Димитър Зоров: Не съм оптимист за бъдещето на животновъдството

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите пред "Капитал Daily"

Димитър Зоров от седем години е председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. В бранша е от 21 години. Собственик е на млекопреработвателното предприятие "Пършевица", има и собствена кравеферма.

Има ли фалирали млекопреработващи предприятия в резултат на ембаргото за внос на млечни продукти в Русия?

- Фалити има, но кой може да каже, че са в резултат от ембаргото. "Райфайзен имоти" например продава млекопреработващ завод в Монтана, мандрата в с. Трънчовица, Плевен, затвори производството си на сирене и кашкавал, "Каспи" - Хасково, вече няколко пъти пуска обяви, че продава или дава мандрата си под наем. България няма значителен износ на млечни продукти за Русия, но ембаргото оказва сериозно косвено влияние върху нашия бранш.

Българският пазар се наводни с жълти сирена - внос от Полша, Холандия, Чехия и др., някои от които се продават под себестойност. Производителите от тези държави знаят, че, ако свалят цените под себестойност на собствените си пазари, това би имало катастрофален ефект. Затова търсят пазари, които не оказват отражение върху техните – като България, Румъния, където могат да си позволят да продават под себестойност. Има оферти за жълто сирене например, което се продава на цени с 50% под себестойността и което е даже с руски етикети. Само е разфасовано и се предлага в България за преработка за топени сирена или директно в търговската мрежа.

Значи конкурентите ви търсят пазари на всяка цена?

- Да, защото това са продукти, които трябва да се реализират. Млечните продукти не се готвят от днес за утре, те имат своите производствени цикли и вече са били в склада, когато влиза в сила ембаргото. Става въпрос за огромни количества. Петнадесет процента от европейското млечно производство отиваше за Русия. Само една Германия например продаваше по 60 хил. тона годишно сирена, не говоря за маслата. Това са много сериозни обеми – няколко пъти над годишната консумация на България. А Германия съвсем не е най-големият износител за Русия. Прибалтийските републики традиционно са най-големите износители на млечни продукти в Русия, Холандия и Полша също са сред големите. Със сигурност българските млекопреработватели не могат да си позволят да продават на занижени цени. Нашите предприятия не са мощни като тези в Германия, Холандия или Полша например. В Полша има предприятия, които преработват по 1500-2000 тона сурово мляко на ден, а в Германия - по 4500 тона на ден. Тези големи и силни фирми могат да си позволят примерно 10-15 тона от продукцията им да се продаде под себестойност.

Кое е най-голямото дневно количество сурово мляко, което се преработва в българско предприятие?

- Под 100 тона сурово мляко на ден.

Какво се случва със суровото мляко в Европейския съюз, което е било предвидено за руския пазар?

- За него също се търси реализация. Колегите животновъди се оплакват, че заради предлагането на мляко на ниски цени от Унгария например са принудени да свалят цената на суровото мляко и в България. Не коментирам какво е качеството на вносното мляко, но това сваляне на цени ще е катастрофално за животновъдството ни. Фуражите, които формират основната част от себестойността на суровото мляко, във всички държави се купуват на световни цени. Но по-високите субсидии в другите държави от ЕС прави животновъдите в тях по-конкурентни и им дава възможност да оферират по-ниските цени на суровото мляко. Към настоящия момент цената, на която българските животновъди продават литър мляко, е много близка и почти равна на себестойността. Това не е цена, от която фермите могат да печелят и да си плащат кредитите.

Какви инвестиции са направили българските фирми, които продават на руския пазар?

- Не са правени специални инвестиции. Руският пазар с нищо не е по-различен от европейския пазар. Контролът е един и същ, фирмите спазват стриктно изискванията независимо къде продават. Еднократна мисия от руски проверяващи пристига в България, сертифицира фирмите, които желаят да изнасят за Русия, и оттук нататък те се договарят с търговците. Някои от компаниите бяха напечатали етикети специално за руския пазар, които няма да могат да използват, но от тези разходи не можеш да фалираш. Можеш да фалираш от липса на пазари.

Какви са сега стратегиите на българските фирми, които са имали някакви договорености за руския пазар?

- Колкото и незначителен да е износът ни за Русия, това е износ. С налагането на ембаргото тези продукти останаха в България на склад. Хубавото е, че повечето от тях са бели сирена и могат да се разфасоват за нашия пазар. Тези пълни складове обаче водят до свиване на текущото производство, а това означава сътресения в животновъдството, защото мандрите намаляват изкупуването на суровото мляко. Западните млекопреработващи фирми работят лесно с мултинационалните търговски вериги, докато на българския производител му трябва доста повече време, за да започне да продава в една търговска верига в Германия например, независимо че продуктът му е интересен и като цена, и като качество. Освен това практиката е във верига зад граница да се влиза чрез местни търговци. Дори в Румъния предпочитат да работят чрез посредник с българските предприятия. Впрочем в Румъния също е намаляла реализацията на български млечни продукти, защото европейските производители заливат и румънския пазар. Истината е, че натискът се чувства на всички пазари. Всички производители в евросъюза търсят пазари извън Русия – в Европа и в трети страни.

Какви са възможните решения?

- Българските фирми от бранша се чувстват като човек с 90% изгаряния. Чудотворно лекарство обаче няма. Нашата асоциация е дала няколко предложения до Европейската комисия чрез служебния ексминистър на земеделието Васил Грудев. Става въпрос за отпускане на експортна субсидия за български млечни продукти, произведени по БДС. Идеята е да подкрепим не само оцеляването на млекопреработватели, които залагат на качествени продукти, но и животновъдите. Защото, както е известно, продуктите по БДС са произведени изцяло с българско мляко, което не може да се замества с алтернативни растителни или други мазнини. Мисля, че предложението ни е достатъчно отговорно и реализируемо. То е подкрепено и от животновъдите. Експортните субсидии за трети страни са познат и работещ в ЕС механизъм. С такава експортна субсидия Унгария например ни взе пазарите на кашкавал в Близкия изток, преди България да стане член на ЕС и да има право също да се възползва от субсидията.

Какъв е трендът при потреблението на млечни продукти на българския пазар?

- През последните няколко години потреблението се задържа.

Какви са прогнозите ви за развитие на бранша?

- Много скептични. Не бива да забравяме и болестта син език, която се струпа върху овцевъдството. Това е един силно експортно ориентиран сектор, при който имаме тотална щета. В същото време субсидиите за животновъдите се бавят, защото няма пари в бюджета. Те са предвидени в очакваната актуализация на бюджета, а трябваше да бъдат изплатени още на 16 октомври според договореностите с бранша. Животновъдите са достатъчно търпеливи и чакат, но чакането се изчака. Не става въпрос за изнудване, а просто за оцеляване. Имаше споразумение от ноември 2013 г. между животновъдите и държавата в лицето на тогавашните министри на земеделието и на финансите за стабилизиране на сектора. Споразумението беше с конкретни мерки и срокове, но част от тях не бяха изпълнени. Дългогодишните проблеми в животновъдния бранш, съчетани с последиците от руското ембарго и с ниската платежоспособност на българина, определят скептичното ми отношение за бъдещето на сектора. 

Какво ще искате от новото правителство?

- Чудим се какво да искаме. Като договаряме нещо, то не се изпълнява. Хората са обезверени. Ще искаме гаранции за оцеляване на сектора.

Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


10 коментара
  • 1
    xqv31309910 avatar :-?
    Just Бахур

    Я кажи, как от 1 тон мляко се пълнят 5-6 ТИР-а с кисело мляко, сирене и кашкавал ;)

  • 2
    today avatar :-|
    today

    ББ сега геройски ще отпусне държавна субсидия.

  • 3
    nikeair avatar :-P
    NicK

    ХАХАХА Зоров се загрижил за животновъдите хахаха - да вземе тогава той и останлите в тази асоциация на млекопреработвателите да им предложат адекватни изкупни цени за млякото...

    А иначе интерсно защо се притеснява за животновъдите, пък иска от ЕС експортна субсидия за български млечни продукти, която да подкрепи "оцеляването" на млекопреработвателите...

  • 4
    di.mi.28 avatar :-|
    di.mi.28

    До коментар [#2] от "today ;)":

    Още повече, че те са си и дружки.
    ББ миналия месец му откри завод в Ломско.
    Това по-принцип не е лошо. Важното е да създава работни места.

  • 5
    arax avatar :-|
    arax

    Палмовото масло и калциевия хлорид са поскъпнали...Хубаво, че са немците да ям хубав кашкавал - българския за нищо не става....само цена са му сложили

  • 6
    idrazil avatar :-|
    dinko

    А защо няма козе прясно и кисело мляко, сирене масово на пазара, в Англия самото такива потребявам - вкусни, здравословни и се усвояват по лесно от организма. Може би няма търсене голямо все още но и никой не се опитва да ги наложи и да се диференциира. Козето кисело на Бор Чвор ми харесва примерно.

    http://www.sthelensfarm.co.uk/

  • 7
    gost22 avatar :-?
    gost22

    Ще дотираме банките, а?
    "... Към настоящия момент цената, на която българските животновъди продават литър мляко, е много близка и почти равна на себестойността. Това не е цена, от която фермите могат да печелят и да си плащат кредитите."

    А аз казвам, да влезем в съдебен борд към ЕС, и после да препишем един свестен закон за фалит на физическите лица. Със сигурност, много сектори от икономиката ни ще се изстрелят нагоре, а в други сектори ще има изтрезняване и преосмисляне на стратегиите, което също ще ги оздрави в дългосрочен план. Така де, една предвидима (гарантирана от ЕС съдебната система) бизнес среда, ще отвори пътя на евтино финансиране и ниски лихви по кредитите, което ще обезсмисли държавната субсидия.

  • 8
    gost22 avatar :-?
    gost22

    Тютюнджиите със субсидиите, са на трето място в света по износ на листна маса (тютюн), и пак са бедни и яко зависими, та ако животновъдите искат същото за себе си, да се нареждат за субсидия.

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    Зърнопроизводителите гледат Унгария и искат същите субсидии като унгарските. Свиневъдите гледат Франция и искат същите субсидии като френските, градинарите гледат Гърция и искат същите субсидии като гръцките, овощарите гледат Италия и искат същите субсидии като италианските, млекопроизводителите гледат Полша и искат същите субсидии за мляко, птицевъдите гледат Румъния и искат същите субсидии за яйцата. Ясно е, че не може да се угоди на всички. Затова неутралното решение беше равнопоставена субсидия върху ресурса (декар земя) и оттам най-ефектвиният да си пробие сам път.

  • 10
    fras avatar :-?
    fras

    Е, какво сега?
    Трябва да сме нещастни, че ще ядем евтино сирене и кашкавал ли?
    Не ги разбирам това племе българските журналисти.
    Ако се вдига цената на нещо пишат, че е лошо(зо потребителите).
    Ако пада цената - пак лошо (за търговци и производители).
    Каквото и да стане, все е лоша новина!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход