Видима реакция на таксиметровите превозвачи за момента няма, а запитванията към собствениците на фирмите от сектора получават по-скоро скептични към Uber отговори. Може би защото да измислиш начин да возиш нещо без разрешителни за България всъщност не е революция.

Вълнение обаче не може да няма - компанията с американски произход, предлагаща връзка между хората с автомобили и тези, търсещи превоз от точка А до точка Б, предизвика бурни протести в големите европейски столици като Лондон, Париж, Берлин, Мадрид и Рим. Платформата на практика даде възможност всеки жител на даден град с автомобил да печели като такси, а класическите таксиметрови шофьори очаквано обвиниха Uber в нелоялна конкуренция. Същевременно в последно време американската компания е разтърсвана от куп скандали.

Имитация или не?

Мистериозната страница във Facebook е озаглавена Kola v Grada. Тя препраща към друга, в която са записани и и изискванията към кандидатите - да имат навършени 24 години и собствен автомобил с четири врати, произведен не по-рано от 2005 г. Желаещите да се включат трябва да попълнят неособено сложна бланка, да изчакат да бъдат проверени, тъй като "сигурността е важна", и да чакат да бъдат търсени. Отново неясно от кого.

Моделът доста точно покрива този на Uber. Името на компанията зад сайта обаче остава тайна, а любезна дама на посочения първоначално (а впоследствие изтрит) мобилен телефон, отговори на журналистическия въпрос дали става въпрос за Uber само с настоятелното "нямам информация, моля попълнете формуляра". На страницата във Facebook обаче има една съществена подробност - адресът. А той съвпада с адреса, на който е регистрирана "Юбер България", посочен в Търговския регистър.

С една дума - очевидно или става въпрос за Uber, или за някой, който много държи да прилича на Uber. До редакционното приключване на броя "Капитал" не получи официално потвърждение или опровержение дали Facebook страницата е свързана с Uber (нито покана за работа от загадъчната компания след попълване на нужните формуляри). Мненията на представители на пазара пък се разделят от това, че няма смисъл да набират шофьори, без да ползват бранда си, до другото - че последните скандали около бранда вероятно са причина за по-тихото му навлизане.

"Преди броени дни излезе загадъчна обява, която търси непрофесионални шофьори с коли до девет години. Не е изключено да е пусната от Uber. Те са много интересни във високия клас на превозите. Но ниския клас, който е директен конкурент на такситата, те развиват сравнително отскоро и с променлив успех в пазарите извън САЩ", коментира Христо Чернев, изпълнителен директор на TaxiMe - една от интернет базираните платформи за поръчки на таксита, активна вече и в България.

Въпрос на време е

Дали въпросната обява е пусната от Uber - не е 100% сигурно. Извън съмнение е обаче, че платформата има намерение да навлезе в България. Регистрираните компании тук са две. Едната е "Юбер - България", където едноличен собственик на капитала е Uber International Holding B.V., регистрирано в Нидерландия. Предметът на дейност на местното дружество според Търговския регистър е да подпомага други компании при предоставянето при поискване на услуги чрез мобилни устройства и уеб базиран интерфейс. Другата компания е "Юбер България софтуер енд девелопмент". В нея едноличен собственик на капитала е Uber Technologies, регистрирано в САЩ. Предмет на дейността на местното дружество е разработването на софтуер.

През лятото на тази година на конференцията на "Капитал" DigitalK ръководителят на Uber за Европа Джамбу Паланиапан намекна, че компанията има планове да навлезе на мастния пазар, но не се ангажира със срокове. Впоследствие на официалния сайт на Uber бяха публикувани обяви за софтуерен инженер, който да осигури необходимото техническо обезпечение, както за генерален мениджър и мениджър по логистиката и дейността. Според източници на "Капитал" сформирането на ръководния екип на местна почва се случва в момента, като компанията възнамерява да назначи трима души на ръководни позиции: маркетинг мениджър, оперативен директор и генерален мениджър. Пак според източници на вестника първите двама вече са избрани и се чака изборът и на генералния мениджър.

Шумни и спорни

Задачата на местните мениджъри на Uber при всички положения няма да е лесна. От една страна, поради спорния имидж, който успя да си изгради и който заплашва да хвърли сянка върху услугата му. И от друга, заради спецификите на местния таксиметров пазар.

Компанията е създадена през 2009 г. в Сан Франциско. Представя се като start-up, като с няколко набирания на капитал, зад нея застават инвеститори като Google Ventures, Goldman Sachs, Джеф Безос и фондове като TPG Growth, BlackRock и др. Uber е абсолютният лидер в бранша с пазарна оценка на цялата група от 17 млрд. долара. Услугата, която предлага, е интернет платформа, на която могат да се засекат търсещите и предлагащите превози в града. Това става с помощта на мобилно приложение, като GPS мрежата локализира потребителя и показва кои са най-близките до него автомобили, които могат да го закарат. Клиентът избира една от колите, вижда кога ще пристигне и колко приблизително ще му струва услугата. Плащанията са само с карта.

Компанията обаче беше посрещната с протести в Европа и предизвика доста критики, основната от които обяснимо е, че Uber реално извършва таксиметрова дейност, без да спазва законите, валидни за останалите таксиметрови компании. Друга основна критика е по отношение на отговорността и собствеността - застраховките тип професионална отговорност не са необходими на обикновени собственици на автомобили, които превозват други хора. Освен с проблемите с класическите таксиметрови компании Uber успя да се обзаведе и с множество скандали, като според анализаторите, цитирани в медите на Стария континент, те могат да разклатят доверието както на клиентите, така и на инвеститорите в компанията. Един от най-фрапиращите беше предизвикан от изказване на вицепрезидента на Uber Емил Майкъл по време на неформална вечеря. Оказа се, че той е предложил компанията да започне да злепоставя журналисти, които я критикуват, като проучва личния им живот и семействата им, за да им "се даде урок". Друг скандал избухна, след като онлайн изданието Buzzfeed съобщи, че компанията незаконно следи и маршрути на клиенти през вътрешната програма God View ("Божи поглед"), показваща къде се намират колите на Uber. Изданието съобщи и че Uber разследвала мениджъра си в Ню Йорк Джош Морър, който "дебнел" журналистка от изданието без съгласието й. Обвиненията срещу платформата обаче не спират дотук. Инцидент с шофьор на компанията, който удари семейство в Сан Франциско, а шестгодишно дете загина, доведе до съдебно дело срещу платформата. Не липсват и обвинения срещу шофьори в сексуални посегателства, както и оплаквания от самите "служители" от ниско заплащане и лоши условия на работа. През лятото пък изданието The Verge съобщи, че Uber използва "нечисти похвати", за да привлече шофьори от конкурента си Lyft.

Особености на местния пазар

Ако изключим имиджа, който безспорно има нужда от известно поизлъскване, компанията със сигурност ще срещне доста предизвикателства на чисто местна почва в България, където според фирмите от бранша вече има свръхпредлагане. "В София има 6-7 хил. таксита и в нормален ден, без снеговалеж например работата далеч не стига за всички", коментира Емил Игнатов, управител на "Радио СВ такси". Игнатов не е притеснен от едно бъдещо навлизане на платформата. "За мен това е несериозно. На пазара сме от 20 години и за това време е имало поне 20 нови фирми, дошли с големи намерения, но точно след шест месеца са залязвали. За да обслужваш адреси, трябва да имаш поне 400-500 автомобила. Една компания, за да успее, освен цена, чистота и сигурност, трябва да може да си контролира хората. А това не е толкова лесно - при всяко оплакване от шофьор той се вика в офиса, за да дава обяснение", коментира той.

"Като ние не можем да направим нормални и читави таксита, ще го направи Uber", коментира обаче Ромео Ценков, съсобственик на "Алфа Ромео" и на "За 2 евро". Тезата на Ценков е, че към момента пазарът на таксиметровите услуги така или иначе е много зле контролиран, превозите са една безданъчна зона, компаниите на практика са само посредници, директорите на "Автомобилна администрация" са си спечелили славата на хора, които в даден момент са освобождавани заради корупция, а изпитите за книжки, удостоверения за таксиметрови водачи и психотестовете са просто един добър пазар.

Разсъжденията на Ценков съвпадат и с тези на доста потребители, според които на един таксиметров шофьор при настоящото законодателство не може да се има повече доверие, отколкото на всеки обикновен шофьор. Колкото до другия аргумент срещу успеха на Uber - а именно ниските цени на такситата в България, през юли тази година с промени в Закона за автомобилните превози се предвиди общините да въведат минимални цени на таксиметровите услуги, което ще удари и някои класически компании. И всъщност прави услуга на Uber при влизането им в България.

От съществено значение обаче е как компанията ще бъде посрещната от местната администрация. В някои градове в Европа, като Берлин например, дейността й беше забранена и впоследствие компанията направи опит да отговори на някои законови изисквания.

В България всички таксиметрови дружества, за да работят като такива, трябва да получат лиценз от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" към транспортното министерство. Водачите пък трябва да разполагат със специално удостоверение и да са преминали тест, че са психологически годни за тази работа.

В случая с Uber обаче "Автомобилна администрация" не може да санкционира компания, предлагаща мобилно приложение за връзка между хора. Тоест под тази си форма дружеството не попада в обхвата на транспортната администрация. От друга страна обаче, законът не позволява да се превозват пътници срещу заплащане без нужните регистрации.

Според запознати с материята спирането на компанията може да стане по две линии. От една страна, директно срещу дружеството, като се сезира прокуратурата, и от друга, ако проверките се насочат срещу водачите. И в двете хипотези трябва да се докаже, че е извършен превоз срещу заплащане. Инспекторите на "Автомобилна администрация" обаче нямат право да спират леки автомобили, освен ако не са таксита. Тоест, за да се провери кола, инспекторите трябва да действат съвместно с КАТ. За да се докаже, че превозът е срещу заплащане, а не на приятелски начала, са необходими показания от свидетели. Наказанията са шест месеца наказателен паркинг за автомобила и 1500 лв. глоба за водача, като актовете могат да се обжалват в съда. При повторно нарушение времето на наказателен паркинг и глобата се умножават по две.

Каквото и да е развитието на бизнеса на Uber в България обаче, хубавата новина е, че то може да даде тласък за промяна на пазара в положителна посока, от която да спечелят всички.