С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 2 дек 2014, 17:14, 15865 прочитания

БАСКОМ: Софтуерната индустрия вече e 1.74% от БВП на България

Браншовата организация предложи пет конкретни мерки за подобряване на образованието в страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Софтуерната индустрия вече формира 1.74% от брутния вътрешен продукт на България. Това показват прогнозните резултати от годишното изследване на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за 2014 г. Прогнозите на браншовата организация са, че приходите на дружествата от сектора ще се увеличат с 15% през тази година спрямо предходната, като ще достигнат 1.37 млрд. лева (виж графиката). Около 60% от продажбите са износ, като основните пазари са САЩ, Канада и Западна Европа.
 
Икономически фактор
 
"Софтуерният сектор вече е фактор в икономиката на страната, това не са 15-те фирми, които се опитват да направят нещо, както беше преди години", коментира Георги Захариев, член на управителния съвет на БАСКОМ. Той допълни, че софтуерната индустрия влиза във все по-челни позиции сред основните икономически отрасли в България, като вече е задминала някои бивши традиционно силни, като например военнопромишления комплекс.
"Тази индустрия е с най-висока добавена стойност, като възнагражденията изпреварват дори телеком сектора и контактните центрове през 2013 г. Тя е най-големият технологичен работодател, като наема една трета от целия ICT бранш, в който се включват телекоми, хардуер и др.", допълни Захариев. Той показа данните на БАСКОМ, според които към края на годината в софтуерния бизнес са заети около 17 хил. души.

В изследването са използвани резултатите от членуващите фирми в БАСКОМ, както и анализ на софтуерната индустрия в България, изготвен от консултантската компания CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co. Прогнозите за 2015 г. са също оптимистични – голяма част от запитаните софтуерни дружества очакват растеж на приходите и на заетите места. В проучването на БАСКОМ 78% от фирмите прогнозират увеличение на продажбите с различни темпове, 16% не очакват промяна, а едва 6% се опасяват те да се понижат. С други думи – растежът на софтуерния сектор се очаква да продължи и през следващата година.
 
Вечните проблеми
    
Основните опасения на софтуерните компании продължават да са свързани с наболялата тема от няколко година с липсата на достатъчно и добре подготвени кадри. Силното развитие на IT сектора започва да надминава възможностите на българското образование да предлага добри специалисти. Фирмите от софтуерния бранш започнаха доста усилено и в сътрудничество с университетите да развиват младши експерти в областта на IT технологиите, които впоследствие да наемат. Но тези мерки, предприети от частните компании, явно не стигат, защото от БАСКОМ призовават за по-дългосрочна стратегия в образованието, чрез която да се подготвят достатъчно специалисти с необходимите, дори базисни умения.


"Основното предизвикателство е липсата на кадри, което не включва само висококвалифицирани специалисти. Има достатъчно инициативи, които вече започнаха да произвеждат добри експерти. Един от проблемите, с които компаниите с подобни инициативи се сблъскват, е фундаменталната липса на базови умения", коментира Захариев от БАСКОМ. От браншовата организация призоваха за пореден път правителството да припознае и да насърчава развитието на икономика с висока добавена стойност. Което означава и значителна реформа в образованието, която да насочи учениците още от ранна възраст да развият своето мислене в повече логическа и творческа насока.

"Основната ни теза е много проста – България няма как да стане благоденстваща страна, ако не се развива икономика с висока добавена стойност. Софтуерната индустрия показва как може да се постигнат подобни резултати, при това само със 17 хил. души", коментира Явор Джонев, член на управителния съвет на БАСКОМ. "За да стане това, България трябва да стане страна на знанието – защото ако не стане, нашата индустрия ще бъде изолиран случай.

Той допълни, че трябва да се направи промяна на образователната система. "Огромна част от българските деца отказват да приемат собственото си професионално развитие в посока на подобна индустрия", допълни Джонев. Според него приемането на нов закон за образованието не означава автоматично, че се прави така "мечтаната реформа".



"Той може да реши някои проблеми, но той не е фундаменталната реформа, която да помогне не само на нас като индустрия, а на България като цяло", допълни Джонев.


По-малките главоболия
 
Липсата на кадри не са единствените проблеми на софтуерната индустрия. Макар и с по-малко тежест, секторът ще бъде ударен негативно с вдигане на максималния праг на осигуровките на работещите. "Проектобюджетът вече е гласуван с вдигане на осигурителния праг, което не е позитивна новина", коментира Кочков.

"Това ще ни вдигне разходите като работодатели и съответно ще ни направи малко по-малко конкурентоспособни спрямо региона", коментира Захариев. Според него едно увеличение от 18% на прага означава по 120 лева повече разходи на човек от индустрията.

Друг проблем е, че Законът за насърчаване на инвестициите позволява да се предоставя сертификати за инвеститори клас А на навлизащи чуждестранни софтуерни компании. Според Явор Джонев от БАСКОМ тази практика е напълно погрешна и трябва да бъде прекратена. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Руска фирма все пак може да строи Български поток Руска фирма все пак може да строи Български поток

Още от самото начало има подозрения, че продължението на "Турски поток" тук ще се прави от руски компании, макар договорът да е с арабско дружество

25 фев 2020, 74 прочитания

Citi и Deutsche Bank ще продадат 9 млрд. долара дълг от дубайското пристанище Citi и Deutsche Bank ще продадат 9 млрд. долара дълг от дубайското пристанище

Кредитът ще се използва за рефинансиране на заеми на държавната логистична компания DP World, която ще бъде свалена от борсата

25 фев 2020, 648 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Турските туристи ще получават многократни български визи за зимния сезон

Гостите от южната ни съседка се очаква да се увеличат с 10%

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10