Транспортните фирми виждат голям потенциал в сектора

Съществува огромна пропаст между реалността и това в главите на българските чиновници. Това заяви изпълнителният директор на  "Юнимастърс лоджистикс" Николай Божилов на първата годишна конференция на "Капитал" "Логистика и транспорт". Около 1000 компании работят в България и реализират ръст с по 20% на година, като частната индустрия се опитва да компенсира всичко, което липсва от страна на държавата, заяви още той.

Или за пореден път транспортно-логистичният бранш, виждащ в себе си сериозен потенциал, потвърди, че държавата припознава ролята си основно в изпълнението на оперативна програма "Транспорт", без да вниква по-детайлно в проблемите на бизнеса. От страна на държавата председателят на транспортната парламентарна комисия Гроздан Караджов заяви, че ще предаде на изпълнителната власт какви са пречките пред бранша.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Един от липсващите елементи по думите на бизнеса е интермодалността на превозите, която успешно се практикува от Турция например. Друга голяма липса е тази на стратегически инвеститор по пристанищата на страната, които бяха отдадени на бързо и на тъмно основно по време на предишното управление на ГЕРБ, като оттук насетне предстоят концесии на по-скоро малки обекти. Едновременно с това дългогодишните представители на сектора помнят редица истории за абсурдни ситуации пред бизнеса по вина на държавата. Така например преди години кабел се е оказал непреодолима пречка за влизането на голям кораб в пристанище Варна-запад, а отказът въпросът да бъде разрешен срещу 150 хил. евро е довел до нереализирането на три пъти по-големи приходи за пристанището. Съхранението на тръбите за "Южен поток" пък е възпрепятствало нормалното посрещане на корабите на пристанище Варна, като това е довело до значително увеличаване на разходите им за престой при товарене и разтоварване, разказаха от бранша. 

Бранш без измерение
"Няма никакви данни за транспортно-логистичния сектор. Знае се само, че има 67 хил. лиценза, но колко камиона стоят зад тях не е ясно, но са поне половината, като приходите на камион на година са около 3 млн. евро, и при 30 хил. камиона това прави колкото целия туризъм, а автомобилните превози са само една част от целия транспортно-логистичен сектор", изчислява Христо Христов, собственик на "Дискордия" и член на управителния съвет на КРИБ. Една от целите на Христов е традиционната представа за транспорта да бъде променена, тъй като бизнесът се развива модерно, има огромен потенциал и може да стане един от приоритетните сектори, за който да се изготви дългосрочна и ясна визия.

Христов е на мнение, че по отношение на постоянните транспортни проблеми с турската страна, които са довели до спад на българските превози от и за южната съседка с 20%, Европейският съюз трябва да действа по-скоро координирано или общи действия да имат поне държавите по източната периферия на съюза, попадащи на пътя на транзитните коридори. Според него компаниите трябва да се възползват от големите възможности на европейския транспортно-логистичен пазар, който се изчислява на 1 трлн. евро.



Възможности за растеж
"Нашият бизнес има възможности за растеж", смята и Веселин Стоянов, генерален мениджър на Transpress. "Тенденцията за развитие на сектора даже е твърде оптимистична", продължава той, като според него няма нужда да се налагат всевъзможни ограничения върху движението на камионите, тъй като те така или иначе няма да са достатъчни след години. Отделно браншът отчита изоставане на броя на водачите спрямо броя на камионите, като един от вариантите за решаване на този проблем са интермодалните превози, като ролята на водача се концентрира в по-малък периметър от мястото му на отседналост. Друг важен момент е транспортните компании да осигуряват по-благоприятна среда за шофьорите, както и обучения, които могат да спестят последващи ресурси. 

Основен акцент върху ресурсите поставят и от Volvo Group Trucks в контекста на ръста на автомобилния трафик и европейската политика за намаляване на емисиите въглероден диоксид от транспортния сектор с 60% към 2050 г., намаляване на зависимостта от петрола посредством алтернативните горива и създаване на инфраструктура за електромобилност.