КЗК иска още права
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

КЗК иска още права

Петко Николов, председател на Комисията по защита на конкуренцията изтъкна, че регулаторът продължава да настоява за наказателна отговорност за картел.

КЗК иска още права

Регулаторът предлага затвор при картел, проучване при покупки на дружества от физически лица и тежест над законотворчеството

Десислава Николова
3825 прочитания

Петко Николов, председател на Комисията по защита на конкуренцията изтъкна, че регулаторът продължава да настоява за наказателна отговорност за картел.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Три законодателни промени, които да позволят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да работи по-добре, предлага ръководството й. Първата е затвор за собственици и мениджъри при доказан картел. Втората е да спре практиката физически лица да купуват фирми, с което заобикалят детайлната проверка на регулатора. Третата е авторите на закони да са задължени да се съобразяват с мнението на КЗК.

Какво иска комисията

За пореден път от 2009 г. насам председателят на антимонополния регулатор Петко Николов настоява да бъде въведена наказателна отговорност за собствениците и управителите на фирми, доказано участвали в картел. Такава отговорност съществува в 19 страни членки, включително във Франция, Германия, Австрия и Великобритания, и ще изиграе солидна роля като мярка за превенция на участието в забранени споразумения, изтъкна Петко Николов.

Другото предложение е КЗК да може да разследва детайлно и по същество покупката на големи компании от физически лица. През тази година е имало 43 искания за концентрация, като в 23 от случаите КЗК не се е произнесла, тъй като купувачът не е бил фирма, независимо дали от съответния сектор или не, а физическо лице и така сделката не попада в обхвата на закона. В този случай по закон се приема, че купувачът няма как да има солидни интереси на пазара независимо от купуваното дружество, и КЗК не се занимава със случая. Това е вратичката в закона, която позволява големите компании да избегнат детайлното разследване на пазара, на който оперират, и да разкрият подробности по сделката. Те използват физически лица за бърза покупка, а едва след това (евентуално) искат концентрация. По този начин бяха купени от физически лица и след това препродадени на действителните си собственици например един от най-големите лекарствени дистрибутори – "Хигия", и една от големите фирми за търговия с метални изделия - "Металснаб". Цигареният холдинг "Булгартабак" пък през поредица от офшорки, финиширащи в Дубай, стана собственост на неназовано физическо лице.
"Дали покупките са от физически лица не е от водещо значение. Ако срещнем проблем с неясен произход на капитала, съобщаваме на държавата. Такава ни е практиката", коментира Дарин Станков, дирекция "Антитръст и концентрации", но не пожела да коментира при кои случаи са изразили съмнения и дали са уведомили прокуратурата за това.

Следващата промяна, за която КЗК настоява, е да се задължат със специален текст законодателните органи да се консултират с комисията за съответствие с правилата на конкуренцията. В момента законодателните органи избягват да сезират комисията предварително за готвеното законодателство, в 50% от случаите тя се самосезира - когато законът или нормативната уредба вече са обнародвани. Различните ведомства спазват едва 35% от препоръките й за привеждане на текстовете в съответствие. Петко Николов коментира, че сега няма никакво задължение ведомствата да спазват решенията на КЗК и това би могло да се промени с въвеждане на административна санкция.

Един удар годишно

През изминалата година антимонополният регулатор е наложил санкции за общо 35 млн. лв., като 30 млн. лв. от тях са за злоупотреба с господстващо положение и картели, а 5 млн. лв. – за нелоялна конкуренция и подвеждаща реклама.

През тази година най-голяма е глобата за злоупотреба с господстващо положение на "Булгаргаз" – 28.8 млн. лв. КЗК има проблем, тъй като влизането на експертите й във фирмите за събиране на доказателства за непозволени споразумения става с разрешение от съда, но винаги проверяваните се оказват предупредени предварително и могат да укрият доказателства. Така се получило при разследването й на работата на трите електроразпределителни дружества. Към тях КЗК предяви твърдения за злоупотреби. В момента е получило 500 страници опровержения и ги обработва. Преди да им наложи санкции, вероятно в средата на февруари, антимонополният регулатор ще се консултира по казусите с Европейската комисия и едва след това ще вземе решение. Проблемът с КЗК е, че често гледа формално на пазари и лесно се крие свързаност между компании. Попитани за един от ключовите казуси през годината - концентрацията на собственост на медийния пазар, от комисията съобщиха, че не намират проблеми. В края на миналата година КЗК разреши сделката, при която "Табак маркет" - тогава част от групата "Булгартабак холдинг" (собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски по думите на директорите на КТБ) и собственик на веригата Lafka, купи най-големия разпространител на вестници НАР и още седем фирми в този сектор и КЗК не откри опасна концентрация, заплаха за свободния пазар на печатни издания и каквато и да било  възможност за злоупотреба с господстващо положение.

"След секторния анализ през 2011 г. периодично правим анализ на медийния пазар и разпространителските фирми. Там процесът на концентрация е нестихващ, но не се открояват значими проблеми. Нямам данни за наличието на господстващо положение, по-скоро има слаби звена на отчетност. Най-неясни са звената по дистрибуцията на едро и на дребно на печатни издания. Не откриваме проблеми за медийната собственост. КЗК не е в състояние да констатира проблеми със собствеността", коментира Дарин Станков.

КЗК и ВАС мислят еднакво

Цветелина Попова, директор "Обществени поръчки и концесии", коментира, че през годината са имали 1614 жалби по обществени поръчки, по които са образувани 1043 производства и са взети 778 решения. Според новия закон за обществените поръчки КЗК има право да налага санкции на възложителите за обявените процедури и вече има 10 решения за санкции на обща стойност 220 хил. лв. Според Попова основно се обжалват решенията за избор на изпълнител и методиките за определяне на победител, които често съдържат дискриминационни условия или нарушават закона. От 393 обжалвани акта пред Върховния административен съд магистратите са оставили в сила 322 от решенията на КЗК по обществени поръчки.

Три законодателни промени, които да позволят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да работи по-добре, предлага ръководството й. Първата е затвор за собственици и мениджъри при доказан картел. Втората е да спре практиката физически лица да купуват фирми, с което заобикалят детайлната проверка на регулатора. Третата е авторите на закони да са задължени да се съобразяват с мнението на КЗК.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    semerjiev avatar :-P
    semerjiev

    "КЗК и ВАС мислят еднакво". От 393 решения на КЗК, 322 решения оставени в сила. Останалите 71 решения, които се явяват 20 % отменени, не ги броим. И това ако е еднакво мислене с 20 % разлика, наздраве му кажи, нали г-жо Попова.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK