С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 23 ное 2014, 15:58, 24038 прочитания

От магазин към мебелен завод

Варненската семейна компания "Руди-АН" започва производството в цех под наем и стига до роботизирано предприятие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


2 корпоративни истории още ще разкаже "Капитал Daily" през следващата седмица. Те ще са на компании - финалисти в конкурса, и са подбрани от редакцията.


Конкурсът

В края на септември започна събирането на кандидатури за участие в конкурса "Най-добра българска фирма", организиран от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Подаването вече приключи, като се включиха 220 дружества. Това е третото издание на инициативата, която цели да насочи обществения интерес към предприемачеството. През тази година наградите бяха с една повече - освен категориите за микро-, малки и средни фирми имаше и отличие за "Внедряване на иновации". Седемчленно жури оценяваше участниците на базата на  финансови показатели като нетна печалба, възвращаемост на капитала, сума на активите, размер на краткосрочните и дългосрочните заеми. За да се включат в конкурса, фирмите трябва да са основани с български капитал, да имат български мениджмънт и да налагат български бранд на пазара. Награждаването на победителите беше на 19 ноември.

Ниша по случайност, магазин, после производство. Такава е бизнес историята на варненската мебелна компания "Руди-АН". Звучи класическа, но е различна по две причини. Първо, дружеството на Радослав Христов е сред малкото, избрали местния пазар да е фокус, защото това му носи сигурност. И, второ, предприемачът като всички други се сблъсква с държавната машина, но не смята, че това е ключовият проблем на България. Топ проблемът е мързелът.


Първи частен мебелен магазин

В началото на 90-те Радослав Христов - собственик на мебелната фирма "Руди-АН", вече е отслужил, женен и студент по право в Икономическия институт във Варна. Има много отговорности и малко пари. Заедно с братовчеди от Попово решават да захванат някакъв бизнес, за да може да издържа семейството си. Почнали с шиене на гоблени, но работата не потръгнала така бързо и силно, както се надявали. По същото време се чакало и раждането на първата му дъщеря. "Наложи се да търся детска кошара, но не можах да открия нито в Попово, нито във Варна. Разбрах обаче, че в затвора във Варна произвеждат детски кошари. Хрумна ми да попитам колко деца на месец се раждат в Попово. Отговорът беше 30", спомня си Радослав Христов. Тъкмо този отговор дава тласък за последващите действия на фамилията.
Заедно с братовчедите изтеглили кредит от 7000 лв. и купили 30 детски кошари. Складирали ги в мазето на семейната къща в Попово и разлепили обяви за продажбата им. Договорили и реклама по местното радио в Попово, но според уговорката тя не била излъчена веднага.

"Първата седмица продадохме две кошари, втората - още две. Майка ми се вайкаше, че ще я вкараме в затвора заради заема. На третата седмица, когато тръгна рекламата по радиото, продадохме останалите 25, само една оставихме за дъщеря ми. Тогава майка ми взе да се чуди защо не сме купили още 100 кошари", разказва Радослав Христов.



Така след този успешен търговски пробив през 1991 г. се ражда идеята за първия частен мебелен магазин във Варна. За година и половина фамилната фирма открива 17 търговски обекта в цялата страна. Снабдяват се с мебели от държавните по това време заводи. Продажбите растат, но както често се случва, братовчедите се разделят, а съдружието се разпада.

През май 1994 г. Христов регистрира своя фирма - "Руди-АН" - съкращение от имената на тримата – Радослав, съпругата Албена и дъщеря им Надя. В началото внасят мебели от Германия. Радослав Христов разказва, че по това време все още бил "на кантар" - дали да започне работа като юрист, или да продължи с бизнеса си. "Бях дал пари назаем на колеги и когато ми ги върнаха, реших, че ще почна производство на мебели", обяснява той.

В гараж под наем

Началото е в гараж под наем - "с малко руско циркулярче, една дрелка, един тапицерски пистолет и един компресор". Плюс материали за седем дивана - за толкова стигнали парите. Първоначално Радослав Христов работи сам, с малко помощ от Албена. Лека-полека нещата потръгват. Обезценяването на лева през 1997 г. застига семейното предприятие в по-голямо помещение, пак под наем, но с четирима наети работници. Кризата е повсеместна, спечеленото стига само за няколкодневна храна. "Взех 500 долара назаем и почнах отначало", спомня си Христов.

Държавата постепенно се стабилизира, а фабриката за мека мебел на семейството се премества в по-голямо помещение – отново под наем. В края на 90-те в нея вече работят 14 души. Тогава откриват и първия си фирмен магазин. Година по-късно отварят втори обект - в близост до Спортната зала във Варна. По същото време в залата тече изложение, на което "Руди-АН" има щанд. Локацията се оказва ключова. На излизане от залата посетителите от щанда отивали директно в магазина. Това обяснява защо още през първия ден от откриването му фирмата направила 16 продажби, разказва Радослав Христов.

Влизането на роботите

Късметът с местоположението проработва още веднъж. "Руди-АН" наема ново помещение – този път в близост до Мебелната палата във Варна, премества производството си и открива фирмен магазин. Потокът от посетители е целенасочен, компанията става все по-известна и по-силна. Радослав Христов купува пустеещото място пред цеха, тегли кредит и през 2002 г. построява жилищна кооперация. Във времето на строителен бум продава лесно апартаментите, а на първия етаж от сградата отваря фирмен магазин – за първи път в собствена сграда.

И идва нов етап от разширяването на фирмата. Семейството купува терен от 12 декара за нова фабрика - отново на възлово място - до летището на града. По същото време Христови купуват и помещението, в което до този момент производството е било под наем. Сега то служи за склад и е много удобно, тъй като е в непосредствена близост до фирмения магазин.

Следва нов кредит, този път инвестиционен и много голям, и през 2007 г. новата сграда на "Руди-АН" е факт. Тя е с разгъната площ от 5000 квадратни метра, а Радослав Христов има претенции, че това е най-модерната фабрика за мека мебел в цяла Европа. "Тя е енергоефективна, снабдена е с термопомпени и соларни инсталации, а работниците и през зимата, и през лятото ходят с дрехи с къси ръкави. Има шест декара декоративно озеленяване, за което се грижат двама градинари", аргументира се Радослав Христов. И разказва, че по време на строителството подизпълнител забавил поръчката и ги "завлякъл с пари". Това забавило изграждането, но пък проработило познатото "всяко зло - за добро". "Закъснението ни позволи да вкараме още по-нова техника във фабриката", обяснява Христов. Инвестицията е за няколко милиона лева, а заетите вече са над 60. Собственикът прави уговорката, че броят на работниците не е показателен за продуктивността на мебелното предприятие. "Разполагаме с 10 CNC роботизирани машини, всяка от които замества най-малко 10 човека", уточнява той.

Днес "Руди-АН" произвеждат над 250 модела мека мебел, няколко вида маси, около 15 вида столове. Средно на година фирмата пуска около 20 нови модела. Продава чрез 250 търговеца в цялата страна, има два собствени магазина, работи с много дизайнерски студия. Фирмата е обзавела с мебели над 300 хотела, множество заведения, стотици хиляди домове. С бизнеса е ангажирано цялото семейство.
За 2013 г. компанията отчита 3.649 млн. лв. приходи от дейността и печалба от 597 хил. лева. За поредна година трендът е възходящ. "Руди- АН" бе отличена на трето място в категорията "Средни и големи фирми" в конкурса на ПИБ за най-добра компания с местни капитали и български мениджъри.

Радослав Христов: Нашият приоритет е вътрешният пазар.

Радослав Христов (вдясно) получава отличие в конкурса на ПИБ за "Най-добра българска фирма на годината"


Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Кое е най-важното събитие за "Руди-АН" през 2014 г.?

Изпълнихме европроект по енергийна ефективност на фабриката на обща стойност 1.4 млн. лв. Подменихме част от вентилационните системи, купихме шест нови CNC роботизирани машини. Това води да разширяване на капацитета и до по-висока производителност. Един детайл преди се правеше от 10 дърводелци минимум два дена и половина. Сега със CNC машина един човек може да направи един детайл за 4 и 5 часа. И въпреки тази роботизация ние сме назначили нови хора във фабриката.

Кой създава дизайна на мебелите ви?

Всички модели са изцяло моя разработка. Това ми е хоби, доставя ми удоволствие да проектирам модели. Познавам из основи конструкцията, суровините, претенциите на клиентите, работя на 3D програма, от компютъра моделите отиват направо при роботите. Не работим индивидуални модели, защото сме фабрика, а не занаятчии, но променяме размери, цветове и материали по избор на клиента.

Кой е основният пазар на "Руди-АН"?

Българският пазар е основен за нас. През 1992-1993 г., когато още бях търговец, а не производител, една много известна по това време мебелна фирма казваше на българските търговци: "Гледайте си работата", защото беше съсредоточила усилията си в износ, предимно за Русия и Украйна. После нещата се обърнаха, защото руснаците и украинците им окрадаха моделите и започнаха сами да си ги произвеждат. Тогава фирмата поиска да продава в България, но пък търговците им казаха: "Гледайте си работата." Това беше урок за мен. Още тогава разбрах, че вътрешният пазар е константа, а износът – конюнктура. Много колеги пропищяха, защото са работили за голям чужд клиент, който в един момент се оттегля, а българската фирма в годините е назначила 400 човека примерно. Изнасяме само около 5% от продукцията, главно за Израел и Германия. Може да изнасяме и повече, но не искаме.

Как се развива пазарът на мебели в страната?

Аз твърдя, че няма криза и че хората са платежоспособни, но въпреки това някои от веригите предлагат само боклуци на много ниски цени. Преди да се заговори за криза, клиентите се бяха научили да си купуват само качествени неща, много рядко се търсеха евтини мебели. После пазарът беше залят от евтини полски, немски, китайски мебели, които свалиха цените на българските производители. Но цената се понижава със сваляне на качеството. Пазарът е разделен на две – ние сме в сегмента на най-качествените, а като цена - от средната нагоре. Другата крайност са боклуците, с най-евтините материали.

Какво се купува най-много?

И двата сегмента се търсят, място под слънцето има за всички. Ние не искаме да сваляме качеството, но това е световна тенденция. На мебелно изложение в Кьолн през януари тази година през щанда ни преминаха около 200 търговци. Само трима-четирима от тях държаха на качеството, останалите буквално ни се караха защо произвеждаме толкова качествени и съответно по-скъпи мебели и твърдяха, че мебелите трябва да издържат максимум една година.

Какво отличава фирмата ви от останалите в бранша?

Аз първо създавам модела – от - до, дизайн, функционалност, качество, и после пресмятам колко ще струва. Други мои колеги почват от цената или пък като видят, че моделът излиза скъпо, почват да правят компромиси и промени. Друга отлика е, че ние не крадем модели, а 90% от колегите крадат – купуват мебели, разпарчетостват ги, копират ги и не влагат грам собствена мисъл. Нашата фирма държи на коректност, качество и функционалност. Предлагаме мебели за малките жилища в големите градове. И не само. Нашите дивани се разтягат, на тях може да се спи перфектно. Предлагаме над 30 разтегателни механизъма, по-голямата част от които са наше собствено производство.

Кои са клиентите на компанията ви?

Хора от средната класа. Популярни сме и сред руските граждани, които имат жилища в България. Техният вкус е в голяма степен сходен с вкуса на българските ни клиенти – една част предпочитат изчистените, но с лек акцент мебели, други харесват по-натруфени неща.

Как се справяте с отпадъците от производството?

Още със създаването на новата фабрика изградихме две линии за рециклиране на отпадъци. Дървените стърготини по специални тръбопроводи заминават към машини за производство на екобрикети, които продаваме. На практика това е безотпадна технология. Ватата, която остава, отива за пълнеж на по-евтините ни модели мебели.

Какви трудности срещате в бизнеса?

Липсата на работа ръка е най-голямата ни трудност. Дори не става дума за квалифицирани хора. Всички се обучават при нас, само да имат желание. Те няма и къде другаде да се научат, защото нашите машини са нови, няма ги в учебните заведения. Има трудности и с бумащината, и с многобройните проверки на контролиращите органи, насочени само към компаниите, които работят на светло, и целящи единствено събиране на пари за бюджета. През 2008 г. получих предложение да си продам бизнеса, това беше предложение за много пари. Отказах. Но сега, ако ми предложат същите пари, ще приема. Защото производството означава само ядове. Но не обвинявам институциите, а хората. Защото прословутото българско трудолюбие е само мит. Може да има и некоректни работодатели, но е непонятно да те мързи и да не искаш да изкараш с труд повече пари, когато имаш тази възможност. В същото време, когато отидат на Запад, същите тези хора работят като луди.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: мебели ПИБ фирма

Прочетете и това

"Главболгарстрой" отвори представителен офис в Брюксел "Главболгарстрой" отвори представителен офис в Брюксел

Инициативата ще осигури на компанията достъп до идеи, модерни подходи и технологии в строителната индустрия

8 дек 2019, 378 прочитания

Маратонът: месеци тичане в EXCEL Маратонът: месеци тичане в EXCEL

По-лесно е да пробягаш 42 километра, отколкото да организираш голямо спортно събитие

7 дек 2019, 753 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Аптеки "Марешки" съдят здравната каса за общо 10 млн. лв.

Става въпрос за 74 дружества с аптеки, които търсят надценки и пропуснати ползи от 2008 г. досега

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10