Автобусът с унгарска регистрация прави ляв завой от ринга и спира отстрани на кметството. Подрежда се в колона зад други десетина рейса с чужди номера – предимно от съседните държави от Източна Европа. Отваря врати и от него нетърпеливо слиза шумна група туристи на средна възраст с дебели якета, шапки и ръкавици. Правят няколко крачки и се смесват с тълпата пред пищната сграда на кметството и още по-пищния базар пред нея, наречен "Коледно вълшебство" (Wiener Adventzauber).
Виена е известна с коледното си настроение и важна част от нея са базарите, които се организират през декември. Започнали преди няколкостотин години като скромна уютна традиция, днес те са се превърнали в индустрия, която ангажира хиляди хора, привлича милиони посетители и генерира огромни приходи, които се разпределят между организаторите, общината и държавата под формата на данъци и такси. На пръв поглед базарите продължават да бъдат място за празнично веселие и пиене на ароматен пунш, но зад тях се върти колелото на добре смазан бизнес модел. А той успешно се пренася и в градове в други страни с близки католически традиции, а далечни подобия вече се развиват дори и на по-несвойствени места. Включително и в София.
Няколкостотин Коледи по-късно
Коледните базари са традиция в Германия и Австрия, която започва още от късното Средновековие. За първоизточник се сочат временните сергии, от които няколко дни преди Коледа хората са могли да се заредят с храна за празниците и за студените зимни месеци. През XIV в. се появяват първите описания на пазари, на които се продават сладки неща за ядене, дребни сувенири и ръчно изработени подаръчета. Горе-долу това е асортиментът и до днес, плюс задължителните греяно вино и пунш.
Старите виенски писания разказват за базар, подреден през 1626 г. пред катедралата Свети Стефан. Модерният коледен Christkindlmarkt е забелязван през годините на различни места през XVIII и XIX в.
Днес коледните базари са много по-пищни от първоизточниците си. Осветени, украсени, шумни, цветни, с аромати и коледни звуци. Във Виена първите се отварят още в средата на ноември и по традиция затварят един ден преди католическата Коледа на 23 декември. За туристите се оставя някой друг отворен щанд за греяно вино и след това, но по правило градът "угасва" с идването на Коледа.
Между традицията и бизнеса
Джен работи в голяма международна компания като офис асистент. На ден трябва да е по осем часа в офиса. Обикновено идва в 8 и си тръгва към 4 следобед. През декември трудно може да я видиш след 14 часа там, защото идва максимално рано – в 6.00. Затова пък следобедите си ги прекарва на коледния базар пред катедралата Karlskirche. Там от години работи на щанд за печени картофи и кестени, където изкарва по 10 евро на час.
През три-четири щанда от нея са Марион и Кристиян. Женена двойка на около 50, облечени с плътни шуби и ръкавици без пръсти. Те сръчно опаковат стъклените бутилки и чашки, които жената сама рисува. От устата им излиза пара, докато разказват за своя бизнес. Живеят в Щирия, където имат малка работилница. Продават стоката си предимно по базари, като на Коледа правят най-голямата част от оборота си. Стъклата им могат да се поръчат и онлайн, но това не се случва често. Снабдяват и някои малки бутици за сувенири.
На коледния базар има дни, в които правят и по няколкостотин евро оборот. С десетина такива дни си покриват наема за щанда, а през останалото време работят за останалите разходи и каквото остане – за печалба. Не искат да кажат колко точно е тя, но не са недоволни.
Пред щанда на двойката от Щирия има непрекъснато хора, но не са опашките, каквито са пред пунша и греяното вино. Там се правят и най-големите обороти. Напитката струва 3.50 евро, отделно за чашата се плаща 2 евро. Ако искаш, можеш да си я запазиш за спомен, ако не – получаваш парите за нея обратно. Всяка година дизайнът на чашите е тематичен и еднакъв за целия базар. Щандовете за пунш плащат и най-големия наем в синхрон с оборота, който правят.
"Едно от конкурентните ни предимства е това, че на нашия базар има предимно занаятчии и приложници, които сами изработват стоката си. Избираме ги внимателно, за да има разнообразие и автентичност", разказа Михаел Шмит, който е организатор на един от големите коледни базари във Виена – този в Шпителберг. Базарът се отличава с това, че е разположен из калдаръмените улици в началото на седми квартал, сред ниски сгради, строени през XVII -XVIII век и се слави със своята уникална и някак в по-голяма степен запазила духа си от комерсилизма романтична атмосфера. По самите улици в нормален месец от годината е пълно с галерии, коrто преди Коледа заемат щандовете отпред. "За самодейците цените за наем са по-ниски от тези на търговците", каза Шмит.
За да може да си позволи повече занаятчии, базарът в Шпителберг има и сравнително по-ниски наеми за щанд. Те варират между 600 и 1000 евро за целия период. Режийните се плащат отделно.
Практиката е наемателите на щандове да се избират с конкурс и одобряват от жури. Там, където има вече установени взаимоотношения, достъпът до щанд е по-лесен. "За коледния базар пред кметството има специално жури, което разглежда всички желаещи и избира участниците според качеството на стоката, но и покриването на всички административни изисквания", разказа пред "Капитал" Соня Келнер от екипа на коледния базар пред кметството.
Базар мениджърите
Хората като Шмит са следващото звено в организацията на коледните базари. Това са различни сдружения, които обаче са регистрирани с търговска цел. Още през пролетта те получават всички необходими разрешителни да отворят в края на годината. По това време се договарят и таксите, които те плащат на общината. Според големината на базара те варират между 5 и 10 евро на ден на щанд, съобщиха за "Капитал" от отговорната общинска служба. Ако един базар има над 80 щанда, отвори през ноември и работи общо шест седмици, то той плаща на града средно по 400 евро на щанд. В същото време цените за наемателите продавачи започват от 600-700 и достигат до 14 хил. на щанд. Това например са тарифите за най-големия базар – този пред кметството. В цената влизат и режийните разходи, както и таксите за почистване и всички необходими поддръжки. Остатъкът остава за организатора.
Коледните базари са се превърнали в цяла индустрия, около която десетки хиляди хора развиват своя бизнес или са пряко ангажирани с тях. "От концепцията до провеждането на едно безупречно събитие в продължение на шест седмици – с тази задача са ангажирани множество хора с различни професии. Декоратори, художници, актьори и аниматори, дърводелци, електротехници, охранители, помощен персонал... стотици работещи в гастрономията и хотелиерството. Над 30 хил. души са ангажирани с коледните базари", обясни Соня Келнер.
По актуални данни на туристическата организация на Виена тази година се провеждат 23 базара из целия град, но тези, които имат значение за туристите, са между 10 и 15. В града има разположени над 1000 щанда, което генерира приход за общината само от такси от четвърт милион евро. По данни на стопанската камара тази година се очакват 7.9 млн. посетители, от които малко повече от половината са от Виена. Останалите са от другите провинции или от чужбина. Само на базара пред кметството традиционно на зима минават по около 3 млн. посетители. Тези от чужбина са 500 хил. Греяно вино в Шпителберг пият около половин милион посетители и около една трета от тях са от чужбина. "Традиционно чуждите туристи идват от съседните страни. Миналата година имаше много англичани и предполагам се дължеше на позитивните статии в някои онлайн платформи", каза Шмит.
За туризма базарите имат особено голямо значение и са основна част от имиджа на града като коледна дестинация. Осъзнали това, отговорните институции – община, туристическо бюро и стопанската камара влагат над 1 млн. евро на година за тяхното развитие и популяризиране. Парите се връщат обратно от разходите, които туристите правят през целия декември преди коледните празници.
"Коледният базар пред кметството беше създаден в сегашния си вид през 1986 г. и има огромно влияние върху туризма. Оттогава нощувките в хотелите през ноември се покачиха три пъти, а през декември – близо четири пъти", разказа Валтер Щрасер от WienTourismus. "Успехът му доведе до това, че през следващите години се направиха и други коледни базари, които от своя страна направиха Виена още по-атрактивна. Традиционно слабите последни два месеца на годината се превърнаха в силен сезон и градът е на едно от първите места в Европа по посещения на туристи", добави той.
Директните приходи от коледните базари се пресмятат на средно около 150 млн. евро (ако се приеме, че всеки гост остави по 20 евро на щандовете). Косвеният ефект е в пъти по-голям. За да се случи всичко това обаче, се е преминало през странен процес на премисляне, планиране и целево развитие на една уж стара и уютна традиция, която се е превърнала в машина за пари за цяла една европейска столица. И тази година автобусите с туристи от съседните страни ще пъплят начесто из виенските улици.
Автобусът с унгарска регистрация прави ляв завой от ринга и спира отстрани на кметството. Подрежда се в колона зад други десетина рейса с чужди номера – предимно от съседните държави от Източна Европа. Отваря врати и от него нетърпеливо слиза шумна група туристи на средна възраст с дебели якета, шапки и ръкавици. Правят няколко крачки и се смесват с тълпата пред пищната сграда на кметството и още по-пищния базар пред нея, наречен "Коледно вълшебство" (Wiener Adventzauber).
Виена е известна с коледното си настроение и важна част от нея са базарите, които се организират през декември. Започнали преди няколкостотин години като скромна уютна традиция, днес те са се превърнали в индустрия, която ангажира хиляди хора, привлича милиони посетители и генерира огромни приходи, които се разпределят между организаторите, общината и държавата под формата на данъци и такси. На пръв поглед базарите продължават да бъдат място за празнично веселие и пиене на ароматен пунш, но зад тях се върти колелото на добре смазан бизнес модел. А той успешно се пренася и в градове в други страни с близки католически традиции, а далечни подобия вече се развиват дори и на по-несвойствени места. Включително и в София.
0 коментара