Радина Банкова: Секторът расте и тази година, но по-слабо от 2013 г.

Радина Банкова е председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) от април 2013 г.  Завършила е езикова гимназия с профил немски език в Ловеч и специалност МИО в УНСС. Владее три езика и е дългогодишен член на управителния съвет на БАПИОТ. Радина Банкова е управител и собственик на "Крис фешън индъстрийс" ЕАД - Ловеч. Фирмата произвежда трикотажни облекла и е една от малкото в сектора, които успешно изнасят продукция под собствена марка в Германия, Холандия, Италия и Дания.


За 2013 г. секторът отчете рекордни продажби зад граница. Каква беше тази година за производителите на облекло и текстил?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

- Годината беше като цяло добра, но още нямаме обобщени официални статистически данни. Моето лично мнение е, че ще има ръст, но вероятно няма да можем да постигнем резултата от 7-8% през 2013 г. Прогнозирам, че браншът ще отчете 3-4% процента ръст, за 5% не смея да кажа. В конфекцията нещата се движат много сериозно, фирмите са доста натоварени. Там се работи твърдо само на ишлеме, което е добре, защото е много по-сложно да организираш верига на доставки, както и да разработваш модели. Още повече че сериите с облекла са къси, а сроковете за доставка – кратки. При трикотажа поръчките са доста по-клатушкащи се, там има леко затишие или по-скоро уравновесяване. Причината е, че все по-трудно идват клиенти, които искат работа на ишлеме, повечето очакват от нас да правим готов продукт. Смятам, че 2014 г. ще е пак добра за бранша.

Прибавиха ли българските производители на облекло и текстил нови пазари за изделията си?

- Поръчките за руския пазар тръгнаха много добре в началото на годината, докато политическата криза не се задълбочи тотално. Проблемът идва от страха на клиентите да не бъде въведено ембарго в Русия и за вноса на дрехи от ЕС, защото в такъв случай те няма да си получат поръчката, за която са платили авансово. Политическата криза замрази бизнес отношенията, но руският пазар е много голям и има бъдеще.



Какво се случва с продажбите на облекло и текстил на българския пазар, на който също беше отчетен ръст през 2013 г.?

- През 2014 г. няма да има ръст на вътрешния пазар на произведените облекла. Обяснението е в нерегламентираният внос на изделия от Далечния изток, при който се крият ДДС и мита. Но това е практика от години. Почти няма град в страната без магазин за дрехи втора употреба и за дрехи на безценица от внос. Няма друга логика за тези цени, особено като се знае, че магазинът обикновено си слага 150 - 200% върху цената, за да може да си покрие разходите за наем и т.н.

Печеливша стратегия ли е да имаш собствена марка облекла?

- Печеливша е, но е много рискова. Проблемът при собствената марка е, че трябва да анализираш модните тенденции, потреблението, социалния статут на клиента, защо и как вървят продажбите на дребно... Нужна е креативност, трябва да дефинираш много добре профила на клиентската си група. На практика, ако нямаш голямо производство на ишлеме, не можеш да финансираш и собствената си марка.

Продължава ли отливът от Китай на европейски възложители на поръчки?

- Да, твърдо. Самата китайска държава няма интерес да работи с европейски възложители на поръчка, защото сериите с облекла са малки, сроковете на доставка са кратки, изискванията за качество са високи, а и възложителите натискат цените. С вдигането на заплатите в Китай се увеличава и вътрешното потребление, така че самият китайски пазар вече е консуматор на продукта. В момента най-голямата дестинация за производство на поръчки от европейските възложители е Бангладеш, а не Китай. Всички западноевропейски големи компании за облекла смятаха, че като си изтеглят поръчките от Китай и ги прехвърлят във Виетнам и Бангладеш, ще бъде също толкова просто, колкото и в Китай. Само че не се получи, тъй като организацията на предприятията в тези държави е коренно различна от Китай, а и бизнес културата е друга. В Бангладеш можеш да получиш много ниски цени, но за много ниско качество. Тази тенденция на отлив е добре дошла за българските производители, които сега получават повече поръчки от западни възложители. Китай обаче залива целия свят с продукция, освен това купува шивашки предприятия в Европа, произвежда тук и продава там.

Има ли интерес за покупка и на български фирми?

- Засега не съм чула. Дано да има. За съжаление България продължава да си остава несигурно място - трудовото законодателство е много остаряло, бюрокрацията е огромна, администрацията работи трудно.

Как се чувстват тези инвеститори, които вече са изградили и обновили шивашки фабрики в страната?

- Основният проблем на всички фирми в бранша е професионалната квалификация и образованието на кадрите. Образователната ни система е много остаряла. И това е проблем номер едно за много сектори. Практически в момента няма система, от която да направим извод, че след пет години ще имаме професионално квалифицирани кадри. Всички казват: "Обучавайте си ги, бе." Наистина, професионалната квалификация може да става и след завършване на образованието, но са изгубени години, в които младите хора е трябвало да получат професионална ориентация и да трупат трудови навици. Няма връзка между образователната система и бизнеса. Липсват не само шивачи, но и елинженери, елтехници, монтьори, които да поддържат техниката и машините.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Защо "шивачки" е станало нарицателно и се свързва с експлоатация и ниско заплащане?"