НЕК няма да може да изкривява балансиращия пазар на енергия

Регулаторът не е успял да накара НЕК да преустанови порочната практика. Така единственият изход е да се направят промени в правилата за търговия.

Националната електрическа компания (НЕК) ще преустанови практиката да трупа съмнителни приходи от балансиращия пазар на енергия. Това ще стане, след като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) направи промени в правилата за търговия с електрическа енергия, които да забранят порочната практика да се коригират графиците за произведената електроенергия  на производителите, което води до начисляването на огромни разходи за небаланси. Това са се разбрали участниците в енергийния борд, който се проведе миналата седмица. Когато това стане, може да се създаде реална предпоставка балансиращият пазар, чиято идея е да компенсира излишъка или недостига на енергия в системата, да заработи в полза, а не против участниците в енергийния сегмент.  

Откъде идва проблемът

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според изискванията на балансиращия пазар всички производители на енергия и големите потребители са длъжни да подават графици за ден напред за това какво количество електроенергия ще произведат или използват. Когато заявеното се разминава с действителността, НЕК начислява "неустойка" за разминаването (наречена небаланс), която съответната централа трябва да плати. Още с началото на балансиращия пазар през юни тази година започнаха и проблемите. Причината е, че на НЕК бяха дадени огромни правомощия едностранно и непрозрачно да определя цената на балансиращата енергия. Така се стигна до ситуацията производители да плащат високи цени от 2700 лв. за мегаватчас при реализиран недостиг на енергия. Причината е, че заради явни пукнатини в правилата за търговия с електроенергия държавният монополист може да коригира прогнозните графици. Това обаче води до големи изкривявания на балансиращия пазар, за което призна и председателят на ДКЕВР Светла Тодорова. "В момента небалансите, вместо да достигат 3-4% от цената на произведената енергия, достигат 30%, което води до големи разходи за някои производители", посочи тя. За да се преустанови тази практика, бяха проведени разговори между регулатора и НЕК, които явно не са довели до положителен резултат. Така единственият изход е да се направят промени в тази насока, за което ДКЕВР вече декларира волята си. 

Готвени промени

Засега не е ясно кога ще стане това, въпреки че регулаторът няколко пъти заяви, че това е основната задача, по която работи. В края на септември пък изтече срокът, в който всички заинтересовани страни можеха да изпращат своите предложения за промени. Тодорова обясни, че комисията работи по тях, но предложенията са много разнопосочни заради множеството интереси в сектора.



Още балансьори

До края на годината в балансиращия пазар ще се включат и допълнителни мощности, което трябва да намали цената на балансиращата енергия. Този ангажимент е бил поет от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) пред участниците в енергийния борд. В момента според регистъра, публикуван на сайта на ЕСО, доставчиците на балансираща енергия са големите ВЕЦ и ПАВЕЦ, собственост на НЕК, държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Бобов дол" и американските централи ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3" и "ТЕЦ AES Марица-изток 1". Коя централа обаче се използва за покриване на недостига не е ясно, тъй като тази информация противно на европейската практика не се публикува от системния оператор. Според целия бранш обаче това най-вероятно са централите на НЕК. В тази връзка от ЕСО също е бил поет ангажимент да публикува източниците на балансираща енергия за всеки час от денонощието.

Като за последно

Заседанието на енергийния борд, проведено миналата седмица, може да е и последното, тъй като бордът беше създаден като консултативен орган в рамките на служебното правителство. Вицепремиерът Екатерина Захариева обаче подчерта, че се надява бордът да продължи да работи, като неговите членове го припознаят за свой, а не за държавна институция. "Енергийният борд не е на държавата или на правителството. Той е вашият инструмент, чрез който можете да помогнете на държавните институции в изграждането на умения и капацитет за добро управление на енергийния сектор", посочи тя.
Захариева очерта и основните проблеми в сектора - неконтролируем ръст на ВЕИ, дългосрочните договори за изкупуване на енергия на прекалено високи цени от тецове, неефективността, некомпетентността, корупцията в държавните енергийни компании, както и лошото ценообразуване и липсата на принципи при формиране на политиките за сектора и при регулирането му.
В рамките на заседанието Захариева е предложила и мерки за по-голяма прозрачност на работата на борда, като заседанията от него се излъчват в интернет, а стенограмите се публикуват за публичен достъп. Относно прозрачността на публикуваната информация критики към борда имаше и от страна на самите участници заради това, че част от представяните материали не се дават предварително, за да се запознаят с тях.