"Пи Ен Джи 1962": Да си производител носи предимства

Всяка седмица "Капитал Daily" ще представя по няколко от най-бързо растящите малки и средни фирми в България. Профилите са част от проекта "Гепард" - класацията на най-динамичните компании. Някои от представените може да попаднат в класацията, други не. Целта на профилите е да представим работещия и успешен малък и среден бизнес в България. А кои са победителите в "Гепард" ще стане ясно в началото на ноември, когато ще бъде представена самата класация.

 

Визитка PNG (Пи Ен Джи) ЕООД Град: София Собственик: Милен Петков Сектор: Производство на конфекционирани текстилни изделия, без облекло Оборот: 2012 г. - 1.306 млн. лв., 2013 г. – 2.453 млн. лв. Печалба: 2012 г. - 74 хил. лв., 2013 г. - 86 хил. лв. Служители: 2013 г. - 29

В началото е софийската фирма "Панагюрище 1962", регистрирана през 2001 г. Собственикът й Милен Петков по това време е студент по микроелектроника в Техническия университет в столицата. Но, както сам казва, "търговията е в кръвта" му, затова се захваща с продажба на хавлиени кърпи, халати, спално бельо, произведени в страната и от внос. "Майка ми работеше в текстилна фабрика в Твърдица и ми помагаше при покупката на стоки", разказва Петков.

Три години по-късно фирмата отваря свое магазинче в София – на "Алабин" и "Княз Борис", което и до днес посреща клиенти. Броят на търговските обекти расте, а през 2010 г. "Панагюрище 1962" влиза за пръв път и в столичен мол.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Фабрика, а не атомен реактор

През 2012 г. Петков започва собствено производство на текстилни изделия за дома и регистрира нова компания – PNG 1962 ("Пи Ен Джи 1962"). Наименованието й е съкращение от "Панагюрище", което е трудно за произнасяне извън границите на България, обяснява той.

"Когато си само търговец, не можеш да си много гъвкав. Като производител си по-конкурентен с цената, макар че е по-сложно да измислиш изделието, да го ушиеш и опаковаш, да поставиш етикет, да приложиш маркетингова стратегия и да го продадеш", обяснява Петков.



В началото цехът е в помещение под наем. Следват покупка на собствен парцел в софийското село Локорско и изграждане на модерна сграда, разположена на 3000 квадратни метра площ. Съвременни машини допълват инвестицията от над два милиона лева.

Строителството се финансира с банкови кредити. В най-трудния момент банката, на която фирмата е клиент, отказала сътрудничество. "Тогава намерих подкрепа в Прокредит банк, която повярва и в мен, и в проекта. Минах през ада. Сблъсках се с много бюрокрация, срещнах много завистливи и злобни хора. Две години чаках разрешение за строеж, а всъщност правя шивашки цех, а не атомна централа", разказва Милен Петков.

"Винаги сме на ръба"

Днес PNG има 12 собствени магазина – три в молове, а останалите – на централни търговски улици, главно в София. Работи с над 50 доставчика от цял свят. Продава и в търговски вериги, както и в други по-малки обекти. Една трета от миналогодишните изделия са заминали зад граница – в Сърбия, Румъния, Чехия, Украйна, Франция, при това под собствената марка PNG. Намеренията са делът на експорта да достигне поне 60%, уточнява Петков. За трета поредна година компанията участва със свой щанд на Международното изложение за интериорен и домашен текстил HEIMTEXTIL във Франкфурт, Германия.

"Бизнесът ни е създаден с много труд", казва Милен Петков. Съпругата му – Биляна, която е строителен инженер по образование, също участва в управлението на фирмите.

"Работим в много посоки – производство, търговия на едро и дребно, доставка за хотели, внос-износ. Произвеждаме над 10 различни вида изделия във всеки един момент. Винаги сме на ръба, но това е животът. Не залагаме само на един клиент, затова нямаме проблеми с търговските вериги, каквито имат някои колеги. Ако се съсредоточиш само в един канал за продажба, явно си обречен", обяснява стратегията на компанията Милен Петков.

По думите му плюсът на PNG е, че фирмата залага на качество и изделията й са в средния към високия ценови сегмент. Предлага пълната гама текстилни продукти за дома – спално бельо, олекотени завивки, кувертюри, одеяла, халати и др. Специални машини могат да отпечатат върху кърпи, покривки за маса или възглавници например поръчани от клиенти картини и послания. Лазер осигурява бродерия върху тъканите. Дружеството възлага поръчки за платове на задгранични доставчици, има свой дизайнер, който следи модните тенденции, и два пъти в годината обновява колекцията си. И още. "Гъвкави сме. За часове сменяме посоките според търсенето на пазара и желанията на клиента. При нас няма изискване за поръчка на минимални количества, което е характерно за фабриките в Китай и Турция например. Гарантираме бързи срокове на доставка. Предлагаме добри цени и добро качество. Залагаме на своя визия и на собствена фирмена самоличност. Не работим на ишлеме, защото с него ти си никой, винаги можеш да изчезнеш и да бъдеш заменен с друг", казва Милен Петков.

Няма кадри

"Пазарът в България е много труден, конкуренцията е огромна. Има сериозни български фирми в този сектор, има и достатъчно изделия от внос", казва Милен Петков. "В страната продължават да се откриват нови молове, а клиентите са едни и същи. Оборотът, който преди сме правили от два магазина, сега се прави от пет. Но и разходите са умножени по пет", коментира той.

Голям проблем (не само за тази фирма) е липсата на кадри. Дори не става въпрос за подготвени кадри, а за хора, които искат да работят в шивашкия бранш. "Спасява ни това, че фабриката ни не е в столицата, а в периферията й, където все още има кандидати за работа", обяснява Петков. По думите му фирмата привлича работници с условията на труд, и, разбира се, със заплащането, което е над средното за района.

С поглед зад граница

Фирмата ще инсталира машини за печатане на собствени десени върху плат. С доставката им ще спре досегашната практика да възлага поръчките си в Турция или Китай. Приключва и изграждането на собствен шоурум от 300 кв. метра, който се намира във фабриката.

Милен Петков вече е купил съседен имот и възнамерява да построи ново производствено хале на около 1500 кв. метра, в което ще наеме 40 души на работа.

"Разширяваме се, защото искаме да привлечем по-големи европейски клиенти. Истината е, че за България сме големи, а за Европа сме малки производители", обяснява собственикът.

Тази година PNG навършва три финансови години като производител и ще има право да кандидатства за европейско финансиране. А Милен Петков прогнозира, че оборотът на компанията ще се вдигне с около 30%.
 

Блиц интервю Милен Петков, собственик на "Пи Ен Джи 1962": Лесно е да построиш хале, но е трудно да намериш подготвени хора Коя е най-голямата трудност пред вашата фирма? - Липсата на кадри е голям проблем за целия шивашки бранш. Лесно е да построиш хале, но е изключително трудно да намериш подготвени хора, които да работят в него. Проблем за сектора е и ниската производителност. Решението е в новите технологии и високопроизводителни машини, както и в обучението на хората. Трудност за нашия бизнес е и свитото потребителско търсене. Спалното бельо например е дрехата за леглото, но като цяло у хората липсва нагласата, че тази дреха трябва периодично да се подменя с нова. Не е за хвалба, че 30 години караш с един халат за баня, подарен ти на сватбата. Понякога въпросът не в парите, а в мисленето, но ако се вдигне стандартът на живот, това ще е добре и за домашния уют, и за бизнеса. А кое е основното предимство на вашата фирма? - Семейните фирми имат много плюсове. Заради традициите, последователността и личната заинтересованост на собствениците. В Турция например това е преобладавщият модел на бизнес. Има служители, които работят в "Панагюрище 1962" по 10-12 години, защото във фирмата има корпоративен дух, близки сме като семейство, а заплащането расте. Сред нашите предимства е фирмената ни идентичност. Ние не се страхуваме да налагаме своя марка, не правим компромиси с качеството и със сроковете за изпълнение, които винаги са кратки. Плюс е, че сме и производители, и търговци. Освен това аз съм комбинативен и бързо вземам решения. Имам стабилен гръб в лицето на съпругата си, с нея сме добър тандем. Оптимист съм по природа, не се обръщам назад, гледам напред и не спирам, докато не постигна целта си. Как финансирате бизнеса си? - С банкови кредити от Прокредит банк. Опишете как си представяте компанията си след пет години и как ще го постигнете. - Представям си, че фабриката ще е с поне 300 заети, ще работи на денонощен режим и ще е разпознаваема в Европа. Всичко това може да се постигне с много труд. Ако трябва да промените един нормативен акт - кой е той, как ще го промените и защо? - Смятам, че са нужни облекчения за хората, които се занимават с производство, защото в момента много от предприемачите са обезверени. В Турция например има промишлени зони, раздават безплатно земя на хора, които искат да строят производствени халета, осигуряват безплатно инфраструктура. А аз платих 120 хил. лв., за да докарам ток и вода до парцела. Предстои ми изграждане на трафопост и разходите за него ще бъдат около 150 хил. лв. Не искам държавата да помага, но поне да не пречи. Трябва да се знае, че работодателите са тези, които изкарват парите, и не са престъпници. Освен това не е справедливо такса смет за фирмите да се изчислява на базата на счетоводната стойност на сградата. И понеже нашата сграда е нова и комфортна, трябва да плащам 20 хил. лв. такса смет. Не виждам защо трябва да правя това, при условие че имам само два контейнера боклук в месеца, за извозването на които плащам отделно.