за разпространението им. Броят абонати на операторите пък е плаващо число. Според доклада на КРС за 2013 г., базиращ се на данни, подадени от самите фирми, клиентите на кабелна телевизия (каквато доставят малките играчи) са 47.7% от всички клиенти на платена доставка или още по-малко (под 30%) от всички домакинства. В същото време според последното проучване "Евробарометър" на Европейската комисия (направено чрез директни допитвания до клиентите) делът на кабелната тв доставка е 53% от домакинствата. В резултат големите оператори обвиняват малките, че крият пазар, а те пък твърдят, че по-силните им конкуренти просто манипулират данни в проучванията и сами поръчват нагласени такива. КРС няма правомощия да се намесва на този пазар. СЕМ пък може да глобява разпространителите с по 20 хил. лв. за това, че излъчват канали без права, но пък няма капацитет да докаже това явление, особено в масов мащаб.

Не е фолклор и това, че за да не плащат за достъп до каналите на БТК, някои разпространители просто обозначават кабелите си като чужди. Има случаи, в които даден оператор твърди, че плаща за авторски права на фирма, която просто не е техен носител (но той твърди, че не знае за това).

С една дума - на пазара всички са недоволни. Големите - защото просто не могат да се преборят с малките и хитрините им. Малките - защото цените на дребно вече са свалени до крайност. Най-недоволен пък е цифровият мултиплекс "НУРТС диджитъл", който така и не успя да вземе дял от платените платформи. Неговото участие в "ТеРаПро" очевидно се обяснява с надеждата му, че ако поне някои от малките оператори бъдат ударени, иначе мижавият му пазар може да се разрасне, предизвиквайки по-видим интерес на телевизиите да плащат за платформата му. При евентуално "прочистване" на сектора обаче мултиплексът едва ли може да разчита на съюзническо поведение от страна на другите участници в новото обединение.