По-малко и по-малки сделки. Така накратко може да бъде характеризиран пазарът на сливания и придобивания България през 2014 г. Един от основните фактори, които охлаждат интереса на чуждестранните инвеститори към страната, остава политическата нестабилност. Помраченият имидж на България като инвестиционна дестинация, както и забавените и непроведените реформи в ключови сектори също играят ролята на спирачка пред възраждането на инвестиционната активност.

Какво се случи на пазара от началото на годината и кои са секторите, които все пак имат потенциал да привлекат международни инвеститори, ще дискутираме на организираната от "Капитал" за девета поредна година конференция "Сделки и инвеститори", която ще се проведе на 28 октомври (вторник) в хотел "Балкан" в София. По тези въпроси разговаряме и с част от участниците - партньори в събитието.

Юлиан Гиков, управляващ директор на Raiffeisen Investment:

2014 г. е годината на неосъществените или отложените сделки

Как оценявате годината като брой и видове сделки? Има ли нови тенденции и кои са те?

Броят на осъществени сделки през 2014 г. е подобен на равнището за същия период на 2013 г., като по-значимите сделки са под 30. От гледна точка на обем сключените сделки за придобиване през 2014 г. не биха могли да наваксат размера на по-крупните сделки за периода от миналата година, каквито бяха например покупката на "Глобул" или на "Каолин". В това отношение през 2014 г. се открояваме от другите пазари от региона, където се случиха значими емблематични сделки като закупуването на Serbia Broad Band от KKR за 1 млрд. евро и в която Raiffeisen бяхме консултант, или придобиването на Mercator от Agrokor срещу 1.5 млрд. евро.

Някои от очакваните най-големи сделки по продажба или по привличане на частен капитал за 2014 г., особено в сектора на телекомуникациите, претърпяха неуспех или бяха отложени. Може да се каже, че това е годината на неосъществените или отложените сделки.

Сред продължаващите тенденции остават наличието на силен фокус върху фазата на дю дилиджънса и идентифициране на рисковете в компаниите, които са обект на придобиване, особено поради факта, че в повечето случаи се преговаря с 1 до 2-ма купувачи. Така, ако идентифицираните в придобиваната компания рискове не могат да се неутрализират в преговорния процес, то те се остойностяват, като това много често води до занижени оценки или отказ от сделка.

Поради завишения риск често се прибягва до по-креативни схеми за навлизане на стратегически инвеститори, например чрез поетапно изкупуване с цел разпределение на риска във времето или чрез опции за обратно изкупуване, каквито бяха например сделките за "Спиди" и М&BM Express.

Чуждестранният инвестиционен интерес от стратегически и финансови играчи е насочен най-вече към производствени активи, които изнасят продукция на външни пазари. Съществува и тенденция активността по придобивания да се генерира в резултат на синергии, т.е. например чужди стратегически компании да придобиват местни дружества с цел осигуряване на достъп до евтината им суровина. В момента работим по две такива сделки, където преговаряме за поетапно изкупуване на компания, като сделката по първоначално придобиване на миноритарен дял е съпроводена от търговско споразумение за изкупуване на евтина суровина за производство на крайния продукт, доставена от придобиваната компания на купувача.

Освен това може да се каже, че не е намалял и инвестиционният апетит към компании от сектори с по-ниска степен на регулираност.

В България през първото 9-месечие по-значими бяха продажбата на веригите "Пикадили" и "Практикер", излизането на ВТБ от "Булгартабак", сделките за Grabo.bg и "Кемпински" (още неприключила), както и продажбата на "Креди агрикол България". Причините за продажбите са различни. При "Пикадили" продажбата беше резултат от стратегическо решение на Delhaize да се фокусира върху ключовите си пазари, на които има водеща пазарна позиция. Продажбите на "Практикер" и "Баумакс" бяха продиктувани от фалита или затрудненото финансово положение на компанията майка. В случая с Grabo.bg – след придобиването на "Нетинфо" и навлизането в on-line рекламата логична следваща стъпка за "Нова" бе да се навлезе в транзакционния бизнес с цел да се монетизира трафикът и от съществуващата потребителска база.

Кои са факторите, които възпират международните инвеститори да гледат към България, и кога това ще се промени?

Този път не можем да се оправдаем с външни фактори като световната икономика и т.н. за липсата на чужди инвеститори и сделки, доколкото има редица външни предпоставки за увеличаване на инвестиционния поток към Централна и Източна Европа (ЦИЕ), от което други държави се възползват. В Европа отшумяват страховете около кризата с държавните дългове.

Фактор, който значително ще движи броя и обема на сделки в региона, е рекордното наличие на свободен кеш у корпорациите, които все по-агресивно прибягват към сливания и придобивания с цел да подсилят пазарните си позиции и да навлязат в нови пазари и продуктови линии. Инвестиционните фондове също са набрали огромен ресурс, който трябва да бъде инвестиран – над 35 млрд. евро, който е предназначен основно за ЦИЕ. Пропастта в очакванията за оценка между продавач и купувач значително се е свила по ред причини, което би трябвало да доведе до повече сделки.

Въпреки тези позитивни външни тенденции и въпреки наличието на много перспективни бизнеси в БГ, много са факторите, които не допринасят за по-голяма инвестиционна привлекателност. Сред тях обаче към момента изпъква липсата на предвидимост у държавните политики и моментната политическа нестабилност – съответно усещането за завишен политически риск е в основата на недостатъчната привлекателност на страната.

Как се отрази върху потенциалните инвеститори в България случващото се с Корпоративна търговска банка?

За съжаление добавя усещане за допълнителен политически и икономически риск, който така или иначе е доста висок в последната година в България. В комбинация с общата непредвидимост и влошен бизнес климат това често води не само до занижени оценки на български, иначе прекрасни в чисто комерсиален и финансов аспект, компании, но и до тотално отдръпване от интерес.

Случващото се намира широк отзвук извън България и макар това да е по-скоро изолиран случай, влияе на нагласите на инвестиционната общественост към България като място за инвестиции като цяло.

Кои са секторите от българската икономика, които инвеститорите следят и в които можем да очакваме сделки и инвестиции, и защо?

Можем да очакваме сделки в резултат на консолидация в сектора на бързооборотните стоки – така например процеси по продажба вървят в сектора на веригите за хранителни стоки. В хранително-вкусовата промишленост също се наблюдават текущи процеси за продажба на по-значими компании от сектора. Съществува стратегически интерес както в карго, така и в пътническия превоз. Очакваме и съживяване в телеком сектора по отношение на независимите доставчици на интернет и тв услуги.

Като цяло за 2014 г. очаквам някои от по-солидните сделки за годината да се случат във връзка с настъпването на края на инвестиционния хоризонт и излизането на някои фондове за дялово инвестиране от съответните им инвестиции в страната – това важи най-вече в производствения сектор, където има активност по продажба на дружества.

В aтмосфера на М&А активност, основно генерирана от излизания на чужди компании, преструктурирания, търсене на партньорства от компании в затруднено положение, това ще са от малкото примери за класически сделки, каквито бихме искали да виждаме повече на БГ пазар – голям стратегически инвеститор е привлечен от успешно развила се компания с потенциал от синергии.

Със сигурност не изключвам и още придобивания на по-малки банки. По отношение на ВЕИ сектора – там регулаторната непредвидимост и потиснатата инвестиционна среда отключиха активност по продажба на активи на вторичния пазар, но материализирането на сделки ще е трудно в настоящия момент. Работим по такава сделка и очаквам да я завършим до края на годината.

Росен Иванов, управляващ съдружник в BlackPeak Capital:

Политическата нестабилност спира интереса на инвеститорите

Как оценявате годината като брой и видове сделки? Има ли нови тенденции и кои са те? 

Като цяло годината премина без особен брой сделки. Продължава тенденцията на излизане на пазара на чуждестранни инвеститори и продажбата на техни активи на местни купувачи. Също така има оживление при продажбата на фирми и активи в затруднено положение. За съжаление остава незначителен броят на сделки от страна на чуждестранни стратегически или финансови инвеститори, които влагат средства в проекти, насочени към растеж.

Кои са факторите, които възпират международните инвеститори да гледат към България, и кога това ще се промени? 

Политическата нестабилност е един от факторите, който продължава да има отражение върху липсата на реален интерес от страна на чуждестранни инвеститори. Липсата на активна реклама на страната като инвестиционна дестинация също е фактор.

Как се отрази върху потенциалните инвеститори в България случващото се с Корпоративна търговска банка? 

Случващото се около КТБ се отразява негативно по отношение на възприятието за стабилността на банковата система и макроикономическата стабилност. Също така поставя въпроса за пореден път за състоянието на институциите и съдебната система в България.

Кои са секторите от българската икономика, които инвеститорите следят и в които можем да очакваме сделки и инвестиции, и защо? 

Секторите който се развиват добре и могат да се очакват сделки, са IT, земеделие, BPO (Business Process Outsourcing, т.е. изнесени бизнес процеси), телеком. Отделно се очаква поне частично съживяване на сделките в областта на недвижимите имоти. От страна на BlackPeak Capital освен изброените сектори за нас са интересни експортно-ориентирани производствени сектори, производството на храни и секторът на B2B услугите.
Ивайло Спасов, управляващ партньор в Entrea Capital:

Негативната тенденция на излизане на стратегически инвеститори в определени сектори продължава

Как оценявате годината като брой и видове сделки? Има ли нови тенденции и кои са те?

За съжаление тази година е поредната, през която отбелязваме спад в броя на сделките в България. Негативната тенденция на излизане на стратегически инвеститори в определени сектори продължава. Например сделки като Baumax, Praktiker и Piccadilly показват желанието на чуждестранните стратегически инвеститори в определени индустрии да напуснат България и да се фокусират в по значими за тях пазари. От друга страна, виждаме засилен интерес от финансови и стратегически играчи към български компании в сектори като IT и BPO.

Кои са факторите, които възпират международните инвеститори да гледат към България, и кога това ще се промени?

На първо място е липсата на политическа стабилност и, разбира се, малкият пазар. Закъснелите, а в някои сектори и пълна липса на реформи като съдебна система, образование, енергетика също допринасят значително за намаляване на интереса от страна на стратегически и финансови инвеститори.

Как се отрази върху потенциалните инвеститори в България случващото се с Корпоративна търговска банка?

Изцяло негативно. Липсата на решителни действия по отношение на КТБ от редица институции вдъхва недоверие и несигурност по отношение на взимането на решение за инвестиции в България.

Кои са секторите от българската икономика, които инвеститорите следят и в които можем да очакваме сделки и инвестиции и защо?

Основните сектори, в които очакваме бъдещи сделки и инвестиции, са IT & Telecom, земеделие и храни и търговия на дребно.

Илко Стоянов, съдружник в "Schoenherr България":

Необходими са повече истории за успешни инвестиции в България

Как оценявате годината като брой и видове сделки? Има ли нови тенденции и кои са те?

За разлика от предходни години не мисля, че през 2014 г. ще има приключена значима сделка на българския пазар. Но такива със сигурност ще се случат през 2015 г. Остава тенденцията чужди стратегически инвеститори да напускат пазара за сметка на по-малки български купувачи или отново чужди инвеститори, но с различни стратегии.

Кои са факторите, които възпират международните инвеститори да гледат към България, и кога това ще се промени?

Необходими са повече истории за успешни инвестиции в България. Тези истории не трябва да идват под формата на реклама, която, разбира се, има своята роля, а под формата на споделен успешен опит от реални инвеститори. Засега по-силно се чуват гласовете, които се оплакват от средата в България – лоша регулация в определени сектори, корупция, липса на правна сигурност – отколкото тези, които споделят успешен опит.

Как се отрази върху потенциалните инвеститори в България случващото се с Корпоративна търговска банка?

Не смятам, че съществува някакъв пряк ефект или ако съществува, той е трудно измерим. По скоро от гледна точка на инвеститорите остава сензационната новина и негативният послевкус. От друга страна, фактът, че в България има проблемна банка, ни сближава с останалата част от Европа, където също имаше проблемни банки. Явно оперираме в еднакъв модел, което е позитивно послание, дори когато моделът не функционира.

Кои са секторите от българската икономика, които инвеститорите следят и в които можем да очакваме сделки и инвестиции, и защо?

Този въпрос е труден, тъй като поради обема на българската икономика е трудно да се определят тенденции по сектори. За мен през последните 15 години е имало само две ясни тенденции – инвестициите в имоти и свързаните с тях проекти, и инвестициите във ВЕИ. Това е вече история. Занапред може би IT секторът е този, който ще продължи да привлича интерес.

По-малко и по-малки сделки. Така накратко може да бъде характеризиран пазарът на сливания и придобивания България през 2014 г. Един от основните фактори, които охлаждат интереса на чуждестранните инвеститори към страната, остава политическата нестабилност. Помраченият имидж на България като инвестиционна дестинация, както и забавените и непроведените реформи в ключови сектори също играят ролята на спирачка пред възраждането на инвестиционната активност.

Какво се случи на пазара от началото на годината и кои са секторите, които все пак имат потенциал да привлекат международни инвеститори, ще дискутираме на организираната от "Капитал" за девета поредна година конференция "Сделки и инвеститори", която ще се проведе на 28 октомври (вторник) в хотел "Балкан" в София. По тези въпроси разговаряме и с част от участниците - партньори в събитието.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове