Най-големите частни болници: Растеж в големите градове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-големите частни болници: Растеж в големите градове

Отдавна вече е мит, че частните болници печелят, защото приемат само леки случаи.

Най-големите частни болници: Растеж в големите градове

Държавата ограничава разрастването на дейността им и отварянето на нови лечебни заведения през 2015 г.

Десислава Николова
29737 прочитания

Отдавна вече е мит, че частните болници печелят, защото приемат само леки случаи.

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


300

млн. лв. приближават общите приходи на 20-те най-големи болници през 2013 г., като годишният ръст е 36%. Той се дължи най-вече на две нови софийски болници - "Сити клиник" и "София мед". В 20-те лечебни заведения работят почти 4500 души.

В България вече има 105 частни болници, четири изчакват лиценз от здравното министерство за разширяване и четири нови клиники са пред откриване. Бумът на предприемачеството в лечебния сектор достигна своя връх през последните години и вече частният сектор като брой е колкото публичния. Общо структурите, в които могат да се извършват еднодневни и по-сложни операции и работят по клинични пътеки, надвишават 400, като от тях 217 са болници - държавна и общинска собственост, а останалите – медицински центрове или специализирани звена за еднодневна хирургия.

Докато управляващите виждат проблем в броя на лечебните заведения и се опитват да запазят от конкуренцията държавните болници, разцветът на частните структури през последните години е факт. Според данните на Националното сдружение на частните болници частният сектор има дял от около 13% в броя легла и около 18% в заплащането на лечебна дейност със средства от здравната каса. Т.е. въпреки равния брой частните заведения все още държат по-малък дял от средствата, плащани за лечение.

Общо финансовата картина на частните болници е смесена. Приходите на 20-те най-големи болници през 2013 г. бележат годишен ръст от 36% и достигат 297 млн. лв. Увеличението се дължи най-вече на две нови софийски болници - "Сити клиник" и "София мед". В 20-те лечебни заведения работят почти 4500 души.

Смесени печалби и загуби

Ситуациите при печалбите и загубите е смесена, но преобладават плюсовете, а 25% са с отрицателен финансов резултат. Частните болници не могат да бъдат обвинявани, че са структурирани само за печалба – в голяма част от тях се приемат и лекуват тежки и сложни случаи, клиниките са в графика на линейките за овладяване на състояния като инфаркт и инсулт, в тях оперират и работят голяма част от най-добрите специалисти, а част от тях отчитат солидна загуба именно заради тежките пациенти и изплащането на скъпа апаратура и инвестиции във високоспециализирани дейности.  

Дали болницата е печеливше и безрисково занимание може да се съди по това доколко банките се доверяват на собствениците и кредитират проектите им на зелено. Все пак финансиране се намира, естествено, срещу ипотеки и други обезпечения. Причината за предпазливостта на банките е, че рискът по отношение на редовността на плащанията от здравната каса и броят очаквани пациенти все още е висок. Почти всички частни болници имат разрешен овърдрафт, но инвестиционните заеми обикновено са на името на собствениците, които по правило са лекари.

Колко струва

Зората на частните болници от началото на прехода, когато максималната инвестиция в едно легло беше около 6-8 хил. лв., отдавна премина. Откриването на нови клиники е скъпо занимание, чиято стойност в момента се движи около 20 хил. лв. за легло и допълнителни средства за нова, високотехнологична апаратура.

Основната част от частните болници са специализирани в определена област. През различните години отделни специалности бяха модни – например – уши-нос-гърло, акушерство и гинекология, ортопедия и др. Инвестицията в многопрофилна болница е изключително голяма и затова дори в топ 10 на класацията няма много многопрофилни болници, които лекуват по повече от 4 специалности. Именно тясната специализация е белег за това, че повечето частни клиники са собственост на известни лекари, а инвеститорите извън бранша се броят на пръстите на едната ръка и обикновено голяма част от собствеността е на медици или на хора от здравния бранш. Включително и най-голямата чуждестранна инвестиция в "Токуда болница София" от 100 млн. евро, е на международна верига болници – "Токушукай". Втората и третата болница в класацията са собственост на Михаил Тиков, собственик на търговец на едро с лекарства, поликлиники и, разбира се, на една от първите частни клиники в Пазарджик – МБАЛ "Здраве".

От топ 10 по приходи само две болници имат участия на инвеститори извън бранша. Това са "Сити клиник", в чиято фирма собственик инвеститори са и собствениците на групата "Градус", както кардиоцентър "Понтика" в Бургас, където мажоритарният собственик е строителната група "Мидия". Във всички останали случаи в топ 10 инвеститорите и собствениците са лекари.

От какво се печели

Според закона за здравното осигуряване на теория Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) покрива пълен пакет от здравни услуги. Практически здравната каса не покрива доста здравни услуги – импланти, определени медикаменти, избор на екип и лекуващ лекар. Здравноосигурените обаче не са склонни да плащат допълнително при наличие на здравна вноска и затова цел на всяка частна болница е да има договор със здравната каса, която покрива лечението по общо 298 клинични пътеки. Така основните приходи на частните болници идват от здравната каса. Дори при една от тях – кардиоцентър "Понтика" в Бургас е отбелязано, че плащанията от НЗОК формират 96% от приходите й изобщо. Зависимостта на болниците от навременните плащания на касата е наистина голяма. През 2013 г. например тя забави с повече от месец и половина разплащането с тях и това видно от таблицата е влошило финансовите резултати на няколко от дружествата. Всички те трудно могат да разчитат на плащане в брой от български граждани извън най-големите градове. В София, Пловдив и Варна е видно, че пациентите са склонни да доплащат над това, което покрива здравната каса, или пък в сумата на лечението влизат непокритите от нея услуги и медицински консумативи. При "Токуда болница" съотношението на приходите по линия на здравната каса и доплащането от частни пациенти или за допълнителни услуги е приблизително 75% към 25%. В случая става въпрос за болница с 43 отделения, 526 легла и работа по 245 клинични пътеки. Според д-р Явор Дренски, директор на болницата и председател на Националното сдружение на частните болници в България, начинът да се спечели от дейността са предлагане на уникални услуги, апаратура и добри лекари.
Макар и отскоро на пазара "София мед" се изстрелва до втората позиция в класацията по приходи с почти трикратно увеличение за година. Те идват от здравната каса – 21.3 млн. лв., а според отчета болницата е спечелила още 4 млн. лв. от допълнителни здравни услуги, 41 хил. от продажба на стоки, вероятно медицински изделия и 70 хил. лв. други приходи. Вероятно в тази сума е включено и доплащането или даренията от пациенти. Не във всички отчети има отделна графа за постъпленията от доплащане и дарения. При "Токуда болница София" една четвърт от приходите й са от частни пациенти и доплащане. Другата болница, която отбелязва в отчета си приходите от дарения, е "Сити клиник", която споменава за 48 хил. лв. приходи от дарения от пациенти. Голяма част от болниците консолидират резултатите от работата си с медицинските центрове на тяхната територия, които обикновено са печеливши. Такава е например "Еврохоспитал", която отбелязва в отчета си, че има недостатъчен леглови капацитет, за да може да приеме всички желаещи пациенти.

Третата по обороти болница пък е с консолидирани резултати на две клиники – МБАЛ "Здраве" в Пазарджик и клонът й в Пловдив – болницата "Пълмед". Двете заедно пък са с обща собственост и с втората по обороти клиника в България – "София мед". Така доктор Михаил Тиков всъщност държи най-голямата верига от болници в България.

Двете многобройни групи

Митът, че от кардиологичните пътеки се печели най-много, като че ли се разбива във финансовите резултати на две от болниците в топ 10, които имат акцент в тази област – "Сити клиник" и кардиоцентър "Понтика", които са на загуба от дейността. Въпреки това в топ 20 продължават да фигурират множество специализирани кардиологични клиники, което потвърждава факта, че българите боледуват най-много от сърдечно-съдови заболявания.

За сметка на кардиологичните като че ли през последните години клиниките, които имат отделения по онкология в структурите си, отчитат солидни приходи и печалби. Борбата с туморите през последните години е достатъчно добре платена от здравната каса, а тъй като броят на заболелите се увеличава, а местата, където могат да се лекуват, са недостатъчни, това е причината в почти всяка голяма частна многопрофилна болница да се отварят онкоотделения, а някои от клиниките директно имат такъв акцент. Това е случаят в Пловдив, където се съсредоточават за лечение пациенти от цяла Южна България и е причина за добрите резултати на клиниките там и акцентът върху лечението на рак, както е при "Централ онкохоспитал".

Кой работи в частните болници

Стремежът да се привличат най-добрите специалисти е ключов за това пациентите да предпочетат частната болница. В част от клиниките работят почасово известни лекари от държавните и общинските болници, които извършват основна част от операциите си в частната болница.
Повечето частни болници обаче предпочитат персоналът им да е на трудов договор при тях и приемат гост-лекари сравнително трудно. Средните заплати, възможностите за развитие и цялостната атмосфера в частните клиники са чувствително по-добри от тези в държавните болници. Например в "Токуда" средната работна заплата на всички медицински специалисти е 1890 лв., докато в "Пирогов" лекари със специалност получават месечни възнаграждения около 750-800 лв. Като цяло частните болници привличат лекари, доказали се в практиката и със специалност. Например в отчета на кардиоцентър "Понтика" е отбелязано, че от 23 лекари общо 16 са със специалност. Има болници и в другата крайност, които разчитат на млади специалисти и на това да ги изградят при себе си. Например в "София мед" лекарите със специалност са само 18, а тези без – общо 85.

Частните клиники са и основен фактор на пазара на труда. Например пловдивската "Каспела" е назначила в новите си отделения през 2013 г. общо 52-ма души – лекари и медицински персонал.

Спирачка за нови болници

Извън неприятностите със забавянията на плащанията и лимитите за дейността, които налага здравната каса, частните болници през 2015 г. ще имат още един голям проблем. Ако бюджетът на здравната каса бъде одобрен и на второ четене в сегашния му вариант, през 2015 г. НЗОК няма да сключва договори с нови частни болници, тъй като тяхната работа не е предвидена в бюджета й. Няма да има възможност и за разширяване на дейността на сега съществуващите лицензи на болници. Всичко това според частните болници ще спре конкуренцията и достъпа на пациентите до нови услуги, както и развитието на частните клиники.

SWOT анализ на частните болници

Силни страни Голям брой лечебни дейности Привлечени известни добри специалисти
Солиден поток пациенти Приветлив персонал Приятна атмосфера
Нова високотехнологична апаратура   Слаби страни
Силна зависимост от приходите от здравната каса, които са недостатъчни за качествено лечение Липса на достатъчно голям брой лекари специалисти Малко частни клиники имат специалисти по някои от тежките специалности, които са приоритет на държавата
Често се иска доплащане от пациента за допълнителни услуги Тясна специализация на част от клиниките, липса на широк спектър дейности  
Възможности Развиване на дейности, покрити от държавата (например хемодиализа, онкология, психиатрия), които да донесат допълнителни приходи Развиване на високоспециализирани и уникални медицински услуги
Оказване на качествена медицинска помощ и развиване на дефицитни доболнични и следболнични услуги (долекуване, рехабилитация и др.)   Опасности
Липса на платежоспособно население, което да плаща за допълнителни услуги

Честа смяна на регулациите и дискриминация на частните лечебни заведения от здравната каса и държавата

Автор: Капитал Daily
Автор: Капитал Daily

300

млн. лв. приближават общите приходи на 20-те най-големи болници през 2013 г., като годишният ръст е 36%. Той се дължи най-вече на две нови софийски болници - "Сити клиник" и "София мед". В 20-те лечебни заведения работят почти 4500 души.

В България вече има 105 частни болници, четири изчакват лиценз от здравното министерство за разширяване и четири нови клиники са пред откриване. Бумът на предприемачеството в лечебния сектор достигна своя връх през последните години и вече частният сектор като брой е колкото публичния. Общо структурите, в които могат да се извършват еднодневни и по-сложни операции и работят по клинични пътеки, надвишават 400, като от тях 217 са болници - държавна и общинска собственост, а останалите – медицински центрове или специализирани звена за еднодневна хирургия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    antipa avatar :-(
    D-r D

    За съжаление докторите ударно се превръщаме в бизнесмени...

    А кой ще лекува нас самите, когато закъсаме? Дотогава никой няма да си спомня за хипократова клетва, а ще преценява по дрехите колко можеш да платиш.

    Изродихме се...

  • 2
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Направи адекватни частни застраховки плюс помощ от държавата и ще се получат нещата.
    Сега за 100-на лева можеш да си направиш частна застраховка.
    Нека да бъде частна застраховка,която покрива 70 % от лечението плюс 30 % финансиране от държавата.

  • 3
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    До коментар [#2] от "kapitalcho":

    проблема не е в частните фондове ,а в това ,че тяхната застраховка струва около 25% от стойността ,която са готови да покрият ,тоест каско на колата ви е 5% ,а здравна осигуровка 25%,защо ли .

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "kapitalcho":

    Ами не е точно така със здравните застраховки.

    Застрахователите, наистина, срещу парите ви влъчват един дъ-ъ-ълъг списък с доктори, с които имат договор - кой каква специалност има - не пише. Но там светилото проф. Х, който е всеизвестен специалист в областта, която ви интересува, го няма.
    И какво - ще се доверите на някой неизвестен колега от списъка и каквото стане за без пари, или ще си платите и ще чакате за проф. Х?

    И защо ви е тогава здравната застраховка?

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "kapitalcho":

    А - пропуснах - каква е тая помощ от държавата, че нищо не ми говори?

  • 6
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#3] от "tur671":

    Как 25 % ?
    Има различни здравни застраховки с различно покритие-10 хил,20 хил,100 хил,1 мил,с покритие за България,България плюс Европа,България плюс Европа и целият свят,но без САЩ и Канада(там е доста скъпо),България плюс Европа и целият свят плюс САЩ и Канада.
    Естествено и опциите като заплащане са различни.
    При едно масово пазаруване вноската ще бъде между 50 и 100 лева с покритие до 100-200 хиляди лева и за 95 % от хората ще бъде перфектно.
    Т.е ако не дай си боже ти се случи нещо застраховката ти го покрива.
    Ако сикаш се презастраховаш и си дигаш лимита на 1 мил,но съответно и вноската ти ще бъде по висока.
    Т.е ние не променяме нищо-вместо вноската ти да отива в Здарвната каса,която накрая не поема нищо и са и свършили пътеките,парите ти отиват за частна здравна застраховка.

  • 7
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Напротив
    Има различни опции,но повечето предлагат свободно ходене като с покритие както за България,така и за Европа,целият свят плюс САЩ и Канада(там е най скъпо).
    Вие сам си избирате опциите.
    В договора е подробно описано какво се предлага и включва и какъв ви е лимита-100 хил,200 хил,1 мил..........както и какво е покриетието-само за България ли,България плюс Европа ли ..............включва ли САЩ и Канада ?
    Даже при някой компании за да ви важи застраховката ,сте задължен да ходите на профилактични прегледи.............и повярвайте те не са никаква проформа,а най сериозни тестове.
    Какво имам предвид под държавна помощ.
    Ако държавата финансира на 100 % здравеопазването(както сега) почват едни далавери и кражби(позната картина)-една операция могат и 100 хил да я напишат,могат да направят и 5 ненужни само и само да източат касата.
    Каква ми е идеята.
    Гражданина плаща 70 % от стойността на лечението,а останалите 30 % се финансират от държавата.
    Т.е имаме една манипулация за 10 хил лева
    -държавата плаща 30 % от нея,а останалите 70 % се плащат от гражданина,като негова е пълна свободата как да ги плаща-дали с лични средства,дали като всеки месец си е внасял здравните всноски на банкова сметка,дали със здравна застраховка.
    Най важното е че едни частни интереси срещат други частни интереси-така далаверите са невъзможни иначе едната страна ще надуе вой до небесата.

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    Интересно твърдение на здравната каса, че нямало пари за нови болници. Аз доколкото знам пари се дават за клинична пътека, не за болница. Ако е практика всяка нова болница да си води и свои болни, които преди това ги е нямало в статистиката, значи става въпрос за порочни практики (измами) , които и без новите болници се вихрят на високи обороти. Забраната за нови болници не е инструментът, който ще ги спре.

  • 9
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    За здраве се плаща много,но все по-често цената не отговаря на услугата,която получаваме.

  • 10
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    До коментар [#9] от "rosiraycheva50._":

    Поне според мен, ще става по-скъпа и по-лоша. Обичайно в негативните си прогнози съм 100% точен, дано този път не съм прав. Но ето някой от доводите ми.
    Лекарите са все още много ниско платени спрямо Европа, а вече прехвърлянето е много лесно. Тоест ниски бариери за излизане от системата.
    Все още много лесно може да не плащаш здравно и когато ти се наложи да влезнеш в системата, тоест да ползваш ресурс с пъти повече отколкото си вложил.
    Много ниска здравна култура на хората, това профилактичен преглед е табу.
    Вече много от лекарите станаха търговци, водещите болници са водещи и в надписването и фиктивно лежащи.
    Има и още, но и тези стигат. Пожалил съм здравната каса, но тя е за отделна статия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK