Софтуерната индустрия е сред малкото сектори, които не пострадаха по време на икономическата и дългова криза. Напротив, година след година секторът отчита стабилен ръст на приходите, разкриват се нови работни места, търсят се висококвалифицирани специалисти и навлизат нови и големи чуждестранни инвеститори.
Секторът има своите специфики – основно е ориентиран за износ, компаниите са средни като размер и инвестициите рядко се измерват в десетки милиони левове, а по-скоро в откриването на нови работни места. Специалистите в тази сфера от дълги години са най-високоплатените в България, така че всяко ново капиталовложение на наложен играч или чужда фирма, която отваря свое звено в страната, означава, че се търсят добре подготвени кадри с добри заплати. Щедри за местните стандарти, които са под нивата в Западна Европа и САЩ. Доброто географско разположение, наличието на качествени специалисти, ниски оперативни разходи са сред основните фактори, които привличат големите IT гиганти да инвестират в страната. Затова не е изненада, че на първите места в топ 30 на най-големите софтуерни разработчици са местните развойни звена на големи и утвърдени западни играчи като германската SAP и американската VMware. Ако не броим българската "Телерик", която е лидер, ако се съди по резултати от предходни години, но не предостави данни за класацията.
Оптимизмът е налице въпреки противоречивите данни - две трети от компаниите в класацията отчитат ръст на продажбите си. Общо приходите на 30-те лидера са 470 млн. лв., а рекордно малко дружества работят на загуба - само 2. В тях работят над 6000 специалисти.
Освен това повечето фирми в сектора вече са обявили, осъществили или планират разширяване на инвестициите си. Това дава предпоставка софтуерните фирми да гледат положително и с надежда, че през 2014 г. тенденцията ще е положителна. Такива сигнали вече има, дори и за навлизане на нови играчи, което може да изостри конкуренцията при привличането на качествени кадри.
Първите
Сред водещите компании има както известни на публиката, така и имена, които не са особено познати извън самия сектор.
Начело на секторната класация за втора поредна година остава "САП лабс България". Приходите на българския център за производство на софтуер на германския гигант SAP Labs продължават да растат и през 2013 г. са достигнали 48.3 млн. лв. спрямо 46.7 млн. лв. през 2012 г. "През 2013 г. в развойния център в България успяхме да привлечем няколко нови продуктови направления, консолидирахме екипи и направихме допълнителна инвестиция, която се отрази и на нашия ръст", казва изпълнителният директор на компанията Радослав Николов. Фирмата продължава да разширява дейността си, като през тази година възнамерява да увеличи инвестициите си с 25% в българското развойно дружество.
Второто място също е за познат играч – американската "ВиЕмуеър България", която се занимава с решения за виртуализация и инфраструктура в облака. И нейните продажби продължават да растат - с около 11% до 36.7 млн. лв. "Увеличихме екипа си и вече над 400 IT специалисти, включително софтуерни разработчици, автори на техническа документация, проджект мениджъри и други специалисти работят за компанията", казва Диана Стефанова, управляващ директор, центрове за разработка на VMware, България & EMEA. Тя допълва, че фирмата продължава да привлича специалисти от България и чужбина.
Иначе първенството вероятно се държи от "Телерик", поне ако се съди от миналогодишни резултати (почти 60 млн. лв. приходи за 2012 г.), но компанията не е подала отчет в Търговския регистър.
Още ръстове
Продължават да растат приходите и на фирма, която не е част от западна компания, основана е от български разработчици, които са създали продукти, котиращи се изключително добре на международните пазари. "Хаос софтуер" разработва популярния и много ценен софтуер за 3d рендване V-Ray, който се ползва във филмовата индустрия, дизайна и гейминга. Приходите на компанията нараснаха до 15 млн. лв., а в момента в нея работят над 100 специалисти.
Сред фирмите в класацията е и "Немечек", която в началото на дейността си тук е част от мюнхенската Nemetschek, но впоследствие се отделя като самостоятелна и независима фирма, когато германците решават да се оттеглят. И се доказва - през последните години приходите не спират да растат. "Компанията ни има добре изградена база от дългосрочни договори с американски и западноевропейски клиенти, които водят до стабилност и прогнозируемост", казва управителят на компанията Георги Брашнаров. Над 140 души работят в дружеството.
Друг трайно растящ представител на сектора е софийският офис на гейминг гиганта Ubisoft. "Юбисофт София" се доказа в направата на една от най-известните поредици за всички времена. "Студиото ни взе дейно участие в разработването на блокбъстъра Assassin's Creed IV Black Flag и също така пусна на пазара Assassin's Creed Liberation HD", казва изпълнителният директор на фирмата Иван Балабанов. Според него възможностите за растеж в гейминг индустрията са "по-големи от когато и да било". В момента над 130 разработчици във фирмата участват в създаването на следващите хитове.
Сред останалите участници в класацията има и други разработчици с дългогодишни доказани решения. "Сирма груп" е сред най-опитните компании в българския IT сектор. Основното й подразделение "Сирма солюшънс" работи най-вече за американски клиенти. От един пазар в началото - Канада, сега компанията има продажби и дистрибутори в десетки държави по света. Компанията има редица проекти и в държавната администрация. "Фадата" пък работи основно за международни клиенти от застрахователния сектор, като разработва решения за водещите компании в бранша от цял свят. "Адастра" се занимава със софтуер за управление на информацията и бази данни, а през последната година служителите й нараснаха с 50% до над 150 души. "Декарт" пък е специализирана в разработването на бетинг системи - софтуер за онлайн залагания на спортни събития, цифрови игри, казино игри и др.
В разширената класация място намериха няколко развойни звена на чуждестранни компании, като френският разработчик на видео игри "Геймлофт" например. Той се ориентира основно в направата на заглавия за мобилни платформи и разполага с офис в София.
Подобна е и ситуацията с "Енигма софтуер", чийто развоен център започва да функционира през 2013 г. Компанията се занимава с разработването и поддръжката на антивирусното приложение SpyHunter.
Има представители и на основно български дружества. Такова е "Мелън", което предоставя софтуер и услуги за развитието на нови медии – в някаква степен те се явяват като софтуерен аутсорсинг на малки IT или дигитални медии.
На последно място в разширения вариант на класацията на К100 софтуер се нарежда "Софтуер груп БГ", които са специализирани в разработването на решения за финансовия сектор. Любопитното е, че освен в България фирмата разполага и с офиси в Кения, Гана, Филипините, Мексико и Австралия
Постоянно разширяване
Динамичното развитие на сектора най-лесно може да се проследи с намеренията и действията на компаниите за увеличаване на своя персонал. Освен това в рамките на година и половина навлязоха или са в процес на установяване на българския пазар няколко големи имена в софтуерния бранш, сред които и дружества, основани в Източна Европа.
Лидерът в класацията на "Капитал 100" за софтуерен разработчик "САП лабс България" ще наеме още около 70 души през тази година, които ще работят по потребителския интерфейс на продуктите на германския IT гигант. Развойното звено на компанията за финансови услуги Experian удвои своите служители в рамките на 2013 г. до близо 400 души. Дружеството не влезе в класацията, защото отчита приходите за развойна дейност на централно ниво, тоест няма локални данни за местното звено. Българската софтуерна фирма "Мусала софт" отчита 25% ръст на служителите си през изминалата година до 250 души.
През февруари 2013 г. в София американско-израелската компания Comverse отвори свой център с около 100 служители. Фирмата се занимава с разработката на специализирани софтуерни решения за телекоми, които да позволяват на компаниите да предлагат услуги с добавена стойност. Намеренията й обаче не спират само с отварянето на новия офис – компанията планира да удвои персонала си в софийското звено до края на 2014 г. и така той да достигне 190 - 200 души.
Тенденцията продължава и през настоящата година. През зимата две компании, започнали дейността си в Източна Европа, обявиха, че ще отворят развойни центрове в България. Местното звено на руската Luxoft вече функционира и работи по първите си проекти. Към средата на април компанията разполагаше с около 20 служители, като плановете са до края на годината да достигнат 200, а през 2015 г. – 400 души.
С подобни амбиции смята да навлезе и базираният в Украйна софтуерен разработчик SoftServe. Дори темповете на растеж са същите като Luxoft – по 200 души на година. Очаква се българското звено да заработи през лятото. Компанията има дългосрочни и доста амбициозни планове – според тях до 2017-2018 г. персоналът й в България трябва да достигне 1000 души. SoftServe се занимава с аутсорсване на софтуерни проекти. Тоест компанията получава задания, които обхващат част или целия цикъл при разработване на програми. Затова SoftServe е и пример за чиста софтуерна компания, която се занимава с аутсорсинг.
Оптимизъм днес и утре
Софтуерната индустрия и компаниите като цяло отчитат растеж през 2013 г., както и очакват тенденцията да се запази и през настоящата година. Това се дължи основно на факта, че браншът е ориентиран основно за износ, а силното търсене на продуктите и услугите в чужбина се запазва. Българските фирми отбелязват, че поръчките на местния пазар продължават да намаляват и през тази година. "За поредна година изпълняваме планиран ръст от 12%, но за съжаление балансът между проекти в България и експорт силно се наклони към износа. Ако преди 3-4 години бяхме достигнали до 20% дял на местни проекти, сега отново се върнахме към незначителните 2-3%", коментира Георги Брашнаров от "Немечек", досегашен председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Според него това показва незадоволителното състояние на българските фирми, които не дават приоритет на инвестиции в IT продукти.
"Положителна тенденция е и разработката на все повече собствени софтуерни решения и усъвършенстване на уменията на българските софтуерни екипи", коментира Диана Стефанова, управляващ директор на развойните центрове на VMware за България, както и за Европа, Близкия изток и Африка (ЕМЕА).
Засилването на мобилните устройства и нуждата от бизнес софтуер за тях, облачните услуги и програми, както и обработването на големи информационни масиви (Big Data) са сред основните технологични тенденции, в които ще има търсене. "Технологично годината отбелязва голям ръст в търсенето на мобилните решения за бизнеса, но и стабилно увеличение в областта на Business Intelligence and Analytics и Big Data", коментира Елена Маринова, президент на "Мусала софт".
Очаква се растежът да продължи и през настоящата 2014 г. заради силното търсене на софтуер по света, който става все по-неразделна част от нашето ежедневие.
"Нуждата от професионални разработчици по света става все по-голяма, а България и местните компании си създадоха отлично име в този сектор", коментира Брашнаров.Положителните новини са за тези, които са ориентирани към външните пазари. Софтуерните разработчици няма да разчитат на поръчки от България, защото се очаква негативната тенденция да продължи. "На вътрешния пазар обаче не се очертава цялостно подобрение на икономиката, което да доведе до увеличаване на бюджетите за IT в индустрията, и отново големите проекти ще са по-скоро изключения и силно концентрирани в телекомуникационния и финансовия сектор", коментира Елена Маринова от "Мусала софт". Според бизнеса основен клиент на IT решения в България ще продължи да бъде държавата, а фокусът ще падне около изграждането на електронното правителство.
Все по-голям дефицит на кадри
Ръстът в софтуерната индустрия и действията на компаниите по увеличаване на персонала си за развойна дейност, както и навлизането на нови големи играчи най-вероятно ще задълбочат един от основните проблеми в бранша. Това е наличието на квалифицирани IT кадри. От години софтуерните дружества алармират, че липсата на достатъчно специалисти може да спре растежа на индустрията.
"През последните години в България се забелязва стабилен ръст на IT индустрията и добре подготвените специалисти са необходимост, за да се продължи този здравословен растеж на сектора, като се отговори подобаващо на увеличеното търсене на IT продукти и услуги, на изискванията на софтуерната индустрия", коментира Радослав Николов, изпълнителен директор на "САП лабс България".
Вече почти открито в сектора се говори за "кражба" на кадри, породена от липсата на достатъчно добре подготвени специалисти. Бизнесът е на мнение, че за да се преодолее тази тенденция, трябва да се направят реформи в образователната система и да се подобри диалогът между компании и университетите, за да може подготвените студенти да отговарят на нуждите им. През 2012 г. БАСКОМ формира консултативен съвет, който изготви препоръчителните изисквания на индустрията към образователната система, а сега се подготвят и препоръчителните професионални стандарти. Софтуерните компании обаче са на мнение, че в момента са замразени всички действия от страна на правителството в тази посока.
От бранша предупреждават, че усложняване на политическата ситуация в страната може да доведе дори до обратния ефект – напускане на кадри.
"Липсва каквото и да било разбиране на ситуацията от страна на нашето собствено правителство. Спрените реформи, както и насадените в обществото разделение, реваншизъм и противопоставяне за пръв път от няколко години доведоха до решението на редица млади и не толкова млади успешни професионалисти да потърсят реализация извън България", обяви Брашнаров от БАСКОМ и "Немечек".
В момента част от софтуерните компании се опитват да решат проблема с кадрите със собствени усилия, като инвестират в изграждането на "академии", където да предоставят практическа подготовка и така да развият IT специалистите в страната. Най-ярък пример е Академията на "Телерик", а VMware ги последва през миналата година, като съвместно с няколко университета откри своя. Украинската SoftServe също обяви, че има намерения, след като открие развойния си център в София, да развие и собствена академия, която да заработи до една година. Компанията има опит с изграждането на подобни инициативи по света, но все още официално не е открила своето звено в България.
Светлин Наков, който преди ръководеше Академията на "Телерик", направи и първи стъпки в учредяването на Софтуерен университет, който отвори врати през февруари тази година. Макар инициативата му да е още в ранен етап на развитие, тя може да реши частично проблема с дефицита на качествени кадри. Само чрез подобни програми и инициативи с участието на компаниите в сектора България ще може да остане конкурентоспособна на глобалния пазар за IT услуги.
Софтуерната индустрия е сред малкото сектори, които не пострадаха по време на икономическата и дългова криза. Напротив, година след година секторът отчита стабилен ръст на приходите, разкриват се нови работни места, търсят се висококвалифицирани специалисти и навлизат нови и големи чуждестранни инвеститори.
Секторът има своите специфики – основно е ориентиран за износ, компаниите са средни като размер и инвестициите рядко се измерват в десетки милиони левове, а по-скоро в откриването на нови работни места. Специалистите в тази сфера от дълги години са най-високоплатените в България, така че всяко ново капиталовложение на наложен играч или чужда фирма, която отваря свое звено в страната, означава, че се търсят добре подготвени кадри с добри заплати. Щедри за местните стандарти, които са под нивата в Западна Европа и САЩ. Доброто географско разположение, наличието на качествени специалисти, ниски оперативни разходи са сред основните фактори, които привличат големите IT гиганти да инвестират в страната. Затова не е изненада, че на първите места в топ 30 на най-големите софтуерни разработчици са местните развойни звена на големи и утвърдени западни играчи като германската SAP и американската VMware. Ако не броим българската "Телерик", която е лидер, ако се съди по резултати от предходни години, но не предостави данни за класацията.
26 коментара
Преди дни бях в Букурещ,идете и вижте сградата на Оракъл - точно 3 са,едната от която е над 30 етажа , с над 1500 човека персонал.
Да не говорим за Ибм,изобщо развойните центрове, Селса и мениджмънта се изтеглиха натам.Чувам,че и Гугъл се ослушват за нещичко .Средна класа,средни модели колици,нормални европейски заплати.Хората са спокойни,носят си дрехите от бершка и тн и тн.
Надявам се ,че ще се появят качествени мениджъри които да привлекат някой от биг 4,дали ще успеят - съмнявам се.
До коментар [#1] от "korki":
Виж Румъния колко народ са, колко сме ние. Отделно и сега няма хора, да се появят и двадесет като няма хора, какво да се прави. Това не е фолк певица, да мине през Др Енчев и за три месеца готово.
Не знам, говори се за липсата на специалисти и потенциала на отрасъла от повече от пет години и Телеринк примерно направиха повече за обучение на кадри, отколкото цялата държава. Какво да добавя, малоумници.
Уморих се да го повтарям - образование му е майката, но програмист не се изгражда за два дни. Така, че в краткосрочен план единственото решение е "зелени карти" за ИТ специалисти от бившия СССР и бивша Югославия.
Пролемът на малкия пул от работна ръка е, че възпрепятства влизането на големи играчи. Както никой не строи ВЕЦ край малък ручей така и никоя от големите ИТ компании (Гугъл, Майкрософт, Оракъл, Фейсбук) няма да дойде в България. Отиват в страни с по-големи пул-ове на работна ръка като Румъния и Полша. Така, че ако искаме да вървим напред без зелени карти няма да минем.
Държавата НЕ може да помогне. Може да навреди и в това отношение е по-скоро пасивна, което е добре. По дефиниция хората от които зависят държавните дела са сред най-посредствените и глуповати. Онези които морето на частния бизнес е изхвърлило на брега и са потърсили препитание в област, при която (за тяхно щастие) няма връзка между способности и ползи. Да очакваме провалените да ни решат проблема е доста дебилно. С две думи излиза че искаме тези, които НЕ сме наели, да направят нещо за да има кого да наемем?!?
Обективния проблем в БГ е че освен доходите и интелекта и общата култура се разслоиха твърде много. Така както в в няколко читави училища има прекрасни деца, така има и още 100 пъти повече изумителни примати, които още от пубертета доказват че максимума им е шофьор на тир. Мисля че нямаме сили да произвдем средно високо ниво, което означава, че както и на повечето места по света ще разчитаме на 5%. 50 хиляди заети в сектора е реалистично. Другото са пожелания. Може да стане, но ще трябва да изчакаме тези 50 хиляди да направят поколение и да увлекат последователи. Кой знае как ще изглежда индустрията дотогава ...
А резюмето е обичайното - идват по-висшите нации, взимат малкото ставащи за чеп за зеле, плащат им от 1/2 до 1/4 от това което плащат вкъщи и така ...
За да има положително развитие, не само в тази област, трябва да създадем среда на нетърпимост към простащината и любов към умствените занимания. С килийните училища сме пстигнали доста, мисля можем па да го направим. Но ще е напук на властта, не с нейна помощ. Властта е за пупави хлебоеди, които с потни ръчички искат да отцепят нещо за лузърските си джобчета (Стойно Пръдлето, Съси, Хидроинжеенра и т.н.). Малкото изключения не ни вършат работа. А, друго важно нещо е да изгоним мурзилките. Както в Русия, така и у нас тези индивиди успяват да прогонят всичко което става за нещо, като докарват държавата-цел до състояние на ендемично слабоумие, напоследък известно с термина "Крим наш".
От Наков и поредния министър на образованието - определено очаквам повече от Наков. При всичките му кусури.
Не може държава която не си поддържа улиците и имотите/центровете на градовете и селата не се броят/, да развива високи технологии. Не става. Неподдържането означава, че има нещо изначално сбъркано в държавата/всъщност поддържането не е само отговорност на държавата, а на всеки собственик/.
Има ли поддържане на всяко едно ниво в държавата, значи, че хората работят и ще успеят. Вариантът - първо ще произвеждаме за износ еди какви си технологии пък после ще метем. Така не става.
Лошото образование и липсата на кадри е просто следствие от неподдържането. И няма как да оправим първо следствието... Например даже и да подобрим образованието, заради липсата на поддържане, качеството на живот е ниско, и квалифицираните хора емигрират. За какво му е на квалифициран човек с голяма заплата да си чупи колата по калпавите улици, да живее в "луксозен" апартамент за стотици хиляди около който няма нормална инфраструктура и няма къде да се паркира?
Та, на първо място е: Поддържането. Високообразованите хора не искат да живеят в мизерия.
Защо нямаме поддържане? Ами защото данъчната ни система е сбъркана. Кара хората да не работят и да не си поддържат собствеността даже. Заради ниския данък сгради и липсата на данък за останалите имоти - общините пък нямат пари да поддържат инфраструктурата. Стоим и чакаме помощи от Европа. 25 години все на помощи я караме.
В момента най-малко данъци плащат най-големите собственици. Особено тия дето нищо не правят със собствеността си, т.е. я задържат. Отнася се не само за имотите, но и за собствената работна сила. Стоиш, чакаш.. помощи от тук там, дали от държавата, дали от ЕС.. това се поощрява в момента от държавата.
Заради неадекватната данъчна система, най-печеливши са не квалифицираните професии, ами строителството/щото има балон, и нисък данък имоти/. Един общ работник там взима колкото един лекар, че и от някои програмисти/!/ Като сложим, че за квалифицираните професии трябва да се учи 4-5 години, трябва да се чете. После защо няма желаещи да учат..
До коментар [#6] от "mickmick":
"Заради неадекватната данъчна система, най-печеливши са не квалифицираните професии, ..."
Липсата на нормално правораздаване води до невъзможност за събиране на високи данъци, както и до лесно ограбване на стойност, което води работната ръка до терминалите, а инвеститорите се концентрират върху "бързи инвестиции" (разбирай еднократни удари и далавери).
До коментар [#7] от "gost22":
Съгласен съм правораздаването също е зле. Вярно заради конституцията.. но не само. И заради данъчната система също. Защо? Защото в момента много лесно се узаконяват корупционни доходи. Данъчната ни система позволява хора с огромна собственост да са на една държавна заплата или даже да се водят социално-слаби. Отделно има банкова тайна за данъчните и те не могат да следят паричните потоци.
Ако в момента имахме 1. - Нормален данък имоти, 2 - данъчните да могат да следят всички парични потоци, така както е в Германия да речем. Няма да има чак толкова сива икономика, няма да има чак толкова голяма корупция, ще се поддържа инфраструктурата и ще има работни места. Съдиите и прокурорите няма лесно да могат да крият подкупите си и подаръците си, чиновниците също.
До коментар [#8] от "mickmick":
Абе нали преди плоският данък имахме прогресиве, що не се събираха кинтите? Защото липсата на правораздаване не позволява прогресивен данък, и обратното — колкото по-стриктна и работеща е една правосъдна система, толкова по-високи данъци е в състояние да събере (отделно, че много фирми предпочитат предвидима бизнес среда и високи данъци, отколкото ниски данъци и високи рискове от незаконни действия на конкуренти и мошеници).
Важно е отношението "незаконни действия" / "получено наказание". Помисли, ако наказанието лесно се намаля или заобикаля, то незаконните действия ще са големи, щото риска за извършителя е малък. При работещо правосъдие, нарушителя поема много по-голям риск да отнесе наказание и заради това избягва дребните незаконни действия (като спестяване на малки данъци). От друга страна, тези дето правят стойност, са сигурни, че именно заради риска при мошениците, ще успеят да запазят произведената стойност без особени рискове от кражба и са съгласни да плащат за това с по-големи данъци.
До коментар [#9] от "gost22":
Прогресивния данък, лесно се заобикаля, особено когато има небалансирана данъчна система/голяма разлика в облагането при различните доходи/. Всичко изтича през най-голямата дупка.. т.е. най-ниския данък.
Даже и работещо правосъдие да има, какво може да направи съдия, ако някой "бедняк" има имот за 1 милион и каже че го е купил за 10 хиляди? Че даже покаже документ за това? Редовно така се уреждаха почти всички чиновници, дали с държавно или общинско имущество.. дали по друг начин.. В другите държави, не е чак толкова важно как си придобил даден имот, важното е да му плащаш нормалните данъци а те са горе долу 1% от пазарната цена на имота. При нас обаче купиш ли за без пари, след това си цар. Може да го прехвърлиш на всеки роднина и готово. Данък няма.. особено при земеделските земи и горите. Символичен е при сградите. Т.е. има хиляди начини за узаконяване на незаконни доходи.