България може да стане европейски играч на пазара на редки метали
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България може да стане европейски играч на пазара на редки метали

България може да стане европейски играч на пазара на редки метали

Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000" АД пред "Капитал Daily"

16955 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Инициативата за суровините е политика на Европейската комисия, създадена през 2008 г. Тя се отнася до жизненоважни продукти за икономиката на ЕС. Това означава, че тези суровини имат високо ниво на значимост за съюза, но същевременно съществува и голям риск от техния недостиг на доставки в следващите години. В ЕС 30 млн. работни места пряко зависят от достъпа до тези стратегически материали. Европейската комисия е изработила списък от 20 критични материали - предимно метали като антимон, берилий, хром, кобалт, коксуващи въглища, флуорит и др., като почти всички се внасят от страни извън съюза. За възможностите, които България има в тази област, разговаряме с Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000", който е и член на Световния консултативен съвет по оловото и цинка.

Какво влагат в термина "критични материали" специалистите от металургичния бранш? Каква е визията на КЦМ за производството на тези метали?

- Проблемът за суровинната обезпеченост в глобалната икономика става все по-критичен поради неравномерното разпределение на източниците и понякога не най-правилното и екологосъобразно използване. Програмите на ЕС за 2020 г. залагат съществено на възможността да се осигурят собствени суровини за базовите и високотехнологичните отрасли на икономиката.

В Инициативата за суровините на ЕС от 2008 г. се отразяват високата им значимост за икономиката на страните членки и големият риск от техния недостиг. В най-добрия случай при отделни метали със собствени суровини Европа може да осигури до 10% от потребностите си, но има и немалко метали, при които тази възможност е под 1%.

Ситуацията мотивира "КЦМ 2000" в своята иновационна политика да отрази големия шанс както на фирмата, така и на България да заеме подобаващо място в европейската икономика. Когато става въпрос за суровинна обезпеченост на Европейския съюз в контекста на инициативата, ние разбираме преди всичко редките метали, като антимон, германий, индий, галий, литий, рений, телур, селен, волфрам и др.

Доколко страната ни е в състояние да произвежда някои от тези метали? Какви са проучванията и възможностите на КЦМ в тази насока?

- Важен момент при решаване на въпроса е в производството на тези метали да се използват както първичните рудни суровини, така и попътното им извличане при производството на мед, олово, цинк, които са основни продукти на българската цветна металургия. Огромен потенциал за покриване на голяма част от нужните метали се крие в рециклинга (повторното използване) на електронния и битов скрап.

Със задълбочаването на нашите проучвания в тази сфера ние констатираме, че през последните почти три десетилетия сме пропуснали изключителни възможности да се възползваме от националните първични и вторични ресурси. В своята програма КЦМ се насочи първо към метали, които могат попътно да се извлекат до стокови. Най-бързо това постигнахме с телура. Днес ние извличаме допълнително от суровините за олово метал с чистота от 99.9%. При тоталния монопол в света от Китай ние вече достигаме 10% от неговото производство. Очевиден е и икономическият резултат за нас, тъй като 1 кг телур на световния пазар е 135 долара.

Следващият метал, който е от голямо значение за ЕС и за който е ясно, че до 2020 г. ще бъде в голям дефицит, е антимонът. В нашата производствена схема значителна част от антимона оползотворяваме директно в акумулаторните сплави. Съществува немалък потенциал за допълнително производство на антимонов продукт и в момента ние инвестираме в тази посока. На световния пазар, където отново Китай е монополист, цената на 1 тон антимон достига 9000 долара. При тези благоприятни за производителите пазарни условия ние сме оценили, че усилията за по-пълно извличане на този метал от нашите първични и вторични суровини са напълно оправдани.

Когато едни метали са толкова редки, как ще постигнете рентабилност от производството им?

- Нашите проучвания за допълнително попътно извличане на съпътстващи метали са насочени към индия, германия, селена, галия. Те са налични, макар и в ниски концентрации в редица междинни продукти на технологичните процеси на цинково и оловно производство. Съвременните технологии и техники дават положителни решения за тяхното концентриране до отделянето им в самостоятелен продукт.

Нормално е тези изследвания да са по-продължителни и реализацията да не е така бърза, но очакваният икономически резултат оправдава положените усилия, а достигането на по-голяма суровинна обезпеченост в ЕС и ролята на България в това отношение не е маловажна.

Подобен потенциал съществува и в попътното извличане на редки метали от така наречената Платинено-златна група (PGM) в медното производство, където преди години имаше сериозен положителен резултат. Струва ми се, че и тук днес ситуацията е отстъпила от предишните постижения.

Как оценявате шансовете на България да заеме позиции на световния пазар на някои от редките метали?

- Изключителен, ако не и уникален потенциал има България в производството на първични суровини на редки метали като волфрам, молибден, манган, които са в начален стадий на разработка.

Бих се спрял само на един от тях – волфрама. Този трудно топим метал годишно в света се произвежда едва около 90-95 хил. тона. Неговото приложение е изключително важно в производството на специални стомани и сплави за отговорни машини и апаратури, в електронната и електротехническата промишленост. И в тази област монополно положение има Китай (85%).

Европа задоволява своите потребности със собствени суровини по-малко от 3%. Китай провежда протекционистична и регулираща политика, в редица случаи преустановява експорта. Основен доставчик остава Русия, но тя притежава едва 4% от глобалното производство. Този пъзел е много сложен в геополитическо отношение, а България има възможност в периода до 2020 г. да достигне едно впечатляващо производство на волфрамови продукти, в които металните единици да достигат 1500-1800 т/година.

За целта са необходими сериозни инвестиции, които КЦМ е готов да организира след преминаване на законовите процедури. И при този метал икономическите и пазарните условия са благоприятни и се очаква да станат по-добри. Днес на световните борси китайският концентрат се търгува за 22 000 - 27 000 долара/тон, а тон 90% волфрамов продукт (параволфрамат) достига цена 30 000 - 33 000 долара.

Нужна е нова актуална оценка и за възможностите за добив на първични суровини на молибден в Средногорието и на манган в село Оброчище край Балчик.

Защо рециклиращата индустрия на метали в България изглежда, че буксува? Какво не ни достига да направим рециклирането печеливш бизнес?

Михаил Ванчев

Инициативата за суровините е политика на Европейската комисия, създадена през 2008 г. Тя се отнася до жизненоважни продукти за икономиката на ЕС. Това означава, че тези суровини имат високо ниво на значимост за съюза, но същевременно съществува и голям риск от техния недостиг на доставки в следващите години. В ЕС 30 млн. работни места пряко зависят от достъпа до тези стратегически материали. Европейската комисия е изработила списък от 20 критични материали - предимно метали като антимон, берилий, хром, кобалт, коксуващи въглища, флуорит и др., като почти всички се внасят от страни извън съюза. За възможностите, които България има в тази област, разговаряме с Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000", който е и член на Световния консултативен съвет по оловото и цинка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    А друго освен добивна промишленост и износ на хора?

  • 2
    sinergy avatar :-|
    Sinergy

    Поздравления на КЦМ и мениджънта - едно от малкото български предприятия, които се развиват и мислят за бъдещето.

    До коментар [#1] от "Съсел и други натикаха държавните пари в КТБ!":

    За какъв точно износ на хора говорите, че нещо не мога да разбера???

  • 3
    tanas avatar :-|
    Танас

    До коментар [#2] от "Sinergy":
    Вярно е а си спомням на времето някъде 2001 - 2002 година те подадоха ръка за спасяване на ЖПЗавод София но тогавашният му директор Манчев беше оплюван защо е ходил в Пловдив и докараха зам. министъра на транспорта Любомил Иванов до голяма почуда защо работниците псуват Директора който им беше осигурил поръчки за работа а края е ясен след фалита към 250 дек. бяха веднага '' усвоени '' и на мястото на цеховете сега се мъдрят три хипермаркета само на километър от центъра на София срещу Централна ЖП Гара.

  • 4
    uwb1416905587383343 avatar :-|
    Victor Kasarov

    Значи ръководството отново ще прави инвестиции и от плащане на дивиденти по акциите няма и помен от 7 години ??Докога така г-н председателю??

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#1] от "Съсел и други натикаха държавните пари в КТБ!":
    тука става въпрос не толкова за добив, а за наистина високи технологии (не апсове за стъкълцето дето го търка матряла деня и нощя). Телур, антимон, волфрам има колко щеш по света, ама да ги извадиш и предложиш на пазара хич не е лесна работа.
    Поздравления за пътя по който са поели КЦМ.
    А този дето не му харесва, че не дават дивидент има пълната свобода да си ги продаде и купи други.

  • 6
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    Пожелавам им успех, защото има защо и най-вече да не пренебрегват хората и земята наоколо в името на печалбата...

  • 7
    tmax500 avatar :-|
    tmax500

    Айде дано, че вече производства не останаха.

  • 8
    clutch avatar :-|
    clutch

    До коментар [#5] от "k_":
    Не е задължително да са "високи технологии" за извличане на редкоземните елементи. Виждал съм китайска фабрика за преработка на електронни отпадъци: малкия Дзян търчи из халето с ръчна количка в която се плиска СЯРНА киселина, а самият той е по гумени, къси гащи и потник. Топящите ел.платки се предпазват с ...мокра кърпа на устата и обикновени очила.
    Много строг контрол е необходим върху извличането и обогатяването на редкоземни метали. Да, ако бъдат използвани правилните технологии/които са скъпа инвестиция, но все по-бързо възвръщаема/ нещата са ОК.
    Пресен пример е разработката за добив на волфрам край Велинград. Има много неясноти в проекта, специално в частта за добив, но и много излишно крякане от неуки и незнаещи еко-активисти, които само обикалят из България и протестират срещу всеки проект за развиване на някаква индустрия с висока добавена стойност.
    Да не говорим за родната ни действителност: политически натиск и изнудване. Справка: проекта за втора мина за добив на манган именно край Оброчище беше спрян от ДПС/НДСВ с активното участие на икономическият съветник Каролев и лицето Лидия шулева, която съвсем случайно дойде от к.к. Албена ;)

  • 9
    kalnik avatar :-|
    Калник

    "доставчиците избягват нормалната документирана доставка"

    Кои доставчици - онези, които блокираха Капитан Андреево, защото не искат да плащат по банков път?

  • 10
    subaru avatar :-|
    subaru

    Няма по-мръсни и унищожаващи околната среда и хората, от тези производства.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK