ББР е договорила 300 млн. лв. с Европейската инвестиционна банка
Средствата са с лихва малко над 1%, ще са за кредитиране на малки и средни фирми
Българска банка за развитие (ББР) е договорила дългосрочен ресурс за 300 млн. лв. от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Лихвата по него е малко над 1% годишно, а срокът, за който банката ще разполага със средствата, е между 10 и 12 г. Това казаха от ББР за "Капитал Daily". Оттам посочиха още, че част от този ресурс ще се предостави на банките в страната като кредитни линии, с който те да финансират крайни клиенти, а друга част ББР ще използва за директно отпускане на заеми. Средствата са за финансиране на малки и средни предприятия. Ресурсът е целеви, което означава, че може да се използва само за сектори и проекти, за които е предназначен.
Привличането му на такава ниска цена за ББР – малко на 1% лихва, означава, че при директно кредитиране банката може да си позволи доста ниски лихви за предприемачите. Това ще важи и за кредитирането от банките, макар и на леко по-висока цена, защото те ще платят комисиона на ББР за получения ресурс. Всичко обаче зависи от това кога Министерството на финансите ще издаде необходимата държавна гаранция за реалното получаване на договорения ресурс. Исканата гаранция е в размер на 300 млн. лв. - пълно покриване на привлечения ресурс.
Дълъг евтин ресурс с ниски лихви
Средствата, които ББР е договорила с ЕИБ, ще се използват за финансиране на малки и средни предприятия. Секторите и проектите, към които основно ще се насочат парите, са стартиращ бизнес, иновации, продукти за младежка заетост – за компании, наемащи млади служители, земеделие. Ресурсът е целеви. Това означава, че може да се използва само по предназначение, договорено с ЕИБ. Средствата ще бъдат както за инвестиционни цели, така и за оборотни средства.
От ББР посочиха, че 80% от ресурса ще се използват за индиректно финансиране – отдаване на банките като кредитни линии (он-лендинг), схеми за споделяне на риска (гаранционни схеми на Националния гаранционен фонд, дъщерно дружество на ББР), съвместно кредитиране на клиенти с партниращи банки (половината от ресурса се отпуска от ББР с по-ниска лихва от тази на банката партньор). Другите 20% от парите ще са за директно кредитиране на малки и средни фирми.
Цената, която ББР ще плаща на ЕИБ за ресурса – малко над 1% годишно, би трябвало да свали чувствително и нивата на лихвите за крайните кредитополучатели. Ако този ресурс банката за развитие го даде на кредитни институции срещу около 2.5%, това би им позволило те да отпускат заеми на предприемачи на нива под 5%. Практика е при такъв тип договорености за он-лендинг кредитиране да се поставя изискване за по-ниски лихви за крайните кредитополучатели. Към момента има кредитни линии на ББР към банките, които са отдадени на 3.5%, като таванът на лихвите, при които банките могат да кредитират, е 5.75%.
Държавната гаранция
Препъникамъкът за евтиния ресурс за предприемачи се оказва държавната гаранция. Кога договореният ресурс от 300 млн. лв. ще бъде на разположение на ББР и кога тя ще може да го насочи по предназначение зависи от "процеса по издаване на държавна гаранция, което зависи от Министерството на финансите", отговориха от банката. Исканата държавна гаранция е за пълно покритие на ресурса – тоест и тя да е 300 млн. лв. На въпрос дали са подготвени и дадени в министерството документите по искането на гаранцията, дали са разгледани, има ли отговор и какъв от ББР казаха, че "технически споразумението с ЕИБ е изготвено. Последващите действия зависят от Министерството на финансите по отношение на гаранцията".
От МФ заявиха за "Капитал Daily", че е постъпило искането за издаване на държавна гаранция и обясниха, че "параметрите се договарят". На въпроса ще издаде ли министерството исканата гаранция и кога оттам отговориха, че в момента се води кореспонденция с ЕС. "Такава гаранция може да се издава след нотифицирането й до Европейската комисия и одобряването й от страна на ЕК с решение като съвместима държавна помощ при съответно договорените условия или с издаването на друг акт на ЕК, съгласно който тази гаранция не е необходимо да бъде нотифицирана", казаха още от финансовото министерство.
В същото време в съобщение на ББР от края на миналата седмица, от което стана ясно за договорения ресурс, се посочва, че държавната гаранция е "разписана в сега действащия закон за Държавния бюджет, но е възможно фактическото й издаване да се отложи за 2015 г.".
Държавните гаранции влизат в обявеното ниво на държавен дълг в бюджета за съответната година. Промяната на тавана на дълга става чрез актуализация на бюджета, която се гласува от парламента. Служебното правителство подготви вариант на актуализация, като се чака новият парламент да я гласува. Така, от една страна, служебният финансов министър може да изчаква решението за издаването на такава гаранция да се вземе от редовен министър в новото правителство.
От друга страна, трябва да се има предвид, че предстои вземането на решение за Корпоративна търговска банка, едно от които може да е емитиране на облигации от Фонда за гарантиране на влоговете в банките именно с държавна гаранция и мегазаемът от 4.5 млрд. лв., който се предвижда да бъде изтеглен до края на годината от вътрешния пазар. Те влизат в нивото на планирания държавен дълг.
Заплати като за последно
Изпълнителните директори в ББР заедно с около 50 служители в банката, назначени в последната година от кабинета "Орешарски", са си увеличили чувствително заплатите според информация на в. "Банкер". Месечното възнаграждение на висшия мениджмънт стигало 20 000 - 30 000 лв., а заплатата на секретарка в банката не била по-ниска от 3000 лв. Това станало с преназначение с нови трудови договори. Там вече се предвиждало и тримесечно предизвестие за освобождение, а не както доскоро едномесечно. Изпълнителните директори си били включили в договорите за управление и значителни неустойки.Заради почивния ден (неделя) от ББР не отговориха на поставените от "Капитал Daily" въпроси.
