Всяка година "Капитал" подрежда най-големите компании в страната по приходи, печалби, активи. В "Капитал 100" има и класации по сектори. В следващите броеве на "Капитал Daily" през август и септември ще публикуваме подрежданията по браншове с повече компании и по-подробни финансови данни.
Пътни проекти, метро, водни цикли, сметища, ремонти на улици… Така изглеждаше 2013 г. през обществените поръчки в строителния сектор.
Годината не направи изключение от досегашната тенденция - основният обем на пазара се формираше от държавните и общинските поръчки с финансиране от европейските фондове – с единствената разлика, че премина под знака на ударно възлагане на строителство във водния, а не в пътния сектор за разлика от предходните година-две.
И през 2013 г. обаче частните инвестиции останаха скромни. Не впечатлиха нито чуждите вложения, нито строителната активност - обемът на продукцията в сектора дори леко намаля в сравнение с предните две години до 11.3 млрд. лв. (виж графиката).
Впечатлиха единствено сериозните ръстове и спадове в приходите на отделни компании - резултат от приключването на големи строителни поръчки или на липсата на такива през годината. Също и появата на нови "силни на деня" в строителството, която по-отчетливо се очерта със смяната на властта и следва да се отрази и във финансовите отчети на новите любимци.
Големите отсъстващии присъстващи
Предполагаемият най-голям сред строителите - "Геотехмин", отново отсъства от класацията на "Капитал", тъй като не предостави данни от финансовия си отчет за 2013 г. Дружеството, собственик на медодобивното предприятие "Елаците мед", трайно поддържа приходи от над 500 млн. лв. годишно, а според регистъра на Камарата на строителите в България (КСБ) за 2012 г. те са надминали 620 млн. лв. Едва ли обаче всички са от строителство, тъй като част от постъпленията в компанията са от търговска дейност (продукцията на "Елаците мед").
Друга компания от групата около "Геотехмин" - "Геострой", влиза в класацията на най-големите строители, при това с ръст на приходите си спрямо предходната година. Дружеството приключи 2012 г. с постъпления от дейността си в размер на 111.8 млн. лв., а през миналата година е реализирало близо 127.9 млн. лв. Работи по проекти на рудник "Елаците" и на "Геотехмин". Участва в консорциуми за строителството на софийското метро, а текущо довършва и комплекса "Сан Стефано плаза" в центъра на София, придобит от близка до "Геотехмин" компания.
С приходи от близо 194.7 млн. лв. на трето място в строителната класация на "Капитал" се нарежда италианската компания "Сичес" С.П.А. (Sices). Зад впечатляващите резултати на дружеството стои подписаният през 2012 г. договор за доставка на материали и строителство на първия етап от комплекса за обработка на тежки масла (хидрокрекинг) на "Лукойл Нефтохим Бургас". Той е на обща стойност 900 млн. евро, от които участието на Sices е за около 300 млн. евро. По него Sices си партнира с друга италианска компания Technip. В строителната класация италианската компания присъства и с полското си дружество - "Сичес Полска" З.О.О., което също участва в работата по новите инсталации. Неговите приходи за 2013 г. са били близо 54.8 млн. лв., което го класира на 21-ва позиция. Вероятно двете компании ще се задържат в подреждането на най-големите дружества и с резултатите си от тази година, тъй като договорът им с "Лукойл Нефтохим Бургас" е 3-годишен.
И ако италианската компания е нова за българския пазар, присъствието на друг участник от строителния сектор в класацията не изненадва. Става въпрос за "Водстрой 98", която се нареди сред най-динамичните компании с повече от два пъти ръст на приходите - от 36.4 млн. лв. през 2012 г. на 81.4 млн. лв. през 2013 г. Отделно от това във финансовия отчет на дружеството са записани и 43.8 млн. лв. получени аванси, които се очаква през тази и следващата година да се превърнат в реални постъпления от дейността.
Още по-бързо се изстрелва бизнесът на дъщерната на "Водстрой 98" компания "Промишлено строителство холдинг". Дружеството, което приключи 2012 г. със скромните приходи от 13.4 млн. лв., година по-късно е пораснало със 140% до 32.5 млн. лв. Т.е. приходите на двете компании надхвърлят 110 млн. лв., което причислява групата на "Водстрой 98" към сравнително големите участници на строителния пазар.
Коментарите в сектора, а и на Цветан Василев, са, че в този случай сериозният ръст на постъпленията се дължи на тесните връзки със силния на деня в лицето на Делян Пеевски. При управлението на ГЕРБ и особено при новата власт "Водстрой 98" затвърди имиджа си на структура, която разпределя порциите в строителството срещу комисиона от спечелените поръчки. Това се потвърждава и от участието й в консорциуми, изпълняващи проекти за общо 600 - 700 млн. лв. От ръководството на компанията отричат подобни обвързаности, макар и в скорошен коментар да се определиха като "най-голямата строителна компания". Според класацията на "Капитал" дружеството "Водстрой" 98 се нарежда на 14-о място по приходи за миналата година.
Очакванията бяха и тази година групата около него да продължи да расте покрай комисионерския бизнес. Компанията е сочена като архитект на обединението "Газпроект юг", избрано да строи газопровода "Южен поток", а "Промишлено строителство холдинг" допреди седмици пряко участваше в него, но продаде дела си. Развръзката около проекта обаче за момента е пълна с въпросителни.
Веднага след "Водстрой 98" в класацията са други две компании с интересни обвързаности. Става въпрос за "Интегрирани пътни системи" (приходи 78.3 млн. лв.) и "Инфраструктурна компания" (приходи 70.6 млн. лв.), смятани за дружества от орбитата на Корпоративна търговска банка и нейния мажоритарен собственик Цветан Василев. Двете компании участват заедно в консорциуми за изпълнението на редица инфраструктурни проекти, като удължаването на моста на река Върбица (част от проекта "Кърджали - Подкова"), както и течащия в момента ремонт на бул. "Цариградско шосе" в София. Отделно от това сред по-големите обекти на "Инфраструктурна компания" през миналата година беше строителството на спортния комплекс на футболен клуб "Ботев" в Пловдив.
Магистрален възход
За две години – близо двоен ръст на приходите. Така изглеждат резултатите на първия в строителната класация на "Капитал" за 2013 г. – "ПСТ холдинг". Дружеството, което дебютира на върха на секторното подреждане, приключи годината с приходи от близо 235.7 млн. лв. при 124.2 млн. лв. през 2011 г. и 187.8 млн. лв. през 2012 г. Новият председател на съвета на директорите Цветан Цонев обяснява резултата за миналата година най-вече със застъпването на плащания по две магистрални отсечки – завършването на лот 4 от "Тракия" (Ямбол - Карнобат) и размразяването на лот 2 от "Марица" (Димитровград - Харманли), където "ПСТ холдинг" е в консорциум с австрийската Porr Bau.
При този ръст обаче прави впечатление сериозният спад на печалбата. Той е обясним с ниските цени, на които бе спечелено строителството на магистралите. За миналата година "ПСТ холдинг" е с едва 64 хил. лв. печалба при също невисоките 255 хил. лв. година по-рано.
За тази година Цветан Цонев прогнозира задържане на позициите като приходи, свързано най-вече с приключването на лот 2 от "Марица". По думите му дружеството участва в големите търгове в пътния сектор и ще се бори за нови договори.
Около "ПСТ холдинг" обаче има и въпросителни. Дружеството, което до миналата година се свързваше с Васил Божков, бе придобито от офшорна компания, зад която се предполагаше, че стои Първа инвестиционна банка. Банката осигури финансиране за завършването на магистрала "Тракия" и рестарт на "Марица". През март тази година обаче собствеността в холдинга отново се промени и той мина в ръцете на кипърското Kolvik Services Ltd. За него се предполагат връзки с Делян Пеевски (слухът е за дялово участие от 50%), а заради промяната остават и въпросителните около плановете и финансирането на "ПСТ холдинг".
Приключването на магистрален проект доведе до ръст на приходите и на седмия в класацията на "Капитал" - "ГБС Инфраструктурно строителство". Миналата година компанията завърши първия лот от "Струма" и започна работа по втория. Изпълнява и няколко водни цикъла – на Хисаря, Раковски, Монтана… Тези проекти формират основната част от приходите на "ГБС Инфраструктурно строителство", които за 2013 г. са близо 105.2 млн. лв. при 91.8 млн. лв. година по-рано. Подобно на първия в класацията дружеството също е свило печалбата си заради ниските цени в инфраструктурните търгове. При "ГБС Инфраструктурно строителство" спадът по този показател през 2013 г. е бил двоен – до 455 хил. лв. при 1.2 млн. лв. година по-рано.
Стабилни и не съвсем
Докато най-големите компании в инфраструктурното строителство запазват относително постоянен обем приходи, при много от останалите нивата варират. Първата тенденция е най-видима в отчетите на дружества като "Трейс груп холд" и "ГБС Инфраструктурно строителство", но през последните години се вижда и при компании като варненската "Хидрострой". До голяма степен това се подхранва от обществените поръчки в пътното и водното строителство, които те успяват да печелят.
При "Трейс" за последните три години постъпленията се движат около 160 млн. лв. с леки ръстове и спадове (през 2013 г. - ръст от 2%). Сред основните завършени от дружеството проекти миналата година е магистралният участък от "Хемус" между Софийския околовръстен път и Гара Яна, също няколко лота по програма "Регионално развитие", проекти за развитие на градска среда и енергийна ефективност. Други по-големи проекти за периода са разширението на софийското метро, рехабилитация на жп инфраструктура, водният цикъл на Стара Загора, обходните пътища на Враца и Монтана, изброи Боян Делчев, изпълнителен директор и член на съвета на директорите на "Трейс груп холд". Той обобщи, че през годината компанията е работила по над 20 големи проекта, част от които продължават и в момента.
"Имаме договори за 550 млн. лв., от тях 35 - 40% са на външни пазари", пресметна Делчев. По обобщени данни поръчките на компанията на вътрешния пазар са на стойност 350 - 370 млн. лв.
Освен с индивидуалния отчет на "Трейс груп холд" групата на Николай Михайлов участва в строителната класация на "Капитал" с още две дружества. Първото е "Трейс София" с приходи от близо 95.3 млн. лв. за 2013 г. и девето място в класацията. На 17-о място с 67.6 млн. лв. приходи влиза "Галини-Н", която е собственост на Николай Михайлов и също е специализирана в пътното строителство.
При "Хидрострой" - Варна, която през последните години печели сериозна част от обществените поръчки в пътния и водния сектор, приходите за 2013 г. леко намаляват – със 7% до 85.5 млн. лв. Основната част от тях са от поддръжката на общински и републикански пътища в Североизточна България, също от проекти като рехабилитацията на пътя Александрия - Коритен - Северняк в Добричко, реконструкцията на моста на река Стряма, както и обновяването на остров Света Анастасия край Бургас. За тази година обаче прогнозата на дружеството е за ръст на приходите с 15% предвид изпълняваните проекти за пречиствателни станции в Трявна, Варна и Созопол, както и за рехабилитация на водните мрежи в Бяла, Черноморец и кв. Горно Езерово в Бургас. Компанията е част от консорциумите и по два големи пътни проекта - обходния път на Габрово и Северната скоростна тангента на София.
По-различно се разви годината за специализираните инфраструктурни компании като "Станилов" и групата "Евро Алианс". Поръчките в тунелното и хидротехническото строителство в страната са ограничени до софийското метро, малки пътни и жп тунели и рехабилитацията на ВиК мрежите в по-големите градове. По тази причина дружествата от сектора до голяма степен разчитат и на външни пазари.
Такъв е случаят при "Станилов", макар и през 2013 г. приходите да са формирани основно от проекти в България – разширението на софийското метро и рехабилитация на водна инфраструктура. Ръстът е над два пъти – 95 млн. лв. при 45.6 млн. лв. през 2012 г., а компанията стигна до пета позиция в строителната класация на "Капитал". Вероятно ще задържи силните си позиции и тази година, след като отчете и приходите от работата си по голям инфраструктурен обект в Ливан – система от водни и електрически централи на обща стойност 350 млн. долара. Той трябва да бъде завършен догодина, като само подземната му част е за 50 млн. долара.
"Евро алианс тунели" (бивша "Адвал") не успя да влезе сред най-големите строителни компании за 2013 г. с приходи от 19.5 млн. лв. Прогнозата на дружеството за тази година обаче е за значителен ръст на приходите – до 85 млн. лв., който се очаква да я изстреля значително напред. Компанията напредва с изпълнението на два големи тунела в Сърбия, започва работа по още три в Германия, а също и по два по-малки в България – по отсечката между Дупница и Благоевград от магистрала "Струма".
Високо ниско
Силно варират и оборотите на повечето дружества във високото строителство, което е обвързано пряко с обема на частните инвестиции. Според Камарата на строителите в България (КСБ) те все още са много ниски, въпреки че статистиката отбелязва ръст през първото тримесечие на тази година по три важни показателя – разрешения за строеж, сградно строителство и чужди инвестиции в сектора. Според нея в сравнение с началото на 2013 г. обемът на сградното строителство нараства до 1.141 млрд. лв., но от много ниска база (виж таблицата). Подобен тренд може да окаже сериозно влияние дори в оборотите на голяма компания. Пример за това е втората в строителната класация - "Главболгарстрой" АД, която увеличи приходите си за 2013 г. със 76% - до 213 млн. лв. В основата е изпълнението на ключови проекти като Sofia Ring Mall, съдебната палата в Прищина, също и работата по няколко пречиствателни станции. Тази година обаче големи поръчки за офисни и търговски площи не се очакват, а и във водния сектор картината е неясна (виж втория текст).
Обратният случай се наблюдава при "Маркан", чиито приходи през 2012 г. надхвърлиха 100 млн. лв., докато през миналата останаха в рамките на 25 млн. лв. Голямата разлика също се обяснява с приключването на предприемачески проект за компанията - инвестицията в софийския хотел Novotel през 2012 г.
На по-устойчиви приходи през годините се радва варненската "Планекс холдинг", която традиционно съчетава строителна дейност със собствени инвестиции на жилищния и ваканционния пазар. През 2013 г. дружеството е реализирало обекти за 89.6 млн. лв., което го класира в челната десетка на строителната класация на "Капитал".
Пламен Андреев, съсобственик в компанията, обаче също отбелязва, че инвеститорският интерес към страната намалява, конкуренцията за поръчки в строителния сектор расте, а с нея и натискът за понижаване на цените. Според него слабата инвестиционна активност до голяма степен се дължи на политическата нестабилност в страната.
Естествено не липсват и изключения, но те не променят общата картина. Една от най-активните компании в сградното строителство - "Аргогруп екзакт", за поредна година показва устойчиви приходи, като се движи в диапазона 54-55 млн. лв. Предвид свитите инвестиции в имоти обаче тези обеми трудно може да бъдат надскочени.
Като цяло в Топ 30 на строителния сектор преобладават дружествата с ръст на приходите – спад има при пет компании. Прогнозите на преобладаващата част от мениджърите за приходи и нови поръчки тази година са положителни, но има и притеснения основно покрай плащанията по оперативните програми (виж втория текст). В сравнение с предходните години обаче почти при преобладаващата част от дружествата се наблюдава намаление на печалбите, което в дългосрочен план може да е притеснително, тъй като ограничава и възможностите за инвестиции в техника и модернизация.
Поръчки с много въпросителни
Спрени плащания по две оперативни програми - "Околна среда" и "Регионално развитие", и огромен проект с неясно бъдеще като газопровода "Южен поток". Това бяха двете ключови събития за сектора от началото на 2014 г. След ударното възлагане на водни проекти миналата година и спирането на плащанията през февруари неяснотата около програма "Околна среда" продължава, макар и да беше обещано подновяване на плащанията през август.Изпълнителният директор на "Главболгарстрой" Андрей Цеков вижда като потенциал за нови поръчки разширението на софийското метро, жп строителството (евентуално линията Русе - Варна) и няколко големи пътни проекта като магистралата София - Калотина и очакваните пътните участъци от лот 3 на "Струма".
Боян Делчев от "Трейс груп холд" посочи същите проекти като интересни за компанията, но допълни като перспектива и поръчките в чужбина. Дружеството е подписало четири договора за пътни обекти в Сърбия на обща стойност 190 - 200 млн. лв., а наскоро обяви и строителството на пречиствателна станция към летището в Прага. "Искаме да се развиваме като гъвкава и рентабилна компания, затова активно работим на вътрешния пазар, но се отваряме за външни пазари. Така намаляваме рисковете и и увеличаваме обемите си на дейност", посочи той.
От "ПСТ холдинг" също ще се борят за посочените големи инфраструктурни обекти, като допълват сред перспективите и строителството на пречиствателни станции за малките общини (до 10 хил. души). Цветан Цонев вижда потенциал и в старите водопроводни мрежи в редица населени места в страната, които постепенно ще трябва да бъдат подменяни. Като ключов за строителите сегмент той посочи и жп строителството, тъй като страната има над 3000 км железопътна мрежа, малка част от нея е рехабилитирана до момента, а голяма част от средствата от европейските фондове ще са именно в тази посока. По думите му към момента "ПСТ холдинг" няма много опит в железопътните ремонти, но е въпрос на мениджмънт и усилия това да се промени.
Всяка година "Капитал" подрежда най-големите компании в страната по приходи, печалби, активи. В "Капитал 100" има и класации по сектори. В следващите броеве на "Капитал Daily" през август и септември ще публикуваме подрежданията по браншове с повече компании и по-подробни финансови данни.
Пътни проекти, метро, водни цикли, сметища, ремонти на улици… Така изглеждаше 2013 г. през обществените поръчки в строителния сектор.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
5 коментара
При следващото правителство вероятно силната строителна компания ще е друга, и тя ще печели поръчките. Това е бизнеса в България, държавата и общините събират парите на хората и ги дават на близки фирми да изпълняват проекти на завишени цени, после печалбата се дели с политиците (извинявам се, с хидроинженерите-консултанти).
Пък вие после се чудите КОЙ.
Тази въртележка на снимката / моста на вторичен утаител / струва сума ти пари но трябва пак работна ръка да пипне инак не чисти както трябва и ме учудва, че ги няма метлите завързани дето чистят гребените. Ноу - хау Бай Ганьо стайл. :-)
Чета догадките на автора, дали и кой стой зад една или друга компания и дали честно и обективно са спечелени поредните търгове. Още нещо се казва, ако печалбите на едно дружество са паднали, значи много ниско са играли на търга, за да спечелят - звучи логично, но и другия извод е, че търга е бил честен, инче защо ще играят тънко.
Но аз не се сърдя на автора, той ако знаеше как точно стоят нещата, щеше да си изкарва парите, при това много повече по друг начин, а не чрез такива обзорни статии и догадки.
Аз си задавам въпроса, за какво ни е ДАНС ( колко ли са годишните разходи на агенцията), за какво ни е икономическа полиция и прочие комиси и чиновници, дейностите на които са свързани с отговорите на въпросите, които автора търси. Все си мисля, че за толкова "добро' справяне с задълженията на тези експерти, съгласно трудовите им характеристики, може би е редно да бъдат по някакъв начин наказани - заплатата ли да им се намали, да ги уволняват ли, но без никакви действия от техна страна, доказваща тяхната необходимост и полезност, не виждам защо да се разходват публични ( т.е. наши!) средства, освен за да им осигуряваме възможността да си получават заплатите и да се сдобиват с информация, с която да рекетират и си докарват едни наистина големи допълнителни доходи, а сметките да ги плащаме ние.
Големите проекти за които ЕС отпуска средства се следят изкъсо, защото при установени, каквито и да е нарушения финансирането се спира. Именно затова смятам, че специално тези компании спазват законовите условия и ако наговарят нещо е по-скоро под формата на преговори или договорки между самите тях... Става въпрос за много големи фирми, които си се познават...
Не са ли малко множко за България толкова стрителни фирми.