Когато Lafka не превзе София

Да растеш по най-бързия начин, завоювайки колкото се може повече пазар от конкурентите, без оглед на средствата и финансовите резултати, или да се развиваш еволюционно, работейки през цялото време за печалба. Това са две различни стратегии при навлизането в търговията с бързооборотни стоки - без значение на едро или на дребно. 

За да си позволиш първото, трябва да имаш зад гърба си значителен инвестиционен ресурс, гаранция, че регулаторите няма да те спънат, и увереност, че когато достигнеш нужния мащаб, икономиите от него ще се превърнат в печалби. Сред търговските вериги в България най-яркият пример за такъв агресивен подход е Lafka. За по-малко от две години компанията буквално заля повечето градове със свои обекти, наемайки от общините повечето от най-атрактивните места за дълъг период напред. Направи го съвсем безспорно с много пари (наемите на петната бяха предплащани за десет години) и пак толкова безспорно с политически протекции - основно от ГЕРБ и ДПС. Общинските съвети на доста места гласуваха партийно под строй, а Комисията за защита на конкуренцията така и не изследва дали веригата не се превръща в локален монополист по места.