Когато хлопне Високата порта

"Стоим на същия този път, за който навремето рицарите са давали живота си. И сега разбираме, че някой е издигнал на него плътен зид, с подкрепата на нашата пълна липса на адекватност." Така с няколко думи съсобственикът на "Дискордиа" Христо Христов, по време на конференцията "Логистика и транспорт" организирана "Капитал", описа ситуацията, в която се намират в момента българските товарни превозвачи на трасето за и от Турция. Думите му не са изненада за никого от транспортната индустрия - вече близо две години блокадите на българо-турската граница, опашките от камиони и забавянето на товари са ежедневие, което от време на време се прокрадва и в новинарските емисии с някоя допълнителна бюрократична спънка. Плахите опити на българската администрация да се пребори с проблемите се увенчават с различен успех, вариращ от нулата до малко под нея, независимо дали се изразяват в кротко изпълнение на всички турски условия или обратното - в резки реципрочни ограничения.

Накратко - Турция съвсем открито и последователно пази интересите на собствената си тежкотоварна флотилия, правейки всичко възможно именно тя да поеме товарите от и за страната. И ако това минава през прегазване на българските конкуренти, го поощрява. Сега, от 1 януари, югоизточната ни съседка въвежда поредна доза ограничения за чуждестранни камиони. И това макар и нечестно, не е нито странно, нито незаконно. Лошо би било, ако България не намери начина да подкрепи своята транспортна индустрия.

Новата бариера

Доколко българската транспортна администрация ще се окаже отзивчива към идеите на транспортния сектор - предстои да видим. Фактът е, че турските власти например очевидно работят в синхрон с браншовите съюзи на местната индустрия. И ефектът е видим.