БАСКОМ: Софтуерната индустрия вече e 1.74% от БВП на България

Браво, ето едно важно стратегическо направление за съвместни инвестиции на държавата и бизнеса с добри перспективи за интелектиална заетсост и добра възвращаемост!

До коментар [#1] от "daskal1":

Най-добре държавата да не се намесва в сектора, засега върви добре и без нея.

Сектора е толкова добре, защото нито политици/държава, нито мутри разбират нещо от информационни технологии и оставиха няколко десетки умни хора да се оправят сами за 10-15 години - и резултата е просто чудесен.
Друг е въпросът, че хората от този сектор напълно резонно искат държавата да си изпълни основните задължения - в частност да проведе закъснялата реформа в образованието, която ще помогне на софтуерните компании, но в много по-голяма степен ще помогне на всички компании в България - справка Ирландия и Израел.
Чест им прави, че не се оплакват, а декларират готовност да инвестират време и средства ....

До коментар [#2] от "avtolik":

Имам предвид намеса в духа на коментара в #3. Нашите проблеми до голяма степен са в това че виждаме държавата като враг а не наш агент за развитие. Това е най-тъжното наследство от миналия век което трябва да си отхвърли без колебание и церемонии. В споменатата Ирландия, пък и практически във всички успешни страни чиновниците идват и питат малкия бизнес "Как да помогнем?" а не да натискат за подкупи като използват сатъра на административните си права.

До коментар [#2] от "avtolik": Мантрата "държавата по-добре да не се меси" е леко инфантилна.

Държавата не може да прави чудеса, но ако махне някои ограничения ще позволи на сектора да расте по-бързо. Най-важното е споменато в края на статията - възможността за внос на специалисти извън ЕС. Най-големият проблем за развитието на сектора в БГ е малкият пул от специалисти. Това е причината най-големите компании от сорта на Гугъл и Майкрософт да ни заобикалят и да ходят в страни като Полша и Румъния. За тях да дойдат в България е все едно да строят ВЕЦ на малък ручей - няма смисъл. Ако могат да внасят специалисти от Балканите и бившия Съветски Съюз, то секторът ще "мине на по-горно ниво".

Коренната реформа на образованието е важна, но тя ще отнеме време, а има неща, които държавата може да направи сраванително бързо. Първото, което ми хрумва е да се създадат повече техникуми по информатика. У нас до колкото знам има само два - един в Правец и един в София (СПГЕ). Те изкарват силни кадри, които, обаче, са недостатъчни като количество. За сравнение Австрия, която има сходно по големина население има над 15 техникума (т.н. HTL) със специалност информатика - не само с профил програмиране, но и роботика, компютърен дизайн и графика, електроника, мрежови системи, биоинформатика. Всяка година те произвеждат близо 2 хиляди кадри по целия спектър от специалности, докато у нас в Правец и София я се произвеждат 150 души на година, я не.

Другата промяна, която може да се приложи сравнително бързо е създаването на т.н. професионални университети. В немско-езичните страни се наричат Fachhochschule. Те издават основно бакалаварски степени и по-рядко магистърски. От тях не се очаква да извършват научна дейност и образованието е с приложен характер (теорията е сведена до минимум). Обикновено то включва и задължителен стаж в индустрията. Такива "професионални университети" в Австрия има близо 20 (в Германия са над 100) и поне половината преподават някакъв тип информатика. У нас единственият ВУЗ, който се доближава като концепция е т.н. софтуерен университет на Наков. В останалите информатиката, която се преподава е силно теоретична. И от такова образование има нужда, но не това е, което се търси от повечето ИТ фирми. Ако държавата поощри създаването на такива "професионални университети" (или поне не пречи както в случая с университета на Наков), то "дебитът" от кадри може да нарасне значително. И, което е по-важно, знанията и уменията им биха били по-адекватни на нуждите на пазара.