Лихвите по депозити отчитат съвсем леко покачване през септември. При общите разходи за кредитите за домакинства има разнопосочно движение според вида на заемите. Като цяло обаче резки движения в посоката на цената и на привлечения, и на отдадения ресурс няма. Дори при фирмените заеми, за които са характерни месечните колебания в някои случаи с големи амплитуди, изменението е по-плавно. Обичайно в този сегмент поради свитото кредитиране тези флуктуации често са резултат на единични по-големи сделки, чийто ефект върху средните стойности е еднократен, но по-видим.
Лека корекция
Запазва се тенденцията за спад на лихвените нива при депозитите, като няма очаквания за обръщане към нарастване на цената на привлечения ресурс. Лекото септемврийско покачване, което се наблюдава при новите депозити за домакинства и в евро, и в левове – съответно с 0.07 процентни пункта и с 0.04 пр.п., вероятно се дължи на предприетото през миналия месец увеличение на лихви по депозити от отделни банки за отделни техни продукти. През септември лихви по свои конкретни депозити бяха увеличили ПИБ, Централна кооперативна банка, Ти Би Ай Банк.
Промените не останаха незабелязани на фона на установилото се от няколко години бавно, но плавно намаление на нивата. Още повече че тези действия на банките отразяват резултатите от юнските събития с масовите тегления на вложители от Корпоративна търговска банка (КТБ), а впоследствие и от ПИБ. По данни на БНБ през юни от банковия сектор бяха изтеглени малко над 1 млрд. лв. от домакинства, фирми и финансови предприятия (посредници, застрахователни дружества, пенсионни фондове и др.), но в следващите месеци паричната статистика на централната банка показа, че тези средства постепенно се връщат в системата.
Чрез по-високи лихви банки, при които е имало по-сериозен отлив на средства, сега се опитват да си върнат част от изтеклите пари обратно. Тези действия обаче се определят в сектора като единични и не може да се говори за явление на пазара, още повече че банките, които са предприели тези стъпки, са го направили само по някои свои оферти, а не като посока на ценовата си политика.
В очакване
Относително непроменени остават нивата и при лихвите по кредитите – потребителските и ипотечните, за физически лица. На практика след августовското покачване на лихвите, което отрази влезлите в сила от 23 юли промени в Закона за потребителския кредит, през септември нивото на годишния процент на разходите (ГПР) отчита дори лек спад с изключение на този при заемите за потребление в левове. Там има корекция с 0.08 пр.п. до 12.33%. При другите категории заеми ГПР дори отчита спад. Той е резултат от намалението на лихвите при ипотеките в левове и евро.
Реакция на пазара може да се очаква в последните два месеца на годината, която да калкулира действията и последствията от решенията за съдбата на КТБ и дъщерната й ТБ "Виктория" както за сектора, така и за вложители и кредитополучатели. В зависимост от сценариите, които се приложат, има реална вероятност лихвите по кредити например да бъдат увеличени, ако на банките им се наложи бързо да попълват Фонда за гарантиране на влоговете, като им бъде увеличен размерът на годишната премийна вноска. Сега тя е 0.5% от влоговата база на всяка банка.
В случай на отнемане на лиценза на КТБ в сектора не очакват това да доведе до нова вълна от тегления на влогове, тъй като този ефект вече е изконсумиран – преди четири месеца с поставянето на двете банки под специален надзор, и сега реално ситуацията с нищо не би се променила.
8 коментара
За мен ще бъде интересно поведението на банките, тъй като очевидно предстои получаването на достъп на хората до депозитите в рамките на закона в КТБ. Доколкото, болшинството от вложителите, няма да ги изтеглят кеш или моментално да си купят нещо за тези средства, останалите банки имат две възможности: да се конкурират в опита си да предложат по атрактивни условия или да спретнат едно детско картелче ( поне по-стабилните и големи от тях) и да притиснат хората, които нямат желание да си организират буркан банк:)).
Все пак, става дума за над 3млрд лева.
Всички банки трябваше да си вдигнат лихвите по депозитите в този момент, за да привлекат бившите клиенти на КТБ, но явно само 2-3 банки се усетиха, останалите скъндзи нищо не правят.
Сянката на КТБ ДЪЛГООООО ще виси над всички БГ банки ... Да се надяваме, че частните банкери ще се вземат в ръце и следващия такъв "банкер" ще го "изядът" докато е малък.
До коментар [#5] от "damianrm1":
ще си виси над КТБ, която няма нищо общо с банковата ни система.
Пълна глупост е да се смята, че казуса КТБ има значение за банковата ни система. Както в последните месеци всички се убедиха - проблема с банката не се отразява на останалите, поради простата причина, че там е действал пирамидален модел, който на практика директно източва парите на вложителите. Прокуратурата е тази, която ще разглежда всички злоупотреби и да - сянката на КТБ ще виси дълго, но не над банките, а по бюрата на съдилищата... Искрено се надявам да има някакво решение на казуса, но след доклада на одиторите не виждам, как ще се случат нещата. По-скоро, правилния модел ще е да се обяви някакъв търг за всички активи на куб на някаква по-висока, но съобразена с пазарната цена и ако има някоя международна банка да купува. Иначе ако се тръгне на парче е ясно, че всичко ще се разпродаде на безценица...
Резки движения естествено няма да има...! Започнат ли да изплащат депозитите от КТБ, една част ще отидат в дюшеци и буркани, друга част в банките и една малка част ще се похарчи! Та тази част, която ще отиде по останалите банки, ще отиде там по естествен път, няма нужда да вдигат лихвите по депозити, че да ги привличат - сами ще отидат при тях...!
Но, и без друго кредитирането е почти умряло и банките трудно пласират и тоя ресурс, който имат в момента! ГПР по потребителските кредити е около 12%-та, за фирмените се движи между 8 и 10%-та, тоест все още са твърде високи! Читавите клиенти на банките, гледат да държат по-голяма дистанция и да не се впускат в авантюри от типа "фиксирана лихва, за първите ен на брой години", защото вече ядоха дървото!
За да има раздвижване, трябва да има промяна в манталитета на банките, за да се стимулира реален растеж на производството и после потреблението! Ама засега, не се очертава - поне според мене!