БАСКОМ: Софтуерната индустрия вече e 1.74% от БВП на България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БАСКОМ: Софтуерната индустрия вече e 1.74% от БВП на България

"Проектобюджетът вече е гласуван с вдигане на максималния осигурителен праг, което не е позитивна новина", коментира Стамен Кочков, председател на БАСКОМ (в средата).

БАСКОМ: Софтуерната индустрия вече e 1.74% от БВП на България

Браншовата организация предложи пет конкретни мерки за подобряване на образованието в страната

Юлиян Арнаудов
17689 прочитания

"Проектобюджетът вече е гласуван с вдигане на максималния осигурителен праг, което не е позитивна новина", коментира Стамен Кочков, председател на БАСКОМ (в средата).

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Софтуерната индустрия вече формира 1.74% от брутния вътрешен продукт на България. Това показват прогнозните резултати от годишното изследване на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за 2014 г. Прогнозите на браншовата организация са, че приходите на дружествата от сектора ще се увеличат с 15% през тази година спрямо предходната, като ще достигнат 1.37 млрд. лева (виж графиката). Около 60% от продажбите са износ, като основните пазари са САЩ, Канада и Западна Европа.

Икономически фактор

"Софтуерният сектор вече е фактор в икономиката на страната, това не са 15-те фирми, които се опитват да направят нещо, както беше преди години", коментира Георги Захариев, член на управителния съвет на БАСКОМ. Той допълни, че софтуерната индустрия влиза във все по-челни позиции сред основните икономически отрасли в България, като вече е задминала някои бивши традиционно силни, като например военнопромишления комплекс.

"Тази индустрия е с най-висока добавена стойност, като възнагражденията изпреварват дори телеком сектора и контактните центрове през 2013 г. Тя е най-големият технологичен работодател, като наема една трета от целия ICT бранш, в който се включват телекоми, хардуер и др.", допълни Захариев. Той показа данните на БАСКОМ, според които към края на годината в софтуерния бизнес са заети около 17 хил. души.

В изследването са използвани резултатите от членуващите фирми в БАСКОМ, както и анализ на софтуерната индустрия в България, изготвен от консултантската компания CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co. Прогнозите за 2015 г. са също оптимистични – голяма част от запитаните софтуерни дружества очакват растеж на приходите и на заетите места. В проучването на БАСКОМ 78% от фирмите прогнозират увеличение на продажбите с различни темпове, 16% не очакват промяна, а едва 6% се опасяват те да се понижат. С други думи – растежът на софтуерния сектор се очаква да продължи и през следващата година.

Вечните проблеми

Основните опасения на софтуерните компании продължават да са свързани с наболялата тема от няколко година с липсата на достатъчно и добре подготвени кадри. Силното развитие на IT сектора започва да надминава възможностите на българското образование да предлага добри специалисти. Фирмите от софтуерния бранш започнаха доста усилено и в сътрудничество с университетите да развиват младши експерти в областта на IT технологиите, които впоследствие да наемат. Но тези мерки, предприети от частните компании, явно не стигат, защото от БАСКОМ призовават за по-дългосрочна стратегия в образованието, чрез която да се подготвят достатъчно специалисти с необходимите, дори базисни умения.

"Основното предизвикателство е липсата на кадри, което не включва само висококвалифицирани специалисти. Има достатъчно инициативи, които вече започнаха да произвеждат добри експерти. Един от проблемите, с които компаниите с подобни инициативи се сблъскват, е фундаменталната липса на базови умения", коментира Захариев от БАСКОМ. От браншовата организация призоваха за пореден път правителството да припознае и да насърчава развитието на икономика с висока добавена стойност. Което означава и значителна реформа в образованието, която да насочи учениците още от ранна възраст да развият своето мислене в повече логическа и творческа насока.

"Основната ни теза е много проста – България няма как да стане благоденстваща страна, ако не се развива икономика с висока добавена стойност. Софтуерната индустрия показва как може да се постигнат подобни резултати, при това само със 17 хил. души", коментира Явор Джонев, член на управителния съвет на БАСКОМ. "За да стане това, България трябва да стане страна на знанието – защото ако не стане, нашата индустрия ще бъде изолиран случай.

Той допълни, че трябва да се направи промяна на образователната система. "Огромна част от българските деца отказват да приемат собственото си професионално развитие в посока на подобна индустрия", допълни Джонев. Според него приемането на нов закон за образованието не означава автоматично, че се прави така "мечтаната реформа".

"Той може да реши някои проблеми, но той не е фундаменталната реформа, която да помогне не само на нас като индустрия, а на България като цяло", допълни Джонев.

Преглед на оригинала

По-малките главоболия

Липсата на кадри не са единствените проблеми на софтуерната индустрия. Макар и с по-малко тежест, секторът ще бъде ударен негативно с вдигане на максималния праг на осигуровките на работещите. "Проектобюджетът вече е гласуван с вдигане на осигурителния праг, което не е позитивна новина", коментира Кочков.

"Това ще ни вдигне разходите като работодатели и съответно ще ни направи малко по-малко конкурентоспособни спрямо региона", коментира Захариев. Според него едно увеличение от 18% на прага означава по 120 лева повече разходи на човек от индустрията.

Друг проблем е, че Законът за насърчаване на инвестициите позволява да се предоставя сертификати за инвеститори клас А на навлизащи чуждестранни софтуерни компании. Според Явор Джонев от БАСКОМ тази практика е напълно погрешна и трябва да бъде прекратена. 

Петте конкретни проекта

 

"В софтуерната индустрия няма безработица и такава мярка не може да застраши социално обществото", коментира Кочков.

Софтуерната индустрия вече формира 1.74% от брутния вътрешен продукт на България. Това показват прогнозните резултати от годишното изследване на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за 2014 г. Прогнозите на браншовата организация са, че приходите на дружествата от сектора ще се увеличат с 15% през тази година спрямо предходната, като ще достигнат 1.37 млрд. лева (виж графиката). Около 60% от продажбите са износ, като основните пазари са САЩ, Канада и Западна Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Браво, ето едно важно стратегическо направление за съвместни инвестиции на държавата и бизнеса с добри перспективи за интелектиална заетсост и добра възвращаемост!

  • 2
    avtolik avatar :-|
    avtolik

    До коментар [#1] от "daskal1":

    Най-добре държавата да не се намесва в сектора, засега върви добре и без нея.

  • 3
    mun_cho13 avatar :-P
    mun_cho13

    Сектора е толкова добре, защото нито политици/държава, нито мутри разбират нещо от информационни технологии и оставиха няколко десетки умни хора да се оправят сами за 10-15 години - и резултата е просто чудесен.
    Друг е въпросът, че хората от този сектор напълно резонно искат държавата да си изпълни основните задължения - в частност да проведе закъснялата реформа в образованието, която ще помогне на софтуерните компании, но в много по-голяма степен ще помогне на всички компании в България - справка Ирландия и Израел.
    Чест им прави, че не се оплакват, а декларират готовност да инвестират време и средства ....

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#2] от "avtolik":

    Имам предвид намеса в духа на коментара в #3. Нашите проблеми до голяма степен са в това че виждаме държавата като враг а не наш агент за развитие. Това е най-тъжното наследство от миналия век което трябва да си отхвърли без колебание и церемонии. В споменатата Ирландия, пък и практически във всички успешни страни чиновниците идват и питат малкия бизнес "Как да помогнем?" а не да натискат за подкупи като използват сатъра на административните си права.

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#2] от "avtolik": Мантрата "държавата по-добре да не се меси" е леко инфантилна.

    Държавата не може да прави чудеса, но ако махне някои ограничения ще позволи на сектора да расте по-бързо. Най-важното е споменато в края на статията - възможността за внос на специалисти извън ЕС. Най-големият проблем за развитието на сектора в БГ е малкият пул от специалисти. Това е причината най-големите компании от сорта на Гугъл и Майкрософт да ни заобикалят и да ходят в страни като Полша и Румъния. За тях да дойдат в България е все едно да строят ВЕЦ на малък ручей - няма смисъл. Ако могат да внасят специалисти от Балканите и бившия Съветски Съюз, то секторът ще "мине на по-горно ниво".

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Коренната реформа на образованието е важна, но тя ще отнеме време, а има неща, които държавата може да направи сраванително бързо. Първото, което ми хрумва е да се създадат повече техникуми по информатика. У нас до колкото знам има само два - един в Правец и един в София (СПГЕ). Те изкарват силни кадри, които, обаче, са недостатъчни като количество. За сравнение Австрия, която има сходно по големина население има над 15 техникума (т.н. HTL) със специалност информатика - не само с профил програмиране, но и роботика, компютърен дизайн и графика, електроника, мрежови системи, биоинформатика. Всяка година те произвеждат близо 2 хиляди кадри по целия спектър от специалности, докато у нас в Правец и София я се произвеждат 150 души на година, я не.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Другата промяна, която може да се приложи сравнително бързо е създаването на т.н. професионални университети. В немско-езичните страни се наричат Fachhochschule. Те издават основно бакалаварски степени и по-рядко магистърски. От тях не се очаква да извършват научна дейност и образованието е с приложен характер (теорията е сведена до минимум). Обикновено то включва и задължителен стаж в индустрията. Такива "професионални университети" в Австрия има близо 20 (в Германия са над 100) и поне половината преподават някакъв тип информатика. У нас единственият ВУЗ, който се доближава като концепция е т.н. софтуерен университет на Наков. В останалите информатиката, която се преподава е силно теоретична. И от такова образование има нужда, но не това е, което се търси от повечето ИТ фирми. Ако държавата поощри създаването на такива "професионални университети" (или поне не пречи както в случая с университета на Наков), то "дебитът" от кадри може да нарасне значително. И, което е по-важно, знанията и уменията им биха били по-адекватни на нуждите на пазара.

  • 8
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Колко максимално може да стане ИТ от БВП? 2 пъти по толкова? Дали пък вече няма насищане? В смисъл, няма вече достатъчно кадри?

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#8] от "mickmick": В Индия ИТ сектора дава над 8% от БВП. У нас е под 2%. Мисля, че е ясно, че има възможности за растеж. За разлика от Индия, обаче, у нас липсва критична маса от специалисти, която да докара големи играчи от сорта на Гугъл и Майкрософт. Но ако се премахнат бариерите пред внос на специалисти можем да достигнем подобен дял на ИТ в БВП. Не е нужно да имаме милиони програмисти - достатъчно е да имаме 100-тина хиляди за да станем интересни и за най-големите играчи. В момента имаме не повече 20-30 хиляди. Ако паднат административните бариера липсващата бройка може да я внесем за броени години.

  • 10
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#9] от "Николай Николов":

    Добрите програмисти са някакъв малък процент от населението. Ние сме 7 милиона.

    Повечето наистина добри се изнасят от България.. просто защото тук качеството на живот е ниско и за съжаление няма изгледи да се промени това в обозримо бъдеще. Големи заплати.. ама накрая пак отиваш в квартала където паркираш в градинката.. и караш по разбити улици.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK