Добивната индустрия се е свила през 2013 г.

7.4%

се е понижил добивът на подземни богатства като обем.

13.4%

е намаляла произведената продукция в сектора като стойност.

За втора поредна година добивната индустрия е отчела спад на производството през 2013 г. Понижение има във всички подсектори с изключение на скалнооблицовъчните материали, но най-сериозно влияние върху резултатите оказва намаленият добив на въглища. Това става ясно от анализ, изготвен от Българската минно-геоложка камара (БМГК). Основната причина за по-слабите резултати е кризата, която се отразява негативно на индустрията в цяла Европа. Прогнозите за тази и следващата година са, че нивата на производство ще се запазят.

Надолу

Общо 79.3 млн. тона полезни изкопаеми са добити в България през миналата година. Това е с 6.4 млн. тона по-малко, отколкото през 2012 г., или понижение със 7.4%. Нещо повече - спадът през 2013 г. е по-голям, отколкото отчетеният предходната година (-6.8%). По-слабото производството е тенденция в цяла Европа и в случая страната не прави изключение, обясниха от БМГК. В същото време добивът в Европа изостава на фона на световното минно производство, като континентът се нарежда на трето място след Азия и Северна Америка.

Понижение има и в стойностно изражение, показват още данните на БМГК. През 2013 г. отрасълът е произвел продукция за общо 2.57 млрд. лв., което е с 13.4% по-малко от 2012 г. Като положителен сигнал се отчита устойчивото повишение на износа спрямо вноса. По предварителни данни за 2013 г. продуктите на добивната индустрия заедно с основните метали формират 3.4 млрд. лв. (9%) от експорта на страната.

Намалението се дължи главно на по-слабото производство на твърди горива, тъй като въгледобивът има значителен дял в индустрията (36%) и обемите при него се отразяват видимо на крайните резултати. През миналата година са произведени 16% по-малко въглища в сравнение със спад от 10% за 2012 г. Намаляването на обемите е свързано с по-слабото търсене от ТЕЦ-овете и е резултат от свитото потребление на електрическа енергия. Според синдикатите въгледобивът е изправен пред много сериозни проблеми заради дефицитите в енергийния сектор. По думите на президента на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев само "Мини Марица-изток", които са най-големият производител на въглища в страната, имат 140 млн. лв. вземания към момента. "Централите не плащат на мините, Националната електрическа компания не плаща на централите и кръгът се затваря", каза той.

Стабилни резултати

Доста по-добра е картината при другия основен подсектор - добива на метални полезни изкопаеми, където понижението е минимално (1.4% до 30.3 млн. тона). По принцип в рудодобива България е сред топ играчите в Европа, като се нарежда на трето място по добив на злато (където най-голямата компания е "Дънди прешъс металс Челопеч") и на четвърто по добив на мед ("Асарел-Медет" и "Елаците-мед"). Пак от този подсектор са и двете компании, отличени от БМГК за най-висок ръст на произведената продукция - "Дънди прешъс металс Челопеч" (в групата на големите предприятия) и "Горубсо-Мадан" (средни предприятия). През миналата година златодобивното дружество увеличи добива с 12%, а производството на концентрат с 6% в резултат на приключилата модернизация и разширение, показват данни от отчета. Производителят на оловно-цинкови руди "Горубсо-Мадан" отчете 7.5% ръст в рудодобива и 22.3% в преработката на руди. Това стана, след като през 2012 г. дружеството беше купено от компанията "Върба-Батанци" (в която партньори са "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000") и работата в рудниците "Петровица" и "Крушев дол" беше възстановена. В момента започва добив и от третия рудник - "Върба-Батанци", където се планира годишно да се произвеждат 92 хил. тона руда.

Въпреки общия спад в производството на метални полезни изкопаеми силният интерес към добива на медни и златни руди може да доведе до увеличаване на инвестициите в проучването и развитието на минния отрасъл през следващите години, каза Цоло Вутов, председател на Научно-техническия съюз по минно дело и собственик на "Елаците мед". По думите му нови минни компании в Източна Европа инвестират все повече във въвеждането в експлоатация на стари златни мини и проучени нови находища.

Големи отклонения

Най-големи отклонения в производството има при добива на скалнооблицовъчни материали (където се отчита повишение от 24%) и добива на течни горива (където има спад от 34%). И двата подсектора обаче имат минимален дял и слабо влияят на крайните резултати. Сериозно намаление има при добива на инертни и строителни материали (9%), което е пряко свързано със спада в строителството. С малко над 1% се свива добивът на индустриални минерали, които се използват за производство на най-различни продукти (стъкло, керамика, пълнители, фуражни смеси и т.н.).