С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 28 окт 2014, 19:32, 10622 прочитания

Нови 150 млн. евро за малки и средни фирми

Парите ще са от еврофондове и се очакват от следващата година, ако бъдат одобрени от Брюксел и новото правителство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
37%
от собствениците на микро-, малки и средни предприятия в България не желаят никакво финансиране, показва анкета на "Елана инвестмънт".

Европейският съюз (ЕС) може да отпусне 150 млн. евро за дялови инвестиции в малки и средни фирми и стартиращи компании в България в рамките на следващия програмен период 2014-2020 г., като част от оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност". Това стана ясно на деветата годишна конференция на "Капитал" "Сделки и инвеститори" във вторник. Сумата ще бъде разпределена в четири вида фондове и е двойно повече от средствата в този програмен период.

"В края на годината би трябвало да има подписано споразумение за финансирането", каза Теодора Овчарова, изпълнителен директор на "Елана инвестмънт". Консултантът е подготвил проучване за необходимостта от външно финансиране за българския бизнес, който да бъде използван при подготовката на новите продукти от икономическото министерство и да послужи при преговорите с Брюксел.


Като цяло според анализа на "Елана" българските предприемачи сравнително малко спрямо средното ниво за ЕС изобщо желаят финансиране, но пък малко по-често от "колегите" си в останалите държави от съюза са използвали дялово финансиране. Тоест изводът, около който се обединиха и останалите участници в конференцията, е, че в България има достатъчно компании, които могат и искат да се възползват от дялово финансиране чрез европейски фондове. Дали обаче средствата от ЕС за новия програмен период изобщо ще бъдат договорени зависи от новото българско правителство. То всъщност трябва да вземе стратегическото решение има ли смисъл и колко от парите да са за фондове и заеми от общото количество субсидии по "Конкурентоспособност".

Пътят на парите

Ако такова решение бъде взето и споразумението - подписано, въпросните 150 млн. евро ще бъдат разделени в четири вида фондове. Управлението на всеки от тях ще бъде поверено на различни дружества, като също за всеки ще се търси и допълнително частно съфинансиране - тоест общата сума ще е значително по-висока. Задължително ще има и сравнително малко финансово участие във фондовете от страна на самите управляващи дружества.

Четирите фонда ще имат различна насоченост. Първият ще бъде за въвеждане на нови технологии (наречен Фонд за технологичен трансфер). Бюджетът му ще е 30 млн. евро от ЕС, плюс минимум 10% частно съфинансиране. Той ще инвестира парите като дялово финансиране, с максимална стойност на всяко вложение 1.5 млн. евро (по изключение и до 5 млн. евро), а основната му цел ще е да насърчи трансфера на нови технологии в бизнеса.



Вторият фонд ще е за начално финансиране с капитал 55 млн. евро и пак още 10% частен ресурс. Той ще отпуска до 50 хил. евро за проекта на фаза акселерация и до 500 хил. евро - за такива на фаза последваща инвестиция, с възможност за изключения до 800 хил. евро.

Третият фонд ще е за рисков капитал, с бюджет от ЕС до 25 млн. евро и минимум 40% частен ресурс, ще подпомага финансово иновативните микро-, малки и средни предприятия във фазата на ранното им развитие. Ограниченията там са от 200 хил. до 1.5 млн. евро годишно и до 5 млн. евро в едно предприятие.

Четвъртият фонд ще е за съфинансиране, включително и мецанин. Той ще има за цел също да подпомага финансово иновативните малки и средни компании в България, парите от ЕС ще са до 40 млн. евро, а частното участие - минимум 40%. Инвестициите му ще са от 500 хил. до 3 млн. евро годишно и до 10 млн. евро за едно предприятие.

Отделно, както и сега, се предлага да бъдат заделени средства за по-изгодни банкови продукти - основно гаранции за около 190 млн. евро. Има заделени и 15 млн. евро за микрофинансиране.

Дали обаче всичко това ще се случи е въпрос на преговори и евентуално споразумение, които няма как да минат без волята на новия кабинет.

В момента основни възможности за осигуряване на целеви ресурс за кредитиране на малки и средни предприятия в България са международните финансови институции като Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), Европейската банка за възстановяване и развитие.

Двете схеми на ЕИФ по инициативата JEREMIE - гаранционната и нисколихвената, бяха отчетени като особено успешни от банките в България. Към края на юли 2014 г. общо по двете схеми са отпуснати около 568 млн. евро като кредити за малки и средни фирми по данни на ЕИФ. С тези средства са финансирани над 6800 компании.

Хубаво ли е да бъдеш малък

Според анкета, проведена от "Елана" сред 452 микро-, малки и средни предприятия в България, най-предпочитаната схема на финансиране за тях е банковото (виж графиките). Традиционният дълг обаче е недостъпен източник на средства за някои компании -  най-вече стартиращи, заради обезпеченията, изисквани от финансовите институции. Така според анализа на консултанта в България годишният недостиг на финансиране на малки и средни компании на ниво стартиране на бизнеса (seed финансиране, акселератори и бизнес ангели) е около 30 млн. евро. Сумата на този "дефицит" на последващия етап от развитието на фирмите е 88 млн. евро. В същото време има сериозен контингент предприемачи (37% от анкетираните), които не желаят никакъв тип външен капитал. В ЕС средно този процент е 20.

"Българските инвеститори обикновено са тип предприемачи и имат страх някой да влиза в къщата им. В същото време пък чуждестранните инвеститори често имат стереотип за България, подобен на история на ужасите как някой идва и им отнема компанията", каза на конференцията Елвин Гури, управляващ съдружник във фонда Empower Capital (с евросредства от този програмен период). Според него това е една от трудностите за навлизане на чуждестранни дялови инвестиции в местни компании.

Друга такава е, че България е малък пазар и трудно излиза "на радара" на големите чуждестранни фондове, освен ако не става въпрос за проект с регионална насоченост. "България е малка държава и инвеститорите трудно решават да се насочат насам. Интересът им обикновено е към по-големи обороти и по-голяма перспектива", подчерта и Златолина Мукова, партньор във фонда NEVEQ II (за рискови инвестиции, отново с еврофинансиране). Предимството на страната ни, въпреки че е малък пазар, е, че съответно и проверката на предприемачите е сравнително лесна, каза пък Росен Иванов, управляващ партньор във фонда BlackPeak Capital.
"Може би пък просто трябва да си спомним историята за барон Мюнхаузен, който, след като попаднал в плаващи пясъци, сам се хванал за косата и се издърпал", заключи Елвин Гури.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Toyota инвестира 400 млн. долара в компанията за автономни технологии Pony.ai Toyota инвестира 400 млн. долара в компанията за автономни технологии Pony.ai

Японската автомобилна компания цели да засили разработването си на атономни превозни средства

29 фев 2020, 232 прочитания

Климатичните промени спънаха разширяването на лондонското летище "Хийтроу" Климатичните промени спънаха разширяването на лондонското летище "Хийтроу"

Ръководството на най-голямата британска аерогара ще обжалва казуса пред Върховния съд на страната

28 фев 2020, 1026 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 6610 прочитания

28 фев 2020, 3551 прочитания

28 фев 2020, 3402 прочитания

28 фев 2020, 2707 прочитания

28 фев 2020, 2541 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Политическата нестабилност охлажда интереса на инвеститорите

Според анализатори и през следващата година активността на вложенията в България ще остане сравнително ниска

Още от Капитал
Сбогом, Lafka

Очакването на пазара е веригата да заработи като място за продажба на продуктите на държавния тотализатор

Тол-системата: Гафове вместо милиони

Тол-системата ще заработи на 1 март, но до 27 март има "гратисен период" без глоби

Потупване по рамото от Брюксел

С нетрадиционно позитивен доклад за икономическите дисбаланси Европейската комисия даде още един тласък на България по пътя към еврото

Къде изчезна вносът

Данните от статистиката за 2019 г. се оказаха непълни, но вместо НСИ да реагира навреме, остави поле за политически спекулации

Кино: "Котка в стената"

Изчезващата милост към другия

Важни ли са дипломите днес

Връзката между образованието и бизнеса – it’s complicated

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10