От 2015 г. ще има субсидии и за биоживотновъдство
Досега се финансираха само биологично растениевъдство и пчеларство
Земеделските стопани, които отглеждат животни по биологичен начин, също ще получават субсидии от новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Това съобщи Лидия Чекръкчиева, старши експерт в дирекция "Развитие на селските райони" в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), по време на семинар по темата. Досега субсидии се получаваха само за биологично растениевъдство и пчеларство.
Специална мярка в новата програма
В новата програма ще има специална мярка "Биологично земеделие" (досега тази дейност беше част от "Агроекологични плащания"). "Кандидатите за подпомагане ще трябва да поемат ангажимент да прилагат методите на биологично производство пет последователни години. Освен това до края на този петгодишен период фермерът трябва поне веднъж да е получил сертификат за биопроизводство. Това изискване е записано като изрично условие, тъй като анализ на досегашните получатели на субсидии за биопроизводство показал, че голяма част от земеделците предпочитат стопанствата им да останат в т.нар. преходен период (преди получаване на серификат за биопроизводство). "Причината е, че в този случай ставките за субсидиране са с около 30% по-високи, отколкото за вече сертифицирано стопанство", обясни Лидия Чекръкчиева. По думите й земеделското министерство обмисля да въведе някакъв вид санкция, ако не се премине към сертифициране след преходния период, тъй като това изкривява схемата на подпомагане.
Досегашната мярка "Агроекологични плащания" в новата Програма за развитие на селските райони ще се нарича "Агроекология и климат" и ще продължи да субсидира същите дейности. Както е известно, средствата по нея се отпускат на земеделски стопани, които доброволно поемат ангажименти, свързани с изпълнението на агроекологични дейности върху определена площ (например контрол на почвена ерозия), които се занимават с биологично пчеларство или с опазване на застрашени от изчезване редки местни породи животни. Новост е, че към тези дейности ще бъде добавена още една – субсидии ще се получават и за опазване на застрашени от изчезване сортове растения. "Кандидатите за подкрепа ще трябва да представят удостоверение от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, че съответният сорт е застрашен от генетична ерозия", уточни Лидия Чекръкчиева.
Министерството на земеделието и храните е подготвило предложение към новото правителство за стартиране на мерките "Биологично земеделие" и "Агроекология и климат" още в първите месеци на 2015 г. с пари от националния бюджет, които по-късно да бъдат възстановени от бюджета на новата Програма за развитие на селските райони.
По-строг контрол
Европейската комисия обмисля да затегне правилата за биопроизводителите, съобщи по време на семинара Диана Трифонова, директор "Биоземеделие" в дирекция "Растениевъдство" в МЗХ. Брюксел предлага да няма смесени ферми – за био- и конвенционално земеделие, както и продуктите да се произвеждат само от биологични семена и разсад. "Това на практика означава да няма допустими изключения (дерогации) за биопроизводство, но България е против отпадането им", обясни Трифонова. По думите й една трета от фермите в страната са смесени. Позицията на България се подкрепя и от други държави членки. Полша, Унгария, Словакия и Словения например са против въвеждането на новите изисквания без преходен период. Предложенията все още се обсъждат, очаква се одобрените след разискванията промени да влязат в сила през втората половина на 2017 г., уточни Трифонова.
Възходящо
В края на 2013 г. биологичните оператори в страната - фермери, преработватели, търговци и вносители, са 3100, съобщи Нели Вълева, старши експерт в отдел "Биоземеделие" на МЗХ. Контролираните площи, в които се прилагат принципите на биоземеделието, са над 56 хил. хектара. Сертифицираните екологично чисти площи за диворастящи плодове, билки и гъби са над 675 хил. хектара. В сравнение с 2009 г., когато влезе в сила новото европейско законодателство в областта на биоземеделието, биооператорите в България нарастват осем пъти, а площите с биокултури – шест пъти.Основният интерес е към отглеждането на трайни насаждения (най-вече сливи, круши, праскови), зърнени храни, технически култури (особено слънчоглед и маслодайна роза). Площите с пресни биозеленчуци през 2013 г. са с около 1000 дка повече в сравнение с предишната година, а с орехи – с около 3000 дка повече. Ръст бележат и животните, отглеждани по биологичен начин – близо 40% при говедата например, лек спад има при овцете, съобщи Вълева.
През 2011 г. методите на биологичното производството се прилагат върху 37 млн. хектара по целия свят. Най-много площи има в Океания – 12.2 млн. хектара. В Европа с биопроизводство са заети над 240 хил. стопанства, а сертифицираните площи са 10.6 млн. хектара. Европейският пазар на биопродукти за 2011 г. се оценява на 19.7 млрд. евро.
