Транспортният министър поиска жп субсидиите да надскочат 500 млн. лв.

Ивайло Московски предупреди, че ако догодина железницата не получи 40 млн. лв. над заложените 472 млн. лв., ще съкращава влакове и служители

Ако бюджетната инжекция за пътническите превози не се увеличи, ще трябва да се съкратят 200 - 220 влака и 1500 - 2000 служители, обяви министър Московски
Ако бюджетната инжекция за пътническите превози не се увеличи, ще трябва да се съкратят 200 - 220 влака и 1500 - 2000 служители, обяви министър Московски    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Ако бюджетната инжекция за пътническите превози не се увеличи, ще трябва да се съкратят 200 - 220 влака и 1500 - 2000 служители, обяви министър Московски
Ако бюджетната инжекция за пътническите превози не се увеличи, ще трябва да се съкратят 200 - 220 влака и 1500 - 2000 служители, обяви министър Московски    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Данъкоплатците за поредна година ще дадат над 200 млн. лв. субсидия на БДЖ. Но според министъра на транспорта Ивайло Московски и това не е достатъчно. И ако бюджетната инжекция за пътническите превози не се увеличи с 40 млн. лв., ще трябва да се съкратят 200 - 220 влака и 1500 - 2000 служители. Това заяви пред депутатите в транспортната парламентарна комисия министърът.

За 2015 г. субсидията не е свита, просто е преразпределена. Московски обясни, че 40 млн. лв. от парите, с които разполагаше досега пътническото поделение за компенсиране на социалните пътувания, ще отидат за погасяване на задълженията към кредиторите. Те от доста време не могат да си съберат парите от държавната компания и вече предупредиха, че могат да осребрят обезпеченията по кредитите, т.е. вагони и мотриси на БДЖ.

При предишното си управление Московски беше доста по-реформаторски настроен и бяха съкратени 138 губещи влака. При Орешарски обаче част от тях са били върнати на жп картата на железницата, обясни министърът. Сега обаче Московски не е конкретен за ново преразглеждане на ефективността на влаковете, а иска директно повече пари.

Едновременно с това последният финансов отчет на пътническата компания показва, че и субсидия от 175 млн. лв. е почти два пъти по-голяма от събраните от бизнес дейността приходи от под 100 млн. лв. И на всичко отгоре компанията е на загуба от 12 млн. лв.

Почти половин милиард не стигат

Общо за жп транспорта през 2015 г. държавата е заделила 472 млн. лв. За тази година предвидените в бюджета пари за БДЖ за дотации на намалените билети бяха 180 млн. лв. Отделно пътническата компания получи и 30 млн. лв. капиталов трансфер. Сега в бюджет 2015 предвидените пари за доплащане на билетите са 140 млн. лв., пак се предвижда капиталов трансфер от 30 млн. лв., а отделно холдингът майка ще получи 40 млн. лв. за разплащане с кредиторите.

Към "Национална компания  "Железопътна инфраструктура" ще отидат 135 млн. лв. субсидии и 105 млн. лв. капиталов трансфер. Отделно за железопътен транспорт бюджетът предвижда още 22 млн. лв. в категорията на субсидиите, но с неизвестен получател.

Субсидията като решение

Московски обаче пропусна да спомене пред депутатите, че до момента финансовата всеотдайност на държавата към БДЖ не може да се похвали като много печеливша стратегия. През 2013 г. въпреки сериозните субсидии към "БДЖ - Пътнически превози" от 175 млн. лв. компанията е на загуба от 12 млн. лв. Общо приходите на дружеството за 2013 г. са 278 млн. лв. Традиционно обаче от тях компанията реализира самостоятелно от продажби едва около 30%, като всичко останало са държавните дотации. В доклада на одитора пък се говори за "значителна несигурност, която може да породи съществено съмнение относно възможността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие".

Картината стана известна, когато преди две години държавата опита да мотивира свиването на нерентабилните линии. Данните тогава бяха, че най-ефективните влакове на БДЖ, т.е. експресните, които не са предмет на договора с държавата за извършване на социалната услуга, покриват разходите си едва на около 50%. При всички останали (бързите, крайградските) ефективността пада, като при регионалните влакове, обслужващи малки населени места по главни линии, покритието на разходите вече е само 21%, а при прегионалните, движещи се по второстепенни линии, то пада до едва 12%.

Ясно е, че черната дупка БДЖ може да погълне още милиони субсидии. Но истинското решение е да се намери по-печеливш бизнес модел. За такива промени обаче министърът не заговори.