- Да. Точно това се случва. В ICANN взимаме решенията на базата на децентрализирания модел, в който участват всички заинтересовани страни. Те се събират на едно място, излагат отделните си виждания, постигат решенията на базата на консенсус, които впоследствие се одобряват от съвета на директорите (борд). Правителството на САЩ до момента просто проверяваше, че всички процедури са спазени, и след това просто казват "действайте". За 15 години нито един път американските управляващи не са спрели някое решение.

Кои са участниците в този децентрализиран модел?

- На първо място да отбележа – към ICANN се присъединяват нови и нови участници в нашите срещи, които са безплатни и отворени за широката публика. Ако някой изяви желание да дойде, но има финансови пречки, в ICANN има програма за предоставяне на стипендии. Освен това всички наши срещи са достъпни и онлайн. В ICANN има групи или общества от участници, например някои са представители на националните държави, с над 140 правителства, които влизат в Правителствения консултативен комитет (ПКК), където участва и българското правителство. Имаме представители на бизнеса, на научната общност, на гражданското общество, на интернет потребителите, на техническите инженери.

Накратко – всеки може да участва в организацията. Те са разпределени в седем структурни групи, които могат да бъдат поддържащи организации или консултативни комитети. Например една от тях е въпросният ПКК. Организацията е такава, че правителствата могат да участват в процеса по вземане на решение в ICANN. Те могат да присъстват на дискусиите, да общуват с представители от бизнеса или от инженерната част например и да си сътрудничат. Това става, преди да се вземат решенията за политиката за управление на адресите. ПКК играе ролята на съветници, но и работим заедно с тях. Имаме по три големи събирания на година, в които участие взимат над три хиляди души. Следващото е през октомври в Лос Анджелис.

Доскоро властите във Вашингтон имаха уникална роля да наблюдават спазването на процедурите на организацията, но в момента те са наравно заедно с например правителствата на България, Египет и т.н. Сега контрола над ICANN го поема обществото, което то създаде.

Трябва ли правителствата да наложат регулация над домейн адресите?

- Някои правителства го правят, други – не. Това което е важно, не е да имаме закони за регулация, а представителите на националните държави да участват в структурите на ICANN по взимания на решенията. Защото разпределението на домейните (DNS) е глобален процес, а не национален. Локалното измерение е единствено представено от местните регистратори от първо ниво, които държат правата за националните домейни (в България .bg и потенциално за .бг). Но ако всяка страна взима собствени правила за DNS, тогава интернет ще изчезне. Защото, не забравяйте, че глобалната мрежа е много фрагментирана. Има десетки хиляди мрежи, които са гръбнакът на интернет. Над тях имаме милиони софтуерни приложения, които я използват. Между тях е системата за домейните, IP адресите и интернет протоколите, които са в обхвата на политиката на ICANN. Това именно са нещата, които правят интернет единна мрежа. Ако политиката по контрола на DNS започне да фрагментира домейните, тогава тази единност ще изчезне. Подобно нещо никой не иска да се случи.

Националните правителства имат надзора при разпределението на местните домейни, определени специално за всяка държава. Но също така трябва да участват и защитават своите интереси в рамките на ICANN.

След разкритията на Едуард Сноудън за следенето на трафика на интернет от американската NSA, мислите ли, че глобалната мрежа ще стане по-затворена, след като някои държави ще се опитат да я "локализират"?

- Нека вземем Бразилия за пример. През последната година страната проучва възможностите, как да подсигури връзката си с глобалната мрежа и да подобри сигурността на данните си. Бразилското правителство достигна до заключението, че създаването на отделен местен интернет ще намали значително стойността и мащабите, които по принцип предоставя глобалната мрежа. Тяхното решение да изградят нови магистрални подводни кабели, за да подобрят сигурността на трафика, е добро според мен. Даже бих насърчил повече държави да предприемат подобни ходове и да диверсифицират международните си връзки. Това е различно от например да принудим хората да използват само локални услуги и сайтове. Не е лошо да се правят ориентирани само за местния пазар услуги като имейли, търсачки и т.н.

Това създава по-добра конкуренция и съответно подсилва онлайн икономиката. Но не трябва да има стремеж за фрагментирането на глобалната мрежа и затварянето в локални граници. Защото отвореността и възможността на информацията да тече от точка в точка е качеството, което прави интернет уникален. Свързва хора, позволява споделяне на информация и идеи и т.н. Опасенията за сигурността могат да бъдат преодолени, без да се налага да се развалят принципите на интернет. Например срещнах се с представители на българското правителство и обсъдихме как ICANN може да им помогне да разберат по-добре и да преодолеят своите опасения относно онлайн сигурността. Целта е България да се справя с евентуалните заплахи, без да се налага да се изолира от глобалната мрежа.

България подкрепя силно децентрализирания модел. Това е много важно – затова и това е първата държава от Източна Европа, която посещавам. Защото подкрепата на България през годините за идеите, че интернет може да бъде управляван децентрализирано от всички заинтересовани страни, е важен аспект, който аз много ценя.

Какъв е статусът за българския домейн на кирилица .бг, след като преди няколко години ICANN не даде разрешение той да бъде включен в интернет?

- По-рано тази година българското Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията подаде много добре обоснована молба за преразглеждане на решението и в момента по нея се работи. Надявам се скоро да имаме резултат и той да бъде позитивен. Молбата се разглежда от независима комисия от експерти.