Евтиният петрол удря резултатите на енергийните гиганти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Евтиният петрол удря резултатите на енергийните гиганти

Reuters

Евтиният петрол удря резултатите на енергийните гиганти

Компаниите очакват по-силен ефект през четвъртото тримесечие

3043 прочитания

Reuters

© PHIL NOBLE


Сривът на цените на петрола се е отразил негативно на резултатите на повечето европейски енергийни компании през изминалото тримесечие. Някои от тях страдат и заради големите си експозиции към Русия, където обезценяването на рублата и наложените от Брюксел и Вашинготн санкции удрят по финансовите им резултати.

От средата на юни насам фючърсите на петрола сорт брент, който се използва за голяма част от световната търговия със суровината, се обезцениха с около 25%. Основен фактор за това е забавеният икономически растеж в Китай – вторият най-голям потребител след САЩ, както и стагнцията в голяма част от Европа. Част от спада на цената се дължи и на поскъпването на долара в резултат на промяната в паричната политика на Федералния резерв. Страни като Саудитска Арабия и Кувейт, които обикновено се намесват за стабилизиране на цените, този път решиха да не намаляват производството си и да приемат по-ниските приходи в името на запазване на пазарния си дял.

Ползи и щети

Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че спад на цената на петрола с 20 долара на барел може да повиши световния икономически растеж с 0.5%, а ако има и повишение на икономическото доверие, ползите могат да достигнат 1.2% от глобалния БВП.

Обезценяването на петрола обаче застрашава финансовата стабилност на държави като Русия и Венецуела, чиито бюджети разчитат в голяма степен на приходите от природни ресурси. Мексико вече трябваше да актуализира част от бюджета си за 2015 г. заради очаквания спад на приходите. Негативните ефекти обаче си проличаха първо в бизнеса. Компаниите, занимаващи се с шистов добив, претърпяха обезценка на акциите и поскъпване на дълговете, тъй като част от тяхно производство става нерентабилно при цени под 80 долара за барел.

Големите енергийни групи също страдат от ниските цени, което си пролича от публикуваните през миналата седмица отчети. Крак повлякоха британските BP и BG Group, които първи отчетоха спад на печалбите за тримесечието. При представянето на резултатите финансовият директор на BP Браян Гилвари изтъкна, че ситуацията кара целия сектор да обмисля последствията от дългосрочен период на ниски цени.

"С падането на цените ние поглеждаме към покритието на дълговете си и нуждите от свиване на разходите в бъдеще", отбелязва от своя страна председателят на BG Андрю Гулд, цитиран от Financial Times. Той добавя, че фирмата ще изчака решенията на следващата среща на ОПЕК, за да прецени дали и какви защитни мерки да предприеме.

Компаниите очакват ефектите да са още по-значими през четвъртото тримесечие, тъй като най-резкият спад на цените започна след края на септември. Според някои анализатори тенденцията на спад ще се задържи дълго. В последната си прогноза инвестиционната банка Goldman Sachs очаква средна цена от 85 долара през първото тримесечие на 2015 г. спрямо предишните очаквания за 100 долара за барел.

Спадащи печалби

BP отчита спад на печалбите с 19% до 3 млрд. долара за трите месеца до септември. При BG понижението е с 29% до 759 млн. долара, като за това е изиграло роля и намалението на производството в Египет и Казахстан. Ръководството на BP обаче вижда и ползи от ниските цени – повишени маржове на печалба на рафинериите и по-ниски лицензионни такси за нови проучвания. Компанията дори повиши дивидента за акционерите за тази година.

Френската Total, която наскоро загуби изпълнителния си директор Кристоф де Маржери, който загина при самолетна катастрофа на московското летище "Внуково", също публикува влошени резултати. Нетната печалба е спаднала с 6% до 3.5 млрд. долара, като според изчисленията на компанията 10 долара понижение на цената на барел води до свиване на печалбата с 1.5 млрд. долара. Новото ръководство на компанията обаче успокои инвеститорите, че остава ангажирано с плановете за повишаване на рентабилността и възвращаемостта за акционерите. Както и BP, Total има големи експозиции към руския пазар. Амбициозните проекти за разработване на нови находища в страната обаче са под въпрос заради наложените от Запада санкции във връзка с кризата в Украйна.

Норвежката Statoil също изненада неприятно пазарите с нетна загуба за третото тримесечие. Освен ниските цени на суровините причина за лошия резултат на контролираната от държавата фирма е отписването на 2 млрд. долара от проекти за разработване на нефтени пясъци в Канада, както и други активи в САЩ и Ангола. Компанията обаче не се отказва от заложените годишни цели, както и от раздаването на дивидент.

За разлика от конкурентите си Royal Dutch Shell отбелязва по-висок от очакваното ръст на печалбата, освен това обяви планове за значителни инвестиции в ключови проекти. Благодарение на повишените печалби на рафинериите и разработката на печеливши нови полета печалбата на групата е нараснала с 31% за тримесечието. Shell, която е най-голямата енергийна компания в Европа, обаче предупреди, че вече е по-малко вероятно да инвестира в неконвенционален шистов добив в Северна Америка.

Сривът на цените на петрола се е отразил негативно на резултатите на повечето европейски енергийни компании през изминалото тримесечие. Някои от тях страдат и заради големите си експозиции към Русия, където обезценяването на рублата и наложените от Брюксел и Вашинготн санкции удрят по финансовите им резултати.

От средата на юни насам фючърсите на петрола сорт брент, който се използва за голяма част от световната търговия със суровината, се обезцениха с около 25%. Основен фактор за това е забавеният икономически растеж в Китай – вторият най-голям потребител след САЩ, както и стагнцията в голяма част от Европа. Част от спада на цената се дължи и на поскъпването на долара в резултат на промяната в паричната политика на Федералния резерв. Страни като Саудитска Арабия и Кувейт, които обикновено се намесват за стабилизиране на цените, този път решиха да не намаляват производството си и да приемат по-ниските приходи в името на запазване на пазарния си дял.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Хм, Ексон публикува данни за ръст на печалбата си на база преработката на суров петрол. Явно е че дълбоко структурираните големи фирми няма да загубят. Хората днес, поне в САЩ, активизираха покупките на по-големи коли и джипове, продажбата на хибридни и малолитражнио автомобили пада. Утре (нека да е след три години), когато цените на нефта отново се вдигнат познайте кой ще плаща за избора си днес. При това тези трендове за по-големи МПВ принуждават и хора, които не са имали намерение за покупка на такива да купуват по-масивни коли - статистиката на автомобилните инциденти е безмилостна, както и физиката, на това кой има шанс да оцелее при сблъскване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK