Седем на нула за румънския бряг
9 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Седем на нула за румънския бряг

Toepfer, вече собственост на ADM, от 2007 досега успя да изгради седем терминала в Румъния

Седем на нула за румънския бряг

Опитът на най-големия търговец на зърно в страната показва, че изграждането на речно пристанище в България е много по-бавно, отколкото от другата страна на Дунава

Калина Горанова
14888 прочитания

Toepfer, вече собственост на ADM, от 2007 досега успя да изгради седем терминала в Румъния

© Капитал


Село Айдемир, 6 км западно от Силистра. Две баржи влизат в двата кея на новото пристанище, разположено на 228 метра по брега на Дунава. Чакат да бъдат натоварени със зърно, което да транспортират към Констанца. Корабните места са оборудвани с автоматични линии за товаро-разтоварване. При пълен капацитет се товари по 200 тона на час. Върху 20-те декара на пристанището има още складови и силозни бази, сушилня и лаборатория, следяща качеството на зърното. Годишно през целия зърнен комплекс ще може да преминава общо 130 - 135 хил. т продукция. А изграждането на всичко това е струвало 10.5 млн. лв.

Цялата тази картина обаче все още е само в чертежите на инвеститора "АДМ България лоджистикс", новото име на българското дружество на един от най-големите търговци на зърно в света, Toepfer. Въпреки че първото пристанище на зелено в страната "АДМ Силистра" според изначалните  планове трябваше да заработи тази есен, натоварване на баржите край село Айдемир се отлага.

Причините са повече от прозаични. Българската административна машина работи тромаво и бавно. Законите често са преходни, като всяко правителство или идва с идеята, че всичко предходно е грешно, или нормативната база се променя, за решаване на конкретни казуси. Резултатът е несигурност за инвеститорите и неспазени графици и разчети. Така, докато на румънския бряг търговецът на зърно от 2007-2008 г. досега е успял да изгради 7 пристанища на зелено през 80 - 100 километра, от българската страна все още няма нито едно. Нещо повече, резултатът е все така седем на нула, въпреки че на стената в офиса на компанията виси закачен сертификатът за инвеститор клас А, с който държавата уж обещава да облекчава и ускорява преминаването през административния лабиринт.

Не на снимка, а на чертеж "Нямаме претенции към държавната машина. Тя просто е бавна", обобщават Силвия Йорданова, управител на "АДМ България лоджистикс" и Юлиян Костов, мениджър проекти. Компанията е създадена през 2011 г. за реализацията на инвестиционния проект под името "Алфред С. Тьопфер интернешънъл България лоджистикс". Иначе търговецът на зърно е на българския пазар от февруари 2010 г. под името "Алфред С. Тьопфер интернешънъл България", като за 2013 г. приходите на най-големия търговец на зърно в страната са 576.7 млн. лв. Базираното в Хамбург дружество беше закупено от американския гигант Archer Daniels Midland Company (ADM) и двете български дружества вече са с нови имена - "АДМ България лоджистикс" и търговецът "АДМ България трейдинг". Стратегията обаче остава непроменена и пристанищата и складовете към тях от двете страни на Дунава са съществена част от нея.

Румънското поделение на търговеца започва със строежа на терминалите през 2007-2008 г. На сметката си има седем изградени на зелено и проекти за още два. Идеята е компанията да има независимост при съхранението и транспортирането. Зърното да се събира от страната в базите на пристанищата и с баржи и тласкачи, собственост на румънското поделение, по реката и по канала Черна вода да стига до Констанца, където компанията чрез смесено дружество оперира най-големия в района терминал за зърно. Идеята е по българския бряг също да бъдат изградени три-четири такива терминала. В момента компанията ползва зърнени бази под наем, а износ се прави през всички пристанища, но най-много през варненското. Търговецът няма интерес към държавните терминали, които се предлагат за концесия, тъй като на тях се разтоварва всичко, а компанията има изцяло зърнен фокус и предпочита да строи на зелено.

Така през ноември 2012 г. се започва с покупката на земята край Силистра, част от Лесопромишления комбинат - Силистра. Причините - теренът е предназначен за пристанище, в Силистренска област се отглеждат 600-700 хил. т зърнени култури, а в близост няма подходящ терминал. През миналата година компанията е изнесла около 1.5 млн. тона, или през бъдещата инфраструктура край Силистра няма да минават и 10% от износа на компанията, като проектът трябва да проправи пътя на още няколко. Пилотното начинание обаче не върви по график.

"Срокът за изпълнение на този тип проекти в Румъния обикновено е 25 месеца. Българският проект е вече в 20-ия месец", пресмята Юлиян Костов, а още има много път до разрешителното за строеж. "Финансирането ни е осигурено и стои на купчинка. Плановете бяха инвестицията да се възвърне за шест години, но тя не се възвръща. На практика ние губим пари", допълва той.

Административна "помощ"

Причините за забавянето са няколко. От една страна, паралелно с проекта тече промяна на нормативната база, като тя вместо до облекчаване и ускоряване на процесите довежда до обраното. От друга страна, администрацията и процедурите просто са бавни. Успоредно с проекта се изменя Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. То приключва през март 2013 г. Заради него тече и редакция на три съпътстващи наредби, като промените по най-важната от тях - за обхвата и съдържанието, изработването, одобряването и изменението на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт, се забавят изключително много и работата по нея приключва едва този април. Вместо до облекчаване новите текстове довеждат до усложняване на процедурите. "Преди процедурата по одобряване на генералния план на едно пристанище беше на един етап. Сега вече е двустепенна, като първо е необходимо да се получи разрешително от министрите на транспорта и на регионалното развитие, че може да се подготви проект за генерален план, и после чак се преминава към изработването на самия генерален план. Ако преди процедурата отнемаше 3-4 месеца, сега отнема 7-8", обяснява Костов. 

За да ускори процесите, компанията взима решение да се сертифицира по Закона за насърчаване на инвестициите и получава документа си за инвеститор клас А в края на 2013 г. Той би трябвало да даде няколко предимства. Субсидия към общината за изграждане на съпътстваща инфраструктура, т.е. път от 550 метра, за който в момента тече промяна на подробния устройствен план. Индивидуално административно обслужване и най-вече - скъсяване на различните административни срокове с една трета. Упражнението със сертификата обаче се оказва, че няма голям смисъл.

"Тази административна помощ просто не я виждаме", коментират мениджърите на компанията. Те в никой случай не твърдят, че нещата се бавят умишлено. Просто административната машина в България е бавна и силно централизирана. "В Румъния всичко е децентрализирано и се случва на областно ниво, само за един документ се ходи до Букурещ", сравнява Костов. Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) компанията има от края на февруари 2014 г., като процесът е продължил 9 месеца. За сравнение, в Румъния документът отнема 3-4 месеца, описва процедурите Костов.

Равносметката към днешна дата показва, че компанията е готова на 90% с проекта и са направени предварителни срещи с потенциални строители, като главният изпълнител ще бъде избран след получаване на разрешителното за строеж. "Когато стане генералният план, следващата стъпка е разрешителното за строеж, което вече се дава от регионалното министерство, а не от общината. Строителството ще продължи около 8-9 месеца, но тогава ще бъде в наши ръце и всичко ще зависи от нас", коментират българските мениджъри, като очакванията са съоръжението най-накрая да заработи през втората половина на 2015 г. Докато те изчисляват колко време отнема всеки нужен документ в България, новите американски собственици на Toepfer вече са имали няколко посещения в Румъния. "Тук не, тъй като няма какво да им покажем", обобщават те. През цялото това време директорите в Хамбург следят зорко проекта. Макар и вече да са по-скоро на принципа "когато стане, се обадете".


8 коментара
  • 1
    raytcho avatar :-|
    raytcho

    Затова пък обекти като Южен поток се строят ударно, дори и без работен проект...
    Да живее българската администрация!!!!!!!! Когато няма за крадене не си мърдат пръста!!!!!!!!!!!!!

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#1] от "raytcho":

    Затова пък административната нефелност се компенсира с назначаването на още чиновници, които да ти "помагат" за пред другите, като ти издадат сертификат клас А или да им бутат пари от нашите данъци в ръцете, с аргумента, че "иначе ще си тръгнат"

  • 3
    geordgeo avatar :-|
    Дългия

    Най-лошото е, че вече няма с кой да се сравняваме, Румъния дръпна доста напред...

    "Успокоението" ни е, че може да сме най-отзад в ЕС, ама пък (на тази незавидна позиция) няма кой да ни пречи...

  • 4
    kokov avatar :-|
    коков

    Според мен търговци на зърно в България си имаме достатъчно.България няма нужда от износ на суровини по-скоро ни трябват инвестиции в преработката на зърното в готови продукти с по-висока добавена стойност. С две думи мисля че ако направи завод за брашно или хляб които изнася за Румъния е вариант който би ни радвал повече.

  • 5
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#4] от "коков":

    Те щото румънците са малоумни, и не могат да си направят брашно или хляб.
    Изнася се това, за което има търсене, като търсят зърно изнасяш зърно.

  • 6
    alexander97 avatar :-|
    Alexander97

    мисля че ако направи завод за брашно или хляб които изнася за Румъния е вариант който би ни радвал повече.

    Знаеш ли, че търсим и купуваме румънско брашно, което е по-вкусно от нашето?
    Завод щял да строи!
    До коментар [#4] от "коков":

  • 7
    petranica avatar :-|
    petranica

    Факт е, че румънците са по-напред от българите. Пролетта бях в Букурещ и се убедих лично.
    Интересното е, че не виждам, като хора да са с нещо по-добри. Просто си имат държава и си утрепаха диктатора навремето...

  • 8
    skydiver avatar :-|
    Skydiver

    До коментар [#1] от "raytcho":

    Южен поток го "почнаха" 2008, а още няма една тръба сложена освен за шоу дето после ги махнаха. Както си пише и в статията става дума за тотална некадърност, не за недобросъвестност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK