Чужд инвеститор изкупи 25% от последния аукцион на ДЦК
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чужд инвеститор изкупи 25% от последния аукцион на ДЦК

Държавата пласира 7-годишни книжа за 35 млн. евро при доходност от 2.20% и презаписване от над два пъти.

Чужд инвеститор изкупи 25% от последния аукцион на ДЦК

Базираната в Москва Международна инвестиционна банка работи и по други проекти в страната

Гергана Михайлова
6230 прочитания

Държавата пласира 7-годишни книжа за 35 млн. евро при доходност от 2.20% и презаписване от над два пъти.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Атрактивните нива на доходност по българския държавен дълг карат чуждите инвеститори да поглеждат и към първичния пазар на ДЦК. Обемите, които чужденци притежават, не са се променили значително, но на последния аукцион, проведен във вторник, 23 септември, се включи базираната в Москва Международна инвестиционна банка (International Investment Bank). Тя придоби близо 25% от държавните облигации, или 8.75 млн. евро. Пред "Капитал Daily" от трежъри отдела на институцията потвърдиха информацията, като обясниха, че интересът им към България е мотивиран не само от мисията на банката да подпомага страната, която е неин член, но и от атрактивните нива на доходност спрямо поемания риск. Прогнозите на експерти от пазара са, че това няма да остане изолиран случай, имайки предвид ниските лихви в Европа и че в бъдеще може да се активизират и други чуждестранни инвеститори, което би помогнало на държавата да се финансира при по-изгодни условия. В момента чужди инвеститори държат около 100 млн. лв. от вътрешния дълг.

Първи пробив отвън

Чисто технически чуждите инвеститори вече могат да участват много по-лесно на аукционите чрез българските им партньори, които са първични дилъри. Улеснението беше направено в края на миналата година, когато депозитарът на Българската народна банка (БНБ) бе включен като спомагателна страна в разплащателната система TARGET2. Най-общо казано, това е мрежата, която свързва депозитари на страни от Европейския съюз. Още тогава експерти препоръчаха държавата да заложи повече еврови емисии в календара си, тъй като чуждестранните инвеститори предпочитат инструментите, деноминирани в тази валута, и това би привлякло интереса им.

От януари до сега Министерство на финансите е организирало общо четири аукциона за продажба на еврови ДЦК. При всички тях презаписването (или подадените поръчки спрямо предложеното количество) се движеше в границите 2.5 до 3 пъти, което бе показателно за големия интерес от страна на участниците. Най-успешен откъм постигната доходност бе последният аукцион, проведен в началото на тази седмица. На него държавата предложи 7-годишни книжа за 35 млн. евро. Доходността слезе до 2.20%, най-ниското равнище за годината, а презаписването бе 2.26. Активност проявиха както банките, придобили 50% от емисията, така и пенсионните фондове (42.13% от предложените книжа), договорните фондове (5.2% от книжата) и застрахователите (2.67%). Чуждестранният участник, Международна инвестиционна банка (МИБ), е придобил една четвърт от емисията.

Българските ДЦК стават атрактивни

Директорът на трежъри операциите в МИБ Венцислав Стефанов коментира пред "Капитал Daily", че атрактивната доходност, която предлагат българските ДЦК на фона на случващото се на пазарите в региона, е причината за участието в аукциона. "Винаги сме проявявали интерес към инвестиции във финансови инструменти в България, но едва в последно време пристъпихме към това, тъй като получихме възможност за външен сетълмент чрез Clearstream по сделките с вътрешен дълг, деноминиран в евро." Според Стефанов облекчението на процедурата по придобиване на ценни книжа в България дава големи възможности на външни инвеститори за пряко участие на вътрешния пазар. "Определено очаквам и други участници да се възползват от това", прогнозира представителят на банката.

По официални данни на МИБ към момента във финансови активи (суверенни облигации на България) и във вътрешен дълг (ДЦК) са инвестирани приблизително 6.5% от активите на банката, а други 12.5% от кредитния й портфейл са насочени към корпоративни проекти в страната. Сред компаниите, които в момента ползват финансиране от банката, са Българската телекомуникационна компания (БТК) и Българската банка за развитие (ББР). Страната е сред съучредителите на Международната инвестиционна банка и участва с около 16% в капитала й. Освен в България институцията инвестира още на пазарите в Румъния, Русия, Словакия, Чехия, Виетнам, Куба, Монголия.

"Нашият интерес към България е съпоставим с мисията на банката, която не е да генерира печалби, а да поддържа и развива икономиките на страните членки, в това число и финансовата им инфраструктура", посочи директорът на трежъри отдела, като добави, че страната остава в полезрението на банката.

Чуждите инвеститори търсят еврови емисии

По данни на финансовото министерство обемът на придобитите ДЦК от външни инвеститори от началото на годината е около 0.5%. Делът на притежаваните от чужденци ДЦК варира около 1% от номиналния обем на вътрешния дълг, или 85 млн. лв. в края юни, като този дял остава константен през последните няколко години (виж таблицата - МФ дава данните с два месеца закъснение - бел. ред.). Според експертите на финансовото ведомство през последните месеци не се забелязва съществена промяна на тази тенденция. "Търсенето на ДЦК на вътрешния пазар от чуждестранните инвеститори е насочено към деноминираните в евро емисии. Интерес през 2014 г. се наблюдава от супранационални финансови институции", коментират от министерството на въпроси на "Капитал Daily".

Специалисти от пазара са на мнение, че за да се отпуши той за външните инвеститори, трябва да се открие възможност за DVP трансфери (Delivery versus payment - доставка срещу плащане). Това е основен принцип на сетълмент, залегнал е и в наредба 31 на БНБ. Такива трансфери могат да се извършват в Румъния и това е причината голяма част от вътрешния им дълг в евро да се държи от чуждестранни инвеститори. "В контекста на сегашната ситуация не е лошо да се помисли за допълнително подобрение на инфраструктурата", коментира банков дилър.


4 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    нещо добро,стига да знам как да го използваме.

  • 2
    dimitarcho avatar :-|
    dimitarcho

    Това не беше ли бившата банка на страните от СИВ?

  • 3
    ivo951 avatar :-|
    ivo951

    До коментар [#2] от "dimitarcho":

    същата е

  • 4
    polevd avatar :-|
    polevd

    М,Да затегнаха оборота на руските пари в Русия и ето ги тук..ама дали пак няма да е мечешка услуга, като след въпросните 45г.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK