С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 24 ное 2014, 17:30, 10809 прочитания

Гепард: По бавния, но сигурен път към печалбата

Фармацевтичната "Химакс фарма" не разчита на на бърза експанзия, а на постепенно стъпване на пазарите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В началото на ноември "Капитал" представи класацията "Гепард - най-динамичните малки и средни компании в България". По този повод редакцията продължава да представя успешни фирми. Днес това е фармацевтичната "Химакс фарма", която е на 952 място в класацията с 21.6% ръст на общите приходи д0 8.4 млн. лв. Печалбата й също расте до 2.2 млн. лв.

 


Екип от седем учени от Химикотехнологичния и металургичен университет през 1991 г. създава собствена фирма, която разработва изключително скъпите по онова време високотемпературни пигменти, с които се емайлират промишлени съоръжения и керамични плочки. Дотогава те се внасяли по второ направление и търсенето бързо направило седмината бизнесмени с възможности само за две години. В края им те решили да си разделят парите, тъй като една част от съдружниците искала да продължават, а друга – да не се занимава повече с бизнес.

"Започнахме практически от нулата, бяхме единомишленици, първоначално беше много трудно, докато започнем. Когато дойдоха малко пари, имахме противоречия дали да реинвестираме средствата или не. В крайна сметка ги разделихме и всеки пое по своя път. Веруюто ми винаги е било, че печалбата трябва да се реинвестира в производство", разказва дългогодишният преподавател доц. инж. Димитър Сулев, който решил да основе фармацевтична компания.

От нулата до новото начало

Това е началото на "Химакс фарма", изключително известна в аптеките през целия преход от 1993 г. досега основно с произведените от нея спиртни разтвори, риванол, кислородна вода и тинктури от валериана. Съществуващата от повече от 21 години компания започнала с малък цех в столичния квартал "Павлово", като част от първоначалната инвестиция била от разделянето на дяловете в компанията за производство на пигменти.



Те обаче не били достатъчни и Сулев ипотекирал апартамента си, тъй като по онова време банките не кредитирали нито частни фармацевтични предприятия, нито аптеки. Първоначалният капитал дошъл и от лични доходи на учения от внедрени над четиридесет самостоятелни и колективни разработки, патенти и изобретения в областта на химията, фармацията и производството на пигменти. По изчисления на Сулев внедрените разработки към онзи момент надхвърлят около 20 милиона лева годишен икономически ефект по съпоставими цени.

"Беше изключително трудно, банките не вярваха, че можем да се справим. Никога не сме участвали в приватизация, не сме имали финансови средства, разчитахме само на себе си и на това да изработим правилна стратегия. Мисля, че в нашите условия е най-добре да имаш 1-2-ма единомишленици, като предварително се договорят основните неща и действително да разчиташ преди всичко на себе си", коментира началото Сулев.

Фирмата започва с осем служители, сега са 108. Ядрото и тогава, и сега е основно от химици и фармацевти. Самият Димитър Сулев е дългогодишен преподавател в катедра "Технология на неорганичните вещества". Престанал е да преподава едва преди две години, а голяма част от работещите в "Химакс" са негови колеги и студенти. Първото помещение, в което бърза да заведе посетителите, е неговата голяма гордост – това са лабораториите и стерилните помещения, в които изобретяват и изследват продуктите си.

"Особено ценен капитал на фирмата са компетентните близки приятели и сътрудници фармацевти и химици, които оформиха ядрото на компанията и подготвиха първите продукти - течни лекарствени форми, известни като галенови продукти", казва Сулев.

Бавно израстване

Горд е, че въпреки трудностите компанията е успяла да отговори на най-високите европейски изисквания за добра производствена практика и през тази година е получила лиценз за производство на таблетки. По думите му това е сърцето на фирмата – тя е основана от учени, които държат в практиката всичко да е перфектно. Затова понякога опитите отнемат много време.

"Естествено ние не можехме да правим продукти, които изискват такива големи капитални вложения, затова тръгнахме с по-лесния и неизискващ големи вложения вариант  - производство на течни лекарствени форми.  Започнахме с шест продукта", спомня си Сулев.

През 2006 г. въвеждат капсулите и сашетата, а вече и таблетките и сега имат в портфолиото си 40 продукта и шест хранителни добавки. Освен в България, те се продават в Полша, Румъния, Македония и Киргизия и се очаква подписването на два договора със страни от ЕС. Фирмата е изключително предпазлива по отношение на кредитите. Обикновено реинвестира печалбата си и ползва само оборотни кредити и лизинг за оборудването. "Получихме и три гранта по програма "Конкурентоспособност" на ЕС, ние не разчитаме на бърза експанзия, а на постепенно стъпване на пазарите", казва Сулев.
 
Първият български прах срещу настинка
 
Именно това ги прави предпазливи при избора на нови продукти. През последните години продажбите на хранителни добавки са с двуцифрени ръстове всяка година. Въпреки това обаче "Химакс" не се възползва от възможностите за бързи печалби.

"Ние не се опитваме да правим добавки еднодневки. Много фирми например правят добавка, завладяват пазар, хората виждат колко не действат и след това я спират. Такива фирми има много. Ние сме съсредоточени в лекарствата и не правим разлика с изискванията за производство на медикаменти и добавки, нито с документацията и контрола. Имаме добре действаща система за производство на лекарства и след като всичко е настроено на нея, е нелепо да правим втора система, която да има по-смекчени и малки изисквания за хранителни добавки", отбелязва Сулев.

По думите му няма по-трудни и по-лесни за внедряване продукти, всяко ново лекарство е било обградено с необходимото внимание. Въпреки това особена гордост са двете години опити и накрая успех в намирането на начин да се убие горчивият вкус на сашетата с разтворими прахчета срещу кашлица. За фирмата е успех, че е и първата българска компания, която произвежда прахчета срещу грип и настинка, като освен това формата е изключително удобна и модерна – не съдържа захар и е подходяща за диабетици и хора на диета.


Блиц: На българския пазар трудно се налагат нови продукти
 
доц. инж. Димитър Сулев, основател на "Химакс фарма"

Коя е най-голямата трудност пред вашата фирма?

В България е трудно да си производител. Ние имаме дълбоки и обновяващи се познания в сферата на дейност и закваската да експериментираме. Най-голямата ни трудност е реализацията на продукцията на малкия и неплатежоспособен български пазар при силна регулация на цените. На такъв пазар трудно се налагат нови продукти. Разходите за развойна дейност, разрешаване за производство, внедряване и маркетинг са съпоставими с тези на фирми от държави с големи пазари и финансов потенциал.

Въпреки че правилата на регулирания лекарствен пазар са общи, много страни в ЕС създават специални добри условия за своите производители, защитават ги от конкуренция и ги подпомагат чрез благоприятна нормативна среда. Това в България се осъществява трудно и рядко. Не се усеща да имаме последователна лекарствена политика с всички произтичащи от това благоприятни за местните производители последствия.
 
А кое е основното й предимство?


Имаме три основни предимства. Първото е коректност и на входа, и на изхода на производството. Стараем се клиентите, и най- вече с пациентите, които използват нашите продукти, да получават качествена, ефективна и безопасна продукция. Второто предимство е в нашата гъвкавост, която ни позволява да се задържим на пазара, въпреки че непрекъснато се променят фактори в макроикономически и регулационен план.

Третото ни предимство е иновативността. Традицията на фирмата е такава - ежегодно да пускаме нови или подобрени продукти. Това си е постижение за малка фирма като нашата. Смятаме за успех в тази посока пускането на лекарства без захар и трудностите, които преодоляхме, за да прикрием неприятния вкус на ацетилцистина в сашетата против кашлица, които са на пазара отскоро.
 
Как се финансирате?


Почти основно със собствени средства, в редки случаи ползваме кредити или лизинги. Непрекъснато подобряваме производството и мощностите. Това е динамичен организъм, който трябва да се обновява.
 
Опишете как си представяте компанията си след 5 години и как ще го постигнете?


След 5 години се надявам да оцелеем в конкурентната среда и да сме стъпили по-здраво върху износа, да наложим на пазара два или три бранда, защото създаването на един бранд изисква много усилия.
 
Ако трябва да промените един нормативен акт - кой е той, как ще го промените и защо?

Колебая се, но може би бих променил закона за акцизите, защото заради текстове в него не сме конкурентоспособни с външните производители. Става въпрос за това, че не се признават никакви фири и съпътстващи разходи, т.е. присъщи технологични и естествени загуби за производството на лекарствени продукти с етилов спирт. Тези фири и разходи зависят от оборудването и технологията и достигат до няколко процента, което е съществено перо поради високия акциз на спирта. По тази причина фирмата трябва да компенсира разходите за сметка на цялостната си ефективност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Работодателите ще наемат още хора в началото на следващата година Работодателите ще наемат още хора в началото на следващата година

Най-силни са очакванията в минната индустрия, лидерът по региони отново е Варна

10 дек 2019, 173 прочитания

Latecoere разширява завода си край Пловдив с инвестиция за 5.5 млн. лв. 1 Latecoere разширява завода си край Пловдив с инвестиция за 5.5 млн. лв.

В новия си цех компанията ще произвежда носовата част на самолети Airbus

9 дек 2019, 1347 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Фабрика за хартиен амбалаж в Костинброд се продава заради дългове

Търгът за сградата е насрочен по искане на Тексимбанк

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10