Инж. Пламен Панчев: Индустриалната зона пести 25% от първоначалната инвестиция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Инж. Пламен Панчев: Индустриалната зона пести 25% от първоначалната инвестиция

Инж. Пламен Панчев, съуправител на "Тракия икономическа зона"

Инж. Пламен Панчев: Индустриалната зона пести 25% от първоначалната инвестиция

Съуправителят на "Тракия икономическа зона" пред "Капитал Daily"

12692 прочитания

Инж. Пламен Панчев, съуправител на "Тракия икономическа зона"

© Михаил Ванчев


"Сиенит холдинг" и "КЦМ 2000", развиват мегапроекта "Тракия икономическа зона" чрез специално създаден клъстер. Той обединява зоните в няколко общини около Пловдив. По темата разговаряме със съуправителя на зоната и председател на съвета на директорите на "Сиенит холдинг"

Има ли място в "Тракия икономическа зона" за малкия и средния бизнес?

- Една голяма фирма може да направи своята инвестиция където пожелае, защото разполага с добър екип и за проучване, и за реализиране на проектите. По-малките фирми, което е валидно и за чуждестранните инвеститори, не разполагат с тези възможности и за тях е по-добре и по-изгодно да намерят място за бизнеса си именно в икономическа зона. В "Тракия икономическа зона" (ТИЗ) те намират решени основни проблеми: законодателство, терен, присъединяване към различните експлоатационни дружества, инфраструктура, услуги, които се предлагат тук. Практиката го доказва - например една средна фирма като "Уилям Хюз" от Англия, която явно намери добро място за бизнеса си тук. Започна преди 10 години с 20 работници и 1000 квадратни метра сграда в индустриалната зона край Раковски. Сега вече има 100 работници, инвестицията й надвишава 15 млн. евро, а сградният й фонд е повече от 5000 квадратни метра. За този инвеститор влизането в икономическата зона означаваше сигурност, познаваемост на условията и той разширява производството си вече 3-4 пъти.

Да не пропуснем цената като фактор за влизане на бизнеса в ТИЗ. Изгодна ли е тя, може ли една средна фирма да си я позволи?

- Ако един инвеститор трябва да направи инвестицията си "на голо поле" и ако предпочете да влезе в икономическа зона, втората инвестиция е с около 25 на сто по-ниска от първата. Това казва всичко. Икономиите идват от изградената инфраструктура, от изчистените права на ползване или на собственост, които вече са направени и той ги спестява, както и от разхода за време, което бизнесът високо цени.

В какво се изразява "симбиозата" между големия и средния и малкия бизнес в "Тракия икономическа зона"?

- Да погледнем добрия пример на "Либхер". Фирмата е позиционирана в индустриална зона "Марица", част от ТИЗ. За да обслужват, за да бъдат доставчици и подизпълнители на "Либхер", в индустриалната зона дойдоха още 4-5 средни фирми. Нещо повече - връзката между инвеститорите в "Тракия икономическа зона" и Пловдив е не само икономическа. Компаниите търсят обучен персонал и учебни заведения, които да обучават този персонал. Чуждите инвеститори много често "внасят" високи технологии и съответно повишават изискванията към знанията и уменията на работниците. Икономическите последствия от това са: повече знания, повече добавена стойност, по-високо заплащане и жизнен стандарт. Това е и начин да се свърже поизтънялата нишка "бизнес - образование".

А какъв е интересът на общините да участват в "Тракия икономическа зона"?

- За общините, на чиято територия има вече действащи индустриални зони, нещата са много ясни - работни места, устойчиво развитие, добър жизнен стандарт за населението. Но, да кажем, община Първомай, където още няма създадена индустриална зона, също подкрепя начинанието. Тя вижда своите интереси в това да реализира продукцията, произвеждана на нейна територия. Именно във и чрез ТИЗ, защото тук стартирахме зона с аграрна насоченост, в която се обединяват усилията и интересите на шест големи за България селскостопански производителя. Целта е създаване на няколко преработвателни предприятия и тържище за селскостопанска продукция.

  Деветобщини и две сдружения сключиха през март Меморандум за сътрудничество при развитие на ТИЗ - общините Пловдив, Асеновград, Калояново, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи, Стамболийски, "Клъстер проектиране и строителство" и "Клъстер информационни и комуникационни технологии Пловдив".

Кои са конкурентните предимства на "Тракия икономическа зона"?

- Конкуренцията за привличане на инвеститори започва най-напред на международно ниво. Предимствата ни са, че България има законодателство, подкрепящо българските и чуждестранните инвеститори, ниски оперативни разходи и ниски данъци. Това е оценено от инвеститорите в "Тракия икономическа зона", които са вече над 100, преди всичко от Европа. Работим и очакваме в следващите 10 години да дойдат поне още 100 нови инвеститора от ЕС. Виждаме потенциал и за привличане на бизнес от скандинавските страни, където все още сме малко познати. Но в индустриална зона "Марица" вече има една скандинавска фирма - "Викинг", която произвежда спасителни лодки. Сега сме в преговори за уголемяване на тяхното предприятие.

Китай ли е следващото инвестиционно направление в развитието на "Тракия икономическа зона"?

- Местоположението на България, и особено на Пловдив, започна да става осезаем фактор при връзките ни с Китай. Тук е пресечна точка между Европа, Азия и Африка. Минават 3 от общо 10 паневропейски транспортни коридора - 4, 8 и 10. Пловдив е и важен железопътен център за Европа и Азия. Тук е входната врата за Европа по древния път на коприната, което в очите на китайците е много важно, защото е част от стопанската им история. Този път е носил просперитет на Китай през вековете, сега голямата страна отново иска да възроди това свое предимство. Първият инвеститор в ТИЗ е китайският лидер по производство и търговия със селскостопански продукти "Тиенджин фарм култивейшън груп". Това е първият проект с предмет на дейност агробизнес, който Китай осъществява в страна от Европейския съюз. Компанията отглежда предимно житни растения. Работи от 2014 г. в ТИЗ след неуспешен опит да започнат бизнес в друга част на България. По време на Българско-китайския бизнес форум "Пловдив - Шънджън: Сътрудничество и инвестиции 2014" "Сиенит холдинг" АД и Huawei Technologies Bulgaria подписаха Меморандум за сътрудничество в технологичното обновление на "Тракия икономическа зона". В развитието на ТИЗ се включва и Hainan Longquan Century Project Investment and Development Co. Ltd. с нейната дъщерна фирма Bulgaria Real Estate Investment Co.

Засега слабост в отношенията ни с китайците е, че те очакват, а ние нямаме конкретни проекти, които да им предлагаме. Но ние бързо се учим.

Какъв е инвестиционният капацитет на "Тракия икономическа зона"?

- За 15 години инвестициите са над 1 млрд. евро. Нашата прогноза за следващите 10 години е да привлечем бизнес за още 800 млн. евро. Интересно е, че оценката на китайските експерти за инвестиционния капацитет при нас се равнява на 3 млрд. евро. Вярвам, че и оптимистичната прогноза е осъществима, защото "Тракия икономическа зона" има подкрепа на държавната и местната власт, а това е важно за чуждестранните инвеститори. Досега в зоната има разкрити 12 000 работни места. През 2015 г. ще бъдат разкрити още 1500 - 2000 нови работни места само в завода на фирма "Сензор-Найт индастриъл", която произвежда автомобилни части.

В състояние ли сте да обслужите този инвестиционен капацитет?

- Имаме добър екип, но усещаме необходимостта да привличам още специалисти, за да развием добре проектните си намерения. Добре е, че в "Тракия икономическа зона" имаме различни партньори - всеки със своя опит, капацитет и потенциал. С израелския ни партньор Ицхак Еден и неговите компании работим от 12 години, като заедно създадохме една от индустриалните ни зони. Те помогнаха да закупим терените и да ги окрупним, помогнаха да реализираме част от инфраструктурата и сгради, които се ползват от инвеститори. Те доведоха тук свой партньор от световна величина - "Газит Глоб" (Gazit Globe).

Имаме също партньор от Италия. От българска страна си партнираме с "КЦМ 2000" АД - компания с наистина много големи капиталови и експертни възможности. С тези партньори сме разработили съвместно по 1-2 проекта в различни индустриални зони. Например в индустриалната зона край КЦМ - до село Куклен, имаме съвместен проект за изграждане на завод за акумулатори на базата на оловото, което компанията произвежда. Считам, че проектът е силен и вероятността той да се реализира е много голяма.

Има ли зоната нужда от държавна подкрепа?

- Работим добре с държавната и местната администрация. Искаме държавата да е по-близо до нас. Очакваме помощ от държавата по отношение на подобряване и изграждане на инфраструктурата за нормално предвижване на хора и стоки. Надяваме се в скоро време да се реализира проектът за реконструкция и разширяване на най-ползваната входно-изходна артерия на Пловдив - "Голямоконарско шосе". Както и за разширението на пътната отсечка Пловдив – Асеновград. Надяваме се на помощ от държавата в обучението на работната ръка. Пловдив има един неизползван резерв от работна сила - ромите. Да, много от тях не са образовани. Но това не значи, че не искат да работят. Ето, при нас в "Тракия икономическа зона" дойде един англичанин – от "Уилям Хюз", и взе на работа само роми. Някои вършат елементарна работа, но има и 5-6 много висококвалифицирани специалисти. Е, не можем да чакаме да дойдат 100 англичани като него и да обучат работната ни сила. При това става дума за конкретно обучение на конкретни хора, а не общите обещания, че "ако дойдем на власт, ще разкрием работни места и ще обучим младите".

"Сиенит холдинг" и "КЦМ 2000", развиват мегапроекта "Тракия икономическа зона" чрез специално създаден клъстер. Той обединява зоните в няколко общини около Пловдив. По темата разговаряме със съуправителя на зоната и председател на съвета на директорите на "Сиенит холдинг"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    comandante avatar :-|

    В какво се изразява "симбиозата" между големия и средния и малкия бизнес в "Тракия икономическа зона"?
    ________
    Инженера се е объркал нещо или тенденциозно вменява неверни неща на наивниците !
    При положение ,че инвеститорите Клас А се ползват от екстрите гарантирани им по право чрез колониалния НСИ като и от грантове до 50% с финансиране на ниски лихви под 1.5% за каква симбиоза може да става въпрос???
    Някой да е чувал за симбиоза на акули с шарани ?

  • 2
    the_european avatar :-|
    the_european

    До коментар [#1] от "comandante vs либертарианци и корпокративисти":
    Ти не четеш ли какво пише:
    "- Да погледнем добрия пример на "Либхер". Фирмата е позиционирана в индустриална зона "Марица", част от ТИЗ. За да обслужват, за да бъдат доставчици и подизпълнители на "Либхер", в индустриалната зона дойдоха още 4-5 средни фирми."
    Какви акули, какви шарани?

  • 3
    the_european avatar :-|
    the_european

    Крайно време е - след като изсипа десетина милиарда евро в София в последните години - държавата да инвестира поне 100 милиона в района на Пловдив, едно от малкото места в България, където СЕ ПРОИЗВЕЖДА. Има крещяща нужда да се довърши околовръстния пръстен - от изток, да се ремонтират и удвоят най-накрая две от най-най-най натоварените шосета в България - Асеновградско шосе и Голямоконарско шосе, които между другото се намират в общините Родопи, Куклен и Марица. Дори и да иска, Община Пловдив няма как да ги ремонтира със собствени средства. Магистрала Тракия, която в участъка около Пловдив е в ужасно състояние, отново остана неремонтирана.

  • 4
    comandante avatar :-|

    До коментар [#2] от "the_european":
    Имам представа за какво говориш ! Но май ти нямаш хабер за какво иде реч !
    Не е тайна питай някой меринджей от средните фирми колко взимат от "Стратегическите инвеститори" за логистика, кетъринг и другите обслужващи дейности ! Аз познавам 2-3ма шефове на такива чиито клиенти масово фалират или са неплатежоспособни и им остава жалката възможност да слугуват на големите "инвеститори" които монополизират поръчките и силово свалят цените за подизпълнители !
    Същото е като с фаянсаджиите дето лепяха полочки за по 30лв/кв.м. а сега са съгласни на 20лв на ден за каквато и да е работа!

  • 5
    comandante avatar :-|

    До коментар [#3] от "the_european":
    В Пловдив все още много от фирмите са на българи - това е голям недостатък защото НСИ обслужва само чуждестранни компании !

  • 6
    comandante avatar :-|

    До коментар [#3] от "the_european":
    НСИ се чете ЗНИ


  • 7
    cjg1415203634381385 avatar :-|
    James Hughes

    It is 11 years since I moved to Bulgaria, 10 years since we opened our factory in the TIZ near Rakofski. Sadly while my spoken Bulgarian is fine I still struggle with written Bulgarian, I ask you to forgive me typing in English.

    The TIZ has nurtured our business and allowed us to grow, yes we have received some relief from a small amount of profit tax but nothing to get excited about. What we have found exciting and of huge benefit to our expansion in Bulgaria has been the support we have received from Sienit, the municipality of Rakofski and of Plovdiv.

    The purchasing of land, regulating and building, permits for use and connecting to utilities. All these things were and are still being made easy by being part of the bigger picture that is the TIZ.

    Symbiosis is exactly the right word for it, we as a small firm have benefited from the Political, Micro-economic and Macro-economic clout the zone brings. Within the zone there are serious roads,industrial quality gas and electricity supplies all of which we could not expect the state to supply to a company of our size. Surely Sienit profited from our investment but we equally profit from their commitment to the zone.

    It would be great to receive financial support from the Bulgarian state, unfortunately we do not. However the benefits of the industrial zone enough. The changes in the local community are palpable. Success breads success and as more and more people become employed locally more people value the education needed to get employed. Where once it was hard to find literate staff we can now find experienced engineers. As money trickles down through the communities local entrepreneurs start to spring up. Wealth generates wealth, our business needs workers, who now have money to spend on life's little luxuries, their homes and cars, that in turn need fuel and repairs. where once there was poverty there is now a thriving community.

    This partnership between state, big investor and small business is clearly successful one, long may it last!

  • 8
    fmp1415271991381450 avatar :-|
    Valentina Alexandrova


    Това е един от най-значимите икономически и инвестиционни проекти в България, с голям потенциал да допринесе за икономическото развитие на региона и страната като цяло, но за да се реализира е необходима категоричната подкрепа от държавата посредством:
    1. Осигуряване на възможност някои от общините, в които са ситуирани зоните, за ползване на пряка държавна подкрепа, при осъществяване на обектите, с характер на публична общинска собственост – улична мрежа, в т.ч. осветление, довеждащи пътища, водоснабдяване и канализация, пречиствателни и помпени станции, и др.
    2. Осигуряване на държавна подкрепа за промотиране на проекта като един от водещите и мащабни инвестиционни проекти в държавата, в т.ч.представяне на проекта на междуправителствени комисии за икономическо сътрудничество,участие в правителствени бизнес делегации на представители на ТИЗ, промотиране на проекта от представители на държавни институции пред представители на чуждестранния и българския бизнес и др.
    3. Във всички случаи, акцентът не трябва да е към пряко финансова подкрепа на „Тракия икономическа зона“, а към създаване на предпоставки за реализиране на мащабния проект и посредством общините, на чиито територии ще се изграждат обекти в обхвата на зоната и прилежащата инфраструктура.
    4. Средствата вложени тук, ще дадат многократно по-голям ефект, както това е описано много ясно от един от инвеститорите в Зона Раковски.
    5. Всички инвеститори предпочитат да стартират в нови производствени мощности, построени по тяхните специфични изисквания. Става въпрос за инвеститори предимно в производствената сфера, които създават нови работни места, внасят нови технологии, изграждат нови отношения.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK