Месните продукти

е задължително да се посочи:

- ако е добавен протеин от друго месо; ако водата е повече от 5% и ако продуктът представлява т.нар. формовано месо (от смесени парчета месо);

Нови изисквания има и към

Съставките на хранителните продукти

- Ако съставката е наноматериал, думата "нано" се изписва задължително.

- Обозначава се, ако растителната мазнина е претърпяла изцяло или частично процес на хидрогенизиране.

На етикета задължително трябва да бъдат описани и съдържащите се алергени, които са изброени в специално приложение на регламента. Те се вписват в списъка на съставките, а ако такъв липсва – в отделен списък. Изписването трябва да бъде направено по ясно различим и открояващ се начин, като производителят решава как точно да стане това - с различен цвят или подчертано например, пояснява Елена Тодорова.

На етикета задължително се изписват и особените условия за съхранение на "отворения" вече продукт – досега тази информация се посочваше доброволно.

Изискванията за задължителна информация се отнасят и за храната, която не е предварително опакована, както и за храната в заведенията за обществено хранене, при доставки вкъщи и при кетъринг. Това означава, че от 14 декември би трябвало да е известно например къде е отгледано и как е заклано животното, чието месо се сервира в ресторанта.

Кой е отговорен

Отговорността за точното и съобразно с изискванията етикетиране се носи от този, под чието име или фирма хранителният продукт се търгува на пазара, е записано в регламента.

Това означава, че е допустимо на етикетите да пише: "Произведено за...", без да се посочва името на производителя, което е практика при собствените марки на веригите например. И сега действащата Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните позволява това. Обозначаването по този начин е изцяло в унисон и със Закона за защита на потребителите, уточняват експертите от адвокатската кантора Schoenherr.

Според тях целта на този тип обозначаване е да "скъси" възможността за обратна връзка между потребителя и производителя. В условията на единен общ европейски пазар, особено когато става дума за бързооборотни стоки като храните, за потребителя е много по-лесно да си потърси правата, влизайки в контакт с местния дистрибутор или със съседния филиал на търговска верига, отколкото да търси самия производител, който може да работи на другия край на континента например, поясняват от Schoenherr.

Ако операторът не е предприятие от държава членка, отговорността се носи от вносителя. Ако етикетът е изменен и допълнен, отговорен за информацията е този, който го е изменил или допълнил, уточни адвокат Тодорова. Тези, които са в началото на веригата, са задължени да предоставят достатъчно информация на продаващите по-нататък, дори когато продуктът не е предвиден да достигне до краен потребител.

Подготовката на производителите

Според д-р Светла Чамова, председател на Съюза по хранителна промишленост и на Асоциацията на месопреработвателите, при всички положения новите изисквания към етикетирането на храните ще натоварят производителите, тъй като налагат изработването на изцяло нови етикети. "Регламентът е труден, но сме длъжни да го спазваме като част от единната европейска общност", коментира д-р Чамова. И уточни, че вече са започнали обучения на производители за новите правила съвместно с Агенцията по храните. Вече сме направили пет регионални семинара, подготвяме издаването и на специални ръководства с образци на етикети, посочи д-р Светла Чамова.

Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска организация, заяви, че собствениците на заведения като цяло приветстват изискването да се дава информация за храната, която предлагат. Той обаче се опасява, че някои от по-малките доставчици на месо не са подготвени с документи за произхода и това може да доведе до елиминирането им. "Подкрепяме регламента и изискванията му, но се надяваме те да не разстрелят малкия производител", каза Рагин.

Засега не е ясно какви ще са санкциите за нарушителите. Причината е в действащото законодателство. "Рeгламентът за етикетирането променя цяла една сфера. Но в нашия Закон за храните не са разписани санкции за неспазването му, защото тази сфера е нова. Получава се правен вакуум", заяви за "Капитал" проф. Пламен Моллов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните. И уточни, че се подготвя проект на нов закон за храните.