ДДС за теб и за мен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ДДС за теб и за мен

ДДС за теб и за мен

Новите правила за електронни услуги от 1 януари 2015 г.

10696 прочитания

© shutterstock


Лятото е в разгара си и ваканционното настроение преобладава.

На този фон наскоро от Националната агенция за пригодите (НАП) публикуваха предложения за промени в Закона за ДДС, които въвеждат нови европейски правила в облагането на определени електронни услуги. Очаква се голяма част от компаниите, които предоставят такива услуги, да бъдат засегнати от промените. Нещо повече - новите правила ще имат пряко въздействие и върху потребителите на тези услуги. Логично възникват редица интересни въпроси, които си заслужава да бъдат разгледани. Новостите значително ще увеличат административната тежест за бизнеса, който ще трябва да ценообразува различно за всяка страна членка. Така пък потребителите ще бъдат третирани различно според страната, в която живеят, като за едни покупката на дадена услуга може да е по-евтина, докато за други - по-скъпа.

Малко предистория

През 2008 г. бяха публикувани изменения в основната европейска ДДС директива, съгласно които се промени основното правило за облагане на услуги, а именно то да бъде там, където е установен получателят, а не където е установен доставчикът на услугата. За сделки между данъчно задължени лица (B2B транзакции) новите правила влязоха в сила и се прилагат от началото на 2010 г. За някои доставки на услуги, оказвани от доставчици, установени в ЕС, на крайни клиенти (B2C транзакции) обаче беше предвидено, че ще е необходимо повече време за подготовка за промените и затова те ще влязат в сила от 1 януари 2015 г. За разлика от B2B услугите, при които в общия случай ДДС се самоначислява от получателя, при B2C услугите ДДС се дължи от доставчика и когато това задължение възниква в чужда страна, е нормално да се появяват и съответните затруднения и въпроси.

Какво се променя

Телекомуникационните (или далекосъобщителни) услуги, радио- и телевизионното излъчване, както и услугите, доставяни по електронен път на данъчно незадължени лица в ЕС (например физически лица, публични институции) от доставчици, установени в съюза, ще бъдат обект на облагане с ДДС в страната, където потребителят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребивава. Към настоящия момент тези доставки се облагат в страната членка, където е установен доставчикът. Разликата в третирането може да бъде онагледена с един прост пример. Ако днес като физическо лице си купите по интернет електронна книга от доставчик от Люксембург, ще ви бъде начислен люксембургският ДДС. Ако обаче купите същият продукт през януари 2015 г., тогава доставчикът ще трябва да приложи ДДС ставката в България.

Новите правила ще засегнат широк диапазон от услуги, а като примери могат да се посочат фиксирани и мобилни телефонни услуги, гласова поща, достъп до интернет, доставка на съдържание по интернет (филми, музика, книги, софтуер, приложения, игри, информация и др.), радио- и телевизионни програми, уебхостинг, електронни аукциони и др.

Кой ще бъде засегнат от промените

Всички компании, които предлагат телекомуникационни, радио-, телевизионни и услуги по електронен път на данъчно незадължени лица в ЕС ще бъдат засегнати от промените. Клиентите, които си купуват такива услуги, също биха могли да бъдат повлияни от различните нива на ценообразуване. Промените биха могли да засегнат не само компании, които предоставят директно такива услуги, но и посредниците по веригата до крайния потребител.

ДДС и още нещо

При новите правила доставчиците ще трябва да прилагат различни ДДС ставки в зависимост от това къде е съответният клиент. На практика това означава да се прилагат ставките на косвения данък за 28 страни членки. Стандартните ДДС ставки в ЕС варират в широк диапазон – от 15% в Люксембург до 27% в Унгария. Оттук става ясно, че освен чисто данъчни ефекти новите правила ще имат и значително въздействие върху ценовите политики и маржовете на печалба на доставчиците. Най-общо последните ще трябва да решават дали да прилагат една и съща цена за даден техен продукт за целия ЕС и съответно да имат вариращи маржове в различните страни, или да прилагат диференцирани цени за различните страни членки, при което в общия случай клиентът в Будапеща ще плаща значително повече от друг клиент от Люксембург за аналогичен продукт.

Друг важен въпрос е как всъщност доставчиците на съответните услуги ще разбират къде са установени или имат постоянен адрес/обичайно пребиваване техните клиенти. За целта на европейско ниво са разработени насоки, които да бъдат прилагани в такива случаи. Идеята е, като се вземат предвид актуалните ИТ технологии, да бъдат улеснени доставчиците в събирането на необходимата информация за местонахождението на клиентите. В тази връзка са въведени и т.нар. презумпции за местоположение на клиент. Като пример за такава презумпция може да се посочи, че при предоставяне на достъп до интернет в хотел или ресторант, когато физическото присъствие на получателя е необходимо, за да се предостави услугата, ще се прилага ДДС ставката на страната, в която е разположен съответният хотел/ресторант. Друг пример е доставка на услуги чрез мобилни мрежи – в този случай ще се гледа кодът на държавата за мобилни услуги от SIM картата, използвана при получаване на тези услуги. В случаите на използване на стационарна линия се приема, че клиентът е там, където е инсталирана тя.

Съгласно европейски ДДС регламент всяка от въведените презумпции за местоположението на клиента може да бъде оборена въз основа на комбинация от непротиворечащи си доказателства, като за такива могат да се използват данни като адрес на фактуриране на клиента, банкова информация, IP адрес на устройството, използвано от клиента, друга търговска информация и т.н. Всички тези изисквания поставят въпроси пред доставчиците на услуги, като например каква информация ще събират от клиентите си и по какъв начин ще правят това. Ясно е, че универсални отговори на тези въпроси няма и всеки доставчик според спецификите на бизнеса си и продуктите, които продава, следва да подходи индивидуално към формулирането на подхода, който ще прилага.

Нови ДДС регистрации

При прилагането на новите правила за доставчиците на съответните услуги в общия случай ще възникне задължение за регистрация за ДДС цели във всяка страна членка, в която има крайни клиенти. Съответно за българско дружество теоретично това може да доведе до 27 нови ДДС регистрации в ЕС в допълнение към тази в България. Аналогично задължение за регистрация за ДДС цели в страната ще възниква и за доставчици от други страни на ЕС, които предоставят електронни услуги на клиенти в България.

След регистрациите ще трябва да се подават декларации и други отчетни регистри и да се изпълняват различни изисквания, които имат своите особености в различните страни членки. Ясно е, че това ще доведе до съществено увеличаване на административната тежест и като цяло на разходите за бизнеса. За да се избегнат тези усложнения, е предвидено да се въведе опция за регистрация "на едно гише" (Mini One Stop Shop). В проекта за изменение на ЗДДС тази опция е посочена като "мини едно гише" и дава възможност на български дружества, вместо да се регистрират за ДДС цели в другите страни от ЕС, да изберат да направят една допълнителна регистрация в НАП и да внасят в България ДДС, дължим за доставки към клиенти от други страни - членки на ЕС. В този вариант също ще се прилагат ДДС ставките на държавите, в които са клиентите, а НАП след това ще има задължение да превежда събрания данък на чуждите данъчни администрации. Според проекта за изменение на ЗДДС заявления за регистрация за облекчения режим трябва да могат да се подават от 1 октомври 2014 г. Необходимо е обаче да се отчете и кога измененията ще бъдат приети от парламента. Те бяха внесени за разглеждане, но така и не се стигна до тяхното гласуване от 42-то Народно събрание.
Регистрацията "на едно гише" не е нещо изцяло ново. Тази възможност съществува и в момента, но се прилага само за доставчици, които не са от ЕС. При този подход те избират една държава членка, в която да се регистрират и да плащат ДДС, което възниква като задължение по извършени доставки към клиенти във всички останали страни от ЕС. С въвеждането на промените този режим ще се нарича "режим извън съюза", докато вариантът, при който дружества от ЕС ще се регистрират "на едно гише", ще се нарича "режим в съюза". За лицата, които изберат да прилагат някой от посочените два специални режима, ще възникне задължение да подават тримесечни декларации. Тези, които са регистрирани по ЗДДС на друго основание, ще трябва да подават и месечните си справки-декларации и отчетни регистри. Предвижда се тримесечните декларации задължително да бъдат подавани по електронен път, а освен това регистрираните лица ще трябва да поддържат и специален електронен регистър за извършените доставки. Възникналите ДДС задължения по специалните режими ще се плащат в евро.

Има и още една важна особеност - не във всички случаи по-изгодният вариант ще бъде регистрация на "едно гише". Възможно е поради различни причини по-удачно за дадена компания да е да има директни ДДС регистрации в други държави членки. Друго важно уточнение е, че дори и да изберат допълнителната регистрация в България, местните доставчици ще трябва да прилагат ДДС правилата на страните членки на техните клиенти, включително и правилата за документиране на доставките. Въпреки че до голяма степен тези правила са хармонизирани в ЕС, има и особености, като пример изискванията към фактурите. В случай на нарушения, като например неподаване/късно подаване на декларация, подаване на непълна/неточна информация или късно плащане на дължим ДДС, евентуални лихви, глоби и други санкции ще се налагат от страната членка на потребление и съответно ще се дължат към нея. Затова е необходимо доставчиците да се запознаят с правилата в различните държави, в които имат или очакват да имат клиенти.

А сега накъде

Новите правила изискват сериозна предварителна подготовка, защото освен чисто данъчни аспекти промените имат и други измерения, които трябва да се вземат предвид. Препоръчително е компаниите да направят внимателен преглед на транзакциите, в които участват, както и на новите дейности, които планират да осъществяват в обозримо бъдеще. Възможните ефекти от въвеждането на новите правила следва да бъдат анализирани, тъй като е вероятно компаниите да следва да преформулират ценовите си стратегии и също така да се подготвят за изпълнението на новите задължения, които ще възникнат.

В допълнение към горното доставчиците ще трябва да бъдат в състояние да определят статута на клиентите си (данъчно задължени или данъчно незадължени лица), както и мястото, където те са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване. Следва да решат каква информация ще събират от своите купувачи и как тази информация да бъде съхранявана, което има и съответните правни аспекти. Нужно е да се прецени и как това ще се отрази на ИТ и счетоводните системи, за да се предвидят необходимите промени в настройките.

Светлин Кръстанов е доктор по икономика и мениджър "Данъци" в PwC - България

Лятото е в разгара си и ваканционното настроение преобладава.

На този фон наскоро от Националната агенция за пригодите (НАП) публикуваха предложения за промени в Закона за ДДС, които въвеждат нови европейски правила в облагането на определени електронни услуги. Очаква се голяма част от компаниите, които предоставят такива услуги, да бъдат засегнати от промените. Нещо повече - новите правила ще имат пряко въздействие и върху потребителите на тези услуги. Логично възникват редица интересни въпроси, които си заслужава да бъдат разгледани. Новостите значително ще увеличат административната тежест за бизнеса, който ще трябва да ценообразува различно за всяка страна членка. Така пък потребителите ще бъдат третирани различно според страната, в която живеят, като за едни покупката на дадена услуга може да е по-евтина, докато за други - по-скъпа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    jonson avatar :-|
    jonson

    Към бъдещия парламент: свалете ДДС на 10%, прокси сървърите са от нас.

  • 2
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Данъците ще се плащат в евро - банките са щастливи. Таксите за банкови преводи в евро са многократно по-големи от таксите за левови преводи.

  • 3
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Това ще затрудни пазаруването. Не се учудвайте, ако ви поискат копие от сметка за ток или банково извлечение за да удостоверите къде се намирате.

    Прогнозата ми се сбъдва - Европейската империя на злото върви към повече бюрокрация и ще последва крах.

  • 4
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Познайте кой ще покрие разходите по увеличената евробюрократична тежест. Честито повишаване на цените!

  • 5
    xymax avatar :-(
    xymax

    Ужас! Тез тъпаци убиват малките фирми, за да съберат някой и друго евро за ес фиска. Бати идиотщината.

  • 6
    jonson avatar :-|
    jonson

    До коментар [#4] от "Валентин":
    Понеже всеки ден си купуваш софтуер през нета, това страшно ще те засегне... Цялата статия се отнася за съвсем специфични сделки, които по някакъв начин трябва да бъдат приведени към общия принцип на прилагане на ДДС. Защото нали това искаме - законът да е прост, еднакъв за всички и да се прилага винаги, навсякъде по един и същи начин. Това е принципът и той трябва да се спазва. ДДС е данък върху потреблението, плаща се от крайния потребител и очевидно трябва да се плаща там, където се извършва въпросното потребление.
    Сега всичко живо ще започне да купува продуктите от описания вид през Люксембург. Та затова предлагам да смъкнем ДДС-то и тези сделки да минават през България. Няма лошо ако французи си купуват нещо от Германия да си плащат ДДС-то тук.

  • 7
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    До коментар [#6] от "jonson":

    То така се оправдаваха и по времето когато прибираха евреите. Това, че лично теб не те засяга пряко, не значи че държавата може да си гласува на воля закони, които се трупат и кумулативния ефект от тях е размазващ.

    Няма нищо лошо да се следват определени принципи и да няма изключения. Обаче така са го направили, че създават повече проблеми, отколкото решават.

    Тази система с различни видове данъци е излишно усложнена. Може спокойно да се махнат всички данъци и да останат само данък върху дохода или данък върху разхода. Комбинирането на данъци върху доходите, данъци върху разходите, данъци върху печалбите на юридическите лица и т.н. усложнява изключително много нещата.

    Ако искат да се плаща в евро - първо да намалят банковите такси в евро за да станат не повече от банковите такси при левовите плащания.

    Може да не е всеки месец, но веднъж годишно плащам за услуги от небългарски фирми. Примерно Скайп. Кой не ползва скайп?

  • 8
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Сериозен проблем е натоварването на търговците да определят държавата, където се намира потребителят. На практика това няма как да стане удобно, лесно и сигурно.

  • 9
    jonson avatar :-|
    jonson

    До коментар [#7] от "Валентин":

    Нали не си мислиш, че си плащам данъците с песен на уста? В смисъл - плащам си ги, но хич не ми е до песен. Проблемът според мен идва от това, че ЕС е полусъюз с различни правила и практики, който се опитва да прилича на общо икономическо пространство, но фактически не е. Когато една конструкция е принципно сбъркана, всичките кръпки само усложняват и влошават нещата. По мое мнение няма как да имаш обща икономика, без да имаш обща юрисдикция, обща данъчна система и обща отбрана. Защото иначе изглеждаш глупав, смешен и жалък и създаваш всякакви невероятни проблеми като описаните в статията.

  • 10
    e_mil avatar :-|
    tamada

    До коментар [#6] от "jonson":

    Скъпе софтуер не се купува всеки ден, но останалите неща се пазаруват често: електронни книги, музика, хостинг, мобилни приложения, сток фотография, сток видео и т.н.
    Постоянно расте пазарът на платено видео. Например тази есен Нетфликс влиза в още 6 европейски страни, което означава, че в близките години и ние ще му станем клиенти.

    Ти може и да си караш само на торенти, но това не означава, че всички са като теб.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK