Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Петко Петков, управител на "Аглика трейд"

"Аглика" - от Твърдица към Флорида

Текстилният производител патентова собствени изделия, които ще произвежда и в новата си американска фабрика

Мара Георгиева
31001 прочитания

Петко Петков, управител на "Аглика трейд"


6 корпоративни истории още ще разкаже "Капитал Daily" в следващия месец. Те ще са на компании, които са кандидатствали в конкурса и са подбрани от редакцията.

В края на септември започна събирането на кандидатури за участие в конкурса "Най-добра българска фирма", организиран от Първа инвестиционна банка (ПИБ), и то вече приключи. Това е третото издание на инициативата, която цели да насочи обществения интерес към предприемачеството. През тази година наградите ще бъдат с една повече - освен категориите за микро-, малки и средни фирми ще има и отличие за "Внедряване на иновации". Седемчленно жури ще оценява участниците, които ще се конкурират, на база финансови показатели като нетна печалба, възвращаемост на капитала, сума на активите, размер на краткосрочните и дългосрочните заеми. За да участват в конкурса, фирмите трябва да са основани с български капитал, да имат български мениджмънт и да налагат български бранд на пазара.
Елица Петкова, маркетинг директор на "Аглика трейд"

Малко компании могат да се похвалят с ръст на приходите от почти девет пъти за пет години, и то наричани кризисни. Още по-малко български предприемачи обаче имат собствена фабрика в САЩ. Това са фактите за текстилния производител "Аглика трейд", инвестирал 10 млн. долара в свое предприятие в Ларго, Флорида, което заработи през септември.

От държавна към семейна фирма

Дружеството "Аглика" е наследник на бившия завод "Петко Владов" в Твърдица, производител на текстил от 1968 г. Единственото изделие през тези години са хавлиените кърпи – задължителен аксесоар при сватби и кръщенета по онова време. През 1996 г. фабриката е приватизирана от тогавашния й директор Петко Петков, който я превръща в семеен бизнес и въвлича в него сина си Юлиян и дъщеря си Мая (и двамата текстилни инженери), както и снаха си Елица. Днес Юлиян Петков отговаря за инвестициите и въвеждането на новите технологии в производството, Мая Петкова е управител на търговската дейност в "Аглика", а Елица Петкова е маркетинг директор на компанията.

След приватизацията в Твърдица започва подмяна на старите машини за тъкане с нови, увеличаване на броя им, последвано от по-големи обеми на производство, нарастващо разнообразие на предлаганите продукти и наемане на нови хора. Преди 12 години семейната фирма се разширява с нова фабрика – "Аглика трейд" във Велико Търново.

Всичко в едно

Дългогодишно партньорство с шведската IKEA носи на "Аглика" големи обороти през годините, но когато този основен клиент се оттегля заради по-ниските цени от текстилните фабрики в Азия и поръчките секват, компанията е принудена да търси нови решения, за да оцелее. Без страх, че започват от "кота нула", мениджърите решават да разширят гамата от продукти на принципа "една стоножка, ако й отрежеш единия крак, няма да окуцее". Дружеството започва да произвежда не само кърпи, но и халати, одеяла, спално бельо, възглавници, олекотени завивки. Фирмата е единствената на Балканите, която произвежда одеяла от полар например.

Успехът на "Аглика" обаче идва с идеята да предлага решения, а не просто отделни продукти. "Не е необходимо клиентите ни да работят с пет доставчика, за да подготвят колекциите си. Могат да разчитат изцяло на нас - от дизайнерското решение до готовите продукти. Инвестирали сме и в производствени линии за всички съпътстващи материали – всякакъв вид етикети и опаковки например, за да сме независими. Така си гарантираме много по-кратки срокове за доставка, а клиентите са доволни от бързината на обслужването", обобщава Елица Петкова.

С две лица

Следващо по важност решение на мениджърския екип е да заложи на иновациите. Дружеството е притежател на два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face - двойно лице) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи и не пропуска въздух и вода.

Хавлията "Дабълфейс" е комбинация от памук и микрофибър и пести не само памук, но и енергия, тъй като при производствените процеси се ползват по-малко количество багрила. Освен това обработката е по-кратка, защото платът съхне три пъти по-бързо от традиционните аналози. Предимство е и това, че от кърпата с две лица не може да бъде измъкната нито една бримка, което е показател за износоустойчивост и по-дълъг живот на изделието, изброява Елица Петкова. По думите й плюсовете не са за сметка на качеството, защото "кърпата е по-пухкава и по-мека от всяка традиционна конкуренция".

Тираж по желание

Технологията позволява върху лицето на кърпата, което е от микрофибър, да се печата дигитално с прецизността на фотоснимка. Това дава възможност за изпълнение на индивидуални заявки. "Ако искаш печат върху традиционна жакардова хавлия, технологията на багрене изисква да поръчаш поне 200 кг изделия, което се равнява на около 1000 кърпи с размери 50/100 см", обяснява Елица Петкова. И уточнява, че технологията "Дабълфейс" не поставя изисквания за бройки, което улеснява компаниите, решили да поръчат рекламни кърпи в "тираж по желание".

Тези предимства обясняват защо кърпата с две лица е хит в бизнеса с брандирани продукти и най-продаваното изделие на "Аглика". Клиентите са от Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Италия, Чехия, Унгария, Румъния, а от тази година – и от Швейцария. От няколко години "Дабълфейс" са и летните колекции на Armani, Moschino, Missioni. На едно от специализираните изложения за текстил представители на Escada потърсили контакти с дизайнера на "Аглика", използвал дигитален печат върху стените на българския павилион. През 2012 г. дружеството нашумя и с това, че уши кърпите за чай – традиционен сувенир в Англия – по повод диамантения юбилей на кралица Елизабет. От миналата година пък компанията продава специален вид поларно пончо в Швеция, Финландия и Норвегия.

Американска мечта

Технологията "Дабълфейс" е в основата на проекта за американската Aglika LLC, която заработи на 1 септември. Фабриката в САЩ е с производителност 60 тона на месец дигитално напечатани текстилни изделия – кърпи, одеяла, халати, шалове, столове тип шезлонг, тениски, суичъри, възглавници. Работата й се ръководи от България, наетите са 50, а като маркетинг консултант е привлечен Дейвид Кампочиано, който доскоро е работил като вицепрезидент на компанията за луксозни химикалки и писалки Senator, обясни Елица Петкова. Очакванията са, че гиганти като Google, Twitter, Pepsi и Coca-Cola, чиито европейски централи са клиенти на брандираните рекламни продукти на българската фирма, ще поръчват и от фабриката в Америка.

От "Аглика" твърдят, че се целят още по-далеч. "В момента работим по технология за производство на спалнобельо с нула процента свиваемост, която ще ни отреди първо място в страната на пазара на текстилни изделия за хотели. Работим и по проект за ламинирани платове, който очакваме да приключим в началото на 2015 година", съобщава Елица Петкова.

Семейният бизнес се разширява и в други сектори - "Аглика строй" е фабрика за корпусна и мека мебел (с дигитално напечатани дамаски), а туристическите комплекси "Аглика палас" и "Агликините къщи" посрещат посетители на язовир "Жребчево" и в Еленския Балкан.

Петко Петков, управител на "Аглика трейд": "Изнасяме 90% от продукцията си"

Кое беше ключовото събитие за компанията през 2014 ?

- На първо място е отварянето на фабриката във Флорида. Това си е истинско изпитание както в семеен план, така и за нас като компания, която планира развитието си за следващите 10 години. Фабриката в САЩ заработи, бяхме изправени пред редица трудности заради разликите в много от административните правила там, но до края на годината ще сме се адаптирали към американската среда успешно и колелото ще се завърти на по-сериозни обороти. Бизнесът ни се развива добре, но това е така, защото за съжаление не разчитаме на българския пазар и изнасяме 90% от продукцията си.

Какъв е профилът на вашите клиенти?

- Те са доста разнолики, тъй като сме сегментирали търговската дейност в три посоки: изделия за хотели, брандирани продукти и изделия, ориентирани към магазините за домашен текстил. Обединява ги това, че всичките ни клиенти имат много високи изисквания към нас. Но ние сме им благодарни, защото това ни принуди да създадем по-добра организация в производството с множество точки за качествен контрол. Тъкмо качеството ни отрежда място на международни форуми и изложения зад граница и поставя продуктите ни до световни имена на производители в бранша.

Кой е най-големият пазар на фирмата?

- Все още Германия и Холандия, но се надяваме 2015 година да е ключова за развитието на американския ни пазар.

Какво ви отличава от конкуренцията?

- Като семейна фирма огромният ни плюс е, че посрещаме клиентите си и ги обслужваме с лична отговорност и отношение. Заради уникалните ни продукти имаме възможност да атакуваме пазари, без да усещаме конкуренцията. Това, върху което акцентираме, е бързата доставка, за да анулираме турските, португалските и вече не чак толкова силните китайски конкуренти на европейския пазар. Другото, което впечатлява и ни прави различни, е, че имаме огромно протфолио от продукти. Всичко това, подкрепено от дизайнерския ни екип, е лесна стъпка до реализиране на цялостни решения и колекции.

Кои са трудностите пред бизнеса ви?

- Средата, в която се налага да се развиваме, но тъй като тя е обща за всички, освен да се борим с нея, друго не остава. Предпочитаме да се фокусираме към възможностите за успех и спънките само ни амбицират да се движим напред. Това е моделът, по който сме избрали да се движим.

Какво е нужно, за да оцелееш и за да се развиваш в бранша "Облекло и текстил"?

- Трябва да си много гъвкав, да усещаш тренда, да не спираш да търсиш новия продукт и да правиш всичко възможно да го внедриш в производството си. Нашите клиенти ни посещават всяка година и знаят, че винаги ще останат изненадани не от един, а от поне пет нови продукта при нас. Уточнявам, че не става дума за пет нови цвята на един и същ продукт, а за тотално различни технологии и материи.

Защо участвахте в конкурса "Най-добра българска фирма" на ПИБ?

- Защото имаме самочувствието, че сме такава фирма. Имаме амбиции, идеи, огромно желание и хъс да се развиваме и да създаваме нови продукти, защото няма по-голяма награда за нашия екип от положителната оценка на клиентите ни.

Какви са плановете на фирмата за 2015-а?

- Още през януари стартираме с участие в три изложения на два континента. Ще имаме щандове в Орландо, Дюселдорф и Лас Вегас. През останалата част от годината ще работим по търговския ни план за атакуване на нови пазари, като акцент ще остане американското ни присъствие и хвърлянето на всички усилия за успеха там.

16 коментара
  • 1
    lolll avatar :-|
    Galina Slavova

    Успех! :)

  • 2
    moi6e...tolkoz avatar :-|
    Мойше! Толкоз!!!

    Интересна история, ама...Едно нещо не ми се харесва в статията: "...През 1996 г. фабриката е приватизирана от тогавашния й директор Петко Петков, който я превръща в семеен бизнес ..."

    Ама...минало бешело, поне не е продал завода за скрап, а е продължил да работи.

  • 3
    rado7475 avatar :-|
    Radoslav Stoyanov

    Страхотна история. Ако пробият в уса, свят ще им се завие от работа. Успех!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    unbiased avatar :-|
    unbiased

    Прекрасен имидж, но нищо не се казва затова как разводниха миноритарните акционери.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    moi6e...tolkoz avatar :-|
    Мойше! Толкоз!!!

    До коментар [#4] от "unbiased":

    Търговска тайна:) А и не е прието да се говори за първия милион, нали? Но имам съмнението че директора някак си е бил замесен с докарването на завода до положение че БАШ той, а не друг, да го купи на удобна цена.

  • 6
    znayko84 avatar :-P
    znayko84

    Схемата беше проста и удобно възможна според нашия закон. Взимаме дружеството с РМД. Правим едно увеличение на капитала с голяма сума. Който не плати му се обезсилват акциите. Плаща единствено тоя с парите - БКП, ДС велможата. Останалите нямат парите и/или не разбират какво се върши. Резултат - дружеството става еднолична собственост на БКП/ДС велможата.

  • 7
    leo_k avatar :-|
    Лео

    Голямо БРАВО! Интересно е какви фирми има в България и за толкова години си стоят почти неизвестни... Най-хубавото е, че се произвежда нещо, дори се създават нови продукти. А според мен, щом има производство и развитие, не е важно кой и как е приватизирал фирмата, важното е, че я е задвижил и я развива! Дано и служителите им са така доволни, какво мениджърите.

  • 8
    kucarov_ic avatar :-|
    kucarov_ic

    Хората работят здраво и смислено. Имам лични впечатления. Можем само да ги поздравим.

  • 9
    koralsky avatar :-|
    koralsky

    кадърен комунист - приватизатор това не се случва в реалния живот :) Хубава статия,но трябваше да спестите абзаците където се приватизира от последния директор по държавно време и после часта където го прави шуробаджанашко предприятие-някой можеше и да повярва на останалото,аз не ...,но някой би могъл

  • 10
    bubik avatar :-|
    bubik

    Колко наивно изглежда отстрани!Попитайте този човек,какви заплати плаща на работниците си и как ограбва техния труд.Защо се представят за успешни бизнесмени?Тези хора са мразени.Те ощетяват работниците си и им подхвърлят някакви мижави пари на месец.Работата там е тежка,работи се и с химикали(бои).Възползват се от това,че хората няма къде да отидат и си играят с тях.Да,хубаво е да има такива новини за изнесено производство,но точно такива хора ,които нямат душа да усетят болката на своите работници,които се правят на слепи не ги считам за успешни!-ЧОВЕКЪТ ТРЯБВА ДА Е ЧОВЕК НАВСЯКЪДЕ,С ВСЕКИ И ПО ВСЯКО ВРЕМЕ.Всичко е розово отстрани,похвали,като навсякъде в България.Докога ще се мълчи и ще се трае,все вдигаме на пиедестала нашите палачи.Да са живи и здрави тези хора,но нека знаят,че НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СЪДНИК Е СЪВЕСТТА.Те живеят необичани и неуважавани.А,как се живее така?Парите не правят човека,парите не купуват истинското уважение.Ако някой си мисли,че ще живее наравно с орлите-да спре и да се огледа!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK