Пътни проекти, метро, водни цикли, сметища, ремонти на улици… Така изглеждаше 2013 г. през обществените поръчки в строителния сектор.
Годината не направи изключение от досегашната тенденция - основният обем на пазара се формираше от държавните и общинските поръчки с финансиране от европейските фондове – с единствената разлика, че премина под знака на ударно възлагане на строителство във водния, а не в пътния сектор за разлика от предходните година-две.Впечатлиха единствено сериозните ръстове и спадове в приходите на отделни компании - резултат от приключването на големи строителни поръчки или на липсата на такива през годината. Също и появата на нови "силни на деня" в строителството, която по-отчетливо се очерта със смяната на властта и следва да се отрази и във финансовите отчети на новите любимци.
Големите отсъстващии присъстващи
Предполагаемият най-голям сред строителите - "Геотехмин", отново отсъства от класацията на "Капитал", тъй като не предостави данни от финансовия си отчет за 2013 г. Дружеството, собственик на медодобивното предприятие "Елаците мед", трайно поддържа приходи от над 500 млн. лв. годишно, а според регистъра на Камарата на строителите в България (КСБ) за 2012 г. те са надминали 620 млн. лв. Едва ли обаче всички са от строителство, тъй като част от постъпленията в компанията са от търговска дейност (продукцията на "Елаците мед").Веднага след "Водстрой 98" в класацията са други две компании с интересни обвързаности. Става въпрос за "Интегрирани пътни системи" (приходи 78.3 млн. лв.) и "Инфраструктурна компания" (приходи 70.6 млн. лв.), смятани за дружества от орбитата на Корпоративна търговска банка и нейния мажоритарен собственик Цветан Василев. Двете компании участват заедно в консорциуми за изпълнението на редица инфраструктурни проекти, като удължаването на моста на река Върбица (част от проекта "Кърджали - Подкова"), както и течащия в момента ремонт на бул. "Цариградско шосе" в София. Отделно от това сред по-големите обекти на "Инфраструктурна компания" през миналата година беше строителството на спортния комплекс на футболен клуб "Ботев" в Пловдив.
Магистрален възход
За две години – близо двоен ръст на приходите. Така изглеждат резултатите на първия в строителната класация на "Капитал" за 2013 г. – "ПСТ холдинг". Дружеството, което дебютира на върха на секторното подреждане, приключи годината с приходи от близо 235.7 млн. лв. при 124.2 млн. лв. през 2011 г. и 187.8 млн. лв. през 2012 г. Новият председател на съвета на директорите Цветан Цонев обяснява резултата за миналата година най-вече със застъпването на плащания по две магистрални отсечки – завършването на лот 4 от "Тракия" (Ямбол - Карнобат) и размразяването на лот 2 от "Марица" (Димитровград - Харманли), където "ПСТ холдинг" е в консорциум с австрийската Porr Bau.Приключването на магистрален проект доведе до ръст на приходите и на седмия в класацията на "Капитал" - "ГБС Инфраструктурно строителство". Миналата година компанията завърши първия лот от "Струма" и започна работа по втория. Изпълнява и няколко водни цикъла – на Хисаря, Раковски, Монтана… Тези проекти формират основната част от приходите на "ГБС Инфраструктурно строителство", които за 2013 г. са близо 105.2 млн. лв. при 91.8 млн. лв. година по-рано. Подобно на първия в класацията дружеството също е свило печалбата си заради ниските цени в инфраструктурните търгове. При "ГБС Инфраструктурно строителство" спадът по този показател през 2013 г. е бил двоен – до 455 хил. лв. при 1.2 млн. лв. година по-рано.
Стабилни и не съвсем
Докато най-големите компании в инфраструктурното строителство запазват относително постоянен обем приходи, при много от останалите нивата варират. Първата тенденция е най-видима в отчетите на дружества като "Трейс груп холд" и "ГБС Инфраструктурно строителство", но през последните години се вижда и при компании като варненската "Хидрострой". До голяма степен това се подхранва от обществените поръчки в пътното и водното строителство, които те успяват да печелят."Евро алианс тунели" (бивша "Адвал") не успя да влезе сред най-големите строителни компании за 2013 г. с приходи от 19.5 млн. лв. Прогнозата на дружеството за тази година обаче е за значителен ръст на приходите – до 85 млн. лв., който се очаква да я изстреля значително напред. Компанията напредва с изпълнението на два големи тунела в Сърбия, започва работа по още три в Германия, а също и по два по-малки в България – по отсечката между Дупница и Благоевград от магистрала "Струма".
Високо ниско
Силно варират и оборотите на повечето дружества във високото строителство, което е обвързано пряко с обема на частните инвестиции. Според Камарата на строителите в България (КСБ) те все още са много ниски, въпреки че статистиката отбелязва ръст през първото тримесечие на тази година по три важни показателя – разрешения за строеж, сградно строителство и чужди инвестиции в сектора. Според нея в сравнение с началото на 2013 г. обемът на сградното строителство нараства до 1.141 млрд. лв., но от много ниска база (виж таблицата). Подобен тренд може да окаже сериозно влияние дори в оборотите на голяма компания. Пример за това е втората в строителната класация - "Главболгарстрой" АД, която увеличи приходите си за 2013 г. със 76% - до 213 млн. лв. В основата е изпълнението на ключови проекти като Sofia Ring Mall, съдебната палата в Прищина, също и работата по няколко пречиствателни станции. Тази година обаче големи поръчки за офисни и търговски площи не се очакват, а и във водния сектор картината е неясна (виж втория текст).Като цяло в Топ 30 на строителния сектор преобладават дружествата с ръст на приходите – спад има при пет компании. Прогнозите на преобладаващата част от мениджърите за приходи и нови поръчки тази година са положителни, но има и притеснения основно покрай плащанията по оперативните програми (виж втория текст). В сравнение с предходните години обаче почти при преобладаващата част от дружествата се наблюдава намаление на печалбите, което в дългосрочен план може да е притеснително, тъй като ограничава и възможностите за инвестиции в техника и модернизация.
Поръчки с много въпросителни
Спрени плащания по две оперативни програми - "Околна среда" и "Регионално развитие", и огромен проект с неясно бъдеще като газопровода "Южен поток". Това бяха двете ключови събития за сектора от началото на 2014 г. След ударното възлагане на водни проекти миналата година и спирането на плащанията през февруари неяснотата около програма "Околна среда" продължава, макар и да беше обещано подновяване на плащанията през август.Изпълнителният директор на "Главболгарстрой" Андрей Цеков вижда като потенциал за нови поръчки разширението на софийското метро, жп строителството (евентуално линията Русе - Варна) и няколко големи пътни проекта като магистралата София - Калотина и очакваните пътните участъци от лот 3 на "Струма".
Боян Делчев от "Трейс груп холд" посочи същите проекти като интересни за компанията, но допълни като перспектива и поръчките в чужбина. Дружеството е подписало четири договора за пътни обекти в Сърбия на обща стойност 190 - 200 млн. лв., а наскоро обяви и строителството на пречиствателна станция към летището в Прага. "Искаме да се развиваме като гъвкава и рентабилна компания, затова активно работим на вътрешния пазар, но се отваряме за външни пазари. Така намаляваме рисковете и и увеличаваме обемите си на дейност", посочи той.
От "ПСТ холдинг" също ще се борят за посочените големи инфраструктурни обекти, като допълват сред перспективите и строителството на пречиствателни станции за малките общини (до 10 хил. души). Цветан Цонев вижда потенциал и в старите водопроводни мрежи в редица населени места в страната, които постепенно ще трябва да бъдат подменяни. Като ключов за строителите сегмент той посочи и жп строителството, тъй като страната има над 3000 км железопътна мрежа, малка част от нея е рехабилитирана до момента, а голяма част от средствата от европейските фондове ще са именно в тази посока. По думите му към момента "ПСТ холдинг" няма много опит в железопътните ремонти, но е въпрос на мениджмънт и усилия това да се промени.

Пътни проекти, метро, водни цикли, сметища, ремонти на улици… Така изглеждаше 2013 г. през обществените поръчки в строителния сектор.
5 коментара
При следващото правителство вероятно силната строителна компания ще е друга, и тя ще печели поръчките. Това е бизнеса в България, държавата и общините събират парите на хората и ги дават на близки фирми да изпълняват проекти на завишени цени, после печалбата се дели с политиците (извинявам се, с хидроинженерите-консултанти).
Пък вие после се чудите КОЙ.
Тази въртележка на снимката / моста на вторичен утаител / струва сума ти пари но трябва пак работна ръка да пипне инак не чисти както трябва и ме учудва, че ги няма метлите завързани дето чистят гребените. Ноу - хау Бай Ганьо стайл. :-)
Чета догадките на автора, дали и кой стой зад една или друга компания и дали честно и обективно са спечелени поредните търгове. Още нещо се казва, ако печалбите на едно дружество са паднали, значи много ниско са играли на търга, за да спечелят - звучи логично, но и другия извод е, че търга е бил честен, инче защо ще играят тънко.
Но аз не се сърдя на автора, той ако знаеше как точно стоят нещата, щеше да си изкарва парите, при това много повече по друг начин, а не чрез такива обзорни статии и догадки.
Аз си задавам въпроса, за какво ни е ДАНС ( колко ли са годишните разходи на агенцията), за какво ни е икономическа полиция и прочие комиси и чиновници, дейностите на които са свързани с отговорите на въпросите, които автора търси. Все си мисля, че за толкова "добро' справяне с задълженията на тези експерти, съгласно трудовите им характеристики, може би е редно да бъдат по някакъв начин наказани - заплатата ли да им се намали, да ги уволняват ли, но без никакви действия от техна страна, доказваща тяхната необходимост и полезност, не виждам защо да се разходват публични ( т.е. наши!) средства, освен за да им осигуряваме възможността да си получават заплатите и да се сдобиват с информация, с която да рекетират и си докарват едни наистина големи допълнителни доходи, а сметките да ги плащаме ние.
Големите проекти за които ЕС отпуска средства се следят изкъсо, защото при установени, каквито и да е нарушения финансирането се спира. Именно затова смятам, че специално тези компании спазват законовите условия и ако наговарят нещо е по-скоро под формата на преговори или договорки между самите тях... Става въпрос за много големи фирми, които си се познават...
Не са ли малко множко за България толкова стрителни фирми.