Промоциите все още са малка част от търговията в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Промоциите все още са малка част от търговията в България

Промоциите все още са малка част от търговията в България

Конференцията Retail in Detail очерта нагласите и очакванията на потребителите в страната

Мара Георгиева
5946 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Десет процента от бизнеса с бързооборотни стоки в България се движат от промоциите. В Чехия делът им е 49%, а в Австрия – 30%. В Румъния от промоциите зависят 15% от продажбите, а в Сърбия – само 8%. Това показва изследване на Института за маркетингови проучвания GfK, представено на деветата съвместна конференция Retail in Detail на списание "Регал" (издание на "Икономедиа") и "GfK България".

Промоциите решават

Има група потребители, които пазаруват само при промоции и за търговците това е начин да "откраднат" клиенти от конкурентите си. "Промоциите са ценен практически инструмент, но когато почнеш много да глезиш клиентите, се стига до ерозия на марките и ефектът е обратен", предупреди Тобиас Шедиви, генерален мениджър "Потребителски панел" за Централна и Източна Европа, Турция, Африка и Близкия изток в GfK.

Традиционните форми на търговия губят пазарен дял, делът на продажбите в големите вериги магазини (т.нар. модерна търговия) расте. И това е глобална тенденция, подчерта Шедиви. Специално за България с най-голям пазарен дял в обем е "Кауфланд" (12.4%), следван от "Билла" (5.3%), СБА (4.9%) "Лидл" (4.8%) и "Пени" (2.7%), съобщи Йордан Тодоров, мениджър "Потребителски панел" в "GfK България".

Световна тенденция е и увеличаващият се дял на продажбите на продукти под собствени марки на веригите (private label). Този дял зависи от присъствието на мултинационални вериги в съответната държава. За България той е 11% от общия обем на продажбите, в Румъния – 13%. В Унгария обаче е 25%, а в Полша – 16%. Много нисък е делът на private label продуктите в Сърбия и Русия – 4%, посочи Тобиас Шедиви.

Навиците са различни

В Сърбия хората пазаруват по-често, в България и Румъния купувачите посещават магазините по-рядко, но пък правят по-големи сметки, показва сравнителното прочуване на GfK за региона.

Компаниите, които продават на повече пазари, задължително отчитат особеностите в потребителското поведение в отделните държави. "В България например млечните продукти са важна част от всекидневното ни меню, за нас "хляб и мляко" са нещо нормално и основно, докато в други балкански държави не е така", сподели по време на дискусия Дора Стрезова, изпълнителен директор на "Данон Сердика". По думите й в България годишната консумация на млечни продукти на глава от населението е 23-24 кг, в Сърбия – 15, а в Гърция – 8.

В Румъния например свързват употребата на кисело мляко с престоя в болница и консумират повече сметана. В Гърция хората се връщат към гръцките храни, изработени по гръцка рецепта. "Млечните продукти за деца обаче се търсят по еднакъв начин във всички държави в региона", каза Дора Стрезова.

"Колкото е по на юг една държава, толкова повече хората са по-склони да се забавляват навън, да ценят мига, да си доставят удоволствия на момента. И обратното – колкото е по на север една страна, толкова хората там са по-склонни да планират, да гледат дългосрочно и да инвестират в по-дълготрайни неща", обобщи потребителските навици Мирослава Симова, управител на "Перно Рикар България".

Пазаруването след 10 години

Участниците в дискусията изразиха своите прогнози за потребителските навици в недалечното бъдеще. Според Илиян Ковачев, създател и управляващ директор на Ilyan.com, традиционните магазини ще свият дела си за сметка на пазаруването по интернет. "Това е неизбежно, електронното пазаруване ти спестява чакането на опашка, товарене и пренасяне на покупки, както и не особено добрите преживявания в някои супермаркети. Защо трябва да се качвам на колата всеки път, когато искам да си купя прах за пране например. Ще останат нишовите магазини като кварталната месарница с лоялни клиенти", прогнозира Илиян Ковачев.

"Винаги ще имам нужда да видя, да пипна, да усетя, особено за определена категория продукти", каза Мирослава Симова. Според нея изборът на потребителите в бъдеще все повече ще се диктува от познанията им за корпоративната социална отговорност на производителите, свързана с условията на труд, с практиките за опазване на околната среда и др.

Дора Стрезова изрази надежда, че българският потребител в бъдеще ще спре да разчита на "агенция ЕЖК" ("Една жена каза") и ще започне да използва други източници на информация при избора на продукти. "Надявам се българският купувач да не е толкова консервативен, да не се връща толкова често към това "какво е било някога", а да гледа в бъдещето", заяви Стрезова.

Магазинът на бъдещето

Все още 67% на сто от българките не си представят, че след 10 години ще пазаруват само онлайн, затова свързват магазина на бъдещето с реално място, на което отиват за покупки. Това отчита специално проучване на "GfK България" за "Света на пазаруващата българка". То е проведено сред 500 жени на възраст между 20 и 49 години, които живеят в градовете и са интернет потребители. "Преобладаващата част от анкетираните искат магазинът на бъдещето да е реален, а не виртуален, но много технологичен", обобщи Мирослава Георгиева, мениджър на дивизия "Потребителско изживяване" в "GfK България".

Според участничките в проучването "умна количка", снабдена с екран, трябва да замени сегашните тежки, понякога мръсни и често вървящи разнопосочно колички за пазаруване в хипермаркетите. Тази "смарт количка" ще отбелязва избраните стоки и ще показва сумата, нужна за закупуването им. Дамите искат да имат възможност да платят бързо – за предпочитане с безконтактна карта (макар че в момента 75% от тях плащат в брой) и някой друг да поставя избраните стоки в торбички.

Най-дразнещи за анкетираните са "дребните неща" - разлика в отбелязаните на етикетите цени и тези, които излизат на касата, стари етикети от изтекла вече промоция, лошата хигиена ("Да пипаш с ръце, а не с ръкавици или щипка хлебчетата например"), нелюбезните и некомпетенти служители ("Търся тахан, те ми сочат щандовете с тахан халва"), съобщи Мирослава Георгиева. Освен това на касите не трябва да се чака дълго. И още - в магазините на бъдещето трябва да мирише на изпечен хляб и да звучат спокойна музика или звуци от природата (например ромон от течаща вода), заявяват участничките в проучването.

Още изисквания

Около 51 на сто от пазаруващите българки искат по-ярко осветление на регалите, в които се предлагат стоки на промоционални цени, а 45 на сто - ярко осветление в целия магазин, съобщи Мирослава Георгиева. Освен това повечето пазаруващи българки очакват средната температура в магазина да е около 20 градуса, особено в секторите с храни, които изискват съхранение в хладилник, защото там обикновено е много студено и не може да се изпита наслада от пазаруването.

Десет процента от бизнеса с бързооборотни стоки в България се движат от промоциите. В Чехия делът им е 49%, а в Австрия – 30%. В Румъния от промоциите зависят 15% от продажбите, а в Сърбия – само 8%. Това показва изследване на Института за маркетингови проучвания GfK, представено на деветата съвместна конференция Retail in Detail на списание "Регал" (издание на "Икономедиа") и "GfK България".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK