Най-големите компании за текстил и облекла: Рекордно много поръчки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-големите компании за текстил и облекла: Рекордно много поръчки

90% от продукцията на бранша е предназначена за страните от ЕС

Най-големите компании за текстил и облекла: Рекордно много поръчки

2013 г. е най-силната за износа в сектора, който достига 1.8 млрд. евро

Мара Георгиева
71002 прочитания

90% от продукцията на бранша е предназначена за страните от ЕС

© Валентина Петрова


Всяка година "Капитал" подрежда най-големите компании в страната по приходи, печалби, активи. В "Капитал 100" има и класации по сектори. В "Капитал Daily" продължаваме да  публикуваме подрежданията по браншове с повече компании и по-подробни финансови данни.

Производителите на облекла и текстил отчетоха рекордни продажби зад граница през 2013 г. - за 1.8 млрд. евро. За сравнение – през 2012 г. експортът на компаниите от сектора е за 1.671 млрд. евро, а през върховата 2006 г. - за 1.784 млрд. евро.

Обяснението за тази положителна тенденция е във възстановените европейски пазари и в продължаващото засилено търсене на производствени мощности в Югоизточна Европа – резултат от отлива на възложители на поръчки от Азия и Северна Африка.

Ръст се наблюдава и в оборотите на големите 20 фирми, където увеличението спрямо 2012 г. е над 13% - най-високото в следкризисния период. Тази положителна тенденция се запазва и в първите три месеца на 2014 г., уточняват от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ).

Увеличава се и търсенето на облекло на вътрешния пазар. Продажбите на дребно през миналата година са нараснали с 25% в сравнение с 2010 г. и с 13% спрямо предходната година. Все още обаче вътрешният пазар не е определящ за бранша, защото 90% от продукцията са предназначени за страните от ЕС. Това обуславя и зависимостта на сектора от потреблението на общия европейски пазар.

Географското положение на страната, модерните машини, технологичните възможности плюс гъвкавостта на шивашките предприятия правят България предпочитан партньор за модни компании от Италия, Франция, Германия и др. Страната ни запазва своята конкурентоспособност и заради ниските работни заплати, и заради изградения имидж за добро качество.

"Поръчките се завръщат, фабриките работят на пълна мощност", отчита Радина Банкова, председател на БАПИОТ. "Ние сме много силни в изпълнението на дребни поръчки с много кратки срокове. Имаме достатъчно клиенти, но нямаме обучени хора. Компаниите инвестираха в енергийна ефективност, в подобряване условията на труд, в квалификация на персонала и налагане на стандарти за професионално обучение. Въпреки това кризата с кадрите в бранша се задълбочава и това ни спира да се развиваме", обобщава Банкова.

По думите й освен познатите възложители на поръчки от евросъюза браншът изпълнява заявки за облекла и за руски клиенти въпреки тежкия митнически режим. Радина Банкова откроява и друга тенденция, която ще окаже влияние върху натовареността и конкуренцията в сектора - Китай инвестира все повече в Европа, за да задоволява нуждите на своя пазар от качествени облекла.

Очакванията за по-добра година се виждат и в отчетите на големите компании в бранша. Приходите растат, повечето фирми имат и по-високи от предходната година печалби. Оптимизмът личи и в инвестиционните планове на лидерите в топ 20 от традиционната класация на "Капитал" за сектора.

Все по-голям

Традиционният лидер "Е. Миролио" влага всяка година между 10 и 15 млн. лв. в текстилните си предприятия в Сливен, Ямбол и Свищов. Специално през 2013 г. направените инвестиции са за 16 млн. лв. Компанията изнася продукцията си в 65 държави и продава на повече от 6000 клиента. В трите предприятия работят 2300 души, които изпълняват около 100 хил. поръчки на година. За времето от 2012 до 2014 г. дружеството е увеличило персонала си с 300 души.

"До края на тази година планираме да достигнем оборот от 240 млн. лв., а през 2015 г. се надяваме той да стигне 264 млн. лв.", съобщи собственикът Едоардо Миролио. Този растеж според него е напълно възможен заради големите инвестиции - 55 млн. лв., планирани за 2014 г. Част от парите са по европейски програми. В завода за вълна в Сливен предстои подмяна на старо оборудване, разширение на продуктовата гама и изграждане на ново помещение за производство на платове по иновативна за България технология. За новия цех са предвидени 25 млн. лв. В него ще бъдат наети допълнително около 140 души. Новото производство ще ползва 10 пъти по-малко вода при обработката на платовете и 50% по-малко електрическа енергия.

Ново оборудване се очаква и в "Е. Миролио" – Ямбол. Тук на практика има три завода – две предачници и бояджийница с пречиствателна станция, разположени на 75 000 кв.м. Част от средствата са по проект от оперативна програма "Конкурентоспособност" на стойност 3.52 млн. лв. Инвестицията в "Свилоза Ярн" в Свищов пък е свързана с подобряване на качеството на произвеждания продукт и подготовка на използваните багрила. Заводът в Свищов е единственият производител в България на вискозна прежда rayon за текстилната промишленост и за плетачниците.

Пак италианци

Класически е вече и вторият в подреждането в сектора – "Булсафил". И тази компания е собственост на италиански инвеститор – фирма Safil. Намира се в индустриалната зона край Пловдив - село Скутаре, разположена е на площ от 200 хил. кв. метра и произвежда повече от 7000 тона годишно камгарни прежди. Над 98% от продукцията заминават зад граница. Дружеството отчита по-високи приходи през 2013 в сравнение с 2012, но още не е достигнало постиженията си от пиковата за него 2011 г. В отчета си от компанията отбелязват, че първите месеци на 2014 г. продължават положителната посока на развитие от последното тримесечие и затова очакват повече продажби. Предстои и разделяне на компанията на две - в едната ще са недвижимостите и оборудването, а в другата - производствената дейност

В челната тройка е и "Дзалли" – Габрово. Дружеството е създадено през 2001 г. и е част от италианската група Calzedonia. Произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи и клинове само за фирмата майка, като от миналата година купува всички необходими суровини и материали. Продукцията е под търговските марки Intimissimi, Tezenis, Calzedonia.

В топ 20 за сектора е и друга италианска компания - Duvetica Industrie S.p.a., която присъства в страната чрез българското си поделение - "Дуветика България", Димитровград. Фирмата е създадена през юни 2008 г. и освен че произвежда якета и облекла с пълнеж от гъши пух, захранва с кройки множество други предприятия в страната, с които си партнира от години.

"Синтерама България" – Нова Загора, също е италианска инвестиция – дружеството е част от групата Sinterama, която произвежда над 35 000 тона конци годишно и има повече от 1600 клиенти в 40 държави.

В Италия е седалището и на "Балконф" – Търговище. Фирмата е създадена през 1991 г. като фирма Дже Те Ка и произвежда мъжки и дамски облекла - ризи, блузи, сака.

В топ 20 за сектора е и "Ти Фузион България" ("T Fusion България") - Габрово, която е учредена през 2005 г. от Confezioni Madamar - Италия. През 2009 г. чуждестранният инвеститор продаде 100% от дела си на друга италианска компания - Volley Fashion Group. Българското поделение произвежда мъжки и дамски облекла.

Когато клиентите са големи

Традиционно присъстващата в топ 5 на класацията фирма "Калинел" изпраща "много успешна 2013 г." по думите на собственика й Марин Радевски. Дружеството произвежда възглавници за спане и за декорация, калъфи за матраци, завивки, полиестерна вата. Притежава фабрики в Троян и Червен бряг. Фирмата стартира през 1994 г. с производство на вата за мебелната и шивашката индустрия. През 2000 г. вече има 19 работници, а през 2001 г. назначава нови 62, лично обучавани от инж. Радевски. Производствената й дейност в страната сега се разгръща на площ 36 000 кв. метра, а заетите са над 1100. Но и в тази компания кадрите не достигат.

"Калинел" е сред основните доставчици на IKEA, работи и за веригите "Кауфланд", "Теско", "Карфур". От 2012 г. Радевски е собственик и на фабрика за вата в Сърбия, в която е инвестирал 1.5 млн. лв. През същата година придоби и терена и сградите на съседната фирма "Троян мотор" .

Дружеството бележи възходящ тренд и през 2013 - приходите от дейността са за над 84 млн. лева срещу близо 80 млн. през предходната година. Марин Радевски обяснява тези резултати с инвестициите – в нови технологии, машини и складова база, и с разширението на пазарите.

Възходящи продажби отчита и друга фирма с изцяло българско участие – "Яна", Бургас. Тя произвежда памучна и полиестерна прежда за нуждите на другите си две производствени звена - "Яна", Плевен (хавлиени изделия), и "Яна", Панагюрище (трикотаж), както и за вътрешния пазар. Компанията има два завода - плетачен и предачен, и в град Хюе, Виетнам.

В класацията тази година е и една нетипична за сектора фирма - "МАРС Армор". Тя е създадена през 2002 г. като търговска, но от 2003 г. започва собствено производство на бронежилетки, а днес е лидер в страната (с 93% пазарен дял) и на Балканите. Доставя бронежилетки за Египет, Катар, Кувейт, Саудитска Арабия, ОАЕ и някои бивши съветски републики. През 2012 фирмата отвори нова производствена база в Костинброд, която е с 5000 кв.м площ и капацитет 100 хил. бронежилетки на година. Дружеството разполага с компютърен дизайн, роботи за рязане на кевлар (органичен полимер, устойчив на влага и гниене), поточни линии за производство на бронеплочи, балистична и текстилна лаборатория. "МАРС Армор" спечели два проекта по програма "Конкурентоспособност" и предвижда нови инвестиции за разширение.

Приходи над 30 млн. лева за 2013 отчита и "Брилянт инвест" - Пловдив. Компанията, приватизирала най-големия по времето на социализма шивашки гигант в страната - ДИП "България-Пловдив", последните години стои устойчиво. Тя произвежда горни дамски облекла, предназначени основно за износ. "Брилянт инвест" е мажоритарен акционер и в шивашката "Брилянт Търновград". Компанията продава облекла и под собствената си марка "Сета".

Още чуждестранни инвеститори

"Делта текстил България" също отчита възходящ тренд на продажбите. Фирмата произвежда чорапи за Nike, Wilson, Converse, Marks & Spencer, Hema и други световни компании. Дружеството е част от израелската "Делта Галил индъстрийз", която е специализирана в производството и търговията с чорапи и бельо. През 2011 г. компанията откри в Русе нов цех с модерни машини и патентована технология, с който затвори производствения си цикъл.

Чуждестранен едноличен собственик на капитала има и фирма "Балкантекс – София". Тя е собственост на "Крос фешън" – Швейцария. Дружеството работи с мрежа от над 50 фабрики в страната, за да отговори на нуждите на задгранични клиенти, търсещи производство на големи количества дамско, мъжко, работно и униформено облекло.

В класацията е и "БТБ България" – Русе, която е основана е през 1998 г. от германския мениджър Ахим Байерл. Компанията осъществява цялостен цикъл на създаване и производство на дамско облекло - от развитие на продукта, през доставка на материали до производство и логистика. Притежава едно основно производствено предприятие, три дъщерни фирми и възлага поръчки на различни подизпълнители в страната. Основни клиенти на "БТБ България" са Comma, s.Oliver (Women), Hallhuber (Donna), Esprit, Peek & Cloppenburg, Oui. Русенското дружество разработва и продава на българския пазар собствена колекция облекла под марка Vayana.

"Ембул инвестмънт", която също традиционно присъства в класацията за сектора, е дъщерно дружество на турската Emboy Yuntas Tekstil и произвежда синтетични и акрилни прежди. Заетите във фирмата са над 300. Над 90% от продукцията й заминават зад граница, основно за ЕС - за производители на тъкани за облекло, за автомобилна и мебелна тапицерия и др. От компанията определят 2013 като трудна година заради свитото търсене, водещо до намаляване на поръчките. Но се опитват да компенсират това с навлизането на нови пазари – през миналата година това е Индия например.

Един от водещите световни производители на килими - "Рожее Ванден Берхе", участва в класацията с българското си поделение. През 2011 семейната белгийска компания купи активите и прехвърли служители от съществуващата фирма "Декотекс" в Сливен. Първоначалната инвестиция бе 6 милиона евро, а вложенията вече надхвърлят 11 млн. евро. Сливенското дружество продава зад граница над 95% от произведените килими.

"Интекс 99" – гр. Раковски, пък е дъщерна компания на гръцката STAFF, чиято централа е в гр. Лариса. Българската фирма произвежда дънкови облекла и отчита по-високи продажби през 2013 г.

Германска собственост е и "Фелдхюс БГ" - Монтана. Елвира Иванова, управител на българската компания, определя 2013 като "супергодина". Дружеството произвежда горно дамско облекло и е собственост на германския "Фелдхюс холдинг". Заетите в България са 160, но дружеството възлага работа на фирми подизпълнителки, които във върховия сезон достигат 34, обясни Иванова. Тя ръководи и новата фирма на холдинга в Македония – заетите в нея са 300, наемат и подизпълнители. "На сезон изработваме 800 хил. облекла в България и Македония. Ние правим всичко – от покупката на материалите, дизайна, кройките и шиенето до складирането на готовата продукция, окачествяването и транспортирането й. В централата в Германия са само търговците", обясни Елвира Иванова.

И в "Омега текстил" – Петрич, съдружници са две германски фирми – "Иско текстилверк Братя Амман" и "Санета текстилверк Братя Амман". Българското дружество произвежда трикотажни изделия по поръчка на чуждестранни възложители.

Топ 20 ( в хил.лв)

Всяка година "Капитал" подрежда най-големите компании в страната по приходи, печалби, активи. В "Капитал 100" има и класации по сектори. В "Капитал Daily" продължаваме да  публикуваме подрежданията по браншове с повече компании и по-подробни финансови данни.

Производителите на облекла и текстил отчетоха рекордни продажби зад граница през 2013 г. - за 1.8 млрд. евро. За сравнение – през 2012 г. експортът на компаниите от сектора е за 1.671 млрд. евро, а през върховата 2006 г. - за 1.784 млрд. евро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Да си спомним, как само преди 10-тина години текстилният сектор беше дежруният протестиращ по КПП-та и ЖП-прелези срещу "евтиният и некачествен внос от Турция и Китай". То не бяха щафетни гладни стачки, то не бяха заплахи със самозапалване. Специално си отделих 10 минути, да се поровя в гугъл за тези усмивки от старите ленти, с неизменните участници във всеки кадър - синдикатите в компанията на някой си политик или цяла партия.

    Накрая чичко Адам Смит пак излезе прав - невидимата ръка решава най-добре и най-справедливо. Днес може и да се внасят гащи и чорапи за милиони, но пък износът е за милиарди.

    Погледнете само таблицата, какви примери има. 117 души персонал, 54 милиона оборот, 9 милиона чиста печалба. А дотук бяха раздадени стотици милиони на "реномирани национални и международни консултанти" да пишат какви ли не "стратегии", "доктрини" и "национални програми" за ексорта, клъстерирането на икономиката, териториално-стопанското развитие, реиндустриализацията, високите технологии и прочее. И във всички тях стоеше клишето, че "днес българската индустрия се доминира от сектори с ниска ниска добавена стойност, като например текстила, които работят на ишлеме... ...." и сътответно "стратегията предвижда, същите постепенно да отстпят място на ... за целта обаче държавата трябва да задели необходимите средства...". Айде сега ми кажете някоя "високотехнологична фирма", софтуерна включително, която със 117 работника да вади 9 милиона чиста печалба.

  • 2
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Браво, на всички въвлечени в тази дейност успех и попътен вятър! Който иска и може, с много труд и малко късмет, успява!!!

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#2] от "pzashev":

    Тази статия трябва да се размножи и да се връчи на всички селски стопани. Ако искат да имат същия успех, както текстилците, на първо място трябва да заловят и хвърлят по една носия качествен бой на всеки политик или синдикалист, който им обещава просперитет чрез субсидии и държавни регулации. За текстила черната работа я свърши ЕС - с влизането ни в съюза на 01.01.2007 митническата политика се уеднакви, клептократите нямаше вече с какво да залъгват пазарните играчи и така се наложи, последните да си помогнат сами, на което днес берат плодовете.

    Поглеждайки общата таблица, какво забелязваме?

    1. Множество чужди инвеститори си съжителстват с българските
    2. Големият внос очевидно не пречи на в пъти по-големия големия износ
    3. Разработване на тесни пазарни ниши
    4. Вижте само, колко пъти е споменато "инвестираме в логистика"
    5...
    6...
    7...

  • 4
    alabalko avatar :-|
    alabalko

    До коментар [#1] от "cinik":

    117 човека, маржин от 1500 евро на програмист, 11 месеца дава -
    117*1500*1,95*11 = 3 764 475лв. Т.е текстилните фирми работят с някакъв огромен маржин.

  • 5
    i_petrov avatar :-|
    i_petrov

    Печалбата от износа изтича навън.Тук остават трохите.Жените които шият не взимат повече от 6-700 лв.

  • 6
    kopo avatar :-?
    kopo

    До коментар [#5] от "i_petrov":

    Намали четенето на "опорни точки" и прочети статията, прегледай и таблицата.
    Отделно: ако ги няма чуждестранните работодатели в този сектор ("неоколонизатори" по твоему), какви заплати ще взимат работещите?

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#6] от "kopo":

    Наша роднина е прясно завършила магистър в УНСС , навремето влезе по първо желание в специалност с най-висок бал. След 3 месеца кандидатстване, засега алтернативите за работа се свеждат до "Специалист валутно-касови операции" за 300 лева нетна начална заплата, "младши фактурист" с 400 лева нето и останалото са стажантски програми, където първите отзиви от другите колежки са, че свършват парите от държавта - на другия ден изхвърчаш

  • 8
    gost22 avatar :-?
    gost22

    До коментар [#3] от "cinik":
    Както сам пишеш: ... черната работа я свърши ЕС...
    Подозирам, че и при земеделците ще се процедира така — студената вода за изтрезняването ще дойде отвън.

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#8] от "gost22":

    50% от бюджета на ЕС отива за земеделски субсидии, но дори при това положение западните бюрократи изглеждат като великани на либерализма на фона на разбиранията на "родната икономическа школа" и на предствителите на българското "научно земеделие". Да си спомним само предишния земеделски министър с професорска титла, който беше внесъл предложение за миниферма-обект на подпомагане със средства на ЕС, да се броят и тези с по 2 (словом: две) животни. "Ферма" от 2 животни - разбирането на професор по "научно земеделие". Само за времето откакто сме в ЕС и следим нещата, субсидии за тютюна паднаха, квотите за мляко паднаха, квотите за захар също паднаха. Един ден ще осъмнем с новината, че всички субсидии са паднали и тя ще ни завари по бели гащи, демек стотици хиляди тутунджии и градинари да отвисяват по ЖП прелези, КПП-та и европейски пътища, за да си врънкат субсидията за 2-та чувала набрана продукция.

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    пс. как можах да пропусна в картината с протестиращите, че сред тях задъжително ще вее брада Коцето Тренчев, а пламенни речи ще държат Бареков, Мая Манолова, Корнелчето, Янето и всъщност кой ли не - трудно ми е да посоча политик, който би се въздържал да приложи наученото на съботно-неделните семинари, че политиката е да продаваш илюзии на електората и най-добрият професионалист - обект на преклонение и завист от колегите е този, който успее да заработи най-много кинти от цялата работа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK