С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 17 ное 2014, 19:11, 8211 прочитания

На водна основа

"Биопоника" иска да разработва земеделие, като вместо почва използва вода

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
4 корпоративни истории още ще разкаже "Капитал Daily" в следващия месец. Те ще са на компании, които са кандидатствали в конкурса и са подбрани от редакцията.

В края на септември започна събирането на кандидатури за участие в конкурса "Най-добра българска фирма", организиран от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Подаването вече приключи, като се включиха 220 дружества. Това е третото издание на инициативата, която цели да насочи обществения интерес към предприемачеството. През тази година наградите ще бъдат с една повече - освен категориите за микро-, малки и средни фирми ще има и отличие за "Внедряване на иновации". Седемчленно жури ще оценява участниците, които ще се конкурират на база финансови показатели като нетна печалба, възвращаемост на капитала, сума на активите, размер на краткосрочните и дългосрочните заеми. За да участват в конкурса, фирмите трябва да са основани с български капитал, да имат български мениджмънт и да налагат български бранд на пазара. Награждаването на победителите ще е на 19 ноември.


Безпочвен обикновено е дума с негативен привкус. Но когато става въпрос за технология, при която без присъствието на почва може да се отглеждат различни плодове, зеленчуци и подправки, думата по-скоро започва да говори за иновативност, която може да бъде решение на част от проблемите с климата, засушаването, замърсяването на земята и т.н.


С подобен проект за оранжерия, в която няма да има почва, компанията "Биопоника" кандидатства в конкурса "Най-добра българска фирма" на Първа инвестиционна банка в категорията за стартиращ бизнес. Енчо Енчев, представител на компанията и председател на Българската асоциация на производителите и търговците на екологични продукти, разказва, че идеята се е родила през 2011 г. в търсенето на употреба на биотора от червен калифорнийски червей, който се произвежда от компании в асоциацията. След проучването на информация за възможните технологии се стига до идеята, че може старата технология, позната още от времето на ацтеките и градините на Семирамида и широко разпространена в световен мащаб, да се приложи и в родното настояще с малко надграждане.

Водата като почва

Хидропониката е технология, при която растенията се отглеждат във воден разтвор с добавки и така се явява заместител на почвата. Способът се надгражда от аквапониката, при която освен растения се отглеждат и риби, като отпадните продукти от растенията попадат в аквариума и служат за храна на рибките и обратното - отпадните продукти от рибките попадат обратно във водната почва за растенията и служат за наторяването им. Това е един затворен цикъл, при който не се използват допълнителни източници на вода, а отработената вода се връща обратно", обяснява Енчев. Всъщност компанията предлага едно бионадграждане на аквапониката, наречено биопоника, като разликата е, че се употребяват биоторовете от червения калифорнийски червей вместо химически. Теоретично може да се добави и възобновяем енергиен източник, който да направи системата чиста и независима.



Тъй като системата е независима от природните условия, идеята на Енчев е да се създаде оранжерия, в която да се отглеждат типични зеленчуци, познати основно в гурме ресторантите, като бок чой (вид зелево растение) или швейцарски чард (от семейството на цвеклото, но със зелени листа и червено стъбло). "Искаме да отглеждаме ВИП продукти, които да не са на ВИП цени. За малките оранжерии е трудно да се преборят с големите производители. За да излезеш успешно на пазара, трябва да е с нещо ново и интересно", коментира Енчев, като допълва, че това не означава, че няма да се отглеждат и типичните за страната видове. "Тъй като процесът е контролиран - от температурата до съдържанието на вещества в продуктите, можем да отглеждаме 100% биопродукти", коментира Енчев другия плюс на проекта си. Колкото до рибките, "може да се отглеждат всякакви риби, които са нормални за България. Залагаме на пъстърва, на шаранови, есетрови риби, сом", обяснява той.

Все още на старта
Проектът обаче все още е на стартовата линия. Компанията се колебае между два терена край София - единият е до Костинброд, а другият до Нови Искър, село Кътина, където компанията има собствен терен. Самата оранжерия ще е около 400 кв.м, като тя може и да се разрасне, но това е по-скоро въпрос на капитали.

"За да се изгради една такава оранжерия и да работи поне една година, през която да се развие производството, да се намерят клиенти и да се излезе на пазара, са необходими между 10 и 20 хил. евро", изчислява Енчев, като въпросът с финансирането е този, по който се работи в момента.

Компанията обаче среща трудности с оперативните програми, които са потенциален източник на финансиране. "От една страна, в България европейските програми са под големи въпросителни. От друга страна, за да кандидатстваме, трябва, първо, документ, че сме земеделски производители, второ, че отглеждаме риба и трето, че трябва да получим и документ за биопроизводители. Последното е под голям въпрос, тъй като от една сертификационна компания ни отговори, че според стандарта за биоземеделие тази система не може да бъде стандартизирана, защото не била на почва, което за мен звучи леко абсурдно", обяснява той. 

Така опциите пред компанията са да  кандидатства по програмата "Хоризонт 2020", при която документите се подават директно в Брюксел, или чрез други конкурси да намери изгодно банково финансиране, или да намери директен инвеститор.

Скоро и по покривите
Другата идея на Енчев е да популяризира тези системи за отглеждане на растения и риби в домашни и градски условия. "В страни като САЩ например този тип системи успешно навлизат в градската среда", обяснява той. "В София вече има достатъчно молове, системите са много леки и успешно могат да се направят на покривите, което е много разпространено на Запад. Ще бъдат атракция за клиентите, а могат и да захранват заведенията в мола с риба", коментира той. Други подходящи обекти според него са изоставените промишлени сгради. В оранжерийния си вариант пък системите дават възможност за независимо земеделие в неблагоприятните за това райони като планините или зоните със замърсени терени.

Основна пречка пред популяризирането на идеята според Енчев обаче е погрешната представа, че страната няма проблеми с природните ресурси и дадености, както и нестабилната политическа обстановка, което е пречка за всяка бизнес идея.

Енчо Енчев, председател на Българската асоциация на производителите и търговците на екологични продукти: Идеята дойде след голямото производство на биохумус

Как се роди идеята?
Асоциацията работи по проекти, свързани с екология, зелени и биотехнологии, и обединява компании, занимаващи се с подобни проекти. Всичко тръгна от реализацията на нашия биотор, тъй като в нашата асоциация има много производители на тор от червен калифорнийски червей, а пазарът е много слабичък в това отношение и търсим приложение за него. В България вече сигурно има около 2000 такива малки ферми, направени по програма "Млад фермер", и аз получавам много писма със запитвания какво да правят с биохумуса. Понеже фермите се правят много бързо и с много малко средства, много хора направиха проекти за червен калифорнийски червей, системата се насити и от миналата година завишиха много изискванията за тези ферми.

А за вашия проект по кои програми може да кандидатствате?
Може и по земеделските програми и по програмата за аквакултури, но те не работят. Рискът за малките компании и за стартиращите като нас в момента в България е, че на базата на договора по програмата ние трябва да си намерим дофинансиране, т.е. да теглим кредит срещу договора, който се явява вид гаранция пред банката. Ние трябва да връщаме кредита, а от програмата може да ни кажат, че няма пари. Вече банките искат допълнително обезпечение, което трябва да е евентуално ипотека на имот. Тогава защо трябва да пиша бизнес план и да кандидатствам по програми, като мога да тегля ипотечен кредит.

В страните с недостиг на обработваема земя ли има най-голям потенциал за развитие на тези технологии?

Не мога да кажа, че в САЩ има недостиг на земя, като точно там е най-разпространена технологията, като навлиза много в градската среда. Хората по-скоро търсят нови неща. Много е популярно тези системи да се разработват по покривите на големи сгради и в изоставени заводи. В последно време започнаха да изграждат такива системи и на покривите на университетите и там студентите отглеждат всякакви видове плодове и зеленчуци. Освен това с развитието на LED технологиите тази система може да работи и в затворени пространства, изоставени заводи например. В Китай също са много разпространени, в Австралия, в Сингапур. Тази технология се разработва от НАСА за покоряването на Марс, защото е контролирана и независима от външните източници и много елементарна. Системата е екологично чиста, не захабява почвата, няма нужда от допълнително течност. Не мога да кажа защо в България не е популярна. Може би е свързано в финансови възможности или нашите земеделци нямат такава нужда, защото имаме природни дадености. Но идеята е, че конвенционалното земеделие вече е под въпросителна, като дори и в България климатът се променя, а технологията може да се използва в неблагоприятните за земеделие райони в страната.

Имало ли е запитвания от земеделски производители към вас за тези технологии?
В социалните мрежи съм коментирал с много хора, но само дотолкова към момента. В България проблемът е в несигурния пазар. В асоциацията например има компания с патент за оползотворяване на утайки от пречиствателни станции. И тъй като те са изключително общинска и държавна собственост, политиката управлява тези фирми и всичко зависи от политическата стабилност, шефът на компанията не знае утре дали ще е на това работно място. Патентът е мой и 2013 г. обиколих България и се завъртяха по два пъти шефовете на ВиК дружествата. Говоря с единия, на другия ден го сменят и пак отивам да говоря с другия. През 2014 се получи същото с леки изключения. Същото е и с администрацията, която дава разрешенията - съответните екоинспекции. Затова почти спряхме да се борим с държавната система и решихме да правим нещо по-независимо, каквото е биопониката.

Какво е необходимо ако искаме да разполагаме с подобна система в дома си?

Инвестицията е колкото поддръжката на един нормален аквариум, елементите не са по-различни от водопроводните. Отгоре има тавичка 5 см дълбока, пълна с минерали - заместители на почвата. Тавичката се пълни с вода и в момента, в който се напълни, има сифон, който изпуска водата надолу при рибките и после помпичка връща водата обратно горе, като това е непрекъснат процес. Трябва да се добавя храна за рибките и малко биотор. Със съвременните технологии, LED осветлението и малкия фотоволтаичен елемент системата може да стане напълно независима. Много е модерно като растения да се отглеждат например билки и пресни подправки, а като рибка - вече пожелание на клиента, като това не означава, че това са рибки, които ще изядете на вечеря.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ваканционните имоти се завръщат на картата с добри инвестиции Ваканционните имоти се завръщат на картата с добри инвестиции

Гарантирана доходност, атрактивни цени и възможността за семейна ваканция в домашен уют са сред основните фактори, които движат пазара

14 дек 2019, 432 прочитания

Халите 2020: Ресторанти, барове и фермерски храни 2 Халите 2020: Ресторанти, барове и фермерски храни

Motto и Spaghetti Kitchen, Manzo, Forno Cipollini, La Bottega, Mediterraneo, 33 Гастронавти, By The Way, Memento и др. са сред обектите, с които собствениците на сегашния пазар преговарят

13 дек 2019, 1539 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Уникредит Булбанк продава ВЕЦ "Жребчево" за 7.5 млн. евро

Сделката трябва да бъде финализирана до края на годината

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10